РЕШЕНИЕ
№ 12/20.1.2017г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД втори
административен състав
На
четвърти януари 2017
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар Р. Т.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия В. Драганов Административно дело № 258 по описа за 2016 година.
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
вр. с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето.
Образувано
е по жалба на „**” ЕООД, ЕИК *********,
гр. Сливен представлявано от управителя д-р Ж.Г. срещу Експертно решение № 0064 от зас. № 013 от
11.02.2015г. на специализиран състав по психични болести на Национална експертна лекарска
комисия/НЕЛК/, след обезсилване на Решение № 102/09.10.2015г. постановено по
адм. дело № 72/2015г. по описа на Административен съд –Ямбол с Решение № 12092/09.11.2016г. по адм. дело №
13994/2015г. по описа на ВАС и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на ЯАС.
В жалбата се сочи, че решението е
необосновано, неправилно и немотивирано. Сочи се, че НЕЛК е приел мотивите на
Административен съд, Сливен, който е постановил своето решение №
115/20.10.2014г. по адм. дело № 83/2014г., в което според оспорващото дружество
има явни противоречия с фактическата обстановка и установената трайна съдебна
практика в РБ. Излага се становище за това, че административният орган е
следвало да възприеме решението на СлАС само като съдебен акт за връщане за
повторно разглеждане на преписката от НЕЛК. Считат, че пряка връзка между
извършената през 2008г. проверка и тежката реактивна депресия довела до
леталния край на Ж.П. не е установена от
експертните лица, поради което такава няма и не следва да се приема за
съществуваща. Посочва се, че от изчерпателно изготвените експертизи става ясно,
че смъртта на П. е настъпила в нейния дом в гр. Сливен, а не на работното й
място. Намират още, че причините за смъртта са лични. Прави се искане за отмяна
на решението и връщане на преписката на НЕЛК за ново произнасяне от друг
състав.
В съдебно заседание оспорващия „*” ЕООД, се представлява от управителя на дружеството
д-р Ж.Г. и адвокат С. от СлАК, редовно упълномощен, който поддържа жалбата на основанията изложени в
същата, както и направеното искане. Представя подробни писмени бележки.
Ответната страна Национална
експертна лекарска комисия гр. София, редовно призована, в съдебно заседание не
се явява, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна ТП на НОИ гр.Сливен, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от гл. юрисконсулт И.М. – Г., която оспорва изцяло Експертно решение № 0064 от
зас. № 013 от 11.02.2015г. на специализиран състав по психични болести на НЕЛК, като незаконосъобразно, неправилно и
немотивирано по съображения изложени в писмен отговор по жалбата и претендира
отмяната му. Допълнително представя писмени бележки.
Заинтересованата страна Д.Й.П.,
редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Заинтересованите страни Д.Д.Д.
и Р.Д.П. не се явяват, като в съдебно заседание
се представляват от адвокат Д. от АК гр.Бургас, редовно упълномощен,
който оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Счита,
че оспореното решение на НЕЛК е съобразено изцяло със задължителните указания
по тълкуване и прилагане на закона дадени в мотивите на влязлото в сила съдебно
решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
ЯАС
като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и изразените становища, прие за установено
следното:
На
21.01.2009 г. заинтересованото лице в настоящото производство Д.Й.П., съпруг и
наследник на починалата Ж.П. И. подал в РУ „СО” гр. Сливен Декларация за
трудова злополука вх. № К – 547, в която посочил данни за осигурителя,
пострадалия, злополуката и увреждането. Със Заповед № 15/27.01.2009 г.,
издадена на основание чл. 58 ал. 1 от КСО Директорът на РУ „СО” Сливен
разпоредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 22.05.2008 г. и
определил състава на комисия. От
последната бил съставен Протокол № 3/18.02.2009 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката. При анализа на причините за възникване
на злополуката комисията приела, че смъртта на Ж.П. е настъпила в резултат на
механична асфикция, която се дължи на обесване, злополуката е станала в дома на
пострадалата, не е настъпила във връзка или по повод на извършваната от нея в „**”
ЕООД работа, по време на злополуката пострадалата не е осъществявала трудовите
си функции. При тези мотиви комисията е формирала извод, че не са налице
предпоставките на чл. 55 ал. 1 от КСО, поради което злополуката нямала характер
на трудова. На 24.02.2009 г. длъжностно лице при РУ „СО” Сливен издало
Разпореждане № 89, с което на основание чл. 60 ал. 1 от КСО не приело за трудова
злополуката, станала с П. на 22.05.2008 г. Така издаденото разпореждане било
обжалвано от Д.П. пред директора на РУ „СО” Сливен, който постановил Решение №
7/10.04.2009 г., с което отхвърлил като неоснователна жалбата.
С Решение
№ 1/03.02.2010г. по адм. дело № 112/2009г. състав на Административен съд Сливен
е отменил по жалба на П. Решение №
7/10.04.2009 г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване” гр.
Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата против Разпореждане №
89/24.02.2009 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО, с което
злополуката, станала на 22.05.2008 г. с Ж.П. не е призната за трудова. За да
постанови този резултат състав на Сливенски административен съд е приел
неоспорена от страните по предвидения законов ред еднолична съдебно –
медицинска експертиза от лекар с медицинска специалност по психиатрия, който дава заключение, че пострадалата Ж. П. е имала добро психично здраве, но в
резултат на психотравма е прекарала тежка реактивна депресия, като наличната
депресивна симптоматика променила мисленето и поведението й до степен да
ограничи значително възможността й да се въздържи от извършеното деяние.
Решението за извършване на суицида се дължало на изчерпване на съпротивителните
сили, значително ограничаване на индивидуалните й адаптивни възможности, в
резултат на което възникнало нарушение във волевата активност и всички тези
промени се дължали на депресивната симптоматика, която се отключила в резултат
на психотравмена ситуация, като с понятието
психотравмена ситуация се означавало ситуация на онези отрицателни
влияния и обстоятелства, които са целели да дискредитират освидетелстваната в
професионален и обществен план. Вещото лице дава заключение, че тежкото
депресивно състояние, възникнало в отговор на значима психотравмена ситуация, е
единствена причина за решението на П. да прекъсне собствения си живот. Съставът на СлАС е приел, че с оглед заключението на
вещото лице, волевият момент в умисъла липсва, поради нарушение във волевата
функция, резултат от тежкото депресивно състояние на пострадалата.
Самоубийството е доброволен, съзнателен акт, но в процесния случай то е
извършено при наличието на тежко депресивно състояние, характеризиращо се с
нарушение на волевата функция у пострадалото лице. При тези съображения е
прието, че не е налице хипотезата на чл.
55 ал. 3 от КСО, тъй като, макар Ж.П. да е осъзнавала значението на суицида,
последният не е извършен умишлено, предвид липсата на втория, волеви елемент –
да е искала настъпването на неблагоприятните последици. Оттук е последвал
правният извод, че липсата на умисъл в действията на П., с които е отнела
живота си, игнорира приложението на чл. 55 ал. 3 от КСО, както и това, че, за
да се квалифицира злополуката като настъпила в резултат на травматично или
нетравматично увреждане, следва да се изхожда от втория елемент от фактическия
състав на трудовата злополука – причината, която е породила увреждането. В този
смисъл е достигнато до заключението за
функционална връзка между настъпилата злополука и изпълнението на работата
по трудово правоотношение. Съгласно заключението на вещото лице, тежкото
депресивно състояние на Ж. П., възникнало в отговор на значима психотравмена
ситуация, е единствена причина за решението й да прекъсне собствения си живот.
Становището на експерта е, че в случая всички преживявания на пострадалата се
центрират около психотравмените моменти, свързани с условията й на работа в „**”
ЕООД. В мотивите на съдебния акт изрично
е посочено, че при установено нетравматично увреждане произнасянето на
длъжностното лице по чл. 60 ал. 1 от КСО става след произнасяне на органите,
осъществяващи експертизата на работоспособността, с оглед разпоредбата на ал. 2
на същия текст. Решение № 1/03.02.2010г.
по адм. дело № 112/2009г. по описа на Административен съд Сливен е оставено в
сила с решение № 13861/ 18.11.2010г. по адм. дело № 5405/10г. на ВАС.
В изпълнение на
указанията дадени с процесното съдебно решение РУ „СО” Сливен с писмо изх. №
К-327/28.01.2011 г. е изискало на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от Наредба за
медицинската експертиза, решение от „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас,
относно причинната връзка на нетравматично увреждане с изискванията за трудова
злополука, съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО. С Експертно решение № 0336 от
035/10.03.2011 г. „СТЕЛК Психични
заболявания” Бургас не приема „причинна връзка” при казуса Ж. И. П., тъй като
душевните болести не се считат за трудова злополука съгл. чл. 68, т. 4, ал. 2
от НМЕ /отм/.
Срещу
това Експертно решение № 0336 от 035/10.03.2011 г. на „СТЕЛК Психични
заболявания” Бургас е подадена жалба от Д.П., по която НЕЛК отменя и връща ЕР
на ТЕЛК за ново освидетелстване, поради необсъждането и некоментирането на
констатациите в двете психиатрични експертизи, приети по адм. дело № 112/2009г.
на Административен съд Сливен. С последващо Експертно решение № 0466 от
045/21.03.2012 г. „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас не приема „причинна връзка” , както и „трудова злополука” по повод
инцидента с Ж. И. П., тъй като душевните болести не се считат за трудова
злополука съгл. чл. 68, т. 4, ал. 2 от НМЕ /отм/.
Експертно решение № 0466 от 045/21.03.2012
г. на „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас също е оспорено от Д.П. пред НЕЛК
София, която с ЕР № 0410 от 065/05.10.2012 г. отменя и връща ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване,
поради неизпълнение изцяло препоръките на НЕЛК и несъбиране на необходимите
доказателства, касаещи условията на труд, степента на натоварване, и
нервно-психическото напрежение на професията и в периода преди инцидента. С
последващо Експертно решение № 0117 от 009/21.01.2013 г. „СТЕЛК Психични
заболявания” Бургас отново не приема „Причинна връзка” при казуса Ж. И. П., тъй като душевните болести не се считат за трудова
злополука съгл. чл. 68, т. 4, ал. 2 от НМЕ /отм/.
Експертно решение № 0117 от 009/21.01.2013
г. на „СТЕЛК Психични заболявания” Бургас е оспорено пред НЕЛК София, която с
ЕР № 0158 от 027/12.04.2013 г. потвърждава ЕР на ТЕЛК № 0466 от 045/21.03.2012
г. и не приема наличието на „причинна връзка”
и „трудова злополука”, поради
това че в чл. 73, ал. 2 на НМЕ душевните/психичните/ заболявания не се считат
за трудова злополука, няма данни за екстремално нервно-психично напрежение,
по-високо от обичайното за длъжността главен счетоводител, което да е довело до
инцидента.
По жалба срещу ЕР № 0158 от 027/12.04.2013
г. на НЕЛК София в Административен съд
Сливен е образувано адм. дело № 83/2014г. по описа на последния.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза,
изготвена от вещи лица от заключението на които се установява, че: няма данни
преди месец април 2008 г. пострадалата Ж. П. да е страдала от психични
заболявания; Тежката реактивна депресия, която се развива при Ж.П. отговаря да
е пряк резултат на отношението на определени длъжностни лица, които са
проверявали дейността й като главен счетоводител в „*” ЕООД гр. Сливен, през посочения период;
Клинично значима промяна в психичното състояние на Ж.П. настъпва след започване
на проверките в „*” ЕООД гр. Сливен началото на м. май 2008 г. Промяната в
състоянието на пострадалата е в резултат на отношението на някои от
проверяващите спрямо нея; Възникналото при пострадалата психично разстройство
по клинични характеристики предполага наличието на значим психичен стрес, за
какъвто единствените данни са, че е съществувал на работното й място; Причината
за решението на пострадалата да сложи край на живота си е възникналото психично
разстройство - тежка реактивна депресия.
