Р Е Ш
Е Н И Е № 782
10.07.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №144 по описа на съда за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
установителни искове с правно основание
чл. 422 от ГПК и евентуални осъдителни
искове с правно основание чл. 240 и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди,
че ответникът е длъжник по отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта, като е преустановил редовното обслужване на кредитната карта
и това е наложило кредиторът да блокира използването й. Сочат се задълженията
на ответника, за които е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №5781/2018 г. на
СлРС и се иска установяване на тяхната дължимост. При условията на евентуалност
се иска при евентуално отхвърляне на установителните искове да бъдат присъдени
процесните суми чрез уважаване на евентуалните претенции. Претендират се
разноските по делото.
Назначеният от съда особен представител на ответника е депозирал писмен
отговор, в който е изразил становище за недопустимост на предявените при
условията на евентуалност искове, а по отношение на установителните искове изразява
становище за неоснователност, поради липса на покана до ответника.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява. В писмено становище се иска уважаване на исковете.
Ответникът
не се явява в съдебно заседание. Представлява се от особения представител адв. М.М.
***, която оспорва исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2017г. в гр.София между ответника Н. и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта.
Със заповед №3261/29.10.2018г. по ч.г.д.№5781/2018г.
на СлРС е разпоредено ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество
като кредитор, както следва:
- главница в размер на 3961,37 лева, представляваща
главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано
от 26.10.2018г. до окончателното й изплащане;
-сумата 837,79 лева-възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2017г. до 26.10.2018г.;
-сумата 202,18 лева-мораторна лихва за периода от 11.04.2018г.
до 11.10.2018г.;
-разноски в общ размер на 150,03 лева.
Заповедта е издадена на основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда на 26.10.2018г. заявление и е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК не
са заплатени от ответника на ищцовото дружество и се дължат.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими,
относими и необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира
следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са допустими, а
разгледани по същество са основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от
ответника, както и неплащане от негова страна съгласно погасителния план,
поради което се дължат процесните суми. Ответникът не е доказал погасяването на
вземанията чрез плащане, нито твърди да е извършил такова. При това положение
единственият възможен извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за
разпределение на доказателствената тежест е за дължимост на процесните суми.
Предвид изложеното, следва да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5781/2018г.
на СлРС, а именно:
-главница в размер на 1056,18 лева, представляваща
неизплатено задължение по договор за
потребителски заем от 15.08.2012г., ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 23.10.2017г. до окончателното й изплащане;
- главница в размер на 3961,37 лева,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от 26.10.2018г. до окончателното й изплащане;
-сумата 837,79 лева-възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2017г. до 26.10.2018г.;
-сумата 202,18 лева-мораторна лихва за периода от
11.04.2018г. до 11.10.2018г.;
Следва да се уважи и искането на ищцовата страна
за присъждане на разноските по делото. Разноските по заповедното производство
следва да се присъдят отделно съобразно т.12 на ТР по ТД №4/2013г. на ВКС,
заедно с разноските по настоящото дело, като същите възлизат общо на 708,45
лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че Д.Г.Н. с ЕГН-**********
***, представляван от назначения на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител адв.М.М. *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.
Париж” рег.№********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумите, за които е издадена заповед за изпълнение №3261/29.10.2018г. по
ч.гр.д.№5781/2018г. на СлРС, а именно:
- главница в размер на 3961,37 лева,
представляваща главница по договор за кредит, ведно със законната лихва за
забава върху нея, считано от 26.10.2018г. до окончателното й изплащане;
-сумата 837,79 лева-възнаградителна лихва за периода
от 01.11.2017г. до 26.10.2018г.;
-сумата 202,18 лева-мораторна лихва за периода от
11.04.2018г. до 11.10.2018г..
ОСЪЖДА
Д.Г.Н. с ЕГН-********** *** да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. Париж”
рег.№********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А”, клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, община Младост, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда №14 сумата 708,45 лева /седемстотин и осем лева и 45 стотинки/, представляваща
разноски по делото, включващи разходите по заповедното и исковото производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: