№ 104
гр. Шумен , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
Членове:Зара Е. Иванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Зара Е. Иванова Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500130 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №237/25.03.2021г. подадена от Изпълнителна
агенция “Военни клубове и военно-почивно дело“ гр. София, представлявано от изп.
директор В.К.С., действащо чрез процесуалния си представител ст.юриск. в отдел „ПО“ Х.А.
срещу Определение №19/03.02.2021г., с което съдът е постановил е прекратил
производството по гр. д. №1715/2020г. по описа на ШРС по предявения от жалбоподателя
иск с правно основание чл. 422 ГПК като недопустимо.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното определение. Твърди, че неправилно производството по гр. д. №1715/2020г. по
описа на ШРС е прекратено, защото е изправил в срок установените от съда нередовности ,
излага твърдения по същество на спора посочва, че в условия на евентуалност е заявил и
осъдителен иск. Предвид изложеното моли за отмяна на първоинстанционното определение
и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по предявения установителен иск.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице с
правен интерес от обжалването против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е частично
основателна предвид следното:
Производството пред заповедния съд по ч.гр.д.№ 431/2020 г. на ШРС, е
1
образувано по Заявление по чл.417 от ГПК на Изпълнителна агенция “Военни клубове и
военно-почивно дело“ гр. София, срещу Д. Г. Ч., за заплащане на сумата от 1199,74лв
главница по неизпълнение на задължение за наеми за периода 13.05.2016 г. – 31.10.2019 г. в
размер на 29,69 лв. (месечно за жилищно помещение ап.12, в гр. Шумен, ул. ... № 4, бл.2,
вх.А ет.3) на осн. сключен договор за наем № ДЖ-519/28.04.2016 г. , изчислени до
06.02.2020 г. и законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 25 лв. разноски за заплатена държавна такса. Заявлението е уважено
изцяло, поради което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 187/21.02.2020 г. и
изпълнителен лист № 345/21.02.2020 г. В законоустановения за това срок длъжникът Д. Г.
Ч. е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение. С разпореждане от 25.06.2020г.
заповедния съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението
може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което в същия
срок следва да представи доказателства. Разпореждането е било връчено на заявителя на
27.07.2020г. С Определение № 260100/02.09.2020 г., заповедният съд е обезсилил на
основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителния лист , тъй като до
изтичане на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, а именно – 27.08.2020г., кредиторът не е представил
доказателства за предявяване на иск по чл. 422 ГПК.
Определението за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е
обжалвано от заявителя, в резултат на което е образувано в.ч.гр.д. № 449 по описа за 2020 г.
на ШОС . Въззивният съд е постановил Определение № 260167/ 02.12.2020 г. (влязло в сила
на 02.12.2020г.), с което първоинстанционният съдебен акт е потвърден.
Производството по гр. д. №1715/2020г. по описа на Районен съд – Шумен е било
образувано по искова молба подадена по пощата на 17.08.2020г. с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявена от Изпълнителна агенция “Военни клубове и военно-
почивно дело“ гр. София, против Д. Г. Ч. за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, установени в Заповед за незабавно изпълнение № 187/21.02.2020 г. , издадена
по ч.гр.д.№ 431/2020 г. на ШРС С Определение №2216/20.10.2020г. съдът е постановил
спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване и
произнасяне на въззивния съд по въззивната жалба срещу Определение №
260100/02.09.2020 г., с която са обезсилени Заповед за незабавно изпълнение №
187/21.02.2020 г. и изпълнителен лист № 345/21.02.2020 г. На 06.01.2020г. делото е
възобновено с Определение №4/06.01.2021г. , като едновременно с това исковата молба е
оставена без движение и на ищеца, предвид обезсилването на Заповед за незабавно
изпълнение № 187/21.02.2020 г. и изпълнителен лист № 345/21.02.2020 г. са дадени указания
да обоснове правния си интерес от иска по чл.422,ал.1 от ГПК. Съобщението за горното е
получено от ищеца на 18.01.2021г. На 22.01.2021г. (вж. пощенското клеймо) е подал
Становище (отговор) вх.№68/25.01.2021г., в е изложил съображенията си във връзка с
указанията на съда за изправяне на нередовности на исковата молба. На 03.02.2021г.,
районният съд е постановил обжалваното Определение №19/03.02.2021г., с което
производството по гр. д. №1715/2020г. по описа на ШРС е прекратено изцяло на основание
чл.129,ал.2 от ГПК и исковата молба, ведно с приложенията е върната.
Предвид изложеното от фактическа страна, Окръжен съд – Шумен намира
следното от правна страна:
Правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за
2
изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл. 415, ал. 1 ГПК
предявяването на установителния иск е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който
тече от връчване на заявителя на указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с
оглед на подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение. Следващата
предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК е предпоставена и от
съществуването на оспорена от длъжника заповед за изпълнение, чиято изпълнителна сила
се стабилизира след установяване със сила на пресъдено нещо, че вземането, предмет на
заповедта за изпълнение, съществува. В настоящият случай, както подробно беше посочено
по-горе, на основание 415,ал.5 от ГПК , издадената заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист са били обезсилени. Това обстоятелство води до извод, че за ищеца е
отпаднал правния интерес да води установителния иск по чл.422,ал.1 от ГПК. Отчитайки
посоченото, районният съд е постановил Определение №4/06.01.2021г., с което е
предоставил възможност на ищеца да обоснове правния си интерес от заявената претенция.
Частният жалбоподател твърди, че в предоставения му едноседмичен срок е представил
пред съда Становище (отговор) вх.№68/25.01.2021г., с което отстранил констатираната от
съда нередовност. Твърдението, че становището е подадено в съда преди изтичане на
едноседмичния срок по чл.129,ал.2 от ГПК отговоря на действителното положение, но
изложените в становището обстоятелства касаят съществото на спора и не могат да
променят извода на съда за недопустимост на установителната претенция обусловено от
липсата ( предвид обезсилването им) на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист.
От друга страна при анализ на съдържанието на представеното от ищеца
Становище (отговор) вх.№68/25.01.2021г.,въззивният съд установи, че в него (т.3) се
съдържа и заявяване на осъдителна претенция. Ищецът е посочил, че „ в условия на
евентуалност моли да бъде разгледан осъдителен иск по отношение на ответника, на
основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК, като ответникът да бъде осъден да му заплати сумата
1199,74 лева и лихвите от датата на завеждане на иска, както и направените деловодни
разноски“. На първо място съдът намира, за необходимо да посочи, че в настоящата
хипотеза не е приложима разпоредбата на чл.415, ал.1,т.3 от ГПК, каквато правна
квалификация на осъдителния иск е посочил ищеца. Според текста на чл.415,ал.1,т.3 от
ГПК ,съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си когато е отказано
издаването на заповед за изпълнение като в ал.3 на същият член е уточнено, че в този
случай искът е осъдителен. Касае се за специфичен случай, в който законодателят е
предвидил възможност при отхвърляне на заявлението по чл.410/417 от ГПК, заявителят в
едномесечен срок от съобщаването (арг. чл.415,ал.4,вр.ал.3 и 1 от ГПК) да предяви
осъдителния иск по чл.415,ал.1,т.3 от ГПК. Обезсилването на заповедта за изпълнение,
какъвто е настоящият случай, според съда не може да се приравни на отказ да се издаде
такава, което изключва възможността по аналогия да се прилага разпоредбата на
чл.415,ал.1,т.3 от ГПК. Специално въведените и посочени по-горе правила , водещи до
правото да се предяви иска по чл.415,ал.1,т.3 от ГПК дават основание на съда да възприеме
становището, че при обезсилване на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.5 от
ГПК, какъвто е настоящият случай, не е допустимо да се предяви иск по чл.415,ал.1,т.3 от
ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.414а, ал.4 и 5 от ГПК,
според които, ако в специфичния случай уреден от чл.414а от ГПК – възражение от
3
длъжника за извършено плащане , заявителя пропусне да подаде становище по
възражението, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително
в частта за разноските. Обезсилването обаче не е пречка заявителят да предяви иск по чл.422
от ГПК. От цитираните разпоредби е видно, че само при обезсилване на заповедта за
изпълнение на основание чл.414а, ал.4 от ГПК, специалния текст на чл.414а, ал.5 от ГПК
допуска предявяването на осъдителен иск по чл.422 от ГПК. Обезсилването на основание
чл.415, ал.5 от ГПК не може да породи същите права – предявяване на осъдителен иск по
чл.415,ал.3,т.1 от ГПК .
Независимо от горното, въззивният съд намира, че със Становище (отговор) вх.
№68/25.01.2021г. ищецът надлежно е заявил за разглеждане осъдителна претенция ( макар и
с непрецизен петитум – липсва период на претенцията за наем). Фактът, че правната
квалификация насочва към иск, който е недопустим е без правно значение. От
обстоятелствата изложени както в исковата молба, така и в допълнително представеното
становище съдът следва сам да изведе квалификацията на иска, като това в настоящият
случай са претенции за заплащане на наемна цена. Предвид посоченото, съдът намира, че
районният съд е бил надлежно сезиран с допустим осъдителен иск по чл.232,ал.2 от ЗЗД,
при който за разлика от иска по чл.415,ал.1,т.3 от ГПК, за който се дължи само доплащане на
държавна такса ( взема се предвид заплатената такава в заповедното производство) , ищецът
дължи заплащане на държавна такса в пълен размер или 4% от цената на иска .
В обобщение, съдът намира, че частната жалба е частично основателна.
Първоинстанционният съд правилно е прекратил производството по делото в частта относно
иска по чл.422,ал.1 от ГПК поради недопустимост, ето защо в тази част обжалваното
определение следва да бъде потвърдено. Прекратяването на делото по надлежно предявения
допустим осъдителен иск е неправилно, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено в тази част и делото да бъде върнато на същия състав на ШРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №19/03.02.2021г., постановено по гр. д. №1715/2020г. по
описа на ШРС, в частта по предявения осъдителен иск по чл.232,ал.2 от ЗЗД - за осъждане
на ответника Д. Г. Ч. да заплати на ищеца “Военни клубове и военно-почивно дело“ гр.
София, наемна цена от 1199,74 лева .
ВРЪЩА делото на Районен съд-Шумен, на същия състав, за продължаване на
съдопроизводствените действия в отменената част.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №19/03.02.2021г., постановено по гр. д.
4
№1715/2020г. по описа на ШРС, в частта за прекратяване на производството по предявения
иск по чл.422,ал.1 от ГПК .
Определението, в частта с която съдебният акт на първата инстанция е потвърден,
подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, в
останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5