РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД в
публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 918 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 237 ГПК
Образувано е по искова молба, депозирана
от „МУЛТИМЕС ГРУП“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Лясковец, ж.к. местност Клена, ул. „Оборище“ № 13, представлявано от управителя
Г.В.Д., против „ПАСИС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление:
общ. Ракитово,- гр. Ракитово, ул. „ Пазарна“ №8, представлявано от управителя С.П.Ф.,
с която са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327,
ал. 1 ТЗ, с които ищцовото дружество иска ответното да бъде осъдено да му
заплати сумата от 6 514,18 лв. (шест хиляди петстотин и четиринадесет лева и
осемнадесет стотинки), представляваща сбор от незаплатена главница по фактура
№**********/13.09.2020 г. на стойност 1 667,16 лв. с ДДС, фактура №**********/30.08.2020
г. на стойност 2 467,25 лв. с ДДС и фактура №**********/12.08.2020 г. на
стойност 2 379,77 лв. с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата
молба ищцовото дружество „МУЛТИМЕС ГРУП“ ООД излага, че по силата на сключен с
„ПАСИС ИНВЕСТ“ ЕООД неформален Договор за покупко-продажба и доставка на месо и
месни продукти, е доставил на ответното дружество 1 361,935 кг. сурово месо на
обща стойност 6 514,18 лв. с ДДС, за което е издадена фактура
№**********/13.09.2020 г. на стойност 1 667,16 лв. с ДДС, фактура
№**********/30.08.2020 г. на стойност 2467,25 лв. с ДДС и фактура
№**********/12.08.2020 г. на стойност 2 379,77 лв. с ДДС. За предаване на
стоките са съставени стокова разписка, приемо-предавателен протокол и 3 броя
товарителници за извършен транспорт. Счита, че фактурите представляват
категорично доказателство за сключен между страните неформален Договор за
търговска продажба и доставка на месо и месни продукти по смисъла на чл. 318 и
сл. Търговски закон, по силата на който за ищеца - продавач е възникнало
задължение да предаде отразените в съдържанието им стоки, а за ответника -
купувач, задължението да заплати продажната цена. Излага,че съгл. чл. 327, ал.1
от Търговския закон, ответното дружество е следвало да му заплати изцяло
задълженията си при предаване на стоките, които видно от представените
документи, са получени от ответника в периода 12.08.2020 г. - 13.09.2020 г.,
като такава е била и волята на страните,. Твърди, че до настоящия момент
ответното дружество не е заплатило на ищеца сумата в общ размер на 6 514,18
лв., представляваща общ размер на главницата по процесните фактури, въпреки че
вземането е изискуемо. Излага, че пред Районен съд - Горна Оряховица е подадена
за обезпечение на бъдещ иск и искане за издаване на обезпечителна заповед, въз
основа на което е образувано частно гражданско дело №1517 по описа за 2020 г.
на Районен Съд Горна Оряховица и е постановено е определение, с което молбата
за обезпечение на бъдещ иск е уважена и е издадена обезпечителна заповед. На
основание издадената обезпечителна заповед е образувано изп. дело №357 по описа
за 2020 г. на ЧСИ Добромир Даскалов (рсг. №887 на КЧСИ), и е наложен запор на
банковите сметки на длъжника. Предвид
изложеното се моли съдът да уважи предявените искове. Претендира разноски
сторени в настоящото производство и в производствата по обезпечаване на иска -
ч. гр. дело №1517/2020 г. и изп. дело №357/2020 г. на ЧСИ Добромир Даскалов.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който признава, че дължи сумите по процесните фактури,
но твърди, че с ищеца са имали уговорка да отложат плащанията с оглед създалата
се извънредна ситуация. Признава, че е наложен запор на сметките на
дружеството, но поради него не разполага с налични средства да погаси дълга си.
Моли съда да даде разпореждане, с което със сумите по сметката на дружеството в
„Уникредит Булбанк“ да бъдат погасени сумите по фактурите и му бъде вдигнат
запора. С оглед тежката финансова ситуация в страната последствията от
затварянето на ресторантьорския и хотелиерски отрасли в страната, от които
пряко зависи работата на фирмата му и запазване на работните места, моли делото
да бъде прекратено.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявения иск с правно
основание чл. 327 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответното
дружество "Пасис Инвест" ЕООД е налице валидно облигационно отношение
по договор покупко-продажба на процесните стоки – сурово месо, че е изправна
страна, както и размера на иска.
Ответното дружество следва да докаже, че е изпълнило задължението си и
обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с
исковата молба размер.
С оглед признанието на иска и приетите писмени доказателства по делото са
безспорно установени всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право. Същевременно съдът намира, че не са налице отрицателните
процесуални предпоставки, препятстващи постановяване на решение при признание
на иска, тъй като признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави,
а ответната страна признава право, с което може да се разпорежда. Несъмнено е,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за покупко-продажба и доставка на месо и месни продукти, с който
ищцовото дружество е доставило на ответното дружество 1 361,935 кг. сурово месо
на обща стойност 6 514,18 лв. с ДДС, за което е издадена фактура
№**********/13.09.2020 г. на стойност 1 667,16 лв. с ДДС, фактура
№**********/30.08.2020 г. на стойност 2467,25 лв. с ДДС и фактура
№**********/12.08.2020 г. на стойност 2 379,77 лв. с ДДС, като за предаване на стоките са съставени стокова разписка, приемо-предавателен
протокол и 3 броя товарителници за извършен транспорт, а ответникът се е задължил да заплати
изцяло задълженията си при предаване на стоките, което не е изпълнено.
Следователно, налице са всички предпоставки за ангажиране на отговорността му,
като същият дължи претендираните в настоящото производство суми. Ето защо
предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 28 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/ 2012г. на ОСГТК на ВКС, т.5 компетентен
да се произнесе относно отговорността за разноските за обезпечителното
производство е исковият съд, разглеждащ спора по същество и съобразно неговия изход. При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски или сума в размер общ размер на 1380,57 лв.,
представляваща платени държавна такса и адвокатско възнаграждение в настоящето
исково производство и в производството по обезпечаване на иска по ч.гр.дело №
1517/2020 г. на Горнооряховският районен съд. По разноските в изпълнителното
производство, а именно по образуваното изпълнително дело № 357/2020 г. на ЧСИ
Добромир Даскалов следва да се произнесе последния. Съдебните и деловодните разноски, които се дължат по
реда на чл.78 от ГПК не включват разходите в изпълнителното производство по
налагане на допуснатите обезпечителни мерки. Разноски,
понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове
или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане
на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело,