Р Е Ш Е Н И
Е
№ 312
гр. Велико Търново, 10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Велико Търново, в тричленен състав, в публично заседание на четиринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.
с
участието на прокурора от ВТОП - СВЕТЛАНА
ИВАНОВА разгледа докладваното от съдия Дабкова
адм.дело № 238/2019г. по описа на
АСВТ и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 185 от Административно
процесуалния кодекс/АПК/, във вр. с чл.191от същия кодекс.
Делото е
образувано по протест на Светлана Иванова - прокурор в
Окръжна прокуратура Велико Търново.
Протестирана е в нейната цялост, като процесуално
незаконосъобразна, Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на
зелената система на територията на Община Горна Оряховица, приета с Решение № 335
по Протокол № 22/27.01.2005г. на Общински съвет Горна Оряховица/Наредбата/.
Съображенията
са, че Наредбата е незаконосъобразна, поради приемането ѝ при съществени
процесуални нарушения, свързани с разпоредбата на чл.2а/отм./ от ЗНА, в
редакцията, действала при приемането ѝ. Не било проведено обществено
обсъждане на проекта и не била осигурена възможност за становище на тези, за
които по силата на Наредбата възникват задължения или ограничения. Липсвали
доказателства за публикуване на проекта или за огласяването му по друг начин. Прокуратурата
отчита, че предмет на същата са
отношенията, свързани със зелените площи, които са за широко обществено
ползване, т.е. засягат интересите на цялото
население на територията на общината. Поради което запознаването на
гражданите с проекта и възможността за изразяване на становища е гаранция за
публичност и осъществяване на обществен контрол. По тази причина липсата на
обществено обсъждане е съществено процесуално нарушение. По тези съображения
прокурорът протестира Наредбата и иска отмяната й в цялост като
незаконосъобразна.
Алтернативно се поддържа искане за отмяна на чл.22,
т.4, във вр. с чл.28 от Наредбата, т.к. това е санкционна норма, която
противоречи на чл.428 от ЗВМД. Законът предвижда глоба в размер на 100лв. за
нарушаване на забраната за свободно пускане на кучета без намордник и каишка, а
Наредбата от 50 до 500лв.
В открито съдебно заседание прокурорът, подал протеста
поддържа същия и моли съда да го уважи по аргументите, изтъкнати в него.
Претендира възстановяване на разноските, сторени от ВТОП за обнародване на оспорването.
Ответната страна – Общински съвет гр. Горна Оряховица
изпраща представител, който ангажира становище за неоснователност на протеста.
Представя писмени доказателства за отмяната на т.4 от чл.22 от Наредбата на
заседание на ОС, проведено на 23.05.2019г. Освен това пледира, че действително
през 2005г. Община Горна Оряховица не е имала интернет сайт, но приемането на
Наредбата е било оповестено по друг подходящ начин. Твърди, че проектът за тази
наредба е бил оповестен на таблото на ОбС.
За оспорването е извършено обявление в ДВ бр. 37/07.05.2019
г. и е съобщено по реда на чл.181, ал.1
и 2 от АПК, във вр.с чл.188 от АПК.
Копие от съобщението е поставено на определеното за целта място в АдмСВТ и е публикувано
на интернет страницата на ВАС. В резултат няма присъединили се към оспорването
лица, нито такива встъпили редом с АО като страни при условията, по реда и в
срока по чл.189, ал.2 от АПК.
От ответника е постъпила административната преписка с вх.№
2101/23.04.2019г. Въпреки указанията на съда, в дадения срок преписката не е
попълнена с доказателства за проведено обществено обсъждане на оспорения акт. Макар с вх. № 2452/20.05.2019г. да са
постъпили многобройни такива, част от адм. преписка.
Великотърновският административен съд, в настоящия тричленен
състав, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, след
проверка на оспорения нормативен административен акт, протестиран в цялост, алтернативно в частта относно чл.22, т.4, във вр. с
чл.28 от Наредбата, приема за установено
следното:
Предмет на оспорването е визираната Наредба на
Общински съвет Горна Оряховица, в нейната цялост. Същата е подзаконов
нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като
съдържа административно правни норми, които се отнасят за неопределен и
неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Наредбата подлежи
на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.
185 от АПК.
Оспорване пред съд на подзаконов нормативен акт е
регламентирано в Дял трети, Глава Х, Раздел ІІІ - чл. 185 - 194 от АПК. Упражняването на това
процесуално право, съгласно чл. 187 ал. 1 от АПК, не е обвързано с преклузивен
срок.
С разпоредбата на чл.186 от АПК законодателят е
посочил субектите, които имат право да оспорват подзаконови нормативни актове.
Това са гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни
интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той
поражда задължения. Такова право е признато и на прокурора, който на основание
чл.186 ал.2 от АПК може винаги да подаде протест срещу акта, тъй като по
презумпция всеки незаконен нормативен акт нарушава обществения интерес.
Разпоредбата на чл.16 ал.1 т.1 от АПК вменява на прокурорът да следи за
спазване на законността в административния процес, като предприема действия за
отмяна на незаконосъобразни административни актове.
Настоящият състав на съда прие, че протестът е
процесуално допустим, но само отчасти. Оспорената разпоредба на чл.22, т.4 от
Наредбата е отменена, след постъпване на протеста в съда, от ОбС Г. Оряховица с
Решение № 994 по Протокол № 58/23.05.2019г. Поради това, че този текст не е
част от действащата Наредба към момента на произнасяне на съда, то
производството в тази му част е недопустимо. Поради това, при липса на предмет на оспорване и правен интерес от същото,
протестът в посочената част следва да бъде оставен без разглеждане, на
основание чл.159 т. 4 и 6 от АПК, вр. с чл.196 от АПК. Допустима за разглеждане
се явява онази част на протеста, която е свързана с действащата част от
оспорената Наредба.
Не са налице
данни за предходно съдебно оспорване на текстове на същата Наредба. С
разпоредбата на чл. 187, ал. 2 от АПК е въведено правило за еднократност на
оспорването на подзаконов нормативен акт по отношение на конкретен текст. В
случая не са налице отрицателните процесуални предпоставки/пречки/ по смисъла
на чл. 187, ал. 2 от АПК.
Съобразно разпоредбата
на чл.191 от АПК, делото е родово и местно подсъдно на АСВТ, който
заседава и след съвещание се произнесе в настоящия тричленен състав.
Разгледан по същество протестът, в допустимата за
разглеждане част, е ОСНОВАТЕЛЕН при
следните съображения по фактите и правото:
Кметът на общината е имал инициативата за започване на
производството по приемане на оспорената Наредба. Но по преписката не е
представен доклада/предложението/, упоменат в протокола, нито е видно кога във
времето е отпочнало производството.
Въпреки изричните указания на съда и дадената
възможност, не са представени доказателства за обществено обсъждане на проекта,
нито е дадена възможност за становище на тези, за които по силата на Наредбата
възникват задължения или ограничения. Няма доказателства по делото проектът да е публикуван в средствата за
масово осведомяване, в Интернет или да е
оповестен по друг подходящ начин.
Проектът на Наредба, е разгледан в Постоянна комисия
на ОбС, като не е ясно с какъв ресор е същата. Според придружителното писмо
това е Постоянната комисия „Икономика, общинска собственост, селско, горско
стопанство, водите, опазване на околната среда“. Съгласно представения протокол
№ 13 заседанието на постоянната комисия е проведено на 17.12.2004 г.
На 23.12.2004 г., проектът на Наредбата е обсъден на
проведеното пленарно заседание на Общинския съвет, на което са присъствали 27
от общо 30 общински съветника и с Решение № 299 по Протокол № 21 от 23.12.2004
г. Общинският съвет е приел предложената Наредба на първо четене с 27 гласа „за“. Конкретни обсъждания
има само относно разпоредбата на чл.28, като е записано санкцията да е „от 50
до 500лв.“
С Решение № 335
по Протокол от заседание на 27.01.2005г. ОбС е приел Наредбата на второ четене
с 24 гласа „за“ от присъствали 24 от 29 общински съветници.
Приетата Наредба понастоящем е публикувана в интернет
страницата на Общината, но не е ясно кога. Според чл.63, ал.1 от Правилника за организацията и
дейността на ОбС Г. Оряховица за съответния мандат, Наредбите на ОбС влизат в
сила от деня, в който са публикувани. Според чл.65, ал.2 от същия Правилник,
актовете на ОбС се довеждат до знанието на населението в 7-дневен срок след
приемането им чрез средствата за масово осведомяване и или чрез Интернет. Не са
представени доказателства за изпълнението на тази норма, но това косвено оборва
позицията на защитата, че по това време общината не е притежавала интернет
сайт.
В преписката няма данни за изпълнение на процедурата,
разписнаа в чл.64 от Правилника за дейността на ОбС-Г. Оряховица. Копие на автентичния
текст на действащата Наредба е представено на съда с адм. преписка. Наредбата не
е претърпяла последващи изменения, освен посоченото по-горе, влязло в сила след
подаване на протеста.
Горните обстоятелства се установяват от приетите
писмени доказателства, съставляващи административната преписка. Същите не се
оспорват от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът
формира следните правни изводи:
В Раздела III на Глава десета от АПК не са посочени
основанията за оспорване на подзаконовите нормативни актове. Ето защо по силата
на препращащата разпоредба на чл.196 от АПК приложими са основанията за
оспорване на индивидуалните административни актове, по чл.146 от АПК, при
отчитане на спецификите, свързани с производството по издаването на подзаконов
нормативен административен акт/ПЗНА/ и правната им характеристика.
Предметът на съдебен контрол в производството по
оспорване на подзаконов административен акт, съгласно разпоредбите на чл.146,
т. 1 – 5 от АПК са: компетентност на издателя на акта; спазване на изискванията
за форма и на административно-производствените правила при издаването на акт;
съответствието на материално-правните разпоредби с релевантните нормативни
разпоредби от по-висок ранг и с целта на закона.
С нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 196 от АПК съдът е задължен да
обсъди не само основанията, посочени от оспорващия, а въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения текст от Наредбата на всички основания, предвидени по чл. 146 от АПК.
Воден от така определения предмет на производството съдът съобрази следното:
Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и
опазване на зелената система на територията на Община Горна Оряховица е приета
с Решение № 335 по Протокол № 22/27.01.2005г. на Общински съвет Горна Оряховица.
Според записаното в съдържанието й
Наредба е издадена на основание чл.22, ал.1 от ЗМСМА, във връзка с чл.17, ал.1,
т.8 от ЗМСМА. Установи се при проверка, че към този момент няма изрична
законова делегация за това. Какви са правните последици от този факт?
Общинският
съвет е орган на местното самоуправление и като такъв решава самостоятелно
всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата
компетентност по аргумент от чл. 21, ал.1 ЗМСМА. Както и други въпроси от
местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи,
по аргумент от чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМА. Същевременно в чл. 8 от Закона за
нормативните актове/ЗНА/ е регламентирано правомощието на общинския съвет да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Липсва нормативна
забрана такива актове на ОбС да се приемат извън случаите на изрично делегирана
компетентност. Но това е допустимо само ако нормативен акт от по-висока степен
не урежда съответните обществени отношения. В случая към 2005г. ЗУТ не съдържа изрична делегация за общинските
съвети да приемат наредби за зелените системи, но и не урежда изчерпателно същите
обществени отношения. Това обстоятелство се потвърждава от последвалата изрична делегация,
намерила отражение в разпоредбата на чл.62, ал.10/нова/ от ЗУТ, в сила от
27.07.2007г. Същата гласи, че общинският
съвет приема наредба за изграждане и опазване на зелената система на
територията на общината. В 3-месечния срок по §69 от ПЗР на ЗИД ЗУТ ДВ бр.61 от
2007г., в сила от 27.07.2007г., ОбС Г. Оряховица не е приел нова наредба.
Независимо от липсата на изрична законова делегация към 2005г., съдът прие, че
оспорената Наредба, приета през 2005г., не е нищожна като издадена при липса на
правомощия за ОбС да уреди съответните обществени отношения от местно значение.
Като колективен
орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА,
общинският съвет е овластен да издава нормативни адм. актове, с които урежда,
съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно
значение. В чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА са
изброени правомощията му, а съгласно ал. 2 на чл. 21 от ЗМСМА в изпълнение на
правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби,
инструкции, решения, декларации и обръщения.
Наредбата представлява подзаконов нормативен по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Уредените обществени отношения по предметен
обхват в процесната Наредба попадат в сферата на местно самоуправление, т.к. не
са регулирани от НА с по-висока степен.
