Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, .............2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря К. Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1126 по описа за
2017 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявeн е от Д.С.Б. против „З.К.„Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 432,
ал.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 25.05.2016г., около 15:00 ч., на отсечката между гр.
Сливен и гр. Ямбол, в района на с. Камен, пострадала при пътно-транспортно
произшествие като пътник в автобус марка „Сетра“ с рег.№ *******по вина на
водача на автобуса М.Р.З.. Б. седяла на последната седалка вдясно в автобуса,
до прозореца, когато шофьорът навлязъл в насрещната лента за движение, за да
избегне сблъсък с автомобилите пред него и се ударил в товарен автомобил.
Ищцата се ударила челно в седалката пред нея, вследствие на което усетила силна
пареща болка в областта на лицето, след което лявата половина на лицето й
изтръпнала и не усещала носа си, изпитала силно главоболие и болки в коленете,
по лицето й се стичала кръв. Очилата й били счупени и изкривени, зрението й
било раздвоено и изпитвала ужас, че ще ослепее. Непосредствено след инцидента
била транспортирана в Спешно отделение - Ямбол, където й била поставена диагноза
„Фрактура на долен ръб на лява орбита. Ляв максиларен синус – изпълнен
хиперденсно съдържимо“. На следващия ден почувствала облекчение, но увреденото
й око продължавало да бъде полузатворено и оточно. Изпитвала болки в областта
на носа и най-вече в левия синус, поради което била насочена към консултации с лицево-челюстен хирург и офталмолог, които
установили счупване на носа и леко хлътване на окото, деструктивни изменения в
стъкловидното тяло и „хемо синус“. Това наложило динамично проследяване на
състоянието й и провеждане на медикаментозно лечение. След извършен контролен
преглед на 08.06.2016 г. била установена „колекция в просвета на левия
максиларен синус“. В периода до 09.06.2016г. ищцата ползвала 14 дни отпуск за
временна нетрудоспособност, а след това платен годишен отпуск. Отокът и
синините преминали за около месец, но допирът до травмираните места
предизвиквал болки в следващите два месеца. Поради появата на болкови усещания
при вдишване и при натоварване на окото, ищцата приемала аналгетици. Тя провела
и консултации с психолог, тъй като страдала от кошмари, трудно заспивала и
сутрин се събуждала уморена. Често изпитвала слабост, говорела накъсано,
забравяла, проявявала раздразнителност от светлина и шум. След извършена
консултация с невролог било установено главоболие от танзионен тип. Б. изпитвала
страх да пътува с автомобил и споменът за инцидента я разстройвал. Твърди, че в
хода на проведеното лечение направила разходи в общ размер от 460 лв. Към
момента на настъпване на процесното ПТП отговорността на водача на автобуса
била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от
ответното дружество. Ищцата отправила към ответника претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ, но застрахователното дружество
отхвърлило искането й. При така изложените фактически твърдения Б. моли съда да
осъди ответника да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на 26 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на
предявяване на претенцията пред застрахователя – 02.09.2016г. до окончателното
изплащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 460
лева, представляващи разходи за прегледи и изследвания. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения: поведението на
водача на МПС не било виновно и противоправно; в процедурата по доброволно
уреждане за заплащане на застрахователно обезщетение ищцата не представила
изисканите от застрахователя документи, поради което нямала интерес от
предявяване на иска; спрямо нея не бил постановен отказ за изплащане на
застрахователното обезщетение; оспорва настъпването на описаните в ИМ вреди;
оспорва наличието на причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и твърдените от ищцата вреди; оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от страна на водач
на насрещно движещото се моторно превозно средство; оспорва исковете по размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът трябва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Предпоставка да допустимост на предявения иск е отправянето на доброволна
претенция пред застрахователя, съобразно изискванията, уредени в чл. 380 от КЗ.
В срока, указан в чл.496 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по
застрахователната щета, като определи и изплати размера на обезщетението или
постанови мотивиран отказ. Видно от писмо от 08.09.2016г. ищцата е отправила
извънсъдебна претенция към застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на 02.09.2016г., по която е била образувана застрахователна щета № 0000-1000-03-16-7438./л.65/.В
законоустановения тримесечен срок ответникът не е заплатил застрахователно
обезщетение.
Видно от одобрено от съда споразумение от 05.06.2018г. по
НОХД № 482/2018г. на РС – Сливен М.Р.З. е признат за виновен в това, че на
25.05.2016г. на път ІІ-53, км.130.9, в землището на общ.Сливен, при управление на МПС – автобус ”Сетра” с рег. № *******,
е нарушил правилата за движение по пътищата – в чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП,
чл.42, ал.2 от ЗДвП, чл.77, ал.1 от ППЗДвП, чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и
по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на трети за спора лица - С.Р.К., Н.А.С., Г.Й.Г.и А.И. М. –
престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, вр ал.1, вр чл.342, ал.1 от НК.
Одобреното от наказателния съд споразумение има значението на влязлата в
сила присъда, съгласно чл.383, ал. 1 НПК, поради което и на основание чл.300 ГПК е задължитнелно за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото е изслушана и автотехническа експертиза, чието заключение съдът
приема. От него също се установява, че поведението на водача на автобус марка
„Сетра“ с рег.№ ******* – М.Р.З. е противоправно и виновно. В експертизата е
описан следният механизъм на настъпване на произшествието: на 25.05.2016 г., около
15.00 часа, на път II-53 Ямбол – Сливен, в района на км.130.9, е настъпило
ПТП между автобус марка „Сетра S 315 НО“ с рег.№ ******* и товарна автокомпозиция с влекач марка „Волво FHTB“ с рег. № ****. От техническа гледна точка произшествието
е настъпило, поради навлизането на автобуса в насрещната лента за движение, където
е настъпил удар с движещата се в своята лента за движение автокомпозиция с
влекач „Волво“. На място пътят е бил сигнализиран с хоризонтална и вертикална маркировка, забраняващи
изпреварването. Липсват данни автобусът да е бил повреден, поради което, според
вещото лице, произшествието е настъпило в резултат на субективните действия на
водача на автобус „Сетра“, който е допуснал навлизане на управлявания от него автобус в насрещната лента за движение.
С оглед на одобреното от
наказателния съд споразумение от 05.06.2018г. по НОХД № 482/2018г. на РС – Сливен и автотехническата
експертиза съдът приема, че поведението на водача на автобус марка „Сетра“ с
рег.№ ******* – М.Р.З., е виновно и противоправно. Същият е нарушила правилата за движение по пътищата,
уредени в чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.42, ал.2 от ЗДвП, чл.77, ал.1
от ППЗДвП, чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, навлязъл е в лентата за насрещно
движение, при забрана за изпреварване, при което се е ударил в насрещно
движещия се товарен автомобил и е предизвикал настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие.
Без значение за уважаването на иска по чл.432, ал.1 от КЗ е дали
поведението на друг водач на пътно превозно
средство, който не е страна по делото, също е било противоправно
и дали е допринесло, наред с поведението на М.Р.З., за настъпването на ПТП, тъй
като искът
не е насочен срещу водача на друго моторно превозно средство, нито
срещу неговия застраховател, поради което съдът не изследва този
въпрос. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно, но пострадалият сам решава дали и срещу кого ще насочи
иска си. В настоящия процес е достатъчно да бъде установено противоправно и
виновно поведение от страна на водача на автобус марка „Сетра“ с рег.№******– М.Р.З.,
чиято отговорност е застрахована от ответника, и наличието на причинно – следствена
връзка между неговото поведение и причинените вреди, като част от
предпоставките за уважаване на предявения иск.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че вследствие на пътно-транспортното произшествие ищцата е
претърпяла следните телесни повреди: лицево-челюстна травма, изразяваща се в
счупване на долен ръб на лява орбита; левостранен горночелюстен хемосинут (излив на кръв в левия горночелюстен синус); периорбитален хематом вляво; контузия на лява очна ябълка
с травма на конюнктивата, контузия на роговицата и настъпили деструктивни
промени на стъкловидното тяло. По отношение на Б. е проведено консервативно
медикаментозно лечение. Травмите са били съпроводени с болки, страдания и
функционални смущения на зрението, както и здравословни проблеми във връзка с развилия
се излив на кръв в левия горночелюстен синус – хемосинуит. Болките от
мекотъканните увреждания са продължили 2-3 седмици. Лечението на очната травма
е продължило около 2 месеца Травмата на горночелюстния синус също е изисквала
по-продължително лечение, като към 14.07.2016г. отново е констатиран излив в
синуса. Персистирането на този излив, според вещото лице, предполага развитие
на хроничен възпалителен процес и оформяне на състояние с посттравматичен синуит. От травмите Б. е изпитвала силни болки,
налагащи медикаментозно обезболяване в
началните дни след инцидента. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е
настъпило възстановяване на ищцата, тъй като липсват данни след 14.07.2016г. за
персистиране на промените в голночелюстния синус и персистиране на увреждането
на очната ябълка. Вещото лице заявява, че е възможно да има усложнения, но няма
медицинска документация такива да са настъпили, болничните листове също не са били
продължени.
С оглед заключението на медицинската експертиза, съдът приема, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие.
Осъществени са всички юридически факти от състава на чл.432, ал.1 от КЗ,
поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на иска, съдът отчете следните обстоятелства:
възрастта на ищцата по време на настъпване на произшествието – 33 г., вида на
причинените телесни повреди: лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване
на долен ръб на лява орбита, левостранен горночелюстен хемосинут (излив на кръв в левия горночелюстен синус), периорбитален хематом вляво, контузия на лява очна
ябълка с травма на конюнктивата, контузия на роговицата и настъпили деструктивни
промени на стъкловидното тяло; вида на проведеното лечение – консервативно
медикаментозно лечение; продължителността на възстановителния период 2-3
седмици за уврежданията на меките тъкани и около 2 месеца за очната травма.
Наред с това съдът отчете преживения от ищцата силен стрес и типичните за
механизма на настъпване на вредите негативни емоционални преживявания, както и обстоятелството,
че към 14.07.2016г. е констатиран излив в левия горночелюстен синус, което
означава, че към тази дата се е развил възпалителен процес. От друга страна
съдът съобрази обстоятелството, че ищцата е възстановена, липсват данни след проведеното лечение непосредствено след
14.07.2016г. да е продължил възпалителният процес в горночелюстния синус или да
са настъпили усложнения от травмата на очната ябълка, не са представени
доказателства за последващи прегледи, нито е продължен ползваният от Б. отпуск
по болест.
Като отчете горепосочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2016 г., съдът определи обезщетението за
неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 10 000
лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния
предявен размер от 26 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди:
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че разходите, направени от ищцата
по фактура за ЯМР изследване и венозна апликация са били необходими, за
да се установи причината за продължаващите оплаквания след пътно-транспортното
произшествие, поради което този разход е в причинно-следствена връзка с
катастрофата. Вещото лице е посочило, че освидетелстването на травмите
непосредствено след катастрофата не се покрива от здравната каса. По отношение
на този разход съдът също приема, че е в причинно-следствена връзка с
произшествието и за него също се дължи обезщетение.
От представените медицински документи се установява, че разходите за
освидителстване и по фактура за ЯМР изследване и венозна апликация са на обща
стойност от 430 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част,
до пълния предявен размер от 460 лв. следва да бъде отхвърлен. .
По възражението за съпричиняване:
В съдебно заседание от 12.12.2018 г. процесуалният представител на
ответника уточни, че възражението за съпричиняване на вредите от ищцата се
основава на твърдения, че е пътувала без поставен обезопасителен колан, но в
същото съдебно заседание юрк. Чобанова заяви,
че не поддържа това възражение, поради което съдът не дължи произнасяне по
него.
По искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди:
Ищцата претендира законна лихва, считано от 02.09.2016 г. до окончателното
изплащане. Съгласно чл.409 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока
по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съгласно чл.405, ал.1, вр чл.108, ал.3, вр чл.496, ал.1 от КЗ,
срокът за произнасяне на застрахователя не може да бъде по-дълъг от три месеца.
Видно от писмо от 08.09.2016 г., изпратено от ответника до адв. М.Г. –
представител на ищцата, при застрахователя е била образувана щета на 02.09.2016
г., когато е бил поканен да заплати застрахователно обезщетение. Следователно, тримесечният
срок за отговор изтича на 02.12.2016 г., респ от тази дата се дължи законна
лихва до окончателното изплащане, не и преди тази дата.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 157.67 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 181.77 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.Г.И.,*** с адрес
за призоваване: гр. София, ул.”Граф Игнатиев” № 14, ет.1, ап.2, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 521,81
лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 425 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА "З.К.„Л.И.“
АД, ЕИК******, със седалище и адрес на управление:*** Д, да заплати на Д.С.Б.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от
10 000лв. /обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от следните
телесни повреди: лицево-челюстна травма, изразяваща се в счупване на долен ръб на
лява орбита; левостранен горночелюстен хемосинуит (излив на кръв в левия горночелюстен синус); периорбитален хематом вляво; контузия на лява очна
ябълка с травма на конюнктивата, контузия на роговицата и настъпили
деструктивни промени на стъкловидното тяло, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 25.05.2016 г., по вина на водача на автобус марка
„Сетра“ с рег.№******* – М.Р.З., по време на действие на застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва,
считано от 02.12.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата
част, до пълния предявен размер от 26 000 лв. и в частта, в която се
претендира законна лихва за периода 02.09.2016 г. - 02.12.2016 г., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА "З.К.„Л.И.“
АД да заплати на Д.С.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата от 430 лв. /обезщетение за имуществени
вреди, изразили се в разходи за освидетелстване, ЯМР изследване и венозна
апликация, дължими по фактура № **********/31.05.2016 г., фактура №
11/06.06.2016г. и фактура № 40001624/08.06.2016г., причинени вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 25.05.2016 г., по вина на водача
на автобус марка „Сетра“ с рег.№ ******* – М.Р.З., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 460 лв., като неоснователен,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И." АД да заплати на Д.С.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 157.67 лв., съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Д.С.Б. да заплати на „З.К.„Л.И." АД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, направените по делото разноски в размер на 181.77 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И.“
АД да заплати на М.Г.И.,*** с адрес за призоваване: гр. София, ул.”Граф
Игнатиев” № 14, ет.1, ап.2, на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение в размер на 521,81 лв., съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА „З.К.„Л.И." АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 425 лв. върху уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: