№ 81
гр. И., 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – И., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20241840101251 по описа за 2024 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от С. Х. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. И., ул. „Б.“ № 4 против „Дизайнер Консептс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. И., ул. „О.“ № 1, с управител Д. Р. Г..
В исковата молба е посочено, че между ищеца и ответника е съществувало валидно
трудово правоотношение въз основа на сключен трудов договор, което било прекратено
считано от 08.06.2024 г. посредством заповед № 153 от 07.06.2024 г. Според активно
легитимираната страна работодателят й не е изплащал дължимото трудово възнаграждение
за месец юни 2024 г в размер на 358 лева. Навеждат се твърдения и че спрямо работника
има неизползван платен годишен отпуск от шестнадесет дни в размер на 1050 лева. Предвид
изложеното, активно легитимираната страна настоява ответното дружество да бъде осъден
да й заплати посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху тях от датата на
подаване на исковата молба в съда до погасяване на задълженията.
Исковата молба е връчена на ответника чрез пълномощник – адвокат С. М., като по
делото не е постъпил отговор.
В проведените открити съдебни заседание ищецът се представлява сам, като в съдебно
заседание от 19.03.2025 г. заявява, че претендира нетния размер на възнаграждението за
труд. Ответникът не се представлява от процесуален представител в открито съдебно
заседание, като не се явява и законен такъв.
Депозираната искова молба е допустима – налице са процесуални предпоставки за
разглеждане на същата по същество.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното:
Правната квалификация на предявения иск за неизплатено трудово възнаграждение е
чл. 128, т. 2, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ. Правната квалификация на предявения иск за
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 357, ал. 1 от
КТ.
Доколкото по настоящото дело е предявен и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от
1
КТ – обезщетение за неплатен годишен отпуск, то производството по същото следва да се
развие по реда на общия исков процес, тъй като тази искова претенция не попада в
приложното поле на чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.
От приложените по делото преписи от трудов договор и заповед за прекратяване на
трудово правоотношение е видно, че С. Х. Л. и „Дизайнер Консептс“ ЕООД са се намирали в
трудово правоотношение, което със заповед от 07.06.2024 г. е прекратено, считано от
08.06.2024 г.. В заповедта за прекратяване е посочено, че на лицето следва да се изплати
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за общо шестнадесет дни.
В хода на настоящото исково дело е допусната, изготвена и приета съдебно-
счетоводна експертиза, в заключението на която е посочено, че за месец юни 2024 г.
дължимото от работодателя на ищеца възнаграждение в брутен размер е общо /работна
заплата и обезщетение по чл. 224 от КТ/ 1369.50 лева, а нетният размер на същото е 1191.23
лева.
В открито съдебно заседание експертът пояснява, че размерът на обезщетението по
чл. 224 от КТ възлиза на 1036.32 лева, а нетният размер на трудовото възнаграждение е
154.91 лева.
Пасивно легитимираната страна не прави възражения относно отправените към нея
претенции, а така също в хода на процеса не е ангажирала доказателства, от които да се
установява, че претендираните суми – трудово възнаграждение и обезщетение по чл. 224 от
КТ, са изплатени или същите са погасени на друго основание.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдебният състав приема, че от събраните по
делото доказателства се установява, че размерът на нетното трудово възнаграждение, което
не се доказва да е платено и което е дължимо от ответника на ищеца за месец юни 2024 г.,
възлиза на 154.91 лева. Това означава, че искът с правно основание чл. 128, т. 2, във вр. чл.
357, ал. 1 от КТ следва да бъде уважен за сумата от 154.91 лева и да се отхвърли за разликата
до претендираните 358 лева. Установява се и че неизплатеното задължение от страна
ответното дружество по чл. 224, ал. 1 от КТ е в размер на 1036.32 лева, с оглед на което тази
искова претенция е основателна до този размер, а за разликата над него до претендираните
1050 лева подлежи на отхвърляне.
Предвид основателността на главните искове, основателен се явява и искът за
присъждане на законна лихва върху подлежащите на уважение претенции за времето от
подаване на исковата молба до погасяване на задълженията.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на сторените от него съдебни разноски,
но същият не представя доказателства за такива, поради което разноски не се дължат от
ответната страна спрямо активно легитимираната такава.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. чл. 1 от
ТДТССГПК ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – И., следните държавни такси: държавна такса в
размер на 50 лева, дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 128, т. 2, във вр. чл.
357, ал. 1 от КТ, държавна такса от 50 лева, дължима във връзка с иска с правна
квалификация чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ. Ответното дружество, на основание
чл. чл. 78, ал. 6 от ГПК, във вр. чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, следва да бъде осъдено да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – И. и сумата от 180 лева –
разноски по заплатено възнаграждение на вещо лице за изготвяне на експертно заключение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „Дизайнер Консептс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. И., ул. „О.“ № 1 да заплати на С. Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. И., ул.
„Б.“ № 4 сума в размер на 154.91 лева /сто петдесет и четири лева и 91 стотинки/,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2024 г., както и сумата от
1036.32лева /хиляда тридесет и шест лева и 32 стотинки/ - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от
КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху присъдените
суми за времето от датата на подаване на исковата молба – 15.10.2024 г., до погасяване на
задълженията.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от С. Х. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
И., ул. „Б.“ № 4 срещу „Дизайнер Консептс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. И., ул. „О.“ № 1 искове за разликата над уважените 154.91 лева /сто петдесет
и четири лева и 91 стотинки/ до претендираните 358 лева /триста петдесет и осем лева/ -
нетно трудово възнаграждение за месец юни 2024 г. и за разликата над уважените 1036.32
лева /хиляда тридесет и шест лева и 32 стотинки/ до претендираните 1050 лева /хиляда и
петдесет лева/ - обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА „Дизайнер Консептс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. И., ул. „О.“ № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – И., следните държавни такса и разноски: държавна такса в размер
на 50 лева /петдесет лева/, дължима във връзка с иска с правна квалификация чл. 128, т. 2,
във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ, държавна такса в размер на 50 лева /петдесет лева/, дължима
във връзка с иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1, във вр. чл. 357, ал. 1 от КТ, а така
също и сумата от 180 лева /сто и осемдесет лева/ – разноски по повод заплатено
възнаграждение на вещо лице за изготвяне на експертно заключение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд – И.,
в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – И.: _______________________
3