След
обстоен анализ на събраните по делото доказателства съдът е
стигнал до категоричния извод, че е безспорно доказано наличието на функционална връзка между настъпилата
злополука с П. и условията на труд на работното й място за процесния период. Този извод е мотивирал АС Сливен с Решение №
115/20.10.2014г. да отмени оспореното Експертно решение №
0158 от 027/12.04.2013 г. на НЕЛК София
и на осн. чл. 173 ал. 2 АПК и да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Така
постановеното решението не е оспорено от страните и е влязло в законна сила на 11.11.2014г.,
като с писмо изх. № СД-01-01-83/14.11.2014г. по описа на АС-Сливен е изпратено
на НЕЛК за изпълнение.
Оспореното в настоящото производство Експертно
решение № 0064 от зас. № 013 от 11.02.2015г. на специализиран състав по
психични болести на Национална експертна
лекарска комисия, с което се приема наличие
на причинна връзка между условията на труд и настъпилата тежка реактивна
депресия у Ж. И. П., довела до смъртта й,
е издадено именно в изпълнение на
задължителните указания дадени с Решение
№ 115/20.10.2014г. по адм. дело №
83/2014г., което обстоятелство е отразено и в административния акт.
Видно от представената по делото обратна
разписка оспореното решение е получено от „**” ЕООД на 25.02.2015г., а жалбата
е подадена чрез НЕЛК до Административен съд –София град с вх. № НЕЛК АС-50/13.03.2015г., но с дата на
пощенското клеймо на изпращащата пощенска станция от 10.03.2015г.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния 14
дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Проверката
за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт
съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на
всички основания по чл. 146 от АПК, като липсата на някоя от посочените предпоставки води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Съгласно ал.2 на чл.168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори и да
липсва искане за това.
Съдът
счита, че Експертно решение № 0064 от зас. № 013 от 11.02.2015г. на
специализиран състав по психични болести
на Национална експертна лекарска комисия е издадено от компетентен административен орган по
смисъла на чл. 10,3 ал. 3 от Закона за здравето вр. чл.3 ал.2 от Наредбата
за медицинската експертиза и в установената от разпоредбата на чл. 59, ал.2 от
АПК форма. Решението е взето от
специализиран състав по психични болести,
определен съобразно водещата диагноза в съответствие с чл. 49 ал. 1 от
Правилника за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертиза. Постановено е от четирима лекари, като единия от
тях е
представител на НОИ, съгласно изискването на чл. 106, ал.2 от ЗЗ.
Легално определение на понятието
"трудова злополука" се съдържа в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО - всяко внезапно увреждане на здравето, което е
причинило неработоспособност или смърт при наличието на две кумулативно
предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната
работа и второ, да е във връзка с извършваната работа, алтернативно - по повод
на тази работа, както и въобще всяка работа, извършена в интерес на
предприятието.
При декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане текстът на
чл. 60,
ал. 2 от КСО предвижда, разпореждането за приемането или неприемането й
за трудова да се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи
експертизата на работоспособността. На основание чл. 61, ал. 1, т. 6 от
Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, органите на експертизата на трайно
намалената работоспособност се произнасят по наличието на причинна връзка между
увреждането
(смъртта) и условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката. Видно от чл. 73, ал. 1 на НМЕ, ТЕЛK и НЕЛК
се произнасят за причинната връзка между злополуката
и условията на труд в случаите на нетравматично
увреждане - въз основа на протокол за разследване на злополуката, като съгласно ал.2
не се считат за внезапно увреждане
на здравето състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество,
включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето, мозъчен инсулт,
захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.
Констатирането на функционалната връзка между условията на
труд и настъпилото нетравматично увреждане следва да се установи въз основа на протокола за разследване на
злополуката като решението на ТЕЛК, НЕЛК
или съдебното решение постановено при
обжалване на последното, ще послужи като основа за произнасяне на компетентното
длъжностно лице на НОИ по реда на чл. 60 , а.1 от КСО, чрез издаване на
разпореждане относно признаване или не
на трудова злополука, след преценка и на останалите елементи от фактическия
състав на чл. 55 от КСО.
Както вече бе посочено оспореното в
настоящото производство Експертно решение № 0064 от зас. № 013 от 11.02.2015г.
на специализиран състав по психични болести
на НЕЛК е издадено след влизане в
сила и в изпълнение на Решение № 115/20.10.2014г. по адм. дело № 83/2014г. по описа на Административен съд-Сливен. С
последното е отменено Експертно решение № 158 от 027/12.04.2013 г. на
Специализиран състав на НЕЛК по психични болести гр. София и преписката е
върната на НЕЛК, при условията на чл.
173 ал. 2 и чл. 174 от АПК, т.е. за
произнасяне на административния орган,
съобразено с изводите на съда,
свързани с наличието на безспорни
доказателства за причинна
връзка между условията на работа при които Ж.П. е изпълнявала трудовите си задължения и настъпилото
нетравматично увреждане – тежка
реактивна депресия, която е установена от компетентните медицински лица по
назначените съдебно медицински експерти.
По адм. дело № 112/2009г., както и по адм.
дело № 83/2014г. и двете по описа на Административен съд-Сливен, като
заинтересована страна е било конституирано „**” ЕООД и съответно представлявано
от управителя на същото, а в първия случай и с упълномощен адвокат. Вярно е, че
по адм. дело № 83/2014г. „**” ЕООД е конституирано като заинтересована страна,
след изслушването на назначената комплексна съдебно психиатрична и психологична
експертиза, но видно от протокол от открито с.з. от 29.09.2014г. управителя на
дружеството е заявил: „ нямам претенции срещу събраните към момента
доказателства”. Следва да се посочи, че процесното решение не е обжалвано пред
ВАС, въпреки че препис от същото е
връчено лично на управителя на дружеството на 23.11.2014г.
Съгласно
чл. 177 от АПК решението има сила за страните по делото. А според разпоредбата
на чл. 297 от АПК във вр. с чл. 144 от АПК влязлото в сила решение е
задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и
общини в Република България. Именно в това се изразява силата на присъдено нещо
на съдебното решение. Същността на силата на присъдено нещо е свързана със
защитната функция на процеса спрямо материалното право, засегнато от правния
спор и задължението на страните да го преустановят по точно определените от
съдебното решение параметри.
В този
смисъл НЕЛК в случая е действал в условията на обвързана компетентност и е
следвало да изпълни задължителните указания на съда дадени с мотивите на Решение
№ 115/20.10.2014г. по адм. дело № 83/2014г. Акт издаден от НЕЛК, които е в противоречие с посоченото
влязло в сила решение би бил нищожен, с оглед разпоредбата на чл. 177,
ал.2 от АПК.
По
изложените съображения и като извърши проверка съобразно чл. 168, ал. 1 АПК,
съдът намира, че оспореното Експертно
решение № 0064 от зас. № 013 от 11.02.2015г. на специализиран състав по
психични болести на Национална експертна
лекарска комисия е постановено от компетентен орган, в установената форма, при
спазване на административно-производствените правила и в съответствие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона. Поради това жалбата срещу
решението следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход на делото, с оглед
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските по производството се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. По делото са доказани разноски в размер на
600 /шестстотин/ лева - по 300 лева за всеки
от заинтересованите лица Д.Д.Д.
и Р.Д.П., договорен и внесен
адвокатски хонорар, видно от договор за правна
помощ серия В № ********** от 02.01.
2017г.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Ямбол, втори административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „**” ЕООД, гр.
Сливен ЕИК *********, представлявано от управителя д-р Ж.Г. срещу Експертно решение № 0064 от зас. № 013 от
11.02.2015г. на специализиран състав по психични болести на Национална експертна лекарска комисия.
ОСЪЖДА **” ЕООД, ЕИК *********, гр. Сливен да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН: ********** и адрес *** и Р.Д.П. с ЕГН: ********** и адрес *** по 300/триста/ лева на всеки един от тях или общо сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/не се чете