Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 27 13.02.2019 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На седемнадесети януари Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор Гергана Илиева
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 385 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано по повод искова молба от А.А.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Мария Кирова ***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул. „Г.Бенковски“ № 51, ет.2, ап.5 против Прокуратурата на Република България, да бъде осъдена да му заплати сумата от 25 001 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато и подържано обвинение за период от две години, пет месеца и дванадесет дни и търпени мерки за неотклонение, като вредите се изразяват в притеснение, напрегнатост , депресираност, невъзможност да полага труд и да издържа семейството си, изнервеност и изостряне на отношенията с близките му, здравословни проблеми, накърняване личното му достойнство в следствие на продължилото разследване, ведно със законната лихва от 12.09.2017 г. до окончателното заплащане на обезщетението, както и да заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства.
В постъпилия отговор на исковата молба от Окръжна прокуратура – Бургас като представител на Прокуратурата на РБългария, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, се изложиха доводи за неоснователност на предявения иск. Ищецът не е представил доказателства за действително претърпени от него вреди, както и за причинна връзка с действия на представители на прокуратурата – разпространяване на позорящи обстоятелства, медийни изяви и др. Претенцията според прокуратурата е завишена по размер е не е съобразена с вредите, както и стандарта на живот в България.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа иска и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.
В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди, че иска е изцяло неоснователен, а при условията на евентуалност че е силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди. Поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като ищеца е с адрес в съдебния район на ОС-Бургас.
Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
С влязло в сила на 20.09.2017г. постановление от 12.09.2017г. (л.23-26), прокурор от ОП-Бургас е прекратил ДП № 24/2015г. по описа на ОСлС при ОП-Бургас срещу физически лица, в т.ч. А.А.М. по повдигнатите обвинения по чл.142 ал.3, т.3, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 и ал.4 от НК. Това обвинение е било повдигнато на 01.03.2015г. затова, че на 28.02.2015г. в гр.Н.на изхода на бензиностанция “П.“ в съучастие с още четири лица отвлякъл П. П.от Н. З., като деянието било извършено по особено мъчителен и опасен за здравето на отвлечения начин, като му бил нанесен побой с крака, ръце, камъни по главата и тялото, насила бил поставен в багажника на лек автомобил собственост на А.М.. Видно от материалите по приложеното досъдебно производство, ищецът е бил задържан по постановление на Окръжния прокурор на Бургас на основание чл.199 от НПК, вр.чл.64 ал.2 от НПК за 72 часа, като с определение № 9/ 03.03.2015г. по ЧНД № 168/2015г. по описа на ОС-Бургас спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърждавана многократно с последващи актове на съда. М. е пребивавал в следствения арест от 01.03.2015 до 19.03.2015, а в затвора гр. Б. от 19.03.2015 до 07.08.2015г., когато с определение № 50/ 07.08.2015г. по ЧНД № 750/2015г. по описа на ОС-Бургас, мярката за неотклонение е била заменена с „парична гаранция“ от 500 лв. Или наказателното производство спрямо ищеца е продължило малко повече от 2 години и 5 месеца, като от тях 5 месеца и 7 дни, М. е бил задържан. Приложени са 3 бр. молби от ищеца за изменение на мярката за неотклонение, като нито една не е била уважена.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост, М. е осъждан общо 14 пъти, като престъпната му дейност е започнала още когато е бил непълнолетен. Осъждан е бил за извършени престъпления по чл.130 ал.1, чл.325 ал.1, вр.чл.20 ал.2, чл.389А, вр.чл.20 ал.2, чл.195 ал.1, т.4 и 5, вр.чл.26 ал.1, чл.343Б ал.1, чл.196 ал.1, т.2, вр.чл.195 ал.1, т.3, 4 и 5, вр.чл.29 ал.1, б. „а“ и „б“, вр.чл.20 ал.2, чл.343В ал.2, вр.ал.1 от НК и др. Ефективните изтърпявания на наложените наказания са изброени в справка от Министерство на правосъдието, ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора – Б. (л.79) и са 7 на брой, а общия период, прекаран в пенитенциарни заведения е приблизително 7 години и 2 месеца. Справка от затвора – Б. (л.80) показва, че М. е бил регистриран в амбулаторния журнал общо 4 пъти в периода 29.05.2013 – 01.06.2015г. Единствено по повод последния преглед му е била поставена диагноза „д. а.“ и е получил медикаменти за лечение.
Свидетелката Ю. М.– съпруга на ищеца, заяви, че преди последното му задържане през 2015г., А. бил здрав, работел като каменар и изкарвал по 80 – 100 лв. на седмица, с които издържал семейството си. Преди това имал добро име в обществото, поздравявали го, помагал на много хора, а после се разчули, че бил обвинен за тежко престъпление, щял да убива човек и вече по-рядко го търсели за работа. М. много се притеснявал в затвора, че няма кой да издържа семейството му – двама ученика и малко дете. Баба купила чувал с брашно и свидетелката правела мекици на децата. Когато ищеца е пребивавал в затвора, М. се хващала на работа, като през 2015г. изкарвала по 450 лв. на месец. А. бил лежал само за кражба, която не бил извършил, а само помагал. Живеели в с.К.в собствена къща.
От показанията на свидетеля А.Ч. – познат на ищеца, става ясно, че двамата били заедно в следствения арест и после 3-4 месеца в затвора. М. бил обвинен за отвличане, но казал на свидетеля, че е невинен. Бил много притеснен, че го чакала голяма присъда и искал да се самоубива. Правил и гладна стачка. Имал проблеми с психиката, било го срам. Постоянно му отхвърляли молбите за промяна на мярката за неотклонение. Жена му също била задържана за кратко, но после я пуснали и тя се грижела за децата им. В затвора го е посещавала само жена му.
Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което досъдебното производство е било прекратено поради недоказаност. Ответната страна е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени описаните в исковата молба вреди.
В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че претърпените от ищеца вреди, изразяващи се в безпокойство, силен стрес, усещане за безсилие и безизходица, предвид твърденията му от самото начало, че е невинен, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания са дадени в ПП 4/1968г. на ВС, а също и в постановената практика от ВКС по реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението (Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г.; решение № 356/ 09.12.2014г. по гр.д.№ 2946/2014г., ІV ГО, ГК и др.). Съобразно застъпеното в тези актове, съдът следва да съобрази вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му положение. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, тези критерии предоставят следната характеристика спрямо А.М.. Наказателното производство против него е продължило 2 години и 5 месеца. Упражнената процесуална принуда се изразява в мярка за неотклонение „задържане под стража“ продължила 5 месеца и 7 дни. Увреждането може да се приеме, че се е изразило в понасяне на неудобства, свързани с участието му в процесуални действия при разглеждане на делото в досъдебното производство, свързано с негативни емоции от личен и семеен характер. Не са налице доказателства за трайни здравословни увреди, които да са започнали след повдигане на обвиненията. Единственото заболяване е алергия, за която е бил лекуван. Отслабването е пряка последица от инициираната от М. гладна стачка в затвора.
Не беше установено, наказателното производство да е било проведено при даване на изключително широка медийна гласност на информация, изнесена от самите разследващи органи. Опетняването на доброто име на ищеца също не е доказан факт, тъй като престъпната му дейност е започнала още през 1987 г. и е продължила поне до 2015г., като М. е бил осъждан за различни видове престъпления по Глава втора от НК „Престъпления против личността“, Глава пета „Престъпления против собствеността“, Глава десета „Престъпления против реда и общественото спокойствие“, Глава единадесета „Общоопасни престъпления“ и др. Този извод следва от приложеното свидетелство за съдимост. Според приложената справка, М. е прекарал в пенитенциарни заведения повече от 7 години за ефективно изтърпяване на наложени наказания „лишаване от свобода“.
Поради изложеното съдът счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Или претърпените неудобство и страдания от А.М. вследствие на преживяното, съдът преценява, че в парично изражение отговарят на сумата от 1 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и показанията на разпитаните свидетели, които също са в полза на извода за пряка причинно-следствена връзка между проведеното наказателно производство и установените неблагоприятни последици за ищеца.
Възраженията на ответната страна относно прекомерността на търсеното обезщетение, бяха взети предвид, вкл. събраните доказателства за престъпното минало на М..
Останалите възражения са неоснователни. Колко е работил ищеца и какви възнаграждения е получавал, не е предмет на настоящото производство. Но според показанията на Миткова, именно ищеца е издържал семейството като каменар в периодите, когато не е бил в затвора.
Ако следваше да се позовава на „икономическия стандарт“ в страната през 2015г, според НСИ сумата за издръжка на един човек надвишава 400 лв. и при петчленно семейство, този довод едва ли е в полза на прокуратурата.
Или искът по чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен до размер от 1 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 25 001 лв. – за разликата от 24 001 лв., се явява неоснователен и съдът го отхвърля.
Ищцовата страна претендира
на основание чл. 86 от
Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ОП-Бургас следва да заплати в полза на А.М. съобразно уважената част от иска направените по делото разноски, които са в общ размер от 10.00 лв. деловодни разноски. Доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение не бяха приложени, както и списък на разноските по чл.80 от ГПК. При това положение дължимите разноски са в размер на 1.00 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на А.А.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Мария Кирова ***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул. „Г.Бенковски“ № 51, ет.2, ап.5 сумата от 1 000 (хиляда)лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена причина от воденото против ищеца наказателно дело, ведно със законната лихва от 20.09.2017г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 25 001 лв., ОТХВЪРЛЯ като недоказан.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на А.А.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв. Мария Кирова ***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул. „Г.Бенковски“ № 51, ет.2, ап.5 сумата от 1.00 (един) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: