Р Е
Ш Е Н И Е
№ 481
гр.Пловдив, 21. 04. 2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното заседание на девети март през две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател:
Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Зорница Тухчиева
Секретар
Петя Цонкова
като разгледа възз.гр.д.№ 124/2020г.
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 от ГПК във вр. с чл.344
във вр. с чл.225 и чл.328 ал.1 т.2, пр.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по подадена
въззивна жалба от „Ауто Кели
България” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул. „Малашевска”
№ 8, представлявано от управителя И. П., чрез адв. И.Р.Ш., САК, против Решение № 4143/30.10.2019г. на ПдРС – XI гр.с. по гр.д.№
19728/2018г., с което е признато за незаконно уволнението, извършено със Заповед № 037/ 14.11.2018 г. на управителя на „Ауто Кели
България” ЕООД, издадена на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на
труда – поради съкращаване в щата, считано от 15.11.2018 г., за прекратяване на
трудовото правоотношение с К.Г.П., ЕГН- **********,***, със съдебен адрес-***,
кантора П., и като такова е отменено,
като е възстановена на предишната,
заемана преди уволнението, длъжност – „***“ на основание чл.344, ал.1, т.2 от
Кодекса на труда; осъдено е дружеството да й заплати на осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ,
сумата от 4 638 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
уволнението в периода 15.11.2018 г. до 15.05.2019 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на иска – 10.12.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 900 лв. –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение; осъдено е дружеството да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив, сумата от 345,52 лв. –
държавна такса, както и 80 лв.–
разноски за съдебно – счетоводна експертиза. Моли да бъде отменено изцяло и
вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло предявените
искове.
Въззиваемата страна К.Г.П., ЕГН- **********,
чрез адв. Б.П., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка
с доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от К.Г.П. против „Ауто Кели България” ЕООД е заведена искова
молба, с която посочва, че е работила при ответника по силата на ТД № 389/
10.08.2018г. на длъжност „***”. Със Заповед № 037/14.11.2018 г. на
работодателя, трудовото правоотношение
между страните било прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращаване на щата. Излага твърдения,
че уволнението й е незаконосъобразно
извършено, поради това, че със Заповед № 036/01.11.2018 г. на работодателя се е
изменяло щатното разписание на ответника, като се съкращавала една бройка за
длъжността „***” за звено Пловдив. На такава длъжност обаче са работили няколко
души и работодателят не бил извършил подбор измежду всички лица, като освен
това ищцата твърди, че била по- квалифицирана и, че работела по- добре от останалите.
Изтъква, че извършеното уволнение било формално, защото след него ответникът
пуснал обява, че търси да назначи лице, което да изпълнява същите трудови
функции като ищцата.
Ответникът „Ауто Кели България” ЕООД е депозирал Писмен отговор по чл.131
от ГПК, с който са оспорени исковете като неоснователни. Признати се
твърденията на ищцата, че е работила по трудово правоотношение с ответника; че
е заемала посочената в исковата молба длъжност и че трудовото правоотношение е
прекратено на посоченото от ищцата основание, с оспорената заповед. Поддържа се
обаче, че уволнението е законосъобразно извършено, а изтъкнатите от П. в тази
връзка обстоятелства са неверни. Застъпва, че въз основа на заповедта за
промяна на щатното разписание била издадена заповедта за прекратяване, като е
било разпоредено да се извърши подбор измежду лицата, които я заемат. Назначена
била комисия по подбора, определени били и критериите, по които същият да бъде
извършен. По случая бил изготвен протокол, като съобразно съответните критерии
ищцата е получила най- малко точки. В този смисъл трудово правоотношение било
законосъобразно прекратено. Оспорени са твърденията, че ищцата работела по-
добре от останалите, както и, че съкращаването на щата било фиктивно. Оспорено
е било и твърдението, че след уволнението била пусната обява от работодателя за
същата длъжност.
Към делото е приложена цялата преписката по издадената на осн.
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от Кодекса на труда Заповед № 037/ 14.11.2018 г.
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Приети са допуснатите ССЕ с в.л. М. М. и СТЕ с
в.л.С. М.
Показания са дали свидетелите Д. К. /без родство,
бивш служител на дружеството/, доведен от ищцата, П. П. /без родство, назначен в
Комисията за подбор/, доведен от ответника, както и Н. К. /без родство, работещ
в дружеството на длъжност у. на к. С. *, а преди това от 2016г. р. т. м./ -
разпитан по искане и на двете насрещни страни.
В съдебно заседание на 27.05.2019г. /протокол на
л.158/ е извършена констатация на представена от ищцата Трудова книжка, затова,
че след прекратяването на трудовото правоотношение между страните по делото със
заповед от 14.11.2018г., липсва отбелязване за друго трудово правоотношение със
същия или друг работодател.
Районният съд, за
да уважи предявените искове, излага основни съображения, че с исковата молба ищцата е оспорила законосъобразността на уволнението, като
е твърдяла, че съкращаването в щата е фиктивно, като се позовава на обява за
работа, публикувана в сайта „Джобс.бг“. От представената обява се е установило,
че на 28.10.2018 г. работодателят е публикувал обява за наемане на „***“ в
Пловдив. Ответникът е заявил по делото, че бил публикувал тази обява, тъй като
след процесното уволнение напуснал един служител и това наложило да се търси
друг на негово място. При лежаща върху му доказателствена тежест същият
ангажирал доказателства в тази насока. От представената заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение с Н. П., Районният съд е констатирал, че трудовото
му правоотношение с ответника е прекратено именно от 28.11.2018 г., от която
дата е публикувана и обявата за наемане на нов служител.
Досежно следващия довод на ищцата за
незаконосъобразност на уволнението поради липса на извършен подбор, Районният
съд е наложил извод, че не го възприема, тъй като от представените протоколи се
е установило, че такъв подбор е бил осъществен. Служителката е оспорила
законосъобразното му осъществяване, като поддържа, че подборът е извършен само
между работниците, заемащи длъжността „***“, а не и тези, заемащи длъжността
„***“, чиито трудови функции за работодателя са еднакви. Районният съд е приел
за основателно така наведеното възражение. От разпита на всички свидетели се
било установило, че както търговските агенти, така и търговските представители
са осъществявали на практика еднакви трудови функции. Наложен е извод, че при
съкращаване на една от повече щатни бройки, за работодателя съществува
задължение да извърши подбор между всички служители, заемащи длъжности със
сходни трудови функции. В процесния случай това не било сторено, което
обосновавало извод за незаконосъобразност на уволнението.
Районният съд е посочил също така, че подборът е
незаконосъобразен и на друго основание. По –конкретно ищцата е въвела възражението,
че работи по – добре от лицата, с което е извършвано сравнение. От разпита на
св.К., участвал в комисията по подбора, се установило, че оценката за В. била
на базата на спомени, тъй като тя сега ползвала майчинство, а Н. не го
оценявали как работи в склада, защото той отказал да работи там. К. оценявали
пък за работата й в склада, макар тя да имала друга длъжност, защото фактически
изпълнявала тази работа. Намалили точките й заради работата й в склада, защото
не се е справяла. Лицата, между които бил извършен подборът, не били оценявани
по едни и същи критерии, като била оценявана фактически извършваната работа, а
не за длъжността, която заемат. От друга страна, ищцата оценявали за работа в
склада, а Н. П. – за друга работа, макар двамата да заемали една и съща
длъжност. От разпита на св.П. се установило, че оценката по критерия „ръководни
умения“ извършили, като преценили, ако лицата бъдат поставени на управленска
длъжност, как биха се справили. Установило се обаче, че сочената длъжност няма
ръководни задачи. Св.К. е заявил, че К. няма ръководна позиция, няма подопечни.
Следователно, соченият критерий се явявал неотносим към изпълняваната от лицата
трудова функция.
ПдОС – V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Първото основно възражение на жалбоподателя се отнася до това, че неправилно
Районният съд е наложил извод, че извършеният подбор бил извършен само между
работниците, заемащи длъжността „***“, а не и тези, заемащи длъжността „***“,
чиито трудови функции за работодателя били еднакви; като са кредитирани
свидетелски показания в тази насока. Дружеството посочва, че подобен довод за
незаконосъобразност на процесното уволнение не е бил въвеждан в предмета на
делото нито с исковата молба, нито по- късно в хода на производството. При
работодателя не е имало нито към датата на уволнението, нито в друг момент
разкрита длъжност „***“. По щатното разписание съществувала единствено длъжност
„***“.
Възражението е основателно, но не води до основателност на жалбата.
Действително на първо място, в исковата молба не е бил въвеждан изобщо такъв
подобен довод от ищцата относно длъжностите и естеството на тези понятия,
поради което и първоинстанционният съд не може в такъв случай да обосновава
решението си въз основа на твърдения и доводи, които не са били заявени от
ищеца в хода на делото, а базирайки се на показанията на свидетел. По делото
при разпита на свидетелите, по –конкретно на св.Пейчев, работещ като началник –
склад в дружеството, са дадени
показания, като са били използвани от него изразите „***“ и „***“, и в крайна
сметка е казал, че не знае дали има разлика в тези понятия. Това обстоятелство
е напълно ирелевантно относно преценката на наличните предпоставки от
фактическия състав на процесното уволнение по чл.328 ал.1 т.2, пр.2 от КТ,
защото в щатното разписание фигурират само длъжностите „***“. Следва да се
отбележи обаче, че „***“ означава „*** в т.нар. „тесен смисъл“, за разлика от
понятието „т. п. в т.нар „широк смисъл“, в което се включват т. п. и п. Налага се извод, че показанията на
свидетеля относно същността на тези понятия са напълно неотносими, понеже са
извън неговата професионална компетентност.
Следващото основно възражение се отнася до това,
че неправилно Районният съд е достигнал до правен извод, че действително бил
извършен подбор, но този подбор не бил законосъобразен. Оплакването следва да
се остави без уважение, затова защото при осъществената процедура за сравнение
между работещите на длъжностите „***“, работодателят е взел предвид не критериите, които съответстват на тази
длъжност, а начина по който лицата са изпълнявали
фактически възложената работа за момента. По- конкретно св.К., участващ в
комисията, е разяснил, че К.П. е оценявана относно това как се справя с
работата си в склада, Н. П. отказвал да работи в склада, поради което и не го
оценявали по този критерий, въпреки, че заемал същата длъжност, а за В. С.
преценката била само „по спомени“, понеже тя излязла една година по-рано в
майчинство. При това положение, въззивната инстанция намира, че са правилни
изводите на Районния съд, че подбор между лицата, заемащи длъжността „***“ е
извършен, но преценката е била неправилна поради това, че критериите по които
са оценявани трите лица на практика не са били еднакви.
Обжалваното решение се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния
резултат жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата
900 лв. за направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Обжалваемост.
На осн. чл.280 ал.3 т.3
от ГПК решението е обжалваемо с
касационна жалба пред ВКС на РБ.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 4143/30.10.2019г. на ПдРС – XI гр.с. по гр.д.№
19728/2018г.
Осъжда „Ауто Кели България” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище
и адрес на управление- гр.
София, ул. „Малашевска” № 8, представлявано от управителя И. П., да заплати на К.Г.П., ЕГН- **********,***, със съдебен адрес-***, кантора
П., сумата 900 лв. за направени
разноски по възз.гр.д.№ 124/20г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред ВКС едномесечен срок от връчването.
Председател:
Членове: