О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./31.05.2021 год., гр.
Добрич
Добричкият административен съд, 4 състав в закрито
заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа година, като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Т. Милева адм.дело №236 по описа на
ДАС за 2021 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на П.Д.М. ***, подаден чрез адв. В.К.
- ДАК срещу Заповед №1858/21.12.2020 г.
на Кмета на община Добрич.
В
жалбата е направено ОСОБЕННО ИСКАНЕ – на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ да се
спре изпълнението на заповедта.
След
запознаване с представените към жалбата доказателства и представената
административна преписка, съдът
констатира следното:
Със
Заповед №1858/21.12.2020 г. на осн. чл.178, ал.6 от ЗУТ във връзка с чл.223,
ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забрането ползването на строеж: Сграда с идент.
72624.615.18.2 по КК на гр. Добрич, намиращ се в УПИ І, кв. 547 по ПУП-ПРЗ на
ЖК „Русия 1“, разположен в ПИ с идент. 7264.615.18, определя се срок за
добровно изпълнение на заповедта до 29.04.2021 г. и се забранява достъпа до
строежа, като се разпорежда в срок до 12.05.2021 г. да бъде поставена сигнална лента, да бъде
спряно ел.захранването и водоподаването, както и захранването с газ. В заповедта е посочено, че не спира изпълнението й,
допуснато по силата на закона - чл. 217, ал. 1, т. 3 от ЗУТ.
В молбата за спиране на изпълнението се излагат
съображения,
че собственик на процесния имот, не е оспорващия, а трето лице. Това трето лице
не е субект и адресат на заповедта и у него липсва знание за нейното
съществуване, поради което и се счита, че за същият /собственика на имота/
могат да настъпят значително и трудно поправими вреди. Твърди се, че отлагането
на изпълнението на заповедта не би довело затруднение при изпълнението на
заповедта, както и се твърди, че по делото липсват данни за наличието на контретни,
важни и обществени интереси, защатата на които налагат предварително изпълнение
на заповедта. Представя се нотариален акт за покупко-продажба на имота.
Ответникът не излага становище по искането за
спиране на допуснатото предварително изпълнение.
Искането за спиране на изпълнението е направено от
надлежна страна и е процесуално допустимо. При разглеждането му по същество,
съдът намира следното:
В случая се касае за заповед, жалбата срещу която,
съгласно чл. 217, ал. 1 във връзка с, ал. 2 от ЗУТ, не спира изпълнението й,
освен ако съдът разпореди друго. Тъй като ЗУТ не визира конкретни предпоставки, настъпването на които да предпоставя
спиране на предварителното изпълнение, съдът в съответствие с препращащата
разпоредба на чл. 213 от ЗУТ, следва да приложи нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК, и да спре предварителното изпълнение,
ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
Тъй като с разпореждането за предварително изпълнение на административен акт се
презумира наличие на поне една от предвидените в чл. 60 от АПК предпоставки,
свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено
важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно
затрудняване на изпълнението на акта, за да постанови спиране на
предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, съдът следва да
установи наличие на причини като основание за спиране със същата степен на
значимост - опасност от застрашаване на правата и интересите на засегнатото
лице в същата степен.
Следователно в тежест на жалбоподателя е да установи, че изпълнението на акта би му нанесло значителна и труднопоправима вреда,
противопоставима на презумирания от закона обществен интерес.
Съдът намира искането за неоснователно, поради следното:
Съгласно нормата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, не се
разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177. В, ал. 6 от същата разпоредба е
предвидено, че при нарушения на, ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета
категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз
основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на
строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с
електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е
задължително за доставчиците и се изпълнява незабавно.
Посочените правни норми са императивни и вменяват на
кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице задължение, при
установено ползване на строежи от съответната категория или части от тях, преди
да са въведени в експлоатация от компетентен орган, да издаде заповед за
забрана ползването на същите.
В конкретния случай страните не спорят, че процесният
строеж не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177, ал. 3 от ЗУТ, както и че
за
част от изпълнения строеж
не са налични строителни книжа и документи. Няма спор и по отношение
категорията на строежа. Целта на закона обаче е да не се допуска експлоатация
на незаконен,
незавършен, негоден или в друго отношение опасен за
ползване и обитаване строеж, което гарантира живота и здравето, както на
обитателите и ползвателите на строежа, така и на трети лица. Ето защо
допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта по чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, като обслужва тези интереси, вкл. и на ползватели, не би могло да им
причини значителни или трудно поправими вреди, съответни на вредите, от които
разпоредбата ги защитава, още повече, че мярката е с временен характер - до
отстраняване на причините, които са предизвикали забраната, което предпоставя
по-ниска степен на засягане правата на собствениците на строежа.
В конкретния случай се твърди вероятност от настъпване на
значителна или трудно поправима вреда, но не са представени доказателства за
установяването й по вид и размер, за да се направи преценка за нейната
значителност или непоправимост. Освен това, в случай на отмяна на оспорения акт
жалбоподателят би могъл да претендира вреди по реда на ЗОДОВ.
Относно
твърдението, че собственик на имота е трето лице, на което ще бъдат причинени
значителни имуществени вреди, съдът намира следното: От
представения нотариален акт №50, том ІV, рег. №273 от 30.04.2015 г. се
установява, че П.М. е дарил на сина си Люцкан Петров М. жилище на първи етаж,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идент. 72624.615.18.2.2, т.е.
същият е собственик само на един обект в имота, предмет на заповедта, затова,
че и това обстоятелства, че ще бъдат причинени щети на трето лице е неоснователно.
Т.е. по делото не се установява значим интерес на
жалбоподателя, който да налагат спиране на изпълнението на заповедта, като
противопоставим на обществения, презумпиран от разпоредбата на чл. 217, ал. 1,
т. 3 ЗУТ, за осигуряване на сигурност и безопасност при ползването на обекта,
поради което искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде
оставено без уважение.
Мотивиран от горното, на основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ,
вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П.Д.М. *** за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на Заповед №1858/21.12.2020 г., издадена от Кмета на община Добрич.
Определението може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщението.
СЪДИЯ: