№ 15524
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110142313 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П П и М Ц,против Ф. А. А.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да
бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
775,24 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до м.04.2021
г.,138,36 лева лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г.,15,74
лева сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,3,63
лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за периода
31.12.2019 г. до 08.12.2022 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните съществува договорно
правоотношение и ответникът А. е клиент на топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр.С,при което за ответника е възникнало задължение да
заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите
условия. С оглед това,че за процесния период м.05.2019 г. до м.04.2021 г.
цената на топлинна енергия не е заплатена,ищецът претендира сумата от
775,24 лева главница,която съответства на действително доставено количество
топлинна енергия. Съобразявайки липсата на плащане в срок,ищецът
претендира мораторна лихва върху главница за топлинна енергия в размер от
138,36 лева. С исковата молба са заявени и искове за заплащане на сумите от
15,74 лева за дялово разпределение и 3,63 лева мораторна лихва върху сума за
дялово разпределение. Исковата претенция се основава на твърдения,че
вземането е претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед
1
връчването на заповедта за изпълнение по реда на чл.47 от ГПК на ищеца е
указано да предяви установителните искове. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
Ф. А. А. чрез назначения особен представител със становище за
недопустимост и неоснователност на исковете – твърди се,че не е доказано
ответникът А. да е ползвал имота и да е консумирал топлинна енергия. Твърди
се,че не е доказано потреблението на топлинна енергия в имота. Формулирано
е възражение за настъпила погасителна давност. Ответникът моли съда да
отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Б“ООД не изразява становище по исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от Ф. А.
А. сумите от 775,24 лева главница за топлинна енергия за топлоснабден имот в
***** на ж.к.“М“ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,138,36 лева мораторна
лихва за периода 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г.,15,74 лева сума за дялово
разпределение за периода м.11.2019 г. до м.04.2021 г.,3,63 лева мораторна
лихва върху сума за дялово разпределение за периода 31.12.2019 г. до
08.12.2022 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 71044/2022 г. по описа на СРС,42 състав.
С нотариален акт от 20.06.2014 г. Ф. А. А. се легитимира като
собственик на ½ идеална част от апартамент ***** на първи етаж с площ от
83,13 кв.м.
Видно от договор,сключен между етажните собственици в ***** на
ж.к.“М“2,като възложители,и „Б Б“ООД,като изпълнител,страните са
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което
дружеството приема да извършва дялово разпределение на топлинна
енергия,а възложителите се съгласяват да поставят индивидуални
разпределители.
По делото са представени фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател
Ф. А. за имот ***** ***** на ж.к.“М“2.
Според договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и „Б“ООД
страните са постигнали съгласие „Б“ООД да извършва дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради в режим на етажна собственост,а „Т С“ЕАД
приема да заплаща възнаграждение.
Представени са общи условия на „Т С“ЕАД за продажба на топлинна
енергия за битови нужди.
От справките за главен отчет се установява,че отразяват показания на
топломера и на водомера и носят подпис за абонат.
Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза
общият топломер в сградата се отчита по електронен път на първо число всеки
месец,след което се приспадат технологичните разходи за сметка на
2
доставчика,сградна инсталация е начислявана при съобразяване отопляемия
обем на имота,не е начислявана топлинна енергия за отопление на общите
части на сградата,дяловото разпределение е реализирано при спазване
нормативната уредба,дължимата главница за процесния период възлиза на
1490,70 лева,без да са включени задължения извън процесния период и след
приспадане на парична сума от 59,80 лева,начислена в нарушение на
нормативната уредба.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се
установява,че изравнителните сметки са въведени в информационната
система,при което са сторнирани прогнозните месечни задължения,главницата
за топлинна енергия възлиза на 1550,49 лева,а размерът на лихвата за забава е
276,75 лева,сумата за дялово разпределение е 31,49 лева,а мораторната лихва
– 7,26 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено
възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това означава,че
искът има предмет,идентичен с предмета на заповедното производство – с
иска се цели да бъде установено дали съществува вземането – на соченото
основание и в претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде
установено дали съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на топлинна енергия,както и да бъде доказано доставеното
количество топлинна енергия,респективно цената на доставена топлинна
енергия. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата
на подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. искът се
счита предявен на 29.12.2022 г.
Софийският районен съд приема,че е доказано от събраните в хода на
производството доказателства,че между страните съществува договорно
правоотношение – ищецът е дружество,което реализира доставка и продажба
на топлинна енергия,а ответникът А. се явява клиент на топлинна енергия
като собственик на имота. За да счете,че ответникът е собственик на
имота,съдът взе предвид представения по делото нотариален акт,от който се
установява,че ответникът е закупил ½ идеална част от недвижимия имот.
Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. С оглед
това,че ответникът А. се явява собственик на ½ идеална част от недвижимия
имот,съдът приема,че е доказано,че ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия до
размера на притежавания дял от правото на собственост ( за останалата ½
идеална част предвид липсата на възражение по чл.414 от ГПК е издаден
изпълнителен лист спрямо друг от съсобствениците ). Законът не поставя
изискване за наличието на сключен договор в писмена форма спрямо
имотите,топлоснабдени към влизането му в сила,а за съществуването на
договорното правоотношение е достатъчно доказването,че ответната страна
3
притежава право на собственост. Страните не твърдят да са уговорили
индивидуални условия,поради което приложение намират общите условия.
Разпоредбата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на
страните по договорното правоотношение се уреждат според общите условия
на дружеството доставчик. Следователно точното изпълнение на
задължението за заплащане стойността на топлинна енергия е
изпълнението,реализирано в уговорения според общите условия срок.
Доказването факта на изпълнение на задължението за заплащане на топлинна
енергия е възложено на ответника като възражение,изключващо
основателността на исковата претенция. Ответникът А. не е представил
доказателства да е заплатил цената или част от същата,поради което исковата
претенция за заплащане цена на топлинна енергия се явява доказана по
основание. С оглед това,че ответникът А. е собственик на идеална част от
имота,както и при съобразяване разпоредбата на чл.153,ал.1 от ЗЕ,съдът
намира,че договорното правоотношение е възникнало с ответника. Съдът
счита,че въпросът дали ответникът А. реално е живял в имота е ирелевантен
към преценката дали ответникът отговаря за заплащане цената на топлинна
енергия и не променя извода на съда,че искът за главница за топлинна енергия
е доказан по основание. Не се спори между страните,а и от събраните в хода на
производството доказателства се установява,че в сградата,където се намира
топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия. Наличието на документи за главен отчет,съдържащи
отразяване показанията на водомер и на топломер,изготвянето на
изравнителни сметки,както и заключението по съдебно-техническата
експертиза,според което дяловото разпределение е реализирано в
съответствие с нормативната уредба,позволяват да бъде възприето,че искът за
главница за топлинна енергия е доказан по основание,а по размер – за сумата
от 745,35 лева,а за разликата до пълния претендиран размер от 775,24 лева
подлежи на отхвърляне. Изводът на съда не се променя предвид
формулирания довод от ответника А. чрез назначения особен представител,че
подписът върху документ за главен отчет вероятно не е положен от ответника.
Следва да бъде посочено,че липсва нормативно изискване главният отчет да
бъде реализиран в присъствието единствено на собственика,респективно
независимо дали документът за главен отчет е подписан от собственика или от
лице,което собственикът е оправомощил да присъства при отчета,съответно
да подпише същия,както и при липсата на въведени възражения главният
отчет да удостоверява грешни показания,съдът счита,че искът е доказан по
основание и по размер за сумата от 745,35 лева. Софийският районен съд
приема,че и искът за сумата от 15,74 лева за дялово разпределение подлежи на
уважаване. Отчитайки клаузите на чл.12,т.1 и чл.36,ал.2 от общите условия на
дружеството доставчик,съдът намира,че сумата за дялово разпределение
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща на продавача на
топлинна енергия. Предвид създадената правна уредба,според която
купувачът заплаща сумата за дялово разпределение на продавача,както и като
съобрази,че ответникът А. не е доказал да е заплатил сумата за дялово
разпределение за процесния период,съдът приема,че искът е доказан по
основание,а и по размер при съобразяване заключението по съдебно-
счетоводната експертиза. С оглед формирания от съда извод за основателност
на исковете за топлинна енергия и за сума за дялово разпределение съдът е
4
длъжен да разгледа своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност. Погасителната давност е
уредена в полза на длъжника,който може да се позове на изтекла давност,ако в
определен период,считано от настъпване изискуемост на
вземането,кредиторът бездейства. Приложимата погасителна давност за
вземания за топлинна енергия е тригодишната давност съгласно приетото
Тълкувателно решение по тълк.дело № 3/2011 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай искът се явява предявен на 29.12.2022 г.,което означава,че
погасени по давност могат да бъдат вземания,за които е изминал период,по-
дълъг от три години,считано от изтичане срока за плащане. Същевременно
при съобразяване разпоредбите на ЗМДВИП давност не е текла в периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.,което означава,че давността е спряла да
тече,считано от 13.03.2020 г. и неизтеклият срок е продължил да тече,считано
от 21.05.2020 г. Предвид изложените съображения съдът намира,че погасени
по давност се явяват задълженията за топлинна енергия за периода м.05.2019 г.
