Решение по дело №10326/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№20

гр. Велико Търново,  2.2.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                                              ИВЕЛИНА ЯНЕВА                                                                                                                     

При секретаря М. Н.и в присъствието на прокурора Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 326/2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Същото е  образувано  по касационна жалба на „СТАР ПОСТ „ООД  гр. София, бул.“Черни връх“ № 73 против Решение № 453/7.10.2020г. постановено по НАХД 1123/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 47 от 28.5.2020г. , издадено от Председателя на КРС , с което за допуснато от касатора нарушение по чл.100, ал.1 от ЗПУ във вр. с т.10.2 от Индивидуалната лицензия № 2-003/25.3.2010г. , ведно с измененията към нея за извършване на услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България  и на основание чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл.100, ал.1 от ЗПУ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000- хиляда – лева.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 изр. 2 от ЗАНН. Намира,че съдът не е обсъдил доводите за съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното ЮЛ, доколкото не са му връчени с АУАН  констативни протоколи с № ВТ –ТГ-001/27.10.2020г. СК – ОК -006/22.1.2020г. С –ОК -013 30.1.2020г. което е попречило да се защити пълноценно . На следващо място намира, че се касае за маловажен случай, поради което съдът е следвало да приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН. От съда се иска да отмени обжалваното решение, като се постанови друго по съществото на спора, с което НП да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.

 

Ответник касационна жалба КРС заема писмено становище за неоснователност на така подадената жалба в писмен отговор, приложен по делото.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда е постановено при вярно установена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Споделя доводите на съда, че при издаване на НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че са неоснователни възраженията за несъставомерност на нарушението. Счита за правилна и преценката на съда за липса на основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което предлага решението да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 453/7.10.2020г. постановено по НАХД 1123/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 47 от 28.5.2020г. , издадено от Председателя на КРС , с което за допуснато от касатора нарушение по чл.100, ал.1 от ЗПУ във вр. с т.10.2 от Индивидуалната лицензия № 2-003/25.3.2010г. , ведно с измененията към нея за извършване на услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България  и на основание чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл.100, ал.1 от ЗПУ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000- хиляда – лева.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд:  Няма спор по делото и видно от представената преписка е , че касаторът притежава  Индивидуалната лицензия № 2-003/25.3.2010г. , ведно с измененията към нея № 2-003-1/14.12.2010г., № 2-003-01/9.6.2011г.,№ 2-003-02/14.11.2013г. и № 2-003-03/26.7.2018г.  за извършване на услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България  На 23.1.2020г. в гр. Перник е един от офисите на фирмата, обявени на сайта им, в гр. Перник извършена от К.и В.Инспектори в КРС  установили, че офисът е отворен едва в 17,40 часа, от служител на касатора. Проверяващите са изпратили пратка до Т.Г., като отначало същата не е приета ,но след разговор по телефона с Управителя на дружеството , същата е приета и таксувана с 50 ст. Тази цена била заплатена, но тъй като в офиса нямало ФУ, касовият бон е издаден от офиса в София и изпратен по имейл , но тъй като не е могъл последсният да бъде разпечатан , не им е връчен никакъв документ за услугата. На 27.1.2020г. пратката е била доставена на Т.Г., в същия вид, в който е била изпратена, без пощенско клеймо, обозначителни знаци на касатора, без датно клеймо, и съпроводителни документи. Н апратката е направена фотоснимка , приложена в преписката, като оригинала на пратката останал в Г.служител на КРС. За това е изготвен Констативен протокол № ВТ- ТГ-001/27.1.2020г. За посоченото нарушение е съставен АУАН, връчен на касатора на 24.4.2020г. лично на управителя, подписан без възражения. Въз основа на него на 28.5.2020г. е издадено обжалваното пред въззивната инстанция НП, с което е наложена имуществена санкция на дружеството- касатор. Фактическата обстановка съдът е установил от разпита на свидетелите : актосъставител О.К., свидетел на нарушението П.В, Т.Г. – получател на контролната пратка, Д.М.служители в КРС гр. В. Търново за установяване на обстоятелството как е получена контролната пратка. Г.е представил на съда и оригиналната пратка. При оглед от страна на съда е установено, че същата напълно съответства на приложеното към преписката копие. Тези обстоятелства са потвърдени и от св. М..

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът е намерил подадената жалба за неоснователна и е потвърдил оспорваното пред него НП. Съдът е посочил, че не е обвързан нито от твърденията на касатора, нито от фактическите констатации на АНО в АУАН и НП, по арг. От чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 14, ал.2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.9.1973на Пленум на ВС. Съдът е намерил, че както АУАН , така и НП са издадени от компетентни органи ,видно от представенатаЗаповед № РД - №07-693/21.12.2018г. и чл. 96 , ал.1 от ЗПУ. Съдът е извършил служебна проверка за спазването на чл. 42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН . Съдът е формирал извод за спазване на процедурата за съставяне на АУАН в отсъствие на упълномощен представител на дружеството по реда на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Поради това правото на защита не накърнено. Приел е, че са спазени давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Необсъждане на възраженията на касатора , ВТРС е намерил, за несъществен пропуск, доколкото след като е издал НП, явно АНО ги е намерил за неоснователни. Правилно е бил приложена и съответната санкционна норма на чл.100, ал.1 от ЗПУ ,а наказанието е определено в неговия минимум, с оглед на което се изпълняват целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН и размерът е справедливо определен въз основа на критериите по чл. 27 от ЗАНН. Съдът е извършил и цялостна проверка въз основа на Тълкувателно решение № 1 /12.12.2007г. по т. д. 1/2007г. на ОСНК на ВКС относно приложението на института на маловажността. ВТРС се е позовал на легалното определение на този институт, съдържаща се в чл. 93 т. 9 от НК. Приел е , че се касае за формално нарушение, поради което не може да се говори за липса или незначителност на вредните последици. ВТРС е счел, че липсват и други смекчаващи обстоятелства, които да редуцират степента на обществена опасност на деянията, съпоставима с нарушения от същия вид. Напротив събрани са доказателства за множество допускани нарушения от дружеството – касатор, за които е било санкционирано.

Постановеното от Районен съд –Велико Търново е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е неоснователна.

 

 При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила, такива не се твърдят и в подадената касационна жалба.  ГОРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство.

 

Настоящата инстанция изцяло споделя горепосочените мотиви на ВТРС  досежно компетентността на издателите на АУАН и НП, досежно спазване реквизитите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, спазване на процедурата по съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, с ГОРС, правилното приложение на материалния закон и санкционната норма на чл.100, ал.1 от ЗПУ, доказаността на нарушението, правилното определяне на наложеното наказание и липсата на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.   

Първото възражение н КЖ е, че не е съставомерно извършеното нарушение. Съгласно чл. 36, ал.2 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с Общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията, в случая Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от деня на обнародването. Не е спорно по делото , че касаторът е лицензиран пощенски оператор и , че в т. 10.2 от неговата  Съобразно т. 10. Индивидуалната лицензия № 2-003/25.3.2010г. , ведно с измененията към нея № 2-003-1/14.12.2010г., № 2-003-01/9.6.2011г.,№ 2-003-02/14.11.2013г. и № 2-003-03/26.7.2018г.  за извършване на услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България е длъжен да използва датни клейма за подпечатване на пощенските пратки и на документите за приемане и доставяне на пощенски пратки. По делото е извършен оглед на оригинала на пощенската пратка, което доказателство заедно с свидетелските показания безспорно установяват, четакова датно клеймо върху контролната пратка не е поставено. Както е приел и ВТРС, твърденията, че касаторът ползва друг код за установяване датата на изпращане респ. получаване на пощенската пратка е останало недоказано. Следователно извършеното деяние е съставомерно съгласно чл.100, ал.1 от ЗПУ, който гласи, че На пощенски оператор, който наруши условията на издадената му индивидуална лицензия, се налага имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв. Изрично както в АУАН, така и в НП е посочена конкретната правна норма от индивидуалната лицензия, която е нарушена, поради което е запълнено бланкетното съдържание на тази разпоредба.

Второто възражение е за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП, тъй като не са връчени на касатора описаните в него констативни протоколи, поради което е ограничено правото му на защита. По делото наистина липсват доказателства за връчването им, но това не е довело до ограничаване правото на защита, тъй като видно от самия АУАН, възпроизвежда съдържанието на цитираните протоколи.

Последното възражение касае приложението на чл. 28 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че ВТРС е изложил достатъчно подробни аргументи, които не следва да се приповтарят.

Предвид всичко гореизложено, съдът прие, че Решението на ВТРС  е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 453/7.10.2020г. постановено по НАХД 1123/20г. по описа на Районен съд В. Търново, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 47 от 28.5.2020г. , издадено от Председателя на КРС , с което за извършено от СТАР ПОСТ „ООД  гр. София, бул.“Черни връх“ № 73 нарушение по чл.100, ал.1 от ЗПУ във вр. с т.10.2 от Индивидуалната лицензия № 2-003/25.3.2010г. , ведно с измененията към нея за извършване на услуги включени в обхвата на универсалната пощенска услуга на територията на Република България  и на основание чл. 53, ал.1 и чл. 83, ал.1 от ЗАНН и чл.100, ал.1 от ЗПУ е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000- хиляда – лева.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                    

 

                                                                                         2.