№ 5690
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110156602 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
31.03.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести март две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №56602 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. чл.150, вр.
чл.139 от ЗЕ и по чл.86 от ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила в съда в срок искова молба от „...“ ЕАД, ЕИК:..,
1
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „.., представлявано от П. .. – Изп.
директори, срещу М. М. М., във връзка с указания по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК, в
качеството й на наемател на общински недвижим имот, с която се претендира да се установи
със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на следните суми:
сума от 204,89 лв., представляваща задължение за доставена топлинна енергия, /ТЕ/,
отдадена от сградна инсталация, за обект в гр.София, ж.к. .., с абонатен №.., за отчетен
период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., сума от 34,21 лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода от 15.09.2020г. до 21.12.2022г., сума от 34,31 лв., представляваща сума за
дялово разпределение, за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и сума от 7,89 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г. до 07.06.2024г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №36906/2024г. на СРС, 165
състав. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.В. С. от
САК, с който оспорва исковете по основание. Оспорва се ответникът да е собственик или
носител на вещно право на собственост на процесния имот. Оспорва се ответникът да е
страна по облигационно отношение с ищеца касателно процесния имот. Оспорва да
притежава качеството потребител на ТЕ. Поддържа, че процесното жилище е собственост на
Столична община, а ответникът е наемател на същото. Оспорва да се дължат мораторни
лихви, доколкото липсва отправена покана до ответника. Оспорва иска за плащане на цена
по предоставена услуга по дялово разпределение като недопустим, доколкото ищецът няма
право да претендира чужди права. Счита за недоказано твърдението посоченото в исковата
молба лице да е извършвало услугата по дялово разпределение. Оспорва да е престирана
услугата по дялово разпределение. Не оспорва, че за процесния имот и период не са
погасявани задължения, респ. – не оспорва размерът на осчетоводените задължения да
отговарят на посочените в исковата молба. Не оспорва счетоводните записвания. Не
оспорва, че начисленията съответстват на действащите цени за топлинна енергия към
процесния период. Не твърди да има разминавания при ежемесечните отчети по общия
топломер на СЕС за процесния период. Моли за отхвърляне на исковите претенции с
присъждане на разноски по делото.
С доклада са прието за ненуждаещи се от доказване, като безспорни между страните
обстоятелствата, че до процесния имот е доставена ТЕ на търсената цена и количество и че
не са погасявани процесните задължения от ответника.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирана фирмата за дялово
разпределение, /ФДР/, „..“ ЕООД, като са представени 2 бр. индивидуални справки за
отопление и топла вода на името на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Приложени към исковата молба са преписи на Заповед № 148/19.06.1992г. за
настаняване на ответницата в едностаен апартамент, поради разчистване на терен за строежа
на метростанция- 6.
Ищецът представя преписи на сключен на 26.079.2002г. договор между ТЛП и етажната
собственост на .., за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и извършване на
индивидуално измерване на потреблението на ТЕ, за срок от 2 год.
Изискан е служебно от СО, р-н „Люлин“ препис на безсрочен Договор за наем,
сключен на 12.12.2005г. между СО и наемателя М. М. М., съгласно настанителна заповед №
148/19.06.1992г.
Съдът достигна до следните правни изводи:
На осн. чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
2
в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ. Собствениците или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот дължат цената на
доставената ТЕ за битови нужди, съгласно ТР №2/17.05.2018г. по т. д. №2/2017г. на ОСГК на
ВКС, т.1. Изброяването не е изчерпателно. ВКС приема, че клиенти на ТЕ за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на ТЕ за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на ТЕ дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, напр. с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Видно от
служебно изискания договор за наем, отв. страна е наемател на проц. апартамент по
безсрочно наемно правоотношение със СО. Към ИМ е приложена молба от 01.10.1992г. от
ответника до ищеца за откриване на партида на нейно име за проц. имот. Издадените
фактури за проц. имот са също на името на ответника. С оглед на горното следва да се
приеме, че отв. страна е „потребител на ТЕ“ за горния имот до прекратяване по предвидения
ред на наемното правоотношение с издадена заповед на компетентния орган.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че е начислена ТЕ за
сградна инсталация, при нулеви показания за енергия за топла вода и за отопление на имот.
Начисляването на ТЕ за сградна инсталация не е самоцелно, а е свързано с ефективното
отопление на топлоснабден имот. Задължението на ищеца е да осигури доставка на ТЕ до
имота с определени качествени параметри, чрез които да се осигурява отоплението на имота.
Срещу осигуреното отопление на жилищен имот, насрещната страна дължи заплащане на
цената за доставената ТЕ. В случая се претендира само ТЕ за сградна инсталация и при
нулеви показания за отопление на жилище и за топла вода за 2 отопл. сезона по справките,
представени от ФДР. Съгласно чл.22, ал.2 от Наредба за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета от СОС, с
Решение №466 по Протокол №53/14.07.2005г., наемателите на общински жилища са длъжни
да подават декларации за обстоятелствата по чл.5, ежегодно между 1 и 31 декември.
Основание за прекратяване на наемно правоотношение и изземване на общинско жилище е
необитаване на жилището от семейството (домакинството) повече от 6 мес., извън
предвидените случай в нормативната уредба, съгласно чл.33, т.8 от горната Наредба.
Съгласно чл.23, ал.1, при изменение на обстоятелствата, водещи до промяна на жилищните
нужди, наемателите се пренастаняват в друго жилище, съответстващо на нормите по чл.17.
Не се твърди издаването на заповед за прекратяване на наемното правоотношение за имота.
Ответникът, уведомен в заповедното производство на горния адрес и чрез проц. си
представител не оспорва доставката на ТЕ до имота в претендираните цена и количество,
поради което следва да се уважат изцяло предявените искови претенции.
Възражението за изтекла погасителна давност не може да се приеме за направено в
срок, на осн. т.4 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, като е направено в исковия процес за
първи път с молба с вх. №49593/12.02.2025г. след изтичането на крайния момент за
релевирането му, поради което и не следва да се разглежда.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на разноски за заплатени държавни такси и юрисконсултско възнаграждение.
Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято
полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в
3
задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се
присъдят разноски в полза на ищеца, в размер общо на 200 лв., съобразно уважената част на
предявените искове, като за исковото производство е определено юрисконсултско
възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр.
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. М. М.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца „...“ ЕАД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „.., представлявано от .. – Изп. директори, съществува вземане за следните
суми: сума от 204,89 /двеста и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ лв.,
представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия, за обект в гр.София,
ж.к. „Люлин”, .., ет.7, ап.100, аб. №.., за отчетен период: 01.05.2021г.- 30.04.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на съдебно сезиране– 18.06.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, сума от 34,21 /тридесет и четири лева и двадесет и
една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.09.2020г.-
21.12.2022г., сума от 34,31 /тридесет и четири лева и тридесет и една стотинки/ лв.,
представляваща цена за дялово разпределение, за периода: 01.05.2021г.- 30.04.2023г. и сума
от 7,89 /седем лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за
забава, за периода: 16.07.2021г.- 07.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №36906/2024г. по описа на СРС, 165 състав
ОСЪЖДА М. М. М., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на „...“
ЕАД, ЕИК:.., със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „.., представлявано от ..–
Изп. директори, сума от общо 200 /двеста/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски
в исковото и в заповедното производства.
Решението е постановено при участието на „..“ ЕООД, като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4