МОТИВИ към НЧХД №720/2013 г.:

Обвинението е от частен характер. Делото е образувано по тъжба на Б.А.Д. срещу подсъдимите А.Н.С. с обвинение в престъпление по чл.130, ал.1 от НК и В.Н.С. с обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Подсъдимият А.Н.С. се обвинява в това, че на 09.03.2013 г. в с.Мирянци е нанесъл лека телесна повреда на Б.А.Д. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Обвинението против подсъдимия В.Н.С. е за това, че на 09.03.2013 г. в с.Мирянци е нанесъл лека телесна повреда на Б.А.Д. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание.

От частния тъжител Б.А.Д. срещу подсъдимия А.Н.С. е предявен граждански иск за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 09.03.2013 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените по делото разноски.

Против подсъдимия В.Н.С. от тъжителя Б.А.Д. е предявен граждански за сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на увреждането – 09.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

Гражданските искове са приети за съвместно разглеждане и Б.А.Д. е конституиран в качеството на граждански ищец.

Подсъдимите А.С. и В.С. не се признават за виновни пр.по предявените им обвинения. Дава обяснения за фактическата обстановка.  

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:

Тъжителят Б.Д. заедно със семейството, родителите си и сестра си живеел в с.Мирянци, където се занимавал с отглеждането на селскостопански животни, чието мляко предавали ежедневно.

Подсъдимият А.С. живеел със семейството си в гр.Пазарджик, където работел в РУП Пазарджик. Същият имал имот в с.М., който често посещавал.

На 08.03.2013 г. около 23,00 часа тъжителят Д. се прибирал със сестра си – свидетелката Ц. А., когато в близост до дома им видели силует на човек с каска, който управлявал мотоциклет. Тъжителят спрял автомобила, който управлявал, слязъл и се поинтересувал, кой е моториста. Мотористът се ядосал, но когато свалил каската си, тъжителят разпознал, че това бил непълнолетния син на подсъдимия А.С..

На следващия ден 09.03.2013 г. около 09,00 часа тъжителят Д. и сестра му – свидетелката Ц. А. с лек автомобил „Москвич“ отивали да предадат издоеното от животните, които отглеждали мляко. На кръстовище в близост до центъра на с.М. срещнали друг автомобил, управляван от подсъдимия А.С., който им подал знак да спрат. В автомобила пътувал и сина на подсъдимия Лъчезар С.. Когато тъжителят Д. спрял, управлявания от него автомобил, подсъдимият А.С., слизайки от своя се нахвърлил към тъжителя, търсейки му сметка, защо предния ден е искал да бие сина му. Тъжителя се опитал да обясни, че не имало инцидент, но подсъдимият бил много ядосан и казал на сина си да повика по телефона чичо си – подсъдимия В.С.. Самият А.С. се обадил в полицията, като съобщил за инцидент. Тъжителят и сестра му решили да си тръгнат, но били спрени от подсъдимия А.С., който се опитал да вземе ключовете на автомобила на тъжителя. Все пак свидетелката Цветелина Алексиева успяла да потегли с автомобила, за да предаде млякото, а тъжителят Д. останал, заедно с подсъдимия А.С., за да изчакат идването на полицейските служители.

Обстановката между двамата се успокоила за кратко, като тъжителят дори успял да хапне вафла, но в следващия момент подсъдимият А.С. отново избухнал, като отправяйки закани към тъжителя Д. му нанесъл два удара с юмрук в областта на лявата част челюст и устната. В следствие на това от устната на тъжителя от потекла кръв. В този момент, прибирайки се от работа, покрай тях минавал свидетелят В. Г., който се намесил и попитал подсъдимия, защо удря тъжителя. Подсъдимият прекратил нападението си. Скоро при тях пристигнал полицейски патрул, в състава на който били свидетелите Стоян К. и Р.Ч., които пристъпили към изясняване на случая. В това време на мястото пристигнал и подсъдимият В.С., който се нахвърлил към тъжителя, като питайки го „Ти ли си бияча?“ се опитал да го удари в областта на шията. Докато участниците в конфликта разговаряли с полицейските служители, при тях пристигнали сестрата на тъжителя и неговия баща. Последният бил видимо ядосан и влязъл в конфликт с полицаите, което наложило да бъде отведен в РУП Пазарджик. На мястото в това време се повил и кметът на с.М.– свидетелят Х.Х., на когото тъжителят разказал за ударите нанесени му от подсъдимия А.С.. Когато полицейските служители тръгнали, отвеждайки бащата на тъжителя, свидетелят Г. откарал тъжителя Д. ***., с автомобила, с който на мястото били пристигнали сестрата и бащата на последния.

На 11.03.2013 г. тъжителят бил освидетелстван от съдебен медик и му било издадено съдебно медицинско удостоверение.

Видно от същото на тъжителя били причинени оток и кръвонасяне на горната устна в ляво и разкъснокантузна рана по лигавицата на горната устна. В резултата на нанесените му телесни увреждания на Д., било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимите А. и В. С., показанията на свидетелите Ц. А., В. Г., К. М., С.К., Б. С., С. Н., Р.Ч., П. Е., Х.Х., проведените очни ставки между В. Г. и Б. С. и между свидетелите Р.Ч. и Х.Х., заключението на медицинската експертиза, както и писмените доказателства приети по делото.

Относно главния факт за начина, мястото и вида, както и, че травматичните увреждания описани в медицинското удостоверение са причинени на тъжителя Б.Д. от подсъдимия А.С., фактическите обстоятелства описани в тъжбата се установяват от показанията свидетеля В. Г..

Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като са ясни, последователни, категорични и логични. Свидетелят пресъздава непосредствените си възприятия на очевидец на инцидента.

Показанията на свидетеля съдържат сведения относно основни факти от предмета на доказване и отговарят на фактическите констатации описани в медицинското удостоверение.

Свидетелят Г. присъствал на инцидента дава убедителни показания за начина на протичане на същия с нанасянето на удари с юмрук в устата на тъжителя от страна на подсъдимия А.С..

За да приеме за достоверни показанията на свидетеля за нанесените от подсъдимия А.С. удари на тъжителя, съдът взе предвид реалното му присъствие по време на инцидента, с оглед логичните показания за часа, в който се е прибирал от работа след разнос на хляб от фурната, в която работел след предявяване на  писмото изпратено от „Нивел“ ООД /л.27/.

Допълнителна убедителност за показанията на свидетеля Г. внася и факта, че веднага след потеглянето на полицейския автомобил е закарал тъжителя за медицински преглед, което се установи от показанията на свидетелите А., М., Г. и лист за преглед в спешно отделение №3988/09.03.2013 г.

Несигурността в показанията на свидетеля Г. по отношение на точния брой на ударите /два или три/, както от коя страна на лицето на тъжителя са били нанесени същите, не променя изводите за причинените и искани от страна на подсъдимия наранявания и се дължат на особеностите на лично възприятие и възпроизвеждане на фактите от свидетеля, с оглед краткия отрязък от време, през който е протекъл инцидента и изненадващия му характер.

Напротив това обстоятелство и изминалия период от инкриминираната дата до депозиране на показанията затвърждават достоверността на показанията на свидетеля.

Освен това показанията на свидетеля Гаврилов относно мястото на нараняване на тъжителя, начина на причиняване и видимите белези от това, съвпадат с показанията на свидетелите А., Х..

Свидетелите А. и Х. независимо един от друг дават идентични показания относно мястото на нараняване /устната на тъжителя/ и наличието на кръв в следствие на ударите нанесени от подсъдимия. 

При преценката за достоверността на показанията на свидетелите, съдът прецени тяхната убедителност, последователност, непротиворечивост и обективност относно обстоятелствата установени от тях при пристигането на мястото на инцидента. И двамата не спестяват обстоятелството, че бащата на подсъдимия е влязъл в яростен конфликт с полицейските служители, което е наложило да бъде откаран от тях в полицейско управление

Освен това свидетелката Алексиева, макар и заинтересована от изхода на делото, като сестра на тъжителя, непредубедено заявява, че не е присъствала и не е видяла ударите нанесени от подсъдимия А.С..

Свидетелят Х. дава показания, че при разговора си с тъжителя, устата последния била „разбита“ и плюел кръв. Освен това му разказал, че е бил ударен с юмрук от подсъдимия А.С..

Не на последно място показанията на свидетелите Г. и Х. съвпадат относно дребни обстоятелства не свързани с главния факт, но правещи убедителни показанията им, а именно, че преди да получи ударите, тъжителят е хапвал вафла и че денят на инцидента е бил религиозния празник „задушница“. 

Мястото, вида и начина на причиняване на нараняванията на тъжителя от подсъдимия се установяват и от представените медицинското удостоверение.

При освидетелстването от съдебен медик на 11.03.2013 г. е издадено медицинско удостоверение, с което е констатирано, че на тъжителя са причинени следните увреждания: оток и кръвонасядане на горната устна в ляво и разкъсно-контузна рана по лигавицата на горната устна.

Подсъдимият А.С. дава обяснения, че при срещата им тъжителят се нахвърлил срещу него с дървен кол, затова повикал полицаите, но не го бил удрял.

Съдът не кредитира тези обяснения, тъй като източник на доказателства се опровергава от показанията на Г., А., М., Х. и медицинското удостоверение.

В подкрепа на тези обяснения са показанията на свидетелите Б. С. и С. Н..

Двамата свидетели дават съмнително съвпадащи показания, че видели тъжителя да слиза от автомобил, държейки „кол“ в ръцете си и да се отправя към подсъдимия А.С., който бил пред дома си. Разговаряли известно време и тъжителят тръгнал към колата, но не се качил. Момичето, което било в автомобила /имат предвид свидетелката А./ потеглило от мястото с колата. След известно време пристигнала полицейска кола и двата свидетели си тръгнали. Между подсъдимия и тъжителя нямало размяна на удари.

Показания на свидетелите С.и Н. са нелогични и в този смисъл твърде неубедителни, поради което съдът не им дава вяра.

И двамата не са жители на с.М.. Става ясно при снемане на самоличността им, че първият живее в с.С., а вторият в гр.П..

Но и двамата не сочат в показанията си основателна причина за пребиваването си на инкриминираната дата и час в с.М.. Твърдят, че са отишли в селото „за да се разходят“, като свидетелят Савов добавя, че отишъл, заедно с децата си, за да видят „люцерната“.

Още в тази си част показанията на свидетелите и най-вече тези на свидетеля С. са дискредитирани, тъй като при справка в специализираната литература се установява, че сеитбата на люцерна се извършва едва след 20 март на селскостопанската година, докато инцидентът е станал на 09 март.

На следващо място показанията на свидетелите за мястото на срещата на тъжителя и подсъдимия А.С., пред къщата на подсъдимия се разминава с действителното място на инцидента, където са пристигнали и полицейските служители-кръстовище в центъра на с.М., намиращо не на около 60-70 м от къщата на подсъдимия, установено от показанията на свидетелите А., Г., дори обясненията на подсъдимия А.С..

Освен това показанията на свидетеля С. относно мястото от където е наблюдавал, на улица в близост до фурната на селото се опровергават от показанията на свидетеля Г. при проведената между двамата очна ставка.

Свидетелят Г. при очната ставка, освен че поддържа показанията си за видените от него удари нанесени от подсъдимия на тъжителя, даде показания, че се е прибирал от фурната, където работи, именно по въпросната улица и не би могъл да не види свидетеля С., който познавал, но на улицата нямало никого.

Съмнение върху показанията на свидетелите Савов и Н. хвърля и обстоятелството, което остана неизяснено, по какъв начин подсъдимият А.С. и разбрал, че същите са били очевидци на инцидента.

Съдът не кредитира и показанията на двамата полицейски служители – свидетелите К. и Ч., в частта в която твърдят, че при пристигане на място, при работата си по изясняване на случая, не са видели тъжителят да има нараняване на устната и следи от кръв.

В тази част показанията им категорично се опровергават от листа за преглед в спешно отделение, който удостоверява извършен преглед на тъжителя в 11,10 часа на инкриминираната дата с анамнеза: „разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на горната устна“, както и показанията на свидетелите Г., А., Х. и М..

Освен това следва да се има предвид и професионалните отношения на тези свидетели с подсъдимия А.С., който също е полицай.

Доводите на защита на подсъдимия, че не следва да се дава вяра на листа за медицински преглед, тъй като нямало печат на лекаря са неоснователни.

Самият лекар извършил прегледа –свидетелят Е. даде показания, че по принцип не било необходимо и не слагали печат на документа, още повече, че представяния по делото е втория екземпляр на документа, оригиналът на който оставал в спешното отделение.

При този анализ на доказателства по отделно и при съпоставка по между им съдът прие, че подсъдимият А.Н.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.130, ал.1 от НК, като на 09.03.2013 г. в с.М. е нанесъл лека телесна повреда на Б.А.Д. ***, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Видно е, че травматичните увреждания получени от тъжителя представляват увреждане на  анатомичната цялост на тъканите, довело са до леки изменения на физиологичните функции, извън болката и страданието.

Поради това съдът приема, че се касае до причиняване на лека телесна повреда с разстройство на здравето, в резултат на упражненото от подсъдимия физическо въздействие по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия А.С. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на телесната повреда, която е висока. Престъплението е систематизирано в Глава втора на НК “Престъпления против личността”, раздел ІІ “Телесни повреди” и засяга ценно благо, от което зависи обществената значимост на индивида – телесната неприкосновеност  на личността.

Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е висока, като се има предвид липсата на основателен мотив за причинените увреждания.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства - отрицателно въздействие, както върху физическото, така и върху психическото състояние, което е оказало извършеното върху пострадалия, както и длъжността на подсъдимия - старши полица в група „Охрана на обществения ред на сектор „Охранителна полиция“ към РУП Пазарджик., макар деянието да е извършено извън тези му функции.

Разпоредбата на чл.130, ал.1 от НК предвижда наказание до две години лишаване от свобода или пробация.

Видно от събраните по делото доказателства подсъдимият А.С. е неосъждан. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена опасност.

При тези данни съдът счете, че са че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за освобождаване на Нончев от наказателна отговорност и налагане на същата на административно наказание глоба.

Във връзка с  изложеното съдът на основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 от НК с освободи А.Н.С. от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 лева, платима в полза на Държавата.

При определяне размера на глобата съдът взе предвид и семейното, материално и имотно състояние на подсъдимия и отегчаващите вината обстоятелства.

Предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за доказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец от са пряка и непосредствена последица от престъплението на подсъдимия и представляват негово парично задължение към ищеца.

Относно вида и характера на претърпените от пострадалия вреди съдът цени показанията на свидетелите Алексиева и В.. Свидетелката Алексиева, като сестра на пострадалия, имала преки впечатления от състоянието на тъжителя след случилото се дава показания, че в резултат на нанесените му наранявания пострадалият изпитвал болки и поради отока трудно се хранел в разстояние на дни.

Свидетелят В., треньор на футболния отбор, в който тъжителят играел дава показания, че същият ден се провела футболна среща. Когато разбрал за инцидента отишъл в дома на тъжителя и видял, че устната му е подута. Последният споделил, че не се чувства добре. Свидетелят В. решил, че тъжителят трябва да се яви на срещата, но няма да играе, щом не се чувства добре.

По този начин ищецът е претърпял неимуществени вреди, представляващи морални такива и изразяващи се в психическо и физическо неразположение. Тъй като тези състояния са в резултат на причиненото от подсъдимия телесно увреждане съдът приема, че е налице причинна връзка между понесените от ищеца вреди и престъпните действия на подсъдимия.

Вземайки предвид всички изложени обстоятелства и при спазване на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението, което подсъдимият следва да заплати на тъжителя за причинени му неимуществени вреди в резултата на непозволеното увреждане от извършено престъпление, които са пряка и непосредствена последица от действията на същия е  1 000 лв., като до предявения размер от 3 000 лева искът следва да се отхвърли, като неоснователен.

   Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определи по справедливост към момента на постановяване на съдебния акт, като съдът взе предвид всички обстоятелства и доказателства, очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия.

Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение подсъдимият дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  И тъй като вредите произтичат от непозволено увреждане, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва се дължи от деня на причиняване на увреждането, откогато длъжникът изпада в забава, без да е необходима покана за плащането.

Съдът прие, че сумата от 1 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,  ще възмезди пострадалия за нанесените му неимуществени вреди в резултат на претърпени болки и страдания.

Затова съдът осъди подсъдимия А.Н.С. да заплати на Б.А.Д. сумата от 1 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 09.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли гражданския иск за разликата от 1 000 лева до 3 000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 09.03.2013 г. до окончателното изплащане.

Във връзка с направеното искане подсъдимият А.С. бе осъден да заплати на Б.Д. направените по делото разноски в размер на 439 лева.

С оглед разпоредбите на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.С. бе осъден да заплати държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 50 лева, платими в полза на държавата по сметка на съдебната власт.

По отношение на второто обвинение за нанесена лека телесна повреда на тъжителя Д. от подсъдимия В.С., съдът счита, че не се събраха достатъчно и категорични доказателства.

В тъжбата се твърди, че при пристигането си на мястото, малко след полицейските служители подсъдимият В.С. нанесъл удар с юмрук в шията на тъжителя Д..

Това твърдение се подкрепя от показанията на свидетеля Г., който в първоначалните си показания убедено твърди, че удар в шията на тъжителя е бил нанесен от подсъдимия В.С. с юмрук. В последствие дава показания, че по това време на мястото се били събрали много хора. Ръката на подсъдимия В.С. била свита, като колебливо заявява, че ударът е бил нанесен „..или с юмрук или с дланта“.

В тази насока са и показанията на свидетеля М.. Същият дава показания, че отишъл в близост до мястото на инцидента, когато пристигнали полицаите и след тях подсъдимия В.С.. Докато полицейските служители разговаряли с тъжителя, подсъдимият В.С. се приближил към тъжителя  с думите „Ти лиси бияча?“ и му нанесъл удар с длан в областта на шията, след което се намесил единия от полицаите, който го спрял.

Нито един от свидетелите не даде ясни и конкретни показания кой от полицейските служители е спрял подсъдимия. 

Тези вътрешно и взаимно противоречиви показания на свидетелите се опровергават от показанията на свидетелите К. и Ч., но основно от приетата по делото медицинска експертиза.

Свидетелите К. и Ч. дават идентични показания, че в тяхно присъствие подсъдимият В.С. не е нанасял удар на тъжителя.

Подсъдимият в обясненията си също отрича категорично да е нанасял удар на тъжителя.

Свидетелят Е., извършил преглед на тъжителя непосредствено след инцидента дава показания, че не си спомня за налични наранявания на врата на последния.

За установяване на фактическата обстановка във връзка с това обвинение за причинено нараняване е допусната и приета по делото медицинска експертиза.

Според заключението на експерта ударът с юмрук в областта на шията с голяма сила би довел до закрита травма на същата – кръвонасядане на кожата и мускулатурата, рядко и увреждане на кръвоносните съдове. При малка сила на удара тези увреждания липсват и е налице само хиперемия-зачервяване на засегната област, което е видимо за няколко часа след травмата. Следователно, ако е имало подобни изменения, то те са били видими при прегледа в Спешно отделение при МБАЛ Пазарджик.

В съдебното заседания вещото лице отново заяви, че при посочените удари с юмрук или длан неминуемо ще бъдат оставане видими следи-зачервяване, в продължение на няколко часа след нанасяне на травмата, които не са описани при прегледа в спешно отделение при МБАЛ Пазарджик.

Съдът кредитира заключението на медицинската експертиза, като компетентно и пълно изготвена.

Още повече, че с оглед развитието на инцидента, в случай, че от страна на подсъдимия В.С. е нанесен удар на тъжителя по един от начините, които сочат свидетелите и най-вече по начина описан тъжбата до прегледа в спешното отделение са изминали по-малко от два часа, т.е. е следвало да има видими следи.

При така анализираните доказателства по делото, обаче съдът не може да направи единствения възможен и безспорен извод, че подсъдимият В.С. е извършил вмененото му деяние.

За това съдът приема, че обвинението не е доказано по несъмнен начин относно обективната и субективна страна на престъплението.

Поради горното, предвид недоказаността на авторството на деянието, съдът призна подсъдимия В.Н.С. за НЕВИНОВЕН в това, че на 09.03.2013 г. в с.М. е нанесъл лека телесна повреда на Б.А.Д. ***, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, поради което на основание чл.302 от НПК го ОПРАВДА по обвинението за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

С оглед на така приетото предявения граждански иск против подсъдимия, съдът счете за недоказан по основание, тъй като вредите, които са причинени на гражданския ищец от престъплението се дължат и представляват парично задължение към него, в случай, че подсъдимият е извършителят на деянието и е признат за такъв.

Затова съдът отхвърли предявения от Б.А.Д. срещу подсъдимия В.Н.С. граждански иск за неимуществени вреди – болки и страдания в размер на 1 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2013 г. до окончателното й изплащане.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

                                                                                

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: