Решение по дело №48665/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2025 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20241110148665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11750
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110148665 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен отрицателен установителен иск от И. В. Т. против (фирма)
за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 6693,33 лева, представляваща претендирано
извънсъдебно вземане от ответника по клиентски номер 300041210643 за имот,
представляващ къща с дворно място, находящ се в гр. (адрес) ( с предишно наименование ул.
„101-ва“) № 21, като погасени по давност. Направено е искане сторените от ищеца съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът по силата на договор за дарение
и договор за покупко-продажба, обективирани в представени по делото нотариални актове, е
придобил право на собственост върху процесния недвижим имот. Ищецът поддържа, че за
имота при ответника е открита партида по клиентски номер 300041210643 с титуляр З.А.Д,
която починала на 05.11.2023г. В исковата молба са изложени твърдения, че считано от юни
2012 г. електрозахранването на процесния имот е прекъснато, като през лятото на 2024 г. И.
Т. направил постъпки пред ответника за възстановяване на електрозахранването и
прехвърляне на партидата на негово име. Ищецът отправил нарочно писмено искане до
ответното дружество, в което се позовал на изтекла погасителна давност по отношение на
извънсъдебно претендираните вземания, начислени по партидата, като ответникът отказал
да заличи погасените по давност вземания. Страната поддържа, че всички начислени по
партидата за процесния имот вземания са възникнали преди повече от три години, преди
подаване на исковата молба, поради което са погасени по давност.
В открито съдебно заседание от 18.03.2025 г. процесуалният представител на ищеца
поддържа, че за периода, за който ответното дружество извънсъдебно претендира заплащане
на начислени по партидата задължения, И. В. Т. е ползвал процесния имот, респ. притежава
качеството потребител на електрическа енергия, поради което поначало негово би било
задължението за заплащане на процесната сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
доводи за частична недопустимост на исковата претенция, а по същество на спора с отговора
1
е оспорен предявения отрицателен установителен иск. Процесуалният представител на
дружеството поддържа, че видно от представените ведно с исковата молба документи
починалият титуляр на процесната партида З.А.Д след смъртта си е оставила двама
наследници, респ. ищецът има правен интерес от предявяване на иск единствено за ½ част от
вземанията, а по отношение на останалата част предявява чужди права, което съгласно
процесуалния закон е недопустимо. С отговора са оспорени поддържаните от ищеца
твърдения, че начислените по партидата вземания са погасени по давност. Процесуалният
представител на страната поддържа, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото,
тъй като искането на ищеца за възстановяване на електрозахранването на имота не е могло
да бъде изпълнено, доколкото лицето следва да заяви пред мрежовия оператор искане за
проучване условията за присъединяване, както и да бъде установено, че обектът отговаря на
определени изисквания. По изложените доводи е направено искане производството по
делото да бъде частично прекратено, а в останалата част исковата претенция да бъде
отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
При условията на евентуалност в случай, че предявеният иск бъде уважен, е направено
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответното дружество е начислило и претендира от него заплащане на
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години, както и че с
поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че в негова полза е възникнало вземане срещу ищеца по договор за
продажба на електрическа енергия, потребеното количество енергия и стойността на
вземането. Във връзка с направеното възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.
116 ЗЗД.
Като писмено доказателство по делото са приети договор за дарение от 25.10.2023г.,
обективиран в нот. акт № 37, том XII, нот. дело № 1950/2023 г. по описа на нотариус И.Д по
силата на който В.В Т. е прехвърлил правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от процесния
недвижим имот в полза на ищеца и договор за покупко-продажба от 25.10.2023г.,
обективиран в нот. акт № 38, том XII, нот. дело № 1951/2023г. по описа на нотариус И.Д по
силата на който З.А.Д е прехвърлила правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния
имот в полза на И. В. Т..
Видно от удостоверение за наследници с изх. № РВТ23-УГ01-13419/06.12.2023г.,
издадено от (АДРЕ), прехвърлителката З.Д е починала на 05.11.2023 г., като след смъртта си
е оставила за законни наследници прехвърлителят В.В Т. ( син) и Д.В Т. ( син). Видно от
удостоверение за наследници с изх. № РВТ24-УГ01-4604/17.04.2024г., издадено от (АДРЕ),
прехвърлителят В.В Т. е починал на 14.04.2024 г., като след смъртта си е оставил за
единствен законен наследник ищеца.
Като писмено доказателство по делото е представена фактура №
**********/04.05.2012 г. за непогасени задължения по партида с клиентски номер
300041210643, видно от която партидата за имота е открита на името на З.Д. Представена е
справка за непогасени задължения по процесната партида по 34 фактури, издадени в периода
от 01.05.2010 г. до 29.11.2015 г. на обща стойност 6648,36 лева и електронна справка за
непогасени задължения за процесната партида за периода от месец ноември 2006 г. до
15.09.2014 г. в размер на 4701,46 лева.
2
Като писмено доказателство по делото е представен препис от искане отправено от
ищеца до ответника за прехвърляне на процесната партида на името на И. В. Т. и
възстановяване на електрозахранването, в отговор на което представител на (фирма) е
посочил, че за сключване на договор за доставка на електрическа енергия за обект с
клиентски номер 300041210543, находящ се на адрес: гр. София, ул. „101-ва“ № 21, е
необходимо да бъде заявено пред електроразпределителното дружество услуга „Искане за
проучване на условията за присъединяване“, след приключване на която да бъде подадено
заявление за сключване на договор за продажба на електрическа енергия с (фирма) „също
така е необходимо и да бъдат заплатено задължения по договор с клиентски номер
300041210543, които са в общ размер на 6693,33 лева“ по посочена в отговора банкова
сметка на дружеството.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. Предметът на
повдигнатия пред съда спор се очертава от ищеца посредством формулирания петитум на
исковата молба. В разглеждания случай в исковата молба са изложени твърдения, че ищецът
по силата на прехвърлителни сделки е придобил право на собственост върху процесния
имот, като в качеството си на собственик е отправил искане за възстановяване на
електрозахранването за имота, което му било отказано до погасяване на начислените по
партидата суми, респ. поддържа, че ответникът претендира лично от него заплащане на
пълната начислена по партидата сума, а не в качеството му на наследник на предходния
титуляр на партидата.
Независимо от обстоятелството, че действително от представените по делото договор
за дарение и договор за покупко-продажба да се установява, че ищецът притежава право на
собственост върху 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот, то същия в качеството на
собственик макар и не едноличен, има правен интерес да поиска възстановяване на
електрозахранването на имота. Следва да бъде отбелязано, че съгласно изпратено от
ответника писмо-отговор възстановяването на електрозахранването е обусловено от една
страна от депозиране от страна на потребителя на заявяване на услуга „Искане за проучване
на условията за присъединяване“ и нарочно заявление за сключване на договор, така и от
заплащането на процесната сума, т.е. условията дадени от ответника са кумулативни. От
изложеното следва, че за ищеца е налице легитимен правен интерес да установи със сила на
пресъдено нещо недължимостта на претендираната от него сума, тъй като заплащането й
представлява едно от условията за възстановяване на електрозахранването на имота. По
делото не е спорно, че оспорената като недължима сума е начислена именно по партиден
номер 300041210643, разкрит за процесния недвижим имот, поради което е без значение за
допустимостта на настоящото производство, на чие име е открита партидата. Не на
последно място следва да бъде отбелязано, че дори и да се приеме, че ищецът в качеството
си на наследник на преходния титуляр З.Д оспорва дължимостта на вземането като погасено
по давност, то същият действа в качеството на управител на наследството съгласно чл. 59,
ал. 2 ЗН, а не предявява чужди права.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск се явява
процесуално допустим.
По основателността на претенцията:
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяни комунални услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
3
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По
делото не е спорно, че процесните задължения са възникнали преди повече от три години
преди подаване на исковата молба, поради което същите са погасени по давност.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
направените по делото съдебни разноски. Ищецът претендира заплащане на сумата в размер
общо на 1467,74 лева, от които 267,74 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора
и сумата в размер на 1200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната. При определяне на разноските за адвокатски
хонорар, които да бъдат възложени в тежест на ответника, следва да бъде разгледано
своевременно заявеното от процесуалния представител на страната възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК след извършване на преценка относно правната и
фактическа сложност на производството. Правната сложност е предпоставена от броя и
основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства
от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора,
относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от необходимите за доказване и
обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за
относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на
противната страна процесуални действия и продължителността на производството. В случая
повдигнатия спор няма правна или фактическа сложност, поради което уговореният и
заплатен адвокатски хонорар отнесен към спецификата на делото се явява прекомерен.
Съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г., а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след
извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и
извършените от процесуалния представител действия. Предвид изложеното съдът приема, че
следва да възложи в тежест на ответника да заплати разноски за адвокатско възнаграждение
сумата в размер на 600 лева с включено ДДС или общо дължимите разноски възлизат на
867,74 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от И. В. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. (АДРЕС), против (фирма), ЕИК *** със седалище и адрес на управление
в гр. (АДРЕС), отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 6693,33 лева, представляваща претендирано извънсъдебно вземане от
ответника по клиентски номер 300041210643 за имот, представляващ къща с дворно място,
находящ се в гр. (адрес) ( с предишно наименование ул. „101-ва“) № 21.
ОСЪЖДА (фирма), ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. (АДРЕС), да
заплати на И. В. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. (АДРЕС) на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата в размер на 867,74 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5