до м.08.2019 г. и възражението за давност е основателно за сума в размер на
144,90 лева,съответно искът за главница за топлинна енергия подлежи на
уважаване за сумата от 600,45 лева,а за разликата до пълния претендиран
размер подлежи на отхвърляне.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от
доказване,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора. Когато задължението има определен
падеж или срок за изпълнение,считано от деня,следващ падежната дата или
последния ден от срока,длъжникът изпада в забава и отговаря за заплащане на
мораторна лихва,а ако задължението няма падеж или срок,то за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо да му бъде отправена покана.
Съдът намира,че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва върху
сума за дялово разпределение подлежи на отхвърляне – общите условия на
дружеството доставчик не регламентират срок за изпълнение на задължението
за заплащане на сумата за дялово разпределение,а същевременно дружеството
ищец не доказва да е поканило ответника А. да изпълни задължението си за
заплащане сумата за дялово разпределение,с което да го постави в забава. При
това положение искът за сумата от 3,63 лева подлежи на отхвърляне.
Софийският районен съд приема,че задължението за заплащане на главница за
топлинна енергия е възникнало като срочно – според общите условия на
доставчика е регламентиран срок за плащане на месечните задължения,срок е
уреден и за заплащане на задължението по общата фактура като при
съобразяване общите условия мораторна лихва се начислява единствено при
неспазване срока за плщане на задължението по общата фактура. Наличието
на уговорен срок за плащане на главницата за топлинна енергия означава,че
при неспазване на този срок клиентът на топлинна енергия отговаря за
заплащане на мораторна лихва. Съдът намира,че искът за мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия подлежи на уважаване за сумата от 129,16
лева,определена по реда на чл.162 от ГПК,а за разликата до пълния
претендиран размер искът подлежи на отхвърляне. За да приеме,че искът
подлежи на уважаване за сумата от 129,16 лева,съдът отчете,че е налице
уважено възражение за давност,при което върху погасените по давност
главници не са дължими мораторни лихви предвид акцесорния характер на
вземането за мораторна лихва.
5
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 34,84 лева за заповедното производство –
внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и в размер от
1102,31 лева съдебноделоводни разноски ( държавна такса,депозити за
експертизи,депозит за особен представител ) и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на Ф.
А. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „Т С“ЕАД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М
Ц,в размер от 600,45 лева ( шестстотин лева четиридесет и пет стотинки )
главница за топлинна енергия за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г.,129,16
лева ( сто двадесет и девет лева и шестнадесет стотинки ) мораторна лихва за
периода 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г.,15,74 лева ( петнадесет лева седемдесет
и четири стотинки ) сума за дялово разпределение за периода м.11.2019 г. до
м.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
предявяване на иска – на 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането,за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело №
71044/2022 г. по описа на СРС,42 състав,като отхвърля исковете в частта за
разликата над 600,45 лева до пълния претендиран размер от 775,24 лева
главница за топлинна енергия,в частта за разликата над 129,16 лева до пълния
претендиран размер от 138,36 лева мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия,както и за сумата от 3,63 лева мораторна лихва върху сума
за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Ф. А. А.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П П и М Ц сумата от
34,84 лева ( тридесет и четири лева осемдесет и четири стотинки ) сторени
съдебноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 1102,31 лева ( хиляда сто и два лева тридесет и една
стотинки ) сторени съдебноделоводни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Б“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6