РЕШЕНИЕ
№ 260684/18.6.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист
София Маринова,
като разгледа докладваното АНД
№4432/2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Х.С.Х., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №102 от
01.03.2019 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с
което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на въззивника
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
Въззивникът счита оспореното НП за неправилно и незаконосъобразно и моли, същото да
бъде отменено. Твърди, че не е спирал автомобила си на посоченото в НП
кръстовище, а пред сградата на ул. „Патриарх Евтимий“ №9, както и че
конкретното място на паркиране не е тротоар, а подстъп към гаража, който ползва,
като тротоар е останал напълно свободен за преминаване на пешеходци. Изтъква,
че подстъпа към гаража не е предназначен за преминаване на пешеходци, защото
там няма пешеходна пътека. Излага и становище, че конкретното деяние
представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай съобразно чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без
уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение
за юрисконсулт.
След преценка на
приобщените доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 09.02.2019 г. около 09.15 ч. собственият на въззивника Х. Х. л. а. „Ситроен“, рег.№***, се намирал паркиран на тротоар, успоредно на пътното платно при подход за
гараж, пред сградата на ул.“Патриарх Евтимий“ №9 в гр.
Варна. Това местоположение на автомобила било възприето от свид.
Н.Т. - служител при Общинска
полиция – Варна, който съставил
спрямо въззивника фиш за
налагане на глоба сер.ОВ №**********, където отразил, че Х.Х., като водач на
съответния автомобил го
паркирал върху тротоар на ул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Сливница“ в гр. Варна.
На 14.02.2019 г. въззивникът Х. Х. депозирал възражение рег.№ЗК19000336ВН, в
което посочил, че автомобила е бил паркиран на тротоара пред дома му, на
мястото, където се намира подход за гаража, при което преминаването на
пешеходци по тротоара е било безпрепятствено.
Поради депозираното възражение,
издаденият фиш сер.ОВ №********** бил анулиран и на
20.02.2019 г. свид. Г.Т. в присъствие на свид. Ж.Т., съставила спрямо въззивника
АУАН №003896 за извършено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП за това, че на 09.02.2019
г. около 09.15 ч. в гр. Варна на ул. “Патриарх Евтимий“ с бул. „Сливница“
паркирал л. а. „Ситроен“, рег.№*** върху тротоар, на неопределено от собственика на пътя или администрацията
място, с което създава пручка за преминаване на
пешеходците.
Въз основа на съставения
акт било издадено и атакуваното НП №102 от 01.03.2019 г. срещу въззивника Х. Х., за това че на 09.02.2019 г. около 09.15
ч. в гр. Варна на ул. “Патриарх Евтимий“ с бул. „Сливница“ е паркирал л. а. „Ситроен“, рег.№*** върху тротоар, с което създава пречки за преминаването на пешеходците и виновно
е нарушил чл.94, ал.3 ЗДвП, (допуска се паркиране на МПС с допустима максимална
маса до 2.5 т върху тротоарите, само на определените от собствениците на пътя
или администрацията места), и на основание чл.178е ЗДвП въззивникът
бил санкциониран с наказание „глоба“ в размер 50.00 лв.
Визираната фактическа
обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин както
от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени
възприятия показания на всеки един от свидетелите
Н. Н., Г. Т. и Ж. Т., така и от приобщените документи - НП №102 от 01.03.2019 г., АУАН №000369 от
20.02.2019 г., глоба с фиш от 09.02.2019 г., справка относно фиш сер.ОВ
№********** от 09.02.2019 г., възражение
жалба рег.№ЗК19000336ВН от
14.02.2019 г., докладна записка
от мл. инсп. Н. Н. при Общинска полиция Варна, 2 бр. снимки, заповед №4129 от 05.11.2018 г. и заповед №0506 от 07.02.2020 г., а също и от възпроизведения в с. з. от 02.03.2021 г. видеофайл.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен акт:
Процесните АУАН №000369 от 20.02.2019 г. и НП №102 от 01.03.2019 г., са
формално редовни, съдържат изискуемите реквизити
и преписи от тях са
надлежно връчени. Описанието на нарушението и в акта, и в постановлението е
достатъчно ясно и конкретно.
Относно материално-правната законосъобразност на обжалвания административен
акт:
Съдът намира, че
правилно административно-наказващият орган е констатирал неизпълнение на
разпоредбата на чл.94, ал.3 ЗДвП. Видно от приложения снимков материал и
възпроизведения видеофайл, това пространство ограничава платното за движение, покрито
с тротоарни плочи, обособяващи пешеходна площ, която разделя озеленената такава
пред сграда №9 на ул. "Патриарх Евтимий“ и съответства на дадената с §6, т.6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на понятието „тротоар“. Тази площ
видимо е на едно ниво с основното тротоарно пространство, предназначено за
пешеходци, поради което е несъстоятелна тезата на въззивника,
че тя не е част от основната тротоарна ивица, разположена пред жилищната
сграда. Същевременно, сред приобщените документи липсват каквито и да е данни,
тази площ да е определена за паркиране на автомобили от собственика на пътя или
администрацията, при което паркирането на съответния автомобил е в разрез с чл.94,
ал.3, изр.2 ЗДвП. За пълнота на изложението следа да се изтъкне, че
обстоятелството, налице ли е изискуемата ширина на оставащото свободно
тротоарно пространство и препятства ли се преминаването на пешеходците, би било
от значение само в случай, че заетото от автомобила място е определено за
паркиране, което в случая не е налице.
Но независимо от
правилната констатация за неизпълнение на изискването по чл.94, ал.3, изр.2 ЗДвП,
процесното нарушение се явява неправилно установено,
поради факта, че не е извършено на твърдяното в АУАН и в НП място – кръстовище на
ул. „Патриарх Евтимий“ и бул. „Сливница“. Приобщените снимков материал и
видеофайл визуализират ясно местоположението на паркирания автомобил пред
сграда №9 на ул. „Патриарх Евтимий“, което определено не е част от кръстовището
с бул. „Сливница“. Мястото на извършване на нарушение, състоящо се в неправилно
паркиране, е съществен елемент от подлежащите на констатиране обстоятелства и
неговото неправилно посочване и установяване в санкционния акт води до
неправилност на констатацията за осъщественост на
твърдяното нарушение.
При изтъкнатите
фактически и правни изводи, оспореното НП следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Независимо от това,
съдът намира за необходимо да изтъкне, че дори да бе правилно отразено или да
бъде счетено за правилно посочено в АУАН и в НП мястото на твърдяното
нарушение, настоящият съдебен състав намира, че за процесната
хипотеза е приложим института маловажен случай съобразно чл.28 ЗАНН. Приобщения
снимков и видеоматериал установява, че превозното средство е паркирано по
начин, който не препятства движението на пешеходци по тротоара и не създава
затруднение или предпоставка за ПТП при преминаване на друго превозно средство.
Също така, твърдяното нарушение не е пряко свързано с безопасността на
участниците в движението и от същото не са настъпили вредоносни последици.
Наред с изтъкнатото, по делото липсват данни да са констатирани други подобни
нарушения от въззивника. Така изтъкнатите
обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното
деяние спрямо обикновените случаи от същия вид, при което, дори да бе счетено
за правилно установено, същото би следвало да се третира като ненаказуем
маловажен случай.
При този изход на спора,
съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, в
полза на въззивника следва да се присъди обезщетение
за сторените разноски за възнаграждение на адвокат. Претендирания
от въззивника размер 600.00 лв
надвишава установения минимален размер за една инстанция по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г., при
което и съобразно отправеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност, доколкото делото не се отличава със съществена
правна и фактическа сложност, съдът намира, че обезщетението за разноски следва
да бъде присъдено в минималния установен размер 300.00 лв.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63д, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА, Наказателно постановление №102 от 01.03.2019 г., издадено от зам. кмет
на Община Варна, с което за нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП, на Х.С.Х., ЕГН **********,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер 50.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.Х., ЕГН **********, сумата
300.00 лв (триста лева, 00 ст.),
представляваща възнагрнаждение
за адвокат, на основание чл.63д, ал.1, вр. ал.2 ЗАНН,
вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: