Протокол по дело №985/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1071
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20233100500985
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 1071
гр. Варна, 20.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Галина Г. Славова
Сложи за разглеждане докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно
гражданско дело № 20233100500985 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:36 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК:
Въззивникът П. Х. А., редовно уведомен, не се явява и не се
представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба вх. № 15151/19.06.2023г. от
адв. Д., процесуален представител на въззивника, с която същият сочи, че е
служебно ангажиран и не е във възможност да се яви в днешно с.з. Моли
делото да бъде пренасрочено. Представил е доказателства.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпила молба вх. 15146/19.06.2023г., с
която отново адв. Д. сочи, че не може да се яви на днешната дата, тъй като
има още три дела в Районен съд- Русе и Окръжен съд- Русе, като представя
съобщения за него и призовка за насрочването на тези дела. Приложил е и
списък с датите, на които не следва да бъде насрочвано настоящото дело, тъй
като адвокатът е зает.
Въззиваемата страна „БЪЛГАРСКА ИЗОЛАЦИОННА
КОМПАНИЯ“ ООД, редовно уведомена представлява се от адв. В. Д.,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
АДВ. Д.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото поради
следните аргументи:
На първо място, в молбата не установих наличие на твърдения, че от
1
момента на уведомяването на процесуалния представител за настоящото дело
доверителят му е бил в обективна и субективна невъзможност да
упълномощи друго лице, практикуващо адвокатска професия, което да
защити неговите интереси. Не се твърди и че доверителят на колегата желае
да бъде защитаван единствено и само от адв. Д. дотолкова, доколкото същият
е запознат. Действително, има нововъведение в ГПК относно процесуална
възможност за отлагане на делото, поради ангажираност на процесуалния
представител, но с тази възможност не следва да се злоупотребява. Т.е.,
основание за отлагане поради служебна ангажираност би било налице в
случаите само ако процесуалният представител не може да отстрани
невъзможността си за неявяването си, поради което и законодателят е бил
достатъчно съобразителен, за да въведе това нововъведение. Не се твърди в
молбата, че процесуалният представител не е могъл да упълномощи друг
колега. Последно, от материалите по делото пред ВРС са налице
доказателства, че ищецът е упълномощил двама адвокати. Единствено във
въззивната му жалба- допълнение, която се квалифицира като частна такава,
едно от оплакванията е, че не е била изпратена призовка до втория адвокат,
което ВКС естествено не намери за основателно. В този контекст имаме по
делото упълномощен втори адвокат от страна на доверителя, които работят в
една кантора. В тази връзка считам, че това е второ, допълнително, но и
самостоятелно основание да се приеме, че не е основание за отлагане на
делото.
СЪДЪТ намира по направеното искане за отлагане следното:
На 13.06.2023г. е депозирано заявление за електронен достъп по
делото от адв. Д., като ведно със заявлението е представен договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че както адв. Д., така и адв. А.Й. са
сключили договор да осъществяват процесуално представителство на П. А. в
производството до приключването му. Поради което и съдът намира, че по
делото въззивникът може да бъде представляван и от втория си адвокат- адв.
Й.. Не е процесуално задължение на съда да уведомява всички упълномощени
от страната адвокати по делото. Достатъчно е уведомяването или на страната
лично, или на един от посочените процесуални представители. Затова и при
обективна невъзможност адв. Д. да се яви по делото, негово задължение е
било да уведоми другия процесуален представител, който е упълномощен или
по негово желание да преупълномощи друг процесуален представил, който да
2
го замества в днешно с.з.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА

в доклада си към Определение № 2239/09.06.2023г., с което е
извършен доклад на въззивната жалба и на депозирания срещу нея писмен
отговор.

АДВ. Д.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора. Запознат
съм с определението в разпоредително заседание, не възразявам по доклада.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че с Молба вх.15151/19.06.2023г. въззивникът е
поискал на основание чл. 253 ГПК съдът да измени определението си от р.з. ,
с което съдът е оставил без уважение доказателствените му искания за
назначаване на експертиза, като е поискал да бъде допусната СМЕ, СТЕ.
Поискал е допускането до разпит и на двама свидетели с формулирани в
молбата въпроси. Прави се подробно анализ на допуснатите от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, идентични с изложението
във въззивната жалба и подробно изброени от съда в определението от р.з.
АДВ. Д.: Считам, че не са налице предвидените основания за ревизия в
чл.253 ГПК. На първо място, във връзка с искането за събиране на
доказателствено средство, а именно- гласни доказателства, същото е
преклудирано дотолкова, доколкото във въззивната жалба не е заявено такова
доказателствено искане. Нещо повече, не се сочат нововъзникнали факти или
други правопрепятстващи условия, които да са възпрепятствали страната да
поиска по- рано събирането на това доказателствено средство. Ето защо
считам, че не следва да се уважава това доказателствено искане.
Относно искането за допускане на СМЕ и СИЕ, отново считам, че не
следва да се уважава, като настоящият съдебен състав подборно е изложил в
мотивите си основания за оставяне на тези доказателствени искания без
уважение. В този контекст считам, че следва да се остави молбата без
уважение. Още повече, като се има предвид и че пред ВРС от страна на
ищеца не е оспорен доклада, съответно дадените указания относно
3
разпределена доказателствена тежест, което считам, че е допълнително
основание да се остави без уважение искането за допускане и определяне на
вещи лица по поставените въпроси.
По направеното искане от въззивника по реда на чл. 253 ГПК СЪДЪТ
намира, че доколкото в молбата не са наведени нови твърдения или
основания, които да мотивират съда да преразгледа определението си от р.з.,
в мотивите на което се е произнесъл по абсолютно идентични твърдения,
които са били наведени и във въззивната жалба, то и искането следва да бъде
оставено без уважение. Искането за допускане на двама души свидетели не е
направено във въззивната жалба, а се прави за първи път с настоящата молба,
поради което същото по характера си не представлява искане за изменение, а
е ново такова. СЪДЪТ намира искането за неоснователно, доколкото по
отношение и на това искане е настъпила преклузията по чл. 266 ГПК. Още
пред ВРС ищецът е бил задължен да посочи какви факти и обстоятелства ще
се установяват с гласните доказателства, за което му е била дадена
възможност, от която той не се е възползвал своевременно. Преклузията пред
настоящата инстанция е пречка това доказателство да бъде събрано.
Предвид горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника в Молба вх.№
15151/19.06.2023г. за изменение на определение от р.з. в частта, с която съдът
е отказал събиране на доказателства, а именно СИЕ и СМЕ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на двама души
свидетели на въззивника, които да отговорят на посочените в Молба вх.№
15151/19.06. 2023г. въпроси.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и Молба вх.№ 15117/16.06.2023г., с която адв. Д.
е направил доказателствено искане по реда на чл.176 ГПК да се яви лично
въззиваемата страна, за да даде обяснения по делото дали работодателят е
декларирал злополуката като трудова в сроковете и по реда на чл.158 КСО,
съответно пред финландските длъжностни лица. Освен доказателственото
искане в молбата въззивникът е посочил, че във връзка с вмененото му
задължение от р.з. да уточни дали са налице новонастъпили факти и
обстоятелства за издаване на документ за признаване на трудовата злополука
4
в РБългария, въззивникът е представил писмени доказателства, без отново да
е посочил има ли новонастъпил факт.

АДВ. Д.: Считам, че така направеното искане е преклудирано, на първо
място. На второ място, считам че дотолкова, доколкото към настоящия
момент този въпрос въобще не е бил наведен като твърдение, което оспорва
ищеца, на това допълнително основание искането се явява и неотносимо към
предмета на спора. По повод на представени документи, считам, че искането
за приобщаването им е преклудирано дотолкова, доколкото с молбата не се
сочат нововъзникнали факти и обстоятелства по смисъла на чл. 266 ГПК,
които да служат като основание документи, изготвени от 2016г., видно от
тяхната дата, които са изпратени до ищеца, да не са представени с исковата
молба, респ. да не е направено искане за приобщаването им в първо с.з. пред
ВРС, след като ищецът, чрез неговия процесуален представител, се е запознал
с разпределената доказателствена тежест и след като същите не са поискани
да бъдат събрани пред настоящата съдебна инстанция с обективирано
доказателствено искане във въззивната жалба. Ето защо считам, че
доказателственото искане е преклудирано, неотносимо е към предмета на
спора и следва да бъде оставено без уважение, на основание чл. 159 ГПК.
Нещо повече, моля да имате предвид, че това писмо, което е представено в
превод, е от страна не на компетентен орган в съответната държава, а е писмо
от застраховател, който е изплатил, видно от съдържанието на писмото,
обезщетение. Т.е., нямаме данни да имаме деклариране, респ. регистриране на
трудова злополука. Още повече, изрично ние в отговора на исковата молба
сме възразили, че този инцидент, който не оспорваме като фактическа
обстановка, да се е случил по време на работа. В тази връзка считам, че
молбата следва да се остави без уважение.
Доколкото ми е известно, доверителят ми не е декларирал трудова
злополука, тъй като счита, че инцидентът е станал в извънработно време, т.е.
не по време на работа. Ако беше обратното, щеше да има издадени
документи от съответната държава, в НОИ щеше да има така информация, а
няма такава информация.
СЪДЪТ, по направеното в Молба вх.15117/16.06.2023г. искане по реда
на чл. 176 ГПК да бъде поставен въпрос към въззиваемата страна, намира че
5
доколкото в днешно с.з. адв. Д. изрази становище по питането, то и искането
следва да бъде оставено без уважение.
По повод искането за приемане на представените с молбата писмени
доказателства СЪДЪТ намира, че нововъзникнали такива са само
постановеното от Административен съд – Русе съдебно Решение №
4/29.12.2020г., постановено по адм. дело № 617/2019г., както и издадения от
Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ в изпълнение
на това решение документ, който е изх.№ 1023/27.05.2021г. Останалите към
молбата доказателства не следва да бъдат приети, доколкото приложеното
писмо от 16.12.2016г. от финландския център за обезщетение на работници
във Финландия вече е приет като доказателство по делото, а останалите
писмени доказателства, а именно - "Решение съгласно законите за
застраховки при инциденти", е видно, че е предоставено и изпратено на
ищеца още на 16.12.2016г. Същото е и цитирано в исковата молба, поради
което и очевидно му е станало достояние още преди завеждането и, поради
́
което и за това доказателства е налице преклузия за приемането му в днешно
съдебно заседание.
Предвид горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за поставяне на
въпрос по реда на чл. 176 ГПК към въззиваемата страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приемане на
„Решение съгласно законите за застраховки при инциденти“, както и
приложено Писмо от 16.12.2016г. от финландския център за обезщетение на
работници във Финландия.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото Решение № 4/29.12.2020г.,
постановено по адм. дело № 617/2019г. на Административен съд- Русе, ведно
с издаден от Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“
отговор със СЕД Н002, заедно с приложение.
АДВ. Д.: Представям списък с разноски.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приет представения от адв. Д.
списък с разноски, поради което
6

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото списък с разноски, представен от
въззиваемата страна, ведно с доказателства за извършването им- платежно
нареждане и фактура.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.
Предвид липсата на доказателствени искания съдът счита делото за
изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Д.: Моля да се произнесете с решение, с което да оставите без
уважение въззивната жалба, съответно на това, да оставите в сила обжалвания
съдебен акт. Поддържам съображенията си, изложени в отговора на
въззивната жалба.
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски, съобразно
представените доказателства.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
12:10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7