Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260091
гр. ВРАЦА, 02.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 26.03.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
в присъствието на секретар
ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
112 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***
4, чрез юрисконсулт И.Н., против Решение № 260067/24.11.2020 г. по гр.д.№
1134/2019 г. на Районен съд-Козлодуй в частта, в която са отхвърлени предявените
от въззивника установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2 ГПК против Ц.Р.Р., ЕГН **********,***,
за дължимост на сумата от 1025,59 лева - договорна лихва за периода от
20.05.2017г. до 20.02.2019г.; сумата от 1057,99 лева - лихва за забава по
договор за потребителски кредит за периода от 21.05.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 05.03.2019г.; както и за сумата от 543.21 лева, представляваща част от
претендираната главница в размер на 5763.31 лева по Договор за паричен заем, за които суми е
издадена Заповед №202/08.03.2019 г. по ч.гр.д.№292/2019 г. на Районен
съд-Козлодуй.
Въззивникът поддържа, че в обжалваните части
първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон и
е неправилно. Развива подробни съображения в подкрепа на становището, че
въведеното в чл.10, ал.1 ЗПК изискване текстът
на договора за потребителски кредит да е с шрифт не по-малък от 12
противоречи на приетото в Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да бъде
прилагано. Посочва се, че основен принцип на правото на ЕС е приматът му над
националното право и при противоречие следва да бъде прилагано правото на ЕС.
Извършва се позоваване на практика на Съда на ЕС по приложението на посочената
Директива. Навежда доводи, че при сключване на договора за кредит са посочени
фиксиран лихвен процент, годишен процент на разходите, брой погасителни вноски
и размер на същите, дата на плащане на всяка погасителна вноска и общ дължим
размер на всички плащания, с което са спазени всички изисквания на ЗПК. Посочва,
че изискванията на ЗПК, касаещи референтни стойности, индекси и методики, не са
приложими в конкретния случай. Подчертава, че по размера на ГЛП и ГПР е постигнато насрещно
съгласие на страните по договора и не са налице никакви скрити разходи или
допълнителни такси, които да водят до неблагоприятни последици за
потребителя.
Въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваните части, уважаване на предявените искове изцяло и присъждане на
направените разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.С.С.,
в качеството му на особен представител на въззиваемия-ответник Ц.Р.Р., в който оспорва
основателността на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е
обсъдил всички доказателства по делото и е направил правни изводи в
съответствие с установените факти и при правилно приложение на материалния
закон, европейското законодателство и постоянната практика на ВКС.
Възивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК
въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд-Козлодуй е сезиран със заявление на "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД, с което се иска да бъде издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против Ц.Р.Р. *** за следните парични вземания:
главница в размер на 5 763,31 лева, договорна лихва в размер на 1 025,59 лева
за периода от 20.05.2017 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
20.02.2019 г. /падеж на последна погасителна вноска/; мораторна лихва в размер
на 1 057,99 лева за периода от 21.05.2017 г. до датата на подаване на
заявлението пред съда, както и законната лихва от датата на депозиране на
заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендира се и
присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от Договор
за потребителски заем № CARU-14427233/02.02.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и Ц.Р.Р., задълженията по
който са прехвърлени по силата на Приложение № 1 от 17.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба и прихвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД. Посочва се също, че на Ц.Р.Р.
е бил отпуснат паричен кредит в размер на 6000,00 лева, като е било договорено заплащане
на възнаградителна лихва, закупуване на застраховка с премия от 540,00 лв. и
заплащане на такса ангажимент в размер на 120,00 лв. Дружеството-кредитор е
изплатило заетата сума по уговорения начин, а кредитополучателят се е задължил
да я върне в срок на 24 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер на 324,95
лв., според уговорен погасителен план.
Посочва се, че длъжникът е извършил частични плащания в общ размер от
649,90 лв., с които са погасени договорна лихва от 413,21 лв. и главница от
236,69 лв. В заявлението се конкретизира, че крайният падеж по договора е
настъпил на 20.02.2019 г., без да е
обявявана предсрочна изискуемост. Съгласно условията по договора е начислена
лихва за забава в общ размер от 1057,99
лв.
Въз основа на заявлението е
образувано ч.гр.д.№ 292/2019 г. по описа на Районен съд-Козлодуй и е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 202/08.03.2019 г.,
с което заявлението е уважено изцяло.
Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което с Определение № 657/25.07.2019 г. заповедният съд
на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви
искове за установяване съществуване на претендираните вземания. Препис от
посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 28.08.2019 и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК - на 26.09.2019
г. същият е предявил иск през ВРС, за което е уведомил заповедния съд.
В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с
тези в заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено,
че Ц.Р.Р. дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите по
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 202/08.03.2019 г. по
ч.гр.д.№ 292/2019 г. по описа на КРС.
В съдебното производство ответникът Ц.Р. е
призован по реда на чл.47 ГПК. В срока по чл.131 ГПК от назначения от съда
особен представител на ответника – адв.С.С. е постъпил отговор, в който се
оспорва основателността на исковите претенции.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени
доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
Районният съд е извършил подробен доказателствен анализ и
е приел за установена фактическа обстановка, въз основа на която е направил задълбочени
правни изводи за недействителност на договора за потребителски кредит, водеща
до частична неоснователност на исковите претенции. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд се възприемат
изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради което въззивният съд на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания и на
основание чл.269,изр.2 ГПК въззивният
съд приема следното:
Правната квалификация на предявените установителни искове
е чл.422 ГПК вр. 79, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.9 ЗПК и чл.86 ЗЗД.
За уважаването им ищецът следва да проведе пълно и главно
доказване на правопораждащите факти, от които черпи изгодните за себе си
последици, а именно: сключването на валиден договор за кредит между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД и
Ц.Р.Р. чрез реално предоставяне
на определена парична сума на ответника, в качеството му на кредитополучател;
поемане на задължение от кредитополучателя за връщане на заетата сума и
договорените лихви в претендираните размери; сключването на валиден договор за
цесия, по силата на който кредиторът е прехвърлил на ищеца "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД вземанията си по сключения с ответника договор
за потребителски кредит.
При извършеното оспорване на предявените искове в тежест
на ответника е да докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти
като установи изпълнение на задълженията си по договора или докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
От
представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CARU-14427233 от 02.02.2017г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и Ц.Р.Р. се установява,
че кредиторът е отпуснал на ответника револвиращ кредит в размер на 6000 лева,
при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период, съгласно определения годишен лихвен процент. По делото е прието като
доказателство и Приложение №2 към чл.5, ал.2 от ЗПК, представляващо Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в
което подробно са описани харатктеристиките на съответния кредит; разходите по
кредита, както и други важни условия по договора за кредит. Представен е и сертификат №
CARU-14427233, от който е видно, че срещу заплащане на застрахователна премия,
застрахователят се е съгласил да застрахова кредитополучателя на потребителски
паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, съобразно
„Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по
договор за потребителски паричен кредит“.
Видно
от представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и “Агенция за
събиране на вземания“ ЕООД,
както и приложение № 1/17.112017г. към него, вземанията по процесния Договор за
потребителски паричен кредит №
CARU-14427233/02.02.2017г.
срещу ответника Ц.Р.Р. са цедирани на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основание, размер и
задължено лице. В договора за цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е
неразделна част от него /пар. 1, т.1 от договора/. Представено е и писмено
потвърждение от 17.11.2017г., видно от което
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД потвърждава извършената продажба на „Агенция
на събиране на вземания“ЕАД на всички вземания, индивидуализирани в Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. и
Приложение №1/17.11.2017г. към него. С изрично пълномощно законният
представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е упълномощил „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на цесионер по Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., да уведоми длъжниците за
извършената цесия от името на цедента. По
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД,
чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е изпратено писмо съдържащо
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARU-14427233 от 24.11.2017 г. за
извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса на
длъжника. Писмото е връчено на майката на длъжника на 06.12.2017 г.
При тази фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че ищецът, в качеството
си на цесионер, претендира вземане по договор, имащ правните характеристики на договор
за потребителски кредит, предвид качеството на ответника на потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 ЗПК и § 13, т.1 ДР на
ЗЗП. По отношение на
този договор важат
всички императивни изисквания по Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът
въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид
договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.Разпоредбата на чл.22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби,
които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и
дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като
основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т.1
на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената самостоятелна служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор и като взе предвид оплакванията
във въззивната жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на
договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-11 ЗПК - съдържа дата и
място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на
страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му,
размер на ГЛП, размер на ГПР, информация относно размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски. Договорът обаче не отговаря на
част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на изискванията на чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК.
Според чл.10, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит
се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят в еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В конкретния случай, в договора е предвидено
предоставяне на потребителски кредит, както и заплащане на застрахователна
премия. При това положение приложените Сертификат и Общи условия за застраховка
"Защита на плащанията на кредитополучателите на "Кредит План" и
Общи условия за застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни
карти" съдържат уговорки относно
посочената в договора за кредит и дължима от ответника застрахователна премия,
поради което настоящият съдебен състав намира, че същите съставлява елементи от
договора, по отношение на които трябва да са спазени посочените законови
изисквания. Дори и без наличието на специални познания е видно, че договорът за
потребителски кредит и сертификатът с общите условия са изготвени в различен по
размер шрифт, като в застрахователните документи този шрифт категорично е в
размер по-малък от 12 и практически е нечетлив.
Не могат да бъдат споделени наведените във въззивната жалба
доводи, че изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за еднакъв по вид, формат и размер
шрифт на всички елементи и приложения на договора е в противоречие с Директива
2008/48/ЕО, в която липсва такова изискване, поради което не следва да се
прилага. Директивата
действително предвижда пълна хармонизация на съдържанието на договора, но не и
на формата му и на основанията за недействителност. В този смисъл, българският
закон е предвидил по-висок стандарт на защита, тъй като на практика е въведена
писмена форма със специални технически изисквания, което не е забранено от
директивата и не е уредено от нея, но съответства на нейните цели, които дават
и възможност държавите да въвеждат по-висок стандарт на защита на потребителя. Целта на разпоредбата на ЗПК е да важи за всички свързани договори, които са
от съществено значение за правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора за кредит, поради което следва да важи и за всички свързани договори с договора за кредит.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че от една страна е налице нарушение на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК за
еднакъв по вид, формат и размер шрифт на всички елементи на договора, а от
друга страна е налице нарушение и на изискването за шрифт не по-малък от 12 по
отношение на част от елементите на договора, касаещи поетото със същия
задължение за заплащане на застрахователна премия.
При служебната проверка се констатира също така, че в
договора е обективиран погасителен план, който съдържа информация относно
падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на оставащата
главница съобразно изискванията на чл.10, ал.1, т.11 ЗПК, но липсва предоставяне
на предвидената в чл.10, ал.1, т.12 ЗПК информация относно правото на
потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябва да
посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания и да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо - допълнителните разходи.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор за
потребителски кредит № CARU-14427233 от 02.02.2017г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД и
Ц.Р.Р. е недействителен,
тъй като не отговаря на част от изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са
регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи
по кредита.
Като е достигнал до същите изводи за недействителност на
договора за кредит и е приел, че се дължи единствено връщане на чистата
стойност на заетата сума, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт. Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно
начина, по който е изчислена подлежащата на връщане чиста стойност на кредита,
по които въззивният съд да дължи произнасяне съгласно чл.269, изр.2 ГПК. Пред
настоящата съдебна инстанция не е въведена като предмет на спора и
материалноправната легитимация на ищеца "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД и по-конкретно извършено ли е валидно уведомяване на
длъжника за прехвърляне на вземането на основание чл.99, ал.3 ЗЗД, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне и по този въпрос.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден в
обжалваните части.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция, право на разноски има ответника съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, но същият е представляван в съдебното производство от особен представител,
не е направил разноски и не е заявил искане за присъждане на такива.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260067/24.11.2020 г. по гр.д.№ 1134/2019 г. на
Районен съд-Козлодуй в обжалваните части, в които са отхвърлени предявените
от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.*** 4, установителни
искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2 ГПК против Ц.Р.Р., ЕГН **********,***,
за дължимост на следните суми: сумата
от 1025,59 лева - договорна лихва за периода от 20.05.2017г. до 20.02.2019г.;
сумата от 1057,99 лева - лихва за забава по договор за потребителски кредит за
периода от 21.05.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда –
05.03.2019г.; както и за сумата от 543.21 лева, представляваща част от
претендираната главница в размер на 5763.31 лева по договор за паричен заем, за които суми е
издадена Заповед №202/08.03.2019 г. по ч.гр.д.№292/2019 г. на Районен
съд-Козлодуй.
Решението не подлежи на обжалване и е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........