Установи се при съдебната проверка, че Наредбата е
приета от колективен орган на местно
самоуправление, който е заседавал в законен състав при наличие на кворум и е
взел решение с необходимото мнозинство. Предвид изложеното съдът прие оспорения
акт на Общински съвет да е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата
компетентност по чл.8 от ЗНА, при наличие на правомощие за това, макар при липса
на изрична законова делегация за това.
Според чл.17, ал.1, т.8 от ЗМДМА, опазването на околната среда и рационалното
използване на природните ресурси е въпрос от
от местно значение, поради което е отговорност, предоставена в сферата
на местното самоуправление. В тази връзка общинският съвет е приел наредба за
изграждане и опазване на зелената система на територията на общината, доколкото
с това се решават въпроси от местно значение, които не са в изключителната
компетентност на др. държавен орган, съгласно т.23 от ал.1 на чл.21 от ЗМСМА.
Поради това, съдът прие, че ОбС Г. Оряховица е притежавал правомощия да приеме
оспорената Наредба с този предметен обхват.
Спазена е изискуемата от закона специална писмена
форма. Съобразени са изискванията на Глава трета от Указ № 883/24.04.1974,
понастоящем визирани в чл. 75, ал. 3 и
ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта, който се приема, органът, който го е
приел, главният му предмет, посочено е и правното основание за приемане.
Спазена е структурата, формата и обозначение на съдържанието, съгласно
изискванията на ЗНА и Указа по приложението му. Актът съдържа всички съществени
реквизити, липсата на които би се отразила на неговата валидност. Не е спорно
по делото, че Наредбата е приета с решение
от ответния орган, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при
наличие на кворум и мнозинство повече от половината от общия брой на общинските
съветници.
Дейността по издаване на нормативни административни
актове от органите на държавното управление се подчинява на общите принципи на
чл. 4, чл. 6, чл. 8 и чл. 12 АПК - законност, съразмерност, равенство и
достъпност, публичност и прозрачност. В нормотворческия процес спазването на
предвидената в закона процедура е задължение на натоварените с правотворчески
правомощия административни органи и гарантира постигането и зачитането на
горепосочените принципи.
Независимо от изложеното, съдебният състав намира, че
са допуснати нарушения на процедурата по внасяне на предложението за Наредбата,
нейното обсъждане, гласуване и приемане, които са съществени, тъй като се
отразяват на съдържанието на нормативния акт и засягат основополагащи принципи
на законодателния процес на местния парламент, а именно:
Съгласно приложения
от ответника Протокол № 13 на 17.12.2004 г. е проведено заседание на постоянна
комисия на ОбС, но не е ясно коя е тя, нито има данни по преписката за нейния
законен състав и кворума. Не е ясно посочени
резултата от гласуването, нито е ясно кои от членовете й са присъствали на заседанието.
Въпреки конкретните указания на съда адм. преписка не е попълнена с
необходимите доказателства за състава на ресорната ПК. Доказателствената тежест
е за ответника. При това положение и предвид неяснотата в протокола относно
това кои конкретни лица са гласували „за“, гласували ли са и по какъв начин
останалите присъствали лица, следва извода, че липсват годни доказателства за
това проектът на въпросната Наредба да е приет от ресорната постоянна комисия.
Съгласно разпоредбата на чл. 2а (нов-ДВ бр.55 от 2003г., отм. бр. 46
от 2007 г., считано от 1.01.2008 г.) от Закона за нормативните актове /ЗНА/,
действал по време на приемане на оспорения текст от Наредбата, лицата, за които
възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се
уведомяват преди неговото приемане, като уведомяването се извършва чрез
изпращане на проекта до представителни организации на тези лица, чрез
публикуването му в средствата за масово осведомяване, в Интернет или чрез
оповестяването му по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един
месец засегнатите могат да представят предложения и възражения до съответния
компетентен орган.
Към момента на приемане на спорния текст е в сила и
Указ № 883 от 24.04.1974 година за прилагане на Закона за нормативните актове,
в редакция на ДВ, бр.57 от 22.07.1980 година, в който също са регламентирани
правила, свързани с издаването на подзаконови нормативни актове. Съгласно чл.
13, във вр. с чл. 20 от Указа при изготвяне на проекти за наредби процедурата
обхваща изготвяне на първоначален проект; обсъждане на проекта и изготвяне на
втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект.
От цитираните по-горе текстове може да се направи
извод, че се придава изключително значение на възможността за предварителното разгласяване и обсъждане на
проекта за нормативен акт с всички заинтересовани лица и организации преди
внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган.
Следва да се обърне внимание и на факта, че няма
доказателства проектът на Наредбата да е бил придружен от мотиви, както изисква
чл. 28 от ЗНА в относимата редакция. Законопроектът /в случая проектът на
Наредбата/ да се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане,
като се придружава от мотиви. Съдът намира тази норма за общо приложима не само
по отношение на законите, а и на подзаконовите нормативни актове. Това се
потвърждава и от последвалите законодателни промени в нормата на чл. 28 от ЗНА,
в духа на които правната тежест на мотивите, изготвени съобразно изискванията
на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, е определена от законодателя с разпоредбата на ал. 3
на същия текст/понастоящем ал.4/, която вменява забрана за обсъждане на
предложението от компетентния орган в случай, че към него не са приложени
мотиви. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за
приемане на нормативни актове, както и на нормативните административни актове.
Това е съществено изискване, залегнало в основите на административните
производства въобще. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за
проект на Наредба препятства възможността на заинтересованите лица да направят
предложения и да изложат становища преди приемането му. Процедурата, касаеща
приемането на подзаконов нормативен акт е регламентирана императивно в защита на
публичния интерес, като нарушаването й винаги е съществено. Мотивите безспорно
имат съществено значение, обезпечават и гарантират ефективността на етапа на
обсъждане.
В конкретния случай е приет нов подзаконов нормативен
акт, а не изменение или допълнение на съществуващ такъв, поради което е
следвало да бъдат спазени изискванията на чл. чл. 2а(отм.) от ЗНА и чл. 13 от
Указ № 883 от 24.04.1974 година, действащи към този момент. Откриването на
производството по издаване на нов нормативен акт следва да се оповести публично
чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин, като
оповестяването включва и основните съображения за издаването на акта.
Проследяването на действията по внасяне и обсъждане на предложението, по
неговото съобщаване и разглеждането му в заседание на Общински съвет – Горна
Оряховица налага извод, че не са спазени изискванията на цитираните норми за
публикуването на проекта на ПЗНА на интернет страницата на общината или
оповестяването му сред обществеността по друг подходящ начин.
Местният законодателен орган е имал задължение да
проведе обсъждане на проекта за наредба със заинтересованите лица и
организации, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и
становища по него. По делото не са представени доказателства за организиране на
посочената възможност за обсъждане. Изискването за публикуване на проекта не е
формално изискване, а строго регламентирана процедура, след която
първоначалният проект може да бъде променен, когато се наложат съществени
изменения.
На следващо място, липсват доказателства за проведено
обсъждане на проекта с граждани. Тези в ПК и в пленарно заседание касаят само
отменения понастоящем текст на чл.22, т.4 от Наредбата. Смисълът на закона е да
се даде гласност, да се осигури достъп и възможност за ангажиране на становища
от постоянни и временни комисии, както и от граждани – адресати на подзаконовия
административен акт. На следващо място, липсват доказателства проектът за наредбата да е довеждан до
знанието на заинтересованите лица, извършването на такова уведомяване, дори не
се твърди от ответната администрация, а и периодът от внасянето на
предложението от кмета на общината в деловодството на общинския съвет, до
приемането на Наредбата на първо четене е около 2 седмици. Предложението е
обсъждано в ПК на 17.12.2004г. и е гласувано на 23.12.2004г. Очевидно не е
спазен и предвиденият в чл. 2а (отм.) от ЗНА срок от поне един месец за
представяне на предложения и възражения по проекта от засегнатите лица и
организации.
Уведомяването
на заинтересованите лица – бъдещи адресати на нормативния акт и обсъждането на
проекта за същия не е формален етап, който може да бъде подценяван и
пренебрегван, тъй като е израз и гаранция на основни принципи на
административния процес като откритост, достъпност, публичност и прозрачност. Законодателят е придал важно значение на
предварителното разгласяване и обсъждане /включително няколкократно,
съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Указа/ на проекта за нормативен акт, с
всички заинтересовани лица и организации преди
внасянето му за обсъждане и приемане от компетентния орган, тъй като именно
обсъждането осигурява реализиране на възможността за изразяване на мнения,
становища и възражение на заинтересованите лица, които биха довели до приемане
на различна редакция на оспорената Наредба. Целта е да се гарантира
обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните
актове. В случая такова обсъждане не е осигурено, с което съществено са
нарушени процесуалните правила по издаване на оспорения подзаконов
административен акт.
Вярно е, че в случая от приемането на Наредбата е изминал
относително дълъг период от време, но липсата на доказателства за обявяването и
обсъждането на проекта й не може да бъде обяснено с това обстоятелство.
Съгласно от чл. 23 от Указа за прилагане на ЗНА, за всеки проект за нормативен
акт се образува досие. На Общински съвет – Горна Оряховица е вменено
съхраняване на пълно досие, като или това задължение в случая не е изпълнено,
или досието съдържа единствено представените пред съда документи. Няма дори
данни дали оспорената Наредба е била
разгласена по предвидения в чл. 37, ал. 2 от ЗНА ред, след приемането й.
Предмет на Наредбата са въпроси от обществен интерес.
Липсата на обществено обсъждане, нормативно закрепено в чл. 2а (отм.) от ЗНА и
чл. 13 от Указ № 883/24.04.1974 година за прилагане на Закона за нормативните
актове, издаден на основание § 7 от ПЗР на ЗНА, представлява съществено
нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т.3
от АПК, тъй като при обсъждането е било възможно да се направят предложения и
възражения, които биха довели до приемане на различна редакция на оспорената
Наредба. Само по себе си това представлява и съществено нарушение на основни принципи на административния процес като
откритост, достъпност, публичност и прозрачност, което е основание за отмяна на
оспорения акт.
Изброените пропуски съществено нарушават реда за
приемане на подзаконови нормативни актове, който е императивен и така
регламентиран, че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството
на актовете, приемани от общинския съвет, и съставлява основание за
незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, вр. чл. 196 от АПК.
Последващи изменения и допълнения на Наредбата, приети
и влезли в сила преди подаване на протеста не са налични.
В заключение,
като установи, че сочените в протеста на прокурор от ОП Велико Търново
основания са налице, съдът е мотивиран да приеме, че Наредбата,
протестирана в нейната цялост, се явява незаконосъобразна, поради допуснати
съществени процесуални нарушения при приемането ѝ. Поради основателност
на протеста Наредбата следва да бъде отменена изцяло, в действащата й при
произнасянето на съда част, т.к. констатираните процесуални нарушения засягат
целия нормативен акт, а по естеството си са съществени такива.
Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане
на решението в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена
самата Наредба, т.е. да се обнародва на сайта на общината.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза
на Прокуратурата на Република България
следва да се присъдят направените по делото разноски от Окръжна прокуратура Велико
Търново в размер на 20,00лева, представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в Държавен вестник. Общински съвет Горна Оряховица е орган на
местното самоуправление, който обаче не разполага със самостоятелен бюджет и
няма качеството на юридическо лице, поради което направените разноски следва да
бъдат възложени в тежест на Община Горна
Оряховица.
Водим от
горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл.4-то от АПК, настоящият състав на съда
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, частта
от протеста на ОП Велико Търново, депозиран срещу текста на чл.22, т.4 от Наредба
за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на Община Горна Оряховица, приета с Решение № 335 по Протокол №
22/27.01.2005г. на Общински съвет Горна Оряховица, който след постъпване на
протеста е отменен с Решение № 994 по Протокол № 58/23.05.2019г. от Общински
съвет Горна Оряховица.
ОТМЕНЯ, по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Велико
Търново, като незаконосъобразна, Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и
опазване на зелената система на територията на Община Горна Оряховица, приета с
Решение № 335 по Протокол № 22/27.01.2005г. на Общински съвет Горна Оряховица,
в останалата й действаща протестирана част.
ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на Прокуратурата на
Република България, по сметка на Окръжна прокуратура Велико Търново, сторените разноски по делото в размер на 20,00
(двадесет) лева за обнародването на оспорването.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Касационната жалба или протест се подават чрез ВТАдмС.
ДА СЕ ОБНАРОДВА, на основание чл.194 от АПК, настоящото Решение, след изтичане
на срока за неговия касационен контрол или оставянето му в сила от ВАС, по
реда, по който е следвало да бъде обнародвана самата Наредба, с оглед влизането му в сила.
Решението да се съобщи на страните посредством изпращане препис от същото, съобразно
чл.138 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: