№ 220
гр. София , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001000084 по описа за 2021 година
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, 11-ти състав в открито
съдебно заседание на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСТРА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН ВАСИЛЕВ
ТОДОР ТОДОРОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното
от съдия Тодоров т.д. № 84 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260216 от 23.10.2020г., постановено по т.д. № 3170/2017г. по описа на
СГС, Търговско отделение,VI - 11 състав е признато за установено на основание чл. 422, ал.
1 от ГПК, че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* дължи на „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сума в размер на 558 192.02 лв.,
представляваща реализиран небаланс и цена за услуга координатор на специална
балансираща група за периода 01.06.2014г. – 31.07.2015г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК - 30.06.2017г. до окончателното
заплащане на сумата, както и че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* дължи
на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от
152 039,72 лв. мораторна лихвa върху дължимата главница за периода 21.07.2014г. –
29.07.2017г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълния предявен размер за главница
и мораторна лихва, като неоснователни.
1
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЕНЕРГО ПРО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК, че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД дължи на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА
КОМПАНИЯ“ ЕАД, сума в размер на 558 192.02 лв., представляваща реализиран небаланс и
цена за услуга координатор на специална балансираща група за периода 01.06.2014г. –
31.07.2015г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК - 30.06.2017г. до окончателното заплащане на сумата, както и в частта, с която е
признато за установенo на основание чл. 422 от ГПК, че „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
дължи на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД сумата от 152 039,72 лв.
мораторна лихва върху дължимата главница за периода 21.07.2014г. – 29.07.2017г.
Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД в частта, с която са отхвърлени предявените искове.
Във въззивната жалба на „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са сторени оплаквания за
недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост.
Твърди се, че издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично
задължение е процесуално недопустима, издадена в противоречие с чл. 107 ЗЕ, както и че е
издадена за вземане надхвърлящо допустимия, съгласно чл. 410 от ГПК размер, с оглед на
което и предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск е недопустим, както и постановеното по
него първоинстанционно решение. На следващо място се излагат твърдения за неправилност
на решението, в обжалваната му част с оглед неоснователното начисляване от страна на
„НЕК“ ЕАД в качеството му на координатор на специална балансираща група на по-големи
суми за небаланси, от колкото на него са му били начислени от страна на „Електроенергиен
Системен Оператор“ ЕАД, в качеството му на независим преносен оператор, като разликата
идва от методиката за изчисляване на небалансите вътре в групата, приета от „НЕК“ ЕАД,
като липсва законово основание да се приеме по-голямо по размер задължение от страна на
производителите на електрическа енергия в специалната балансираща група към
координатора – „НЕК“ ЕАД от това, което цялата специална балансираща група чрез
координатора „НЕК“ ЕАД има към „Електроенергиен Системен Оператор“ ЕАД. Твърди се,
че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 235 от ГПК и чл. 236 от ГПК,
като съдът е изградил правните си изводи и е формирал вътрешното си убеждение, без да
формира мотиви по основни възражения на ответника, а именно във връзка със
задължението по реда на чл. 78 от ПТЕЕ на координатора на специална балансираща група –
„НЕК“ ЕАД да определя и известява предварително графиците за производство на
електрическа енергия на своите членове, което задължение не е било изпълнено. На
следващо място се сочи, че съдът не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, в
частност по отношение на извършените от страна на „НЕК“ ЕАД корекции на графиците за
производство на електрическа енергия, които корекции се доказват от всички доказателства
по делото, противно на приетото от първоинстанционния съд. Твърди се, че сумата в размер
16 800 лв. с ДДС, представляващи стойността на услугата координиране, неправилно е
приета за дължима от първоинстанционния съд, тъй като „НЕК“ ЕАД е в неизпълнение на
задълженията си като координатор на специална балансираща група. Моли да бъде
обезсилено първоинстанционното решение и да бъде прекратено производството по делото,
евентуално да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено
решение, с което да бъдат изцяло отхвърлени исковете. Претендира присъждане на разноски
по делото.
