№ 544
гр. Бургас , 17.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203085 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на
жалба от К. АДР. ГР. с ЕГН: **********, чрез пълномощник – адв. С.П. – БАК, с посочен
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „*, против Наказателно постановление № 251а-203/02.10.2020
г., издадено от Директор на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г.
на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 194/21 г. по описа на РС-Бургас,
завършило с постановяване на Решение № 260232/12.03.2021 г., с което НП е било
отменено. По касационна жалба на АНО е било образувано КНАХД № 987/21 г. по описа на
АдмС-Бургас, като с Решение № 970/30.06.2021 г. въззивният съдебен акт е бил отменен и
делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас, като е било
заведено под горния номер.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление поради
нищожност, незаконосъобразност, неправилност и нарушения на материалния и
процесуалния закон. Конкретни доводи в подкрепа на тези възражения не се сочат.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.
С.П. – БАК, който заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Допълва, че
1
Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. е била отменена със Заповед № РД-01-263/15.05.2020 г.,
поради което и преди издаване на НП е настъпил по-благоприятен закон и е налице
хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган не изпраща представител. В писмено становище
на упълномощен юрисконсулт се застъпва позиция за неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че НП е правилно и законосъобразно, а в хода на производството не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Пледира се за потвърждаване
на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 5 гръб от НАХД № 194/2021 г. по описа на РС-
Бургас - НП е връчено на жалбоподателя на 07.12.2020 г., а жалбата е депозирана на
08.12.2020 г). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че тя се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 18.04.2020 г. около 23.30 часа полицейски служители, сред които и св. Й.И. – ст.
полицай при 02 РУ на ОДМВР-Бургас били изпратени на сигнал за група младежи, които се
намирали в градинка, находяща се в гр. Бургас, * (Спортен парк „Славейков“). При
пристигането си св. И. установил група младежи, сред които и жалбоподателят К.Г., които
се намирали на пейка в парка. Полицейският служител преценил, че с поведението си Г. е
нарушил разпоредбата на чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63 от ЗЗ, вр. с т. т. I подточка 1 от Заповед
№ РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, поради което и на място му
съставил АУАН с бл. № 203640/18.04.2020 г. Актът бил предявен на жалбоподателя, който
се запознал с неговото съдържане, подписал го и получил препис от него, заявявайки че
няма възражения по акта. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, също счел
фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал атакуваното НП, с
което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ, вр. с т. I подточка 1 от Заповед №
РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 4, вр.
с ал. 1 ЗЗ, наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като
2
цяло жалбоподателят не оспорва, че към момента на проверката се е намирал на посоченото
място, но навежда изводи за настъпил в последствие по-благоприятен закон, поради което и
счита, че поведението му не следва да бъде санкционирано.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл.
209а, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗ, видно и от Заповед № 251з-1247/24.03.2020г. (л.9 от НАХД №
194/21 г. на РС-Бургас). Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. В
АУАН и в НП нарушението е описано подробно, като изчерпателно са посочени всички
съставомерни признаци на състава. Посочено е в какво се изразява неправомерното
поведение на жалбоподателя, както и относимата Заповед на министъра на
здравеопазването, която въвежда съответните изисквания.
По мнение на съда дадената правна квалификация също кореспондира на
установените факти, като съвсем коректно актосъставителят и АНО са посочили, че се касае
за нарушение на чл. 209а, ал.1 ЗЗ, съгласно която - който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., като коректно са направили
превръзка с чл. 63 ЗЗ. Нормата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ в частта относно точните забрани е
бланкетна, поради което и посочването й, наред със съответните заповеди, с които се
въвеждат противоепидемични мерки, е напълно достатъчно, за да се приеме, че изискването
за квалифициране на деянието е изпълнено. Отделно от това актосъставителят и АНО
коректно са цитирали кои точно разпоредби от коя точно заповед на министъра на
здравеопазването не са били изпълнени (запълнили са със съдържание бланкетната
диспозиция), поради което и съдът не съзира нарушения в тази насока.
Тук е мястото да се посочи, че Заповедта на министъра подлежи на самостоятелен
контрол за законосъобразност, който е извън предмета на производството по оспорване на
НП, издадено поради нейното неизпълнение и инцидентното й обжалване при оспорване на
НП е недопустимо (Решение № 31/27.01.2016г. по к.а.н.д. № 1002/2015г. на АдмС-
Плевен). В този смисъл има и практика на ВАС, съгласно която: „ възможността за
3
съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена
изрично като безсрочна – чл. 149, ал. 5 АПК, а от друга – допускането на такъв контрол би
представлявало инцидентно съединяване на жалби срещу различни административни
актове, при участието в процеса само на административния орган, издал един от тях.
Затова, докато в отделен процес един административен акт не бъде обявен за нищожен
или отменен като незаконосъобразен неговият стабилитет следва да бъде зачитан“
(Решение № 8584/2020 г., VIII отд, ВАС).
На съда е извесно, че в практиката и теорията съществува спор относно правната
същност на процесните заповеди, като следва да посочи следното.
Съдът, в настоящия му състав, се придържа към виждането, че заповедите на
министъра са общи административните актове, поради следните причини. Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63, ал.1
(ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във връзка с
усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на
територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание
извънредно положение. Видно от нейното съдържание и разпоредителната част, тя носи
белезите на общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.65 от АПК, общи са административните актове (ОАА) с еднократно правно действие, с
които се създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове
(така Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния
административен съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. № 4088/2020 на Върховния
административен съд). АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е
уредено специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. От тези
правила е налице изключение като съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения,
свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и
имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В
тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за
опазване на живота и здравето на гражданите на територията на страната като същите са
оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции на
НОЩ, както и на страницата на Министерство на здравеопазването.
Проследявайки уредбата се установява, че посочената Заповед № РД-01-
143/20.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в последствие е отменена, с цитираната
от жалбоподателя Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г., но тази отмяна не се отразява върху
отговорността на нарушителя, който е допуснал нарушение към момента, към който
Заповедта е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица. Като ОАА тя е
4
имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея
срок (или с изринатата й отмяна, както е в случая) действието й е отпаднало, но това не
обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на
действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива
данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107 /
2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 152 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 170 от 14.12.2020 г. по к.
адм. н. д. № 147 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали; Решение № 177 от
21.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 160 / 2020 г. на Административен съд – Кърджали и др.)
В този смисъл възраженията за приложение на чл. 3, ал. 2 ЗАНН са неоснователни.
Хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното
постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. В случая не се касае за настъпила промяна в закон, тъй като
разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ не е променяна и не е налице хипотезата на приемане на
по-благоприятен закон, който да декриминализира деянието, за което е санкциониран
жалбоподателя. Касае се само и единствено за промяна на вида и характера на въведените
противоепидемични мерки, а не за промяна на нормативна разпоредба, която да е по-
благоприятна или да изключва дадено поведение като административно нарушение
(Решение от 09.04.2021 г. по к.н.а.х.д. № 70/2021 г. на АдмС - Стара Загора и много други).
В случая жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата се е намирал в градска
градинка пред бл. 64 в ж.к. „Славейков“, както и че заедно с него е имало други лица,
въпреки че с т. I подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването изрично е било забранено посещението на такива места, поради което и по
мнение на съда - правилно контролните органи са приели, че се касае за административно
нарушение с посочената правна квалификация и правилно са ангажирали
административнонаказателната отговорност на Г..
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно. Самият жалбоподател не изтъква никакви конкретни причини,
които да правят извършено с намалена обществена опасност. В случая жалбоподателят е бил
установен в парк, като се е намирал в непосредствена близост до други лица – т.е.
поведението му освен, че е станало достояние на други лица, потенциално е застрашавало и
техния живот и здраве. Не са ангажирани никакви доказателства за влошено материално или
здравословно положение на жалбоподателя, които евентуално да обосноват по-ниска степен
на обществена опасност. Не са ангажирани никакви доказателства, които да сочат на важна
5
или неотложна причина, която да е провокирала Г. да наруши забраната и да стои на пейка в
парка в късните часове на деня. Действително нарушението е първо на жалбоподателя,
който към момента е и студент, но това е взето предвид, при индивидуализацията на
наказанието, което е отмерено в минималния възможен размер.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като издаденото НП е
законосъобразно и следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски
се дължат в полза на АНО, който обаче не е поискал присъждането им, поради което и съдът
няма как служебно да ги възложи в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 251а-203/02.10.2020 г., издадено от
Директор на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, вр. с т. I подточка 1 от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на К. АДР. ГР. с ЕГН:
********** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6