№ 242
гр. Асеновград, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310100426 по описа за 2022 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 22 от ЗПК вр.чл.26 и чл.143 от
ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Т. Т. АТ., чрез пълномощника адвокат Г.М., с която
моли да бъде прогласена нищожността на клаузата по раздел IV „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит „Стандарт“ № 30036414480 от 24.04.2019 г., предвиждаща заплащане
на пакет от допълнителни услуги в размер на 248.71 лева, като противоречаща на принципа
на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит. Ищецът твърди, че на 24.04.2019 г. в гр. Асеновград е сключил с ответника
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД договор за потребителски кредит „Стандарт“ №
30036414480, по силата на който й били предоставени в собственост заемни средства в
размер на 300 лева, за срок от 7 месеца, при лихвен процент на ден от 0.09 % , лихвен
процент по кредита 33.00 % и годишен процент на разходите 36.85 % и общо дължима сума
по кредита в размер на 332.70 лева, при месечен размер на вноската по кредита от 47.53
лева. Съгласно раздел VI „Параметри“ от Договора за потребителски кредит „Стандарт“ №
30036414480, от ищцата бил закупен пакет от „Допълнителни услуги“ за които била
обременена с допълнителни плащания в размер на 248.71 лева, разсрочени на падежа на
основното плащане по кредита, всяка от които в размер на 35.53 лева. Твърди, че по този
начин задължението й по кредита от 300 лева, било увеличено на 581.41 лева, като размера
на месечната погасителната вноска бил фиксиран на общо 83.06 лева. Твърди, че
сключеният между страните договор за заем по своята същност представлява договор за
1
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗПК, спрямо който следва да са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Твърди, че от уговореното
възнаграждение за пакет услуги от 248.71 лева не става ясно за какви точно допълнителни
услуги е закупен, за да може да се прецени до колко уговорената цена съответства на
справедливостта и добрите нрави, респ. налице ли е изискуемата потребителска
еквивалентност за предоставяната услуга. Твърди, че клаузата в Договора за потребителски
кредит „Стандарт“ № 30036414480, не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Допълнителният пакет не създавал допълнителни права за потребителя на които да
съответстват задължения на кредитора тези права да бъдат удовлетворени, не поставят
потребителя в по-благоприятна фактическа и икономическа ситуация спрямо клиентите,
които не са закупили такъв пакет. Твърди, че в следствие на неправомерното начисляване на
сумата от 248.71 лева за закупуването на допълнителния пакет от услуги, кредитът се
оскъпявал, като годишният процент на разходите се завишавал с повече от изискуемите по
закон 50 %, а съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК: „клаузи в договор за потребителски кредит,
водещи до надвишаване на определените по ал. 4 ограничения, се считат за нищожни“.
Твърди, че, по този начин се заобикаля ограничението в чл. 19, ал.4 от ЗПК при определяне
ГПР, като дължимата сума представлявала в пъти повече от 36.85 % от заетата сума. Твърди
за нарушение на изискванията на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в договора не били
посочени действителните размери на лихвения процент и ГПР, което на основание чл. 22
ЗПК водело до недействителност на целия договор за кредит. Ето защо моли, да бъде
прогласена нищожността на клаузата по раздел IV „Параметри“ на Договор за
потребителски кредит „Стандарт“ № 30036414480 от 24.04.2019 г., предвиждаща заплащане
на пакет от допълнителни услуги в размер на 248.71 лева, като противоречаща на принципа
на добрите нрави, заобикалящи материално-правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за
кредит. Ангажира доказателства, претендира разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил е отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, които заявява че, предявения отрицателно установителен иск е
недопустим, поради липса на правен интерес, тъй като при наличие на платени без
основание парични суми, ищецът разполагал с правна възможност да предяви осъдителен
иск за тези суми, поради което моли да бъде прекратено производството като недопустимо.
Заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, за което излага подробни
съображения. Заявява, че ищецът сам е пожелал да сключи споразумение за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги, както и че изборът и закупуването на допълнителни услуги
не е задължително условие за сключване на договора. Твърди, че поради невключването на
възнаграждението за предоставения пакет от допълнителни услуги в ГПР, не се заобикаля
ограничението в чл. 19, ал.4 от ЗПК, при определяне ГПР. Представя писмени
доказателства, претендира присъждането на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в случай, че същото
2
надвишава минималния размер, определен съобразно изискванията на Наредба № 1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че на 24.04.2019 г. между тях е сключен договор за
потребителски кредит № 30036414480, по силата на който на Т. Т. АТ. е предоставена
сумата от 300 лева, а тя се е задължила да я върне в срок от 7 месеца на месечни вноски от
47.53 лева, в които е включена главница и договорна лихва в размер на 33 % годишно, като
общо дължимата сума е 332.70 лева, а годишния процент на разходите – 36.85 %. Освен това
е уговорено, че ищцата дължи възнаграждение за допълнителен пакет услуги от 248.71 лева,
като страните са постигнали съгласие да бъде заплатена на 7 равни вноски по 33.50 лева,
дължими заедно с погасителните вноски, като общия размер на задължението с тази вноска
е 581.41 лева, а месечната вноска 83.06 лева.
Основанието на предявения иск е нищожност на клаузата в договара, даваща право на
ответното дружество да получи заплащане на „такса по пакет от допълнителни услуги в
размер на 248.71 лева.
Сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ и същия следва да отговаря на изискванията на закона.
Същевременно, към него е приложима и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл. от ЗЗП), както и
нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993
г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В тази връзка, съдът следва
да следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1.) е
нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства; 2.) е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; 3.) е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229 от
21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК
на ВКС и др./; 4.) е налице неравноправна клауза в потребителски договор /решение по дело
№ С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС,
I т. о., и др./.
Твърдението /възражението/ на ищеца за нищожност на споразумението/клаузата за
закупуване на пакет от допълнителни услуги е основателно, въпреки че в договора се
съдържа изрично изявление, че изборът на такъв не е задължително условие за сключване на
договора. Договорът в частта, в която между страните е уговорен пакет допълнително
възнаграждение в размер на 248.71 лева противоречи на закона и по – конкретно на
чл.10а от Закона за потребителския кредит, съгласно който кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. В ал.2 е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предмета на
3
споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги в конкретния случай е за:
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства. От съдържанието на уговорката става ясно,
че тя попада в приложеното поле на чл.10 а, ал.2 от ЗПК. Поради изложеното настоящият
състав приема, че уговорката е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.10 а, ал.2 от
ЗПК. Поради изложеното тази договорна уговорка не е породила действие, и плащане на
суми на това основание не се дължи от страна на ищеца на ответника. Настоящият състав
намира това споразумение за нищожно на осн.чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй като същото е
договорено в противоречие на чл.10 а, ал.2 от ЗПК. Включените в допълнителния пакет
услуги по същество представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на
кредита, за които не може да се приеме, че са допълнителни услуги по смисъла на чл.10 а,
ал.1 ЗПК. Регламентираните в чл.10 а, ал.1 ЗПК допълнителни услуги са такива услуги,
които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В
настоящия случай обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по своята
същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора - конкретно тези
описани по т.2, т.3 и т.4 от Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, както и на кредитодателя по отношение на описаната по т.1 допълнителна услуга,
като по отношение на нея съдът намира, че те по своята същност е действие по усвояването
на кредита.
След като посочените клаузи на договора са нищожни, то следва, че договорът не
отговаря на изискванията на чл 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Поради това и съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен. Съгласно чл.21 от ЗПК всяка клауза в
договора за ПК, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е
нищожна. След като договорът не отговаря на изискванията на чл 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от
ЗПК, то същия е недействителен. Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
договорът е недействителен, но тъй като ищецът е поискал да се прогласи нищожността на
клауза от същия, а не недействителността на договора, то съдът е обвързан и ще следва да се
произнесе само във връзка с направеното искане. Ето защо предявеният иск за обявяване на
нищожността на клаузата в договора, даваща право на ответното дружество да получи
заплащане на „такса по пакет от допълнителни услуги в размер на 248.71 лв.“ е основателен
и доказан и следва да бъде уважен. В този случай чл.23 от ЗПК предвижда връщане от
потребителя само чистата стойност на кредита, без начислени лихви и други разходи.
При преценката дали договорената между страните лихва е в съответствие или в
противоречие с добрите нрави следва да се отчетат естеството и размера на задължението, за
изпълнението на което е уговорена лихвата, дали то е обезпечено с други правни способи –
поръчителство, залог, ипотека и други, съотношението между размера на уговорената лихва
и възможността на кредитора да се обедни от предоставянето в заем на пари или други
вещи, изразени чрез ръста на нарастване на цените на основните материални ценности
4
/златото и недвижимите имоти/ през конкретния период от време, курсът на основния
лихвен процент на БНБ. В настоящия случай заемът не е обезпечен, поради което съгласно
възприетото в практиката на Върховния касационен съд /решение № 378/18.05.2006 г. по
гр.д. № 315/2005 г., ІІ г.о./ противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. Основният лихвен процент на
БНБ за лева към този момент от 0,0 %, съответно размерът на законната лихва е +10 пункта
или 10%, а уговореният – 33 %. Предвид характера на предоставяната по договора услуга,
следва да се приеме, че процесните уговорки не съответстват на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността
на страните по договора. В този смисъл клаузата за договорната лихва противоречи на
добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва при необезпечени
кредити. Поради това клаузата, с която е уговорен този размер, е нищожна.
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените по делото разноски в общо размер на 50 лева, за внесена държавна
такса.
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В случаите,
когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА
и има основание за присъждане на деловодни разноски в полза на безплатно
представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от същата определя минималния
размер за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията. Тъй като цената на иска е стойността на договора или 581.41 лева, то
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за нищожна клаузата в договор за потребителски кредит „Профи
кредит стандарт № 30036414480 от 24.04.2019 г.“, сключен между Т. Т. АТ., ЕГН
********** от *** и „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл.53 Е,
вх.В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С. – даваща права на ответоното дружество да получи
заплащане на такса по пакет допълнителни услуги в размер на 248.71 лева.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 9, бл.53 Е,
5
вх.В, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С., да заплати на Т. Т. АТ., ЕГН ********** от ***,
сумата от 50 лева (петдесет) направени по производството разноски.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Средец, Ж.К.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В,
представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С., да заплати на адвокат Г.Л. М., булстат №********* с
адрес ***, сумата от 300 лева (триста), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана правна защита и съдействие на Т. Т. АТ., ЕГН ********** от ***, по гр.д.№
426/2022 г. по описа на Асеновградския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
6