На така подадената въззивна жалба е депозиран отговор в срок от насрещната страна
- „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, чрез адв. Д. Д.. Изложени са
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.
2
Въззивникът „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД е направил
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното решение в обжалваната
отхвърлителна част. Твърди се, че са изцяло неправилни и необосновани изводите на съда,
че Раздел III и IV на Методиката са нищожни, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като водят до неоснователно обогатяване на „НЕК“ ЕАД.
Сочи се, че специалните правила, предвидени в раздел VI на Методиката, предвиждат
прилагане на специални условия по отношение на производители, спрямо които
координаторът „НЕК“ ЕАД има задължението да изкупува цялата произведена
електроенергия по отчет/електромер и по преференциална цена, като те не водят до
неоснователно обогатяване на „НЕК“ ЕАД, а са средство за стимулиране на
производителите към спазване на утвърдените производствени графици и недопускане на
производство, надхвърлящи нуждите на пазара. Моли се да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваната част, като бъде уважен изцяло предявения
установителен иск. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно изхода на
спора и в двете съдебни инстанции.
Редовно уведомена, насрещната страна е оспорила в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
така подадената въззивна жалба, с подробно изложени мотиви, като моли за постановяване
на Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено, в обжалваната от
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД част.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК, приема
за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Апелативен съд - София, намира, че въззивните жалби са подадени в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, същите изхождат от надлежни страни,
имащи право и интерес да обжалват, насочени срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване и
като такива са процесуално допустими.
Обжалваното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на
дискреционните правораздавателни правомощия на съда е валидно.
С оглед направените оплаквания за недопустимостта му, за която в обжалваната част,
в случая – изцяло, въззивната инстанция е овластена от посочената разпоредба на чл. 269 от
ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е и допустимо, поради
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „НАЦИОНАЛНА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД срещу „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД искове по
чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК вр. с
чл. 107 от ЗЕ, за установяване на парично задължение в размер на 1 917 144,78 лв., цена за
доставена балансираща електрическа енергия за вземания отразени в 14 броя фактури
издадени в периода 29.08.2014г. – 31.07.2015г., ведно със законната лихва за периода от
29.06.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 480 514, 28 лв. за периода
18.09.2014г. – 30.06.2017г., предвид подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу
така издадената заповед от 26.07.2017г. Като основание на вземането са въведени, както в
заявлението по чл. 410 ГПК, така и в исковата молба 14 броя фактури издадени в периода
29.08.2014г. – 31.07.2015г., като сумите по издадените фактури имат за предмет
реализирани небаланси за посочения период.
Ответната страна е подала писмен отговор, с който на първо място е оспорила
допустимостта на производството като обосновава становището си с пороци на издадената
3
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Поддържа , че процесните суми се
претендират от „НЕК“ АД не в качеството на обществен доставчик на електрическа
енергия, а в качеството на координатор на специална балансираща група и за тези
задължения не е приложима разпоредбата на чл.107 от ЗЕ.
Предявеният иск е специален такъв по чл. 422 от ГПК, с който се установява със сила
на пресъдено нещо съществуването на вземането на ищеца, за което в предхождащо исковия
процес заповедно производство е издадена заповед за изпълнение. Поради това и искът е
именно установителен, а не осъдителен, като при уважаването му изпълнителното
основание за съдебно признатото вземане е стабилизираната, влязла в сила заповед за
изпълнение.
Съдът намира, дейността като координатор на Специална балансираща група да е
обусловена от обстоятелството, че ищецът е лицензиран обществен доставчик на
електрическа енергия, въпреки, че между страните всъщност има две правоотношения.
Първото от тях е за доставка на електрическа енергия съгласно Договора за изкупуване на
електрическа енергия № ЕП – 040/2009г., а второто е породено от изменението в
законодателството, възникнало въз основа на нормативен акт, а именно по силата на чл. 56,
ал. 5 /в ред. действала към релевантния момент/ от ПТЕЕ, съобразно която разпоредба в
случаите, когато производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и от
високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия не са
прехвърлили отговорността за балансиране на координатор на комбинирана балансираща
група, те са в балансиращите групи с координатори общественият доставчик или крайният
снабдител в зависимост от сключените договори за изкупуване на електрическа енергия.
Второто посочено правоотношение произтича от подзаконов нормативен акт, а именно
разпоредбата на чл. 56, ал. 5 от ПТЕЕ, а не от договор между страните. Така цитираната
разпоредба, урежда отношенията между страните при липса на избор от страна на
производителя на електрическа енергия от възобновяеми източници и от високоефективно
комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, какъвто е настоящият
случай. Оправомощаването по силата на нормативния акт на ищеца „НЕК“ АД да бъде
координатор на специална балансираща група с участието на ответника – „ЕНЕРГО ПРО
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е именно с оглед на качеството му на обществен доставчик.
Следва да се отбележи още, че видно от исковата молба, предмет на спора е
дължимостта на суми за балансираща енергия, които ищецът претендира за изпълнени от
него дейности (разпределяне небаланси между членовете на балансиращата група) в
качеството му на координатор на същата, което му качество е обусловено по силата на чл.
56, ал. 5 от ПТЕЕ от качеството му на обществен доставчик. Наличието на договор за
изкупуване на електрическа енергия е само критерий за включването на съответния
производител на електрическа енергия в определена балансираща група, когато той не е
избрал сам координатор на комбинирана балансираща група.
Въззивният съд счита, че с оглед направения по-горе извод, предмет на спора е
отделно правоотношение, което касае взаимоотношенията в Специалната балансираща
група, но счита последното да е обусловено от правоотношенията между страните по силата
на Договора за изкупуване на електрическа енергия № ЕП – 040/2009г., както и съобразно
чл. 56, ал. 5 от ПТЕЕ и макар, че в исковата молба не се твърди процесните суми да са
дължими за извършени услуги от „НЕК“ АД по Закона за енергетиката, то нормата на чл.
107 от ЗЕ предоставя правото на ищеца, да предяви вземането си по реда на чл. 410 от ГПК.
В този смисъл е била издадена и заповедта за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК вр. с
чл. 107 от ЗЕ, за установяване на парично задължение в размер на 1 917 144,78 лв., цена за
доставена балансираща електрическа енергия за вземания отразени в 14 броя фактури
4
издадени в периода 29.08.2014г. – 31.07.2015г., ведно със законната лихва за периода от
29.06.2017г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 480 514, 28 лв. за периода
18.09.2014г. – 30.06.2017г. и в този смисъл, заведеният въз основа на нея установителен иск
по чл.422 ГПК се явява допустим, предвид обусловеността му от заповедното производство.
За установено от фактическа страна настоящият състав намери следното:
С подадено заявление по реда на чл.410 ГПК по гр.д. №43214/2017г. ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение на осн.чл.107 от ЗЕ по 14 броя фактури за
доставена балансираща енергия на стойност общо от 1 917 144.78 лв., мораторна лихва от
480 514.28 лв. за периода 18.09.14г. до 30.06.2017г. Съдът е издал заповед по чл.410 ГПК от
26.07.2017г., с което е присъдил поисканите със заявлението суми изцяло, както и разноски
за държавна такса в размер на 47 953.18 лв. Ответникът е подал възражение на 25.08.2017г.
и в указания едномесечен срок от страна на съда, течащ от 31.10.17г., заявителя е подал
исковата си молба на 22.11.2017г.
По делото не се спори, а и видно от представеното по делото Решение № И2-Л-
147/06.01.2014г. е, че ищецът „НЕК“ ЕАД е обществен доставчик на електрическа енергия и
координатор на специални балансиращи групи. От последното се установява още, че
лицензията на ищеца от 2004г. е изменена и допълнена с права и задължения за дейността -
„ координатор на специални балансиращи групи“.
Страните не спорят, че между тях е сключен договор, по силата на който ответникът
продава, а ищецът изкупува произведената от него електрическа енергия от каскада „
Санданска Бистрица“ и каскада „ Петрохан“. Последното се установява и от представения по
делото договор № ЕП – 040/2009г., като предмета е посочен в чл.1, в който е предвидено
изкупуване на произведената електрическа енергия и от ВЕЦ-овете на двете каскади. В чл.2
от договора за срока на действие е предвидено, че влиза в сила от 01.01.2009г. и ще се
прилага за периода през който с нормативен акт е предвидено задължително изкупуване от
НЕК ЕАД в качеството му на обществен доставчик на цялото количество ел. енергия,
произведено от централите посочен в чл.1 т.е. в електрическите централи с инсталирана
мощност до 10 MW и при условие, че производителя има действащ договор с предприятие
„Язовири и каскади“ за услугата водоподаване. Не се спори относно фактите, че всяка от
каскадите е с по три водноелектрически централи, енергията е такава
от възобновяеми източници и така подписания през 2009г. договор е действащ такъв.
Между страните не се спори, че предвид на така подписания договор за изкупуване
на електрическа енергия, която ищецът е задължен да изкупува по преференциални цени,
макар и между двете страни да не се е стигнало до подписване на договор за участие в
специална балансираща група на производители на електрическа енергия
от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано производство, то ответникът
е участник в такава специална балансираща група по силата на нормативен акт , а именно
Правила за търговията с електрическа енергия/ ПТЕЕ/ - чл. 56, ал. 5 вр. с чл.56, ал.8,т.1.1. - в
сила към процесния период – юни 2014г.-юли 2015г.
По отношение на взаимоотношенията между ищеца като координатор на такава
специална балансираща група и ответника, като неин член по силата на правилата важат
принципите, които КВЕР е утвърдила и методиката приложима в групата съгласно
чл.63,ал.2 и чл.70,ал.3 от ПТЕЕ в редакциите им към 2014 и 2015г.. С приемането на ПТЕЕ
от ДКВЕР се създава и регулира пазара на електрическа енергия. Като част от пазара на
електрическа енергия е и пазара на балансираща енергия – чл.1,ал.1,т.9 от ПТЕЕ.
Предвид констатирани небаланси в производството реализирано от централите в
5
двете каскади от страна на ответника за процесния период - ищецът е остойностил същите
съобразно методиката и принципите в координираната от него група производители и е
издал процесните 14 броя фактури помесечно. В същите е включил и цената на стойността
на услугата, предлагана от ищеца като координатор на специална балансираща група – 1000
лв. без ДДС или 1200 лв. с ДДС. Ответникът не оспорва, че не ги е заплатил, като оспорва
изцяло, че ги дължи.
По делото пред първоинстанционния съд е изготвена и приета комплексна съдебно –
икономическа и техническа експертиза, както и две допълнителни експертизи, всичките
изготвени от вещите лица – инж. А. С. Г. и ик. Г. Т. М., от която се установява, че
за процесния период ответникът е реализирал небаланси, както следва : От каскада
Санданска Бистрица е реализиран небаланс само за месец юни 2014г. – 2 638.676 МВтЧ на
стойност 233 642.48 лв. От каскада Петрохан е реализиран небаланс през всеки един от
месеците за процесния период – от месец юни 2014г. до месец юли 2015г. вкл. подробно
посочени като МВтЧ в таблица 3, 4 и 5 от основното заключение и
съответно остойностени разходи за небаланс. Вещите лица сочат, че единичните цени
за разходите по небаланс са получени като общия разход за небаланс е разделен на
небаланса. Общо стойността на разходите за двете каскади е в размер на 1 582 619.71 лв. за
небаланс от общо 16 496.377 МВтЧ . По така издадените 14 броя фактури НЕК ЕАД е
начислило стойността на балансиращата енергия при небаланс общо от 1 597 620.65лв. без
ДДС, а с ДДС от 319 524.13 лв. сумата става общо за плащане в размер на 1 917 144.78
лв. Размерът на мораторна лихва, като обезщетение за забава за период от дата на падежа на
всяка една фактура до датата на подаване на заявление – 29.06.2017г. възлиза в размер
общо на 494 903.84 лева. Ответното дружество е осчетоводило тези фактури по дебит сметка
405 – Доставчици, като оспорени задължения – НЕК ЕАД , осчетоводено е увеличението на
извършените разходи за външни услуги със сумата от 1 597 620.65 лв., както и
увеличението на вземането на дружествата от бюджета със сумата от 319 524.13
лв. Получените фактури са включени в дневника за покупки за съответния данъчен период
и са намерили отражение в подадената справка декларация за ДДС за съответния данъчен
период. „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е ползвало правото на приспадане на данъчен
кредит с начисления ДДС по процесните фактури общо в размер на 319 524, 13 лв. Вещите
лица установяват още, че общо за цялата специална балансираща група с участници ВЕИ и
ВЕКП с координатор НЕК ЕАД , ЕСО ЕАД е начислило и фактурирало балансираща
енергия, за небаланси общо от 482 581.255 МВтЧ за процесния период, в размер на
46 795 249.10 лв. без ДДС или 56 154 298.90 лв. с ДДС.
Вещите лица установяват, че специалната балансираща група координирана от НЕК
ЕАД в която е и ответника се състои общо от 39 участника и за процесния период НЕК ЕАД
им е начислил цена за небаланси в общ размер от 122 530 008.73 лв. без ДДС
или 158 581 159.10 лв. с ДДС. В тази сума е включено и месечното възнаграждение от 1000
лв. или 1200 с ДДС, което за процесния период от 14 месеца при 39 участника възлиза общо
в размер на 655 200 лв. с ДДС. От друга страна вещите лица изчисляват, че при дейността
си на обществен доставчик и координатор на специална балансираща група ищецът НЕК
ЕАД е направил повече разходи от приходите в размер на 192 951 389 лв. Общият размер на
небалансите на СБГ за периода месец юни 2014г. до месец юли 2015г. е 1 175 271 МВтЧ.
След м.08.2015г. ответникът като участник в СБГ е заплащал фактурираната му от НЕК
ЕАД балансираща енергия.
Установява се още, че небалансите на ответника в МВтч, изчислени като разлика
между подадените от последния графици за производство към ищеца „НЕК“ ЕАД и реално
отчетеното производство са както следва: обща стойност на небалансите на „ВЕЦ
САНДАНСКИ БИСТРИЦА“ - 111 716,07 лв. без ДДС, съответно 134 059, 28 лв. с ДДС;
обща стойност на небалансите на „ВЕЦ ПЕТРОХАН“ – 339 443, 95 лв. без ДДС, съответно
407 332, 74 лв. с ДДС; общо за двете централи - 541 392, 02 лв. с ДДС.
Вещите лица дават заключение, че размерът на законната лихва върху вземането за
небаланси на каскада Бистрица, с период на олихвяване от 21.07.2014г. до подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК на 29.06.2017г. е в общ размер на 40 077, 13 лв., а законната
лихва за небаланси на каскада Петрохан, със същия период на олихвяване е в общ размер на
108 693,64 лв. Общия размер на законната лихва върху вземането за небаланси за посочения
6
период на олихвяване за двете каскади е в размер на 148 770, 77 лв.
При така изяснената фактическа обстановка по предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД,
Апелативен съд – София, намира от правна страна следното:
Предявеният иск е специален такъв по чл. 422 от ГПК, с който се установява със сила
на пресъдено нещо съществуването на вземането на ищеца, за което в предхождащо исковия
процес заповедно производство е издадена заповед за изпълнение. Поради това и искът е
именно установителен, а не осъдителен, като при уважаването му изпълнителното
основание за съдебно признатото вземане е стабилизираната, влязла в сила заповед за
изпълнение.
В настоящия случай се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер на 1 917 144,78 лв., цена за доставена балансираща електрическа
енергия за вземания отразени в 14 броя фактури издадени в периода 29.08.2014г. –
31.07.2015г., ведно със законната лихва за периода от 29.06.2017г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 480 514, 28 лв. за периода 18.09.2014г. – 30.06.2017г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 26.07.2017г. по гр.д. №43214/2017г.
Основният спор както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд е
сведен до размера и основанието на дължимата цена за осъществяване на балансиране
производството на електрическа енергията произведена от страна на ответника, сведени до
правомощията на ответника „НЕК“ ЕАД да коригира без знанието и съгласието на ищеца
прогнозните графици за производство на електрическа енергия, подадени в web –
базираната платформа на „ЕСО“ ЕАД – MMS за процесния период и до приложимостта на
методиката, по която се определят небалансите от страна на „НЕК“ ЕАД.
В рамките на целия енергиен пазар за страната регулиране на небалансите се
осъществява от „ЕСО“ ЕАД, който влиза във отношения с балансиращите групи чрез
техните координатори /чл.178 ПТЕЕ/ и последните са отговорни пред него / чл.57,ал.3
ПТЕЕ/. Съгласно чл.64,ал.1 от ПТЕЕ независимия преносен оператор поема отговорност за
небалансите по сделките с балансираща енергия за компенсиране на технологичните
разходи в електропреносната мрежа и непланираните обмени. Съгласно чл.177 и чл.178 от
ПТЕЕ независимия преносен оператор / „ЕСО“ ЕАД / изготвя отделно за всеки координатор
на балансираща група месечно извлечение за сетълмент на небаланси до 10-ия ден на месеца
следващ отчетния и на база месечното извлечение за сетълмент се извършва фактуриране
на небалансите от страна на „ЕСО“ ЕАД и от страна на координаторите на групи. Целта на
създаване механизма за регулиране на небалансите е да се регулира производството и пазара
на електрическа енергия в страната, с оглед на множеството производители с различни
мощности и характера на електрическата енергия, която има важна обществена функция,
като чрез него се създава и вторичен и третичен пазар на електрическа енергия. С оглед на
това имаме предварително заявяване на това какво ще се произведе, тяхното балансиране от
ЕСО общо за Държавата, след което в рамките на балансиращите групи се балансира
производството от съответния координатор, който механизъм на балансиране на
производството е подробно разписан със правилата за търговия с електрическа
енергия приети от КЕВР.
Във всяка една отделна балансираща група, които съгласно ПТЕЕ са няколко вида
посочени в чл.56,ал.2 от правилата, балансиране на производството се осъществява от
съответния координатор. Всеки обект на производител съгласно чл.62,ал.1 от ПТЕЕ може да
бъде причислен само към един координатор на балансираща група. По делото не се спори и
от представените писмени доказателства се установи по безспорен начин, че ищецът „НЕК“
7
ЕАД има лиценз и е координатор на специална балансираща група, а един от членовете в
тази група като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се
изкупува от „НЕК“ ЕАД е ответника „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Между страните не
е налице сключен писмен договор във връзка с участието на ответника в специалната
балансираща група. Между страните - ищеца като обществен доставчик и ответника като
производител на електрическа енергия от възобновяеми източници обаче е възникнала
облигационна връзка по силата на изрично предвиденото в подзаконов нормативен акт -
установена чрез разпоредбата на чл. 56,ал.5 и чл.70,ал.3 от ПТЕЕ. Разпоредбата на чл.56,ал.5
от Правилата в редакцията на нормата към 2014г. предвижда, че в случая когато
производителя от ВИ не е прехвърлила отговорността за балансиране на координатор на
комбинирана балансираща група, те са в балансиращи групи с координатор обществения
доставчик или крайния снабдител в зависимост от сключените договори за изкупуване на
електрическа енергия. Установеното по силата на нормативен акт правоотношение между
страните като координатор и производител, член на специална балансираща група е
еднакво с това възникващо въз основа на подписан договор между страните, тъй като се
регулира от същите принципи/ утвърдени от КВЕР/ и методика, част от общия договор
подписван между ищеца като координатор и производителите членове на СБГ предвид
изричната разпоредба на чл.70,ал.3 от ПТЕЕ. Предвид на това съдът намира, че се касае за
установено по силата на нормативен акт правоотношение по предоставяне на услуга –
регулиране на производство на електрическа енергия и балансирането на това производство.
Услугата по балансиране на производството се предоставя от ищеца като лицензиран
обществен доставчик и координатор на специална балансираща група, а ползвател на
услугата е ответника, като производител, чиято произведена електрическа енергия ищецът
обществен доставчик е задължен да изкупува по силата на изрично сключен договор, по
цени установени от КЕВР.
Настоящата инстанция споделя изложеното от първоинстанционния съд по
отношение на начисляваното възнаграждение за упражняване дейността
координатор помесечно. Правоотношението между страните макар и възникващо на
основание ПТЕЕ е приравнено на това с подписан договор по чл.11, т.9 ПТЕЕ и услугата за
извършване дейността на координатор по регулиране небалансите в групата е предоставяна
от ищеца „НЕК“ ЕАД включително спрямо ответника и независимо от липсата на сключен
между страните договор, с оглед на което следва че ответникът дължи заплащане на
услугата в размер на 1200 лв. с ДДС месечно или сумата за 14 месеца/ месец юни 2014г. –
месец юли 2015г./ възлизаща в общ размер от 16 800 лв. с ДДС.
По отношение задаване на различни графици за производство от страна на „НЕК“
ЕАД на членовете на групата различни от заявеното количество за производство от страна
на производителите, настоящият състав намира следното:
Съобразно трайно установената практика на ВКС, обективирана в Решение № 250 от
07.11.2018г. по т.д.1513/2017г.ВКС – ІІ т.о. и Решение № 52 от 29.07.2019г. по т.д. № 1263
/2018г., ВКС – ІІ т.о. е прието, че промяна в графиците за производство подадени от
производител от страна на обществения доставчик, съответно координаторите на групи е
недопустимо, с изключение на хипотезите в които се изкупува електрическа енергия в
рамките на разполагаемост по чл.21,ал.1,т.21 от ЗЕ и чл.93а,ал.1 от ЗЕ, какъвто настоящия
казус не е, тъй като ответникът е производител на електрическа енергия от възобновяеми
източници и не е обвързан с определяне на разполагаемост. В този смисъл е установено, че
право да налага корекции на подадените графици няма и координатора на специална
балансираща група. Съгласно чл.71, ал.2 и чл.77, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.10 ПТЕЕ
координаторите на балансиращи групи само агрегират подадените графици от отделните
производители и съответно ги изпращат в „ЕСО” ЕАД. Различен извод не следва от
8
разпоредбата на чл.81, ал.8 ПТЕЕ, която изисква да бъдат балансирани графиците за
производство, графиците за потребление и графиците за обмен на една балансираща група,
като известените покупки от други балансиращи групи и прогнозно производство в групата
да бъдат равни на известените продажби към други балансиращи групи и прогнозно
потребление, тъй като тази норма не урежда изрично право на координатора на
балансиращата група да коригира почасовите графици на производителите на електрическа
енергия. Право на координатора на специална балансираща група да извършва корекции на
подадения прогнозен график не е предвидено и по договорен път.
В този смисъл ответното дружество дължи разноски за покриване на небаланси в
специалната балансираща група, на която е член, само в случай на разлика в подадените от
него графици и реалното производство / чл. 155, ал. 9 от ПТЕЕ /. Няма спор и от
доказателствата по делото се установява, съобразно приетата по делото допълнителна
комплексна съдебно – икономическа и техническа експертиза, че небалансите на ответника
в МВтч, изчислени като разлика между подадените от последния графици за производство
към ищеца „НЕК“ ЕАД и реално отчетеното производство са както следва: обща стойност
на небалансите на „ВЕЦ САНДАНСКИ БИСТРИЦА“ - 111 716,07 лв. без ДДС, съответно
134 059, 28 лв. с ДДС; обща стойност на небалансите на „ВЕЦ ПЕТРОХАН“ – 339 443, 95
лв. без ДДС, съответно 407 332, 74 лв. с ДДС; общо за двете централи - 541 392, 02 лв. с
ДДС, които суми се дължат от ответника – „ЕНЕРГО ПРО БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, предвид на
констатираната разлика в подадените от ответника графици и реалното производство,
независимо дали е налице промяна в графиците за производство подадени от производител
от страна на координатора на специална балансираща група – „НЕК“ ЕАД.
В настоящият случай не е установено при условията на пълно и главно доказване да е
извършвана промяна графиците за производство подадени от производител от страна на
обществения доставчик, респ. координатора на специална балансираща група, то дори и да
беше установена такава промяна, отново са налице небаланси. Ищецът е разпределил на
ответника за заплащане разходи за покриване на небаланси, поради наличието на разлика в
подадения от ответника график и реално произведената от него електрическа енергия, видно
и от изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза.
От приетите по делото комплексна съдебно – икономическа и техническа експертиза
и допълнителни заключения се установява по безспорен начин, че за процесния период
ответникът е реализирал небаланси в посока на излишък, както и на недостиг от ВЕЦовете в
двете каскади, които са установени от „ЕСО“ ЕАД, така и от ищеца като координатор.
Остойностяване на небалансите обаче не се извършва от страна на „ЕСО“ ЕАД спрямо всеки
отделен производител, а стойността на небаланса се определя от „ЕСО“ ЕАД общо за цялата
група, а от „НЕК“ ЕАД се определя в рамките на групата за всеки отделен производител.
Няма нормативно установена методика, по която да се изчисляват небалансите в рамките на
специалната балансираща група. Такава методика е предвидена само при изчисляване
небаланси от страна на „ЕСО“ ЕАД на всяка една отделна балансираща група – чл.174-
чл.178 ПТЕЕ, а в чл.73,ал.1,т.1 и т.2 е предвидено как се уреждат небалансите във връзка със
задълженията по чл.69 от ПТЕЕ.
Настоящият състав намира, че приложима в случая методика за изчисляване на
небалансите в рамките на специалната балансираща група, следва да бъде нормативно
установената методика на „ЕСО“ ЕАД, съобразно чл.174-чл.178 ПТЕЕ, която следва да бъде
приложена и в рамките на вътрешните отношения на специалната балансираща група,
независимо от наличието на методика на ищеца – „НЕК“ ЕАД и предвид, че последната не е
нормативно установена.
С оглед на гореизложеното искът за главницата се явява частично основателен, като
спрямо ищецът следва да се признае, че ответникът му дължи сумата от 541 392.02лв. с
ДДС за реализиран небаланс за процесния период от 14 месеца от двете каскади. Към тази
сума следва да се прибави и сумата дължима като цена на услугата 16 800 лв., която е била
включена помесечно от 1 200 лв. по всяка една от процесните фактури или общо
задължението на ответникът към ищеца възлиза в размер на 558 192.02 лв., като
претенцията за главницата за разликата до предявен и присъден размер от 1 917 144.78 лв.
със заповедта по чл.410 от ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
9
По иска с правно основание чл. 86, ал. от ЗЗД.
По отношение на мораторната лихва искът се явява частично основателен, предвид
частичното отхвърляне на иска за главницата, а именно до размера на 148 770.77 лв.,
мораторна лихва изчислена върху главницата от 541 392, 02 лв. за периода от 21.07.2014г. до
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 29.06.2017г. Върху общия размер на
дължимите месечни възнаграждения в общ размер от 16 800 лв. мораторната лихва за
периода 31.07.2015г. до датата на заявлението 29.06.2017г. възлиза в размер на 3 268.95 лв.
Съобразно изложеното общо размерът на дължимата мораторната лихва е в общ размер
на 152 039.72 лв., до който извод е стигнал и първоинстанционният съд.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното с тях решение -
потвърдено.
По отношение на разноските.
Поради неоснователност на двете жалби разноски на страните не се дължат за
въззивната инстанция и те следва да останат така, както са направени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260216/23.10.2020г., постановено по т.д. № 3170/2017г.
по описа на Софийски градски съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10