№ 39035
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110149253 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 206440/19.07.2023г. /ФИРМА/ моли съда да измени постановеното
по делото протоколно решение от 10.06.2023г. в частта за разноските, като приеме, че
разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца, доколкото ответникът е признал иска.
Моли съда да вземе в предвид и че /ФИРМА/, като кредитор на вземането, макар и същото
да е погасено по давност, е задължен ежемесечно да подава информация към *** за всички
изкупени кредити. Посочва, че е признал иска, както и след изтичане на давността не е
предприел никакви действия по принудително събиране на вземанията, и в която хипотеза
не дължи разноски, а извънсъдебното претендиране на вземането не е предпоставка за
предявяване на иск, а влече отговорност за вреди, и в каквато връзка цитира съдебна
практика.
В законоустановения едноседмичен срок ищецът М. И. Б. по реда на чл. 248, ал.2 от
ГПК е взел становище по молбата, чрез адвокат И. Д., като счита същата по същество за
неоснователна.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на
13.07.2023г., а молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда
1
на дата 19.07.2023г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения
срок и като такава е допустима.
По същество и след повторна преценка молбата съдът намира за основателна. Съдът е
уважил така предявените от ищеца искове, като с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК е приел, че право на разноски се поражда в полза на ищеца. Не е преценил,
че е налице основание ответникът да бъде освободен от разноски съгласно чл. 78, ал. 2 от
ГПК, доколкото ответникът не е дал повод за предявяване на иска и е признал иска.
Искането на ищеца за разноски е неоснователно, доколкото видно от доказателствата по
делото, до същия е изпратено единствено писмо с изх. № 00227/14.02.2022г. в отговор на
молбата му ответникът да отпише процесните вземания, като погасени по давност. Страните
не спорят, че за процесното вземане никога не са били образувани заповедни, искови или
изпълнителни дела. Не се твърди от никоя от страните ответникът да разполага с
изпълнителен титул за процесните суми. Освен това искът за давност е признат с отговора
на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, а искът, основан на несъобщена цесия, тоест за
липса на правоотношение е неоснователен. В тази връзка настоящият състав намира, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, която не съдържа дори заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, респективно наличието на отбелязване на дължимите суми в
кредитното досие на ищеца в ЦКР, не са повод за предявяването на иск за несъществуване
на вземането и не влекат отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на
срока за отговор на исковата молба, като изложените от процесуалния представител на
ищеца възражения за дължимост на разноски са неоснователни /така Определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на ВКС, 4то г. о., Определение №
420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г. по описа на ВКС, 3-то г. о. и др/.
По тези съображения молбата е основателна и като такава следва да бъде уважена.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно решение от 20.06.2023г., постановено по гр.д. № 49253/2022г.
по описа на СРС, 45-ти състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца М. И. Б., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал.2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3