Решение по дело №16157/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 05.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІVа въззивен състав в закрито заседание на пети март през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА Т.

                                                                                                                ИВАН КИРИМОВ

 

като разгледа докладваното от младши съдия Киримов ч. гр. дело № 16157 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК.

 Образувано е по жалба вх. № 4665/29.11.2019 г. на Т.П.Т. чрез пълномощника ѝ адв. Ш.срещу Постановление за налагане на глоба от 21.11.2019 г. връчено на 22.11.2019 г., с което ѝ е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 527, ал. 3, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К.№ 924 с район на действие СГС.

В жалбата са изложени доводи, че длъжницата не е давала повод за образуване на изпълнителното дело, което било заведено тенденциозно от бащата при злоупотреба с процесуални права. Сочи се, че длъжницата не е препятствала предаването на детето, като е изразила и винаги е изразявала готовност и желание да го предава и винаги осигурява своето и на детето присъствие на мястото и времето, определено от съдебния изпълнител, като това не е извършено поради отказа на детето да се вижда с баща си, който отказ жалбоподателя счита да е по причина на поведението на бащата, включително поведението по изпълнителното дело. Моли за отмяна на глобата и присъждане на разноски срещу съдебния изпълнител или взискателя, по чиято инициатива е наложена глобата. Направено е искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание и искане за събиране на доказателства - разпит на свидетели, изслушване на съдебно- психологична и психиатрична експертиза на детето К.Ж., писмени доказателства.

 Ответникът по жалбата К.П.Ж.чрез процесуалния си представител адв. Я.В.изразява становище за неоснователност на жалбата.

 ЧСИ Г.К.е депозирал обяснения относно обжалваното изпълнително действие, в които излага становище за неоснователност на жалбата.

 За да се произнесе съдът съобрази следното:

 Изпълнително дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К.№ 924 с район на действие СГС е образувано по молба с вх. № 11215/04.09.2019 г. на К.П.Ж.за изпълнение на определен от съда режим на личен контакт с детето К.К.Ж..

Съдебният изпълнител е изпратил на 12.09.2019 г. покана за доброволно предаване на дете до майката Т.П.Т., в която са посочени датите до края на 2020 г., на които детето следва да бъде предадено на бащата, в която е отразена и процесната дата 13.11.2019 г.. Поканата е връчена на Т. лично на 07.10.2019 г.

 Със заявление вх. № 12426/07.10.2019 г. жалбоподателката Т. е уведомила ЧСИ, че изразява готовност да предава детето на бащата на адрес гр. София, ул. „******, на който живее в момента, съобразно определения режим за лични контакти, но е налице пречка за изпълнението, тъй като детето категорично не е съгласно и не желае да се вижда и общува с баща си, поради упражняван системен тормоз над нея и детето от страна на бащата, въвличане в конфликти, невръщане на детето на адреса на който живее, неплащане на издръжка, препятстване пътувания на детето зад граница с цел обучение.

 С искане за съдействие изх. № 17782/30.10.2019 г., ЧСИ на основание чл. 431, ал. 2 вр. чл. 528, ал. 4 ГПК е поискал VI-то РУ-СДВР да осигури присъствие на автопатрул на 13.11.2019 г. от 18,00 часа за съдействие при извършване на предаване на дете на посочения адрес – гр. София, ул. „******Б, вх. А, ап. 10. Искането е връчено на 30.10.2019 г.

С искане за съдействие изх. № 17481/25.10.2019 г., ЧСИ на основание чл. 431, ал. 2 вр. чл. 528, ал. 4 ГПК е поискал ДСП- Красно село да осигури присъствие на техен служител от отдел "Мобилна работа с деца" на 13.11.2019 г. от 18, 00 часа за съдействие при извършване на предаване на дете на посочения адрес. Искането е връчено на 28.10.2019 г.

Видно от Протокол от 11.13.2019 г., на тази дата в 18, 00 часа пред дома на майката и детето, в присъствието на взискателя, длъжника и неговия процесуален представител, социални работници М.С.М.и Д.Т.Б., полицейски служители от 06 РУ – СДВР, както и двама свидетели, е направен опит да бъде осъществен определеният режим на личен контакт като детето бъде предадено на бащата. Съгласно констатацията в протокола майката не е убедила детето да тръгне с бащата К.Ж., поради което предаването на дете било осуетено и не се състояло. Отразено е възражение на пълномощника на Т.Т., че майката е довело детето, предало го е на бащата и си е тръгнала без да препятства предаването, а детето само не е пожелало да тръгне с него. Отразена е констатация на социалния работник, че детето е разстроено и видимо емоционално..

С обжалваното постановление от 21.11.2019 г. ЧСИ Г.К.е приел, че с Протокол от 13.11.2019 г. е установено, че майката Т.П.Т. не е предала детето К.К.Ж. на бащата К.П.Ж.съгласно определения режим на лични отношения на посочената дата и час, поради което е наложил глоба на основание чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК в размер на 400 лева.

 При така установеното съдът намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в установения от закона срок, срещу действие, което подлежи на обжалване. Затова образуваното въз основа на нея производство е допустимо.

 Настоящият състав намира, че разглеждане на делото в открито съдебно заседание и допълнително събиране на доказателства не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна.

 Разгледана по същество жалбата е основателна. От материалите по изпълнителното дело не се установява неизпълнение от страна на майката на вмененото и задължение за предаване на детето. Видно от Протокол от 13.11.2019 г. принудително предаване няма как да бъде осъществено и извършване на такова е невъзможно. Въз основа на констатациите в протокола на ЧСИ настоящият състав приема, че причина за това е нежеланието на детето и емоционалното му състояние по отношение на бащата към този момент, а не поведението на майката, която видно от същия протокол е изпълнила задължението си да предаде детето, като самото то не е пожелало да тръгне с бащата. Същото се потвърждава и от констатациите на социалните работници в протокол от 13.11.2019 г. на АСП-ДСП – Оборище, съгласно който майката Т. е предала детето на Ж., като самото дете не пожелало да отиде и се разплакало. Следва да се посочи, че още с депозирането на заявление вх. № 12426/07.10.2019 г. Т. в изпълнение разпоредбата на чл. 528, ал. 2 ГПК е уведомила ЧСИ, че е готова да предаде детето в указаното място и време, както и какви са евентуалните пречки за изпълнение на това задължение. Съдебният изпълнител е бил длъжен незабавно след установяване на пречка за изпълнението на режима да потърси съдействие от Дирекция "Социално подпомагане" не само във връзка с присъствие на служител при насроченото предаване, а за извършване на обследване и предприемане на съответните на идентифицираната от това обследване нужда подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето. Налагането на глоба на родителя, при когото детето живее, не е способ за отстраняване на пречки за изпълнение на режима, извън поведението на самия родител по фактическо предаване на детето, каквито не се установяват по изпълнителното дело.

Поради изложеното съдът намира, че предпоставките на чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК за налагане на глоба не са налице. По делото следва да се установи наличието на добра емоционална връзка на детето с бащата, което да направи възможно осъществяването на режим на личен контакт.

 При това положение обжалваното постановление за налагане на глоба следва да бъде отменено.

По искането за разноски:

Не следва да се присъждат разноски на жалбоподателя в настоящето производство, тъй като направените такива са в резултат на незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, респективно няма основание да бъдат възложени на взискателя. Отговорността за съдебни разноски се основава на действия, изразяващи се в неоснователно предизвикан съдебен спор. В случая макар и взискателят да е претендирал разноски по изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител е този, който е приел искането за основателно и определил такива да бъдат понесени от длъжника по изпълнението и въпреки неговото искане за изменение на постановлението за разноските е отказал неговото изменение. Следователно именно неговите действия са породили правния спор пред съда в производството по обжалване на действията му, които е установено да са незаконосъобразни и са отменени и той носи отговорност за вредите от тези действия. В случая се касае за разноски, направени в причинна връзка с незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, поради което и не следва да бъдат възлагани на взискателя, а съдебният изпълнител не е страна в производство по обжалване на постановлението и неговата отговорност за вреди от незаконосъобразни действия се реализира по общия исков ред.

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на глоба от 13.11.2019 г., с което на длъжника Т.П.Т. е наложена глоба в размер на 400 лева на основание чл. 527, ал. 3, вр. чл. 528, ал. 5 ГПК по изп. дело № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г.К.№ 924 с район на действие СГС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1/                              2/