Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 24.07.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в публично заседание на четвърти
май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Кирилка
Илиева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 11727 по описа
на 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.234, ал.1 от ЗМВР и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищецът В.Л.М.
чрез адвокат В.П. излага в исковата си молба, че служил на военизирани офицерски длъжности и като
държавен служител в
органите на М.В.Р.от 15.09.1994 г. до
31.03.2015 год. Твърди,
че със Заповед на Министъра
на вътрешните работи № 8121 К-882/30.03.2015 г. служебното му
правоотношение с МВР е прекратено и на
основание чл.234, ал.1 от ЗМВР ответникът му дължи заплащане
на обезщетение
в размер на сумата от 34 020
лв. /окончанелен размер след допуснато в съдебно заседание изменение на иска/.
Претендира и заплащане
на мораторна
лихва върху главницата за периода от 01.07.2015 год. до завеждане
на исковата молба- 12.09.2015 год.
в размер на 691.23 лв., както и законна
лихва върху главното вземане от исковата молба до
окончателното му изплащане.
Ответникът М.В.Р.
оспорва исковите претенции, като недопустими,евентуално като неоснователни и
моли съда да ги отхвърли. Твърди,че спора е трудов и следва да се разгледа от
районен съд като първа инстанция. Отделно оспорва размерите на главницата и
лихвата и моли съдът да му присъди разноски по делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не спори по делото,че със заповед Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121
К-882/30.03.2015 г. /на л.7 от делото/ на основание чл.226,ал.1 т.13 ЗМВР е
прекратено служебното правоотношение с инспектор В.Л.М. на длъжност полицейски инспектор I степен в дирекция ”Опазване на обществения ред и контрол
на пътното движение” при Главна
дирекция”Национална полиция”-МВР. Ищецът е
уведомен за тази заповед на 31.03.2015 год.
Видно от представените по делото справка за плащания през
СЕБРА на 22.05.2015 год. Е наредено плащане в полза на ищеца в размер на 34 020
лв, като плащането е получено по сметката на ищеца ,видно от извлечение от
сметка на л.33 от делото на 18.12.2015 г.
При тази фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.234, ал.1 от ЗМВР при
прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат
право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото
прослужени години имат, но не повече от 20. Според ал.10 на чл.234 ЗМВР
обезщетението е платимо в тримесечен срок от прекратяването
на служебното правоотношение.
Няма спор,че със заповед № 8121
К-882/30.03.2015 г. издадена от
Министърът на вътрешните работи служебното правоотношение с В.Л.М.
на длъжност полицейски инспектор I степен в
дирекция ”Опазване на обществения ред и контрол
на пътното движение” при Главна
дирекция”Национална полиция”-МВР е било прекратено,а също,че
последният има 20 прослужени години. Няма спор,че след образуване на делото,на 18.12.2015 год. ответникът е изплатил на ищеца сумата от 34 020
лв. представляваща сбора от 20 брутни трудови
възнаграждения.
меродавният момент за установяване
съществуването на вземането по съдебен спор е
денят, в който са приключили устните състезания, което задължава съда при
постановяване на решението си да вземе предвид всички релевантни за спорното
право факти, настъпили след предявяване на иска като зачете и настъпилото
в хода на делото пълно или частично погасяване на
вземането.
При това положение иска за заплащане на дължимото
обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР за сумата от 34 020 лв. е неоснователен,
тъй като е установено и няма спор, че е
обезщетението е изплатено изцяло,така както е претендирано. Този иск следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва
върху главницата от 01.07.2015 год. до завеждане
на исковата молба- 12.09.2015 год.
в размер на 691.23 лв. е основателна,тъй като е налице
забавено плащане от деня следващ този, в който е изтекъл тримесечния срок по
чл.234,т.10 ЗМВР/01.07.2015 год. / до датата на исковата молба- 12.09.2015
год.
Претенцията за присъждане на законовата лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба 12.09.2015
год. до датата на самото плащане на главницата също е основателна. По
изчисление на съда - размерът на законната лихва върху сумата на главницата, за
посочения по- горе период възлиза на 918.48
лева. Изчислението е осъществено с оглед извършеното плащане на задължението в
хода на съдебния процес, което дава яснота за началото и края на лихвения
период.
Независимо от изхода на
делото на основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
разноски в размер на 1577 лв., тъй като при подаване на исковата молба и
заплащането на адвокатското възнаграждение задължението на ответника е съществувало.
Разноските по в.ч.гр.д №
653/2016 год. не следва да се присъждат-принципа е,че разноските се присъждат
от съда разгледал спора,а по частната жалба на ищеца,това е САС. От този
принцип има две изключения-при отмяна по чл.303 ГПК и в производството по
обезпечение на бъдещ иск/т.4 5 и 5 на Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/ и настоящия случай не попада в тях.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля предявения от В.Л.М., ЕГН:********** чрез адв. В.П. ***2 срещу М.В.Р.с адрес: гр. С., ул. „******** иск с правно основание по чл.234, ал.1 ЗМВР
за сумата
от 34 020 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА М.В.Р.да заплати на Т.
И. Д., ЕГН:********** на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата от 691.23 лв. мораторна лихва върху сумата от 34 020 лв. за периода
от 01.07.2015 год. до 12.09.2015 год.
и на същото основание законова лихва върху главницата за
времето от 13.09.2015
год. до 18.12.2015 год. в размер на 918.48 лв.
ОСЪЖДА М.В.Р.да заплати на В.Л.М., ЕГН:********** на основание чл.78,ал.1 ГПК направените по делото
разноски за адвокатското възнаграждение в размер
на 1577 лв.
решението подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: