№ 1307
гр. София, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110215052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. СТ. К. против Наказателно постановление № 21-4332-
009496/17.05.2021 г., издадено от началник на група, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1
ЗДП и му били отнети 6 контролни точки.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения
(необезпечена възможност за подаване на възражение; липса на посочване в НП на подадено
възражение; липса на мотиви за немаловажност) и за маловажност на случая. Моли за отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
С писмено становище, заявява, че поддържа жалбата, по изложените в нея съображения.
Претендира деловодни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира следното:
Задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение №
3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. №
4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение
от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. №
6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5488/2008 г., II кас. с-в, Решение
№ 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. №
1
11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в,
Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по
а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в,
Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по
а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно
становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по
к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас.
с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по
адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-
в и др.). В конкретния случай, обаче, актосъставителят не потвърждава данни за процесната
проверка, поради което и доколкото приложеният по преписката АУАН се ползва с формална, но
не и с материална доказателствена сила, липсва фактическа обстановка, която да бъде изведена от
доказателствата по делото.
За пълнота на изложението, възраженията от жалбата са неоснователни. На първо място, в
наличния по преписката АУАН е отразено изрично изявление (с положен под него подпис на
жалбоподателя), че няма възражения по акта, Независимо от това, допълнителна възможност в
тази насока му е била обезпечена и доколкото той се е възползвал от нея (т. е. тя му е била и
надлежно разяснена), не би могла да бъде споделена теза за процесуално нарушение.
На следващо място, фактът на подаване на възражение и мотивите по него не съставляват
задължителни реквизити на НП, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което и
цитираното възражение е неоснователно.
Маловажността е уредена от законодателя, като изключение от общото правило, поради
което и мотиви по нея се дължат, единствено когато тя следва да бъде приложена (и в който
случай не се издава НП, а производството се прекратява). Независимо от това, описанието на
деянието не бележи обществена опасност, под класическата за тази категория случаи, поради
което и теза за прилобимост на чл. 28, ал. 1 ЗАНН трудно би могла да бъде споделена (особено
предвид фрапантния брой на нарушения в картона на водач на жалбоподателя).
По изложените съображения съдът приема, че НП е необосновано и следва да бъде
отменено, макар и не по изложените в жалбата съображения, а в тежест на въззиваемата страна
следва да бъдат възложено разноските на насрещната.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-009496/17.05.2021 г., издадено от
началник на група, с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДП, на Н. СТ. К. била наложена
глоба, в размер на 50 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДП и му били отнети 6 контролни
точки.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. СТ. К., ЕГН ********** сумата от 350 лева –
деловодни разноски.
2
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3