Р Е Ш Е Н И Е
гр. П., 07.05.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД П., Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на седми март две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Десислава Буюклиева,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски НАХД № 615 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 18-1006-000419 от 20.02.2018 г. на Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР П. на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. на Ж.Н.Д. с ЕГН: **********
*** за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Срещу НП е подадена в срок жалба от Ж.Н.Д.,
в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли
да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката
лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, ангажират се
доказателства, моли се съда да отмени постановлението, като се излагат
допълнителни доводи за това.
Ответникът по жалбата, редовно
призован, не изпраща законен или процесуален представител. С преписката е
постъпило писмено становище, в което излага доводи, с които се иска
потвърждаване на постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
На 08.02.2018 г. около 19:50 ч. свидетелят Д.И. управлявал
лек автомобил „Т. С.“ с рег. ***в гр. П. по ул. „Ц.О.“ в посока кръговото с ул.
„л.б.“, като потеглил от светофара на кръстовището до НУ „Отец Паисий“. В същото
време жалбоподателката Д., която управлявала лек автомобил „А. **“ с рег. № ***
по ул. „С. З.“ достигнала кръстовището с ул. „Ц.О.“. Жалбоподателката предприела
маневра завой на ляво по ул. „Ц.О.“, като възприела, че автомобилът на И. от дясната
ѝ страна е надалеч и ще успее да завие преди него на ляво. Това тя
сторила независимо от намиращия се там пътен знак Б2 – „Стоп“. Д. се изнесла
напред в лентата за движение на идващите от ляво автомобили, след като
пропуснала два автомобила идващи от дясно. След като преценила, че автомобилът
на И. от дясната ѝ страна е далеч, предприела маневрата завой на ляво. В
този момент И. на около 54-55 метра от кръстовището възприел, че автомобилът на
жалбоподателката му отнема предимството и предприел маневра за аварийно спиране,
но не успял да спре поради скоростта, с която се движил – 85-90 км/ч, поради
което се ударил в предна дясна част на автомобила на жалбоподателката, след
което в бордюра и колата му се преобърнала по таван. Малко след това на място
пристигнали и полицейски служители, между които и свидетелите Т.Г. и С.В. – мл.
автоконтрольори при ОД на МВР П.. На място те установили водачите, нямало
пострадали лица, само материални щети по автомобилите. Извършили проба за
алкохол на водачите, която била отрицателна. Пробата за наркотици на И. отчела
положителен резултат. Тъй като И. твърдял, че не е употребил никакви наркотични
вещества, дал кръв за изследване. В хода на образуваното ДП се установило, че
действително в кръвта му няма наркотични вещества и ДП било прекратено. След
оглед на МПС и разговор с водачите, Г. съставил на жалбоподателката АУАН в нейно
присъствие, който ѝ предявил, а жалбоподателката подписала и получила. В
срок постъпило от нея писмено възражение. В него тя потвърждава гореизложената
фактическа обстановка. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
НП.
По делото са разпитани като свидетели Т.Г., Д.И., В. Г.
и С. В., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа
обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни,
категорични и безпротиворечиви по отношение на съставомерните признаци. Те са
дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Показанията на другия
участник в настъпилото ПТП – И. се подкрепят в по-голямата си част и от писмените
доказателства по делото, включително и от обясненията на самата жалбоподателка.
В хода на съдебното следствие бе назначена и изготвена автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентно изготвена.
Последната, ведно със събраните доказателства – гласни и писмени - категорично
дават отговор на въпроса за механизма на настъпилото ПТП и потвърждават изводите
на актосъставителя и АНО, че жалбоподателката действително е отнела предимството
на И., поради което последният се е ударил в нейния автомобил. Вярно е, че И.
се е движил със скорост, надхвърляща разрешената максимално такава за населено
място – 50 км/ч, но тази скорост няма пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. Това е така, защото, независимо от неговата скорост, ПТП не би
настъпило, ако жалбоподателката бе пропуснала всички движещи се автомобили по
пътя с предимство, включително и на И. и едва след това да предприеме маневрата,
т.е. в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП е именно предприетата
маневра завой на ляво от страна на жалбоподателката при неспазване на правилата
за предимство. Видно е, че се касае за неправилна преценка на пътната ситуация
от жалбоподателката, която преценила, че автомобилът на И. е надалеч и може да
премине. Тук следва да се отбележи и, че тя е имала видимост от около сто метра
и явно това разстояние ѝ се е сторило достатъчно, за да извърши
маневрата. Дори и да приемем, че тя е навлязла бавно в кръстовището, след като преди
това е била спряла на знака „Стоп“, то неспазването на правилата за предимство
в налице. Жалбоподателката е можела спокойно да предотврати настъпилото ПТП,
ако просто беше изчакала преминаването на И. ***. След като тя не е сторила
това и е навлязла в лентата за движение на И., последният е намалил скоростта,
но поради малкото разстояние и скоростта си на движение, не е успял да спре. Видно
е, че първопричината за настъпилото ПТП е отнемането на предимството от страна
на жалбоподателката. Това, че И. се е движил с превишена скорост, не означава,
че последният не е с предимство по пътя, по който се движи. Неправилната
преценка на жалбоподателката, че И. се намира достатъчно далече и тя ще успее
да премине пред него са довели до настъпването на ПТП. Без маневрата на
жалбоподателката завой на ляво ПТП категорично не би настъпило, независимо от
скоростта на движение на свидетеля И. по пътя с предимство.
При така установените обстоятелства от правна страна, съдът намира, че
жалбата е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателката категорично е осъществила от обективна
и субективна страна състава на административното нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП с
това, че на 08.02.2018 г. около 19:50 ч. в гр. П. е управлявала лек
автомобил „А. **“ с рег. № *** по ул. „С. З.“ и като достигнала кръстовището с
ул. „Ц.О.“, предприела маневра завой на ляво по ул. „Ц.О.“ без да пропусне
движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Т. С.“ с рег. ***, управляван
от Д.И., в
резултат на което настъпва ПТП с материални щети. Безспорно се
установиха всички елементи на административното нарушение по чл.50, ал.1 ЗДвП,
съгласно който: „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство.“ Видно е, че се касае за ясна разпоредба, според която
жалбоподателката е била длъжна да изчака и да пропусне движещия се по бул. „Ц.О.“
лек автомобил, управляван от И.. Законодателят не е предвидил въобще хипотези,
че това задължение на водачите отпада, след като движещия се по пътя с
предимство автомобил, се движи например с превишена скорост или се управлява от
неправоспособен водач, или такъв употребил алкохол и/или наркотични вещества и
т.н. Още веднъж следва да се подчертае, че пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП има само и единствено неправилната преценка от страна на
жалбоподателката, че ще извърши маневрата завой на ляво преди достигането на
другия автомобил до кръстовището.
При това положение правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателката на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5,
пр.4 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 лв. Съгласно разпоредбата на
чл.179, ал.2 ЗДвП: „Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление.“,
а ал.1, т.5 на същия член сочи, че се наказва, който „не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и
другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението“. В случая е налице нарушаване на правила за предимство – конкретно чл.50, ал.1 ЗДвП от страна на
жалбоподателката, довело до настъпването на ПТП.
АНО
правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно
определената санкционна норма. Наказанието е в твърд размер съгласно посочената
санкционна норма и няма основание за неговото изменение.
С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът
намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до
нарушаване на правата на жалбоподателката, затрудняващи защитата ѝ и до
отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са
описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за
него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.
С оглед характера на засегнатите обществени отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата, живота и здравето на
участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи, съдът счита, че
случаят категорично не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28
от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил
материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление,
поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.
По изложените съображения въззивният
съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Районен съд П.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно наказателно постановление №
18-1006-000419 от 20.02.2018 г. на Началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П., с което на основание чл.179,
ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. на
Ж.Н.Д. с ЕГН: ********** *** за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: