№ 13582
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря В. М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110111601 по описа за 2023 година
„Кредит Инс” АД е предявило против А. К. А. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл.86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: 312,50 лева, представляваща главница по Договор за потребителски
кредит "Екстра" № 88712/26.06.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.10.2020г., до окончателното плащане на
сумата; 75 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 26.10.2019г. до
26.10.2020г.; сумата 43,77 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.10.2019г. до
15.10.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50160/2020г. на СРС, 57 състав.
Ищецът твърди, че на 26.06.2019г. между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит „Екстра” № 88712, по силата на който ищецът отпуснал кредит на ответника в размер на 500
лева. Ответникът се задължил за върне на ищеца предоставения заем на осем месечни вноски с
падежи - 26.07.2019 г., 26.08.2019 г., 26.09.2019 г., 26.10.2019 г., 26.11.2019 г., 26.12.2019 г.,
26.01.2020 г., 26.02.2020 г. Твърди, че към 14.10.2020 г., кредитополучателят не е погасил вноските с
падежи 26.10.2019 г., 26.11.2019 г., 26.12.2019 г., 26.01.2020 г., 26.02.2020 г. Поради това ищецът
претендира и обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е
депозирал отговор, с който предявените искове се оспорват. Твърди се, че между страните не е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение, тъй като ответникът не получил
заемната сума, като относно липсата на сключен между страните договор, се излагат подробни
съображения. На следващо място, посочва се, че процесният договор е недействителен, тъй като
бил сключен в противоречие с разпоредбите на ЗПК, в частност относно начина на формиране на
дължимите суми, размер на ГПР. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Договорът за потребителски кредит е формален /изискуемата форма за действителност е
1
писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК/; реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се
сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието
за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9 ЗПК; възмезден и комутативен, като за
заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в
същата валута и размер. Тази двустранна сделка е възмездна, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във
връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Възнаградителната лихва представлява по своето правно естество възнаграждение, което
длъжникът на пари или на други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му
предоставени за разпореждане.
В настоящият случай е представен писмен договор за потребителски кредит „Екстра“ №
88712/26.06.2019 г., сключен между ответника в качеството му на кредитополучател и ищеца в
качеството на кредитор. Съгласно текста на същия ищецът предоставя на ответника в качеството му
на кредитополучател сумата 500 лв. Уговорено е общия размер на всички задължения - 953,35 лв.,
платими на 8 погасителни вноски, при фиксиран годишен лихвен процент 36% и ГПР 49,7%.
Първото дължимо месечно задължение е уговорено, че е с падеж 26.07.2019 г., а крайният падеж на
договора – 26.02.2020 г.
Ищецът с исковата молба имплицитно признава, че са били заплатени вноските по
погасителния план с падежи 26.07.2019г., 26.08.2019г., 26.09.2019г., които биха били в общ размер
от 357,51 лв. Видно, обаче, от представени от ищеца извадки от банкови преводи /л. 82- 85/ е, че А.
А. е заплатил на ищцовото дружество сумата в общ размер от 358,13 лв., както приема и съдът.
В Раздел I, т. 1.4 от договора е предвидено, че средствата по кредита се предоставят
съгласно попълнена онлайн регистрационна форма и изрично посочен от кредитополучателя начин
– в брой на каса на Изипей, или по посочена от него банкова сметка. В случая, видно от
предоставената от ищеца регистрационна форма, кредитополучателят е избрал като метод на
плащане да получи сумите в брой на каса на Изиепй. Видно от разписка за извършено плащане от
26.06.2019 г. и справка от Изиепй е направен превод в полза на кредитополучателя в размер на 500
лв.
Съгласно чл. 305 от ТЗ, „когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване
на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в
наличност сумата на задължението на кредитора.“ По тези съображения съдът намира, че е налице
реалното предаване на сумата. Възраженията на ответника в тази насока се опровергават от
събрания по делото доказателствен материал.
Представеният частен диспозитивен документ - договор за потребителкси кредит, е
подписан от страните, но е налице оспорване на неговата автентичност. Представителят на
ответника налага твърдения, че договорът не е сключен лично от А. А. и същият не е попълнил
онлайн регистрационната форма, от което следва, че не е налице валидна облигационна връзка.
Излагат се доводи, че никъде не фигурира пълният му набор от лични данни, съдържащ се в
документ за самоличност и ищецът не може да удостовери категорично, че именно А. А. е
попълнил електронния формуляр. Представена е и електронна справка, извършена на 19.10.2023 г.
в платформата на МВР за валидност на документи за самоличност, от която се вижда, че „Документ
№ ********* на лице с дата на раждане 27.04.1998г. не фигурира в списъка на валидните български
лични документи.“
След отправено искане до МВР за предоставяне на информация относно това, кога и под
какъв номер са издавани документи за самоличност на А. К. А., на 14.03.2024 г. е депозиран от
отговор от тяхна страна, от който е видно, че Лична карта № *********, издадена на 01.04.2019 г.
от СДВР, валидна до 01.04.2029 г., на 23.02.2021 г. е обявена за „невалидна“, с причина „изгубена
(открадната)“. Договорът за потребителски кредит „Екстра“ № 88712 е сключен на 26.06.2019 г.
непосредствено след издаването на гореописания документ за самоличност. Същият личен
документ е обявен за „невалиден“ след почти две години, с оглед на което, съдът не може да
приеме за релевантно твърдението, че процесният договор не е сключен от ответника, поради което
и обвързва страните от направените от тях насрещни волеизявления и произтичащите от това права
и задължения – арг. чл. 180 ГПК. По отношение на твърдението, че в договора не се задържа
пълният му набор от лични данни, съгласно чл. 11, ал. 1, където е уредено съдържанието на
договора за потребителски кредит, същият трябва да включва името, единния граждански номер,
2
постоянния и настоящия адрес на потребителя. В конкретния случай тези данни са налице. Тази
съвкупност от данни представлява обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1
ЗЕДЕУ, вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
Следователно между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
паричен заем /потребителски кредит/.
По отношение на искането на ответната страна за прогласяване на процесния договор за
недействителен, съдът следи служебно и може да се произнесе по действителността на договора
или отделни негови клаузи, доколкото разпоредбата на чл. 26 ЗЗД е императивна, а когато се касае
за потребителски спор, съдът следи и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
ГПК, които също са нищожни ex lege, освен ако не са индивидуално уговорени – арг. чл.146, ал. 1
ЗЗП./ в този см. т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
При извършена служебна проверка на договора съдът констатира, че погасителният план
към договора не отговаря на счетоводните стандарти и че ГПР е изчислен неправилно, тъй като към
него не е била включена и такса „гарант“.
В случая, не е спазен заложения в договора ГЛП – 36 % и това е видно, тъй като само
първата вноска е изчислена при този фиксиран ГЛП, за всяка следваща вноска ГЛП се изменя и
нараства, като при последната осма вноска се достига до ГЛП – 288 %, така съгласно ССчЕ, към
заключението на която съдът се присъединява. Уговорения в процесния договор размер на ГПР –
49,7 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва. Същевременно от посоченото в него е
видно, че освен главница и заплащането на 36 % възнаградителна лихва, е предвидено и
заплащането на такса „гарант“ – 333,35 лв., при което се получава обща сума за плащане от 953,35
лв. При това положение се установява, че реално размерът на ГПР е 563,69 %, съгласно ССчЕ, от
което следва, че се надвишава пет пъти размера на законната лихва.
С оглед гореизложеното при подобно некоректно посочване в договора на ГПР, без да са
включени разходите за допълнителни услуги, се нарушава разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Докато при изготвяне на погасителен план, който не отговаря на счетоводните стандарти, следва да
се приеме липсата на такъв, при което се нарушава и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Последица на нарушението на въпросните разпоредби е недействителност на договора на
осн. чл. 22 ЗПК и дължимост единствено на чистата сума по кредита на осн. чл. 23 ЗПК.
Установи се, че главницата по договора е в размер от 500,00 лв.
Както се посочи по-горе от съдържанието на извлечения, приложени към молба с вх. №
45504/ 07.03.2024 г. е видно, че ответникът е осъществил четири плащания в общ размер на 358,13
лв.
Ето защо съдът намира, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 141,87 лв.
Съответно, тъй като договорната лихва също не е част от чистата сума по кредита, искът с
правна квалификация чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му
задължение.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
хипотезата на чл. 23 ГПК, която е проявление на принципа заложен в чл. 59, ал.1 ЗЗД, вземането е
изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на
благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е
обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението
му веднага. Вземането за обезщетение за мораторна лихва при този състав, както и при общия на
неоснователно обогатяване, възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на
определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има
значение за определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се
е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в решение №
394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№
3
7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение
№ 706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№
396/2011 г. на ВКС, II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./
По делото не е представена покана, нито надлежно е било връчено уведомително писмо за
настъпване на предсрочната изискуемост, което да може да се приеме за такава. Длъжникът би
могъл да се счита за уведомен единствено при получаване на съобщението, удостоверено с подпис
при връчване или връчването му по реда на чл. 47 ГПК чрез залепване от оправомощен орган –ЧСИ
или нотариус.
Ето защо съдът намира, че не е била отправена покана за плащане, след която длъжникът да
е изпаднал в забава. По тези съображения съдът счита, че следва да отхвърли исковете за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 43,77 лв. за периода
27.10.2019 г. – 16.10.2020 г.
Относно разноските:
Предявен размер: 431,27 лв. Уважена част: 141,87 лв. Отхвърлена част: 289,40 лв.
По възражението за прекомерност, съдът намира следното:
С оглед изключително ниската правна и фактическа сложност на делото, както и като взе
предвид, че общият размер на исковете не надвишава 500 лв., съдът счита, че следва да намали
адвокатското възнаграждение до минимума, предвиден в Наредба № 1 МРАВ. За заповедното
производство на осн. чл. 6, ал. 1, т. 5 Наредба № 1 МРАВ минималният размер с ДДС е 240 лв.,
който следва да се намали съответно с отхвърлената част/по заповедното/ или дължима остава
сумата от 161,82 лв., докато за исковото производство на осн. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 МРАВ се
дължи възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС или общо 641,82 лв.
Разноски на ищеца: ДТ заповедно – 16,86 лв., адвокатско възнаграждение в заповедно –
161,82 лв.; ДТ исково– 133,14 лв., адвокатско възнаграждение исково– 480 лв., депозит за
назначаване на особен представител – 400,00 лв., или общо 1058,68 лв.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената част от исковете дължимите от ответника
разноски са в размер на 348,26 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на съда следва да бъде присъдена сумата от 201,31 лв., част
от депозит за ССчЕ.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 от ГПК спрямо А. К. А. с ЕГН:
********** и с адрес: гр. София, кв. „Фондови жилища“, ул. „Иван Йосифов“ № 218а, вх. Г, ет. 6,
ап. 18, че дължи заплащането на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин, на сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021г. по ч.гр.д. № 50160/2020г. по описа на
СРС, ІІ г.о., 57-ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 141,87 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит от 26.06.2019 г., ведно със законната
лихва от 16.10.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 141,87
лв. до пълния предявен размер от 312,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин, искове за признаване за
установено спрямо А. К. А. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, кв. „Фондови жилища“, ул.
„Иван Йосифов“ № 218а, вх. Г, ет. 6, ап. 18, че дължи заплащането на сумите по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.02.2021г. по ч.гр.д. № 50160/2020г. по
описа на СРС, ІІ г.о., 57-ми състав, както следва:
-на основание чл.240 ал.2 от ЗЗД сумата от 75,00 лв. представляваща договорна лихва за
4
периода 26.10.2019г. – 26.02.2020 г.;
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.33 ал.1 от ЗПК сумата от 43,77 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 27.10.2019 г. – 16.10.2020 г.;
ОСЪЖДА А. К. А. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, кв. „Фондови жилища“, ул.
„Иван Йосифов“ № 218а, вх. Г, ет. 6, ап. 18, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 348,26 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин, ДА ЗАПЛАТИ на Софийски районен съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 201,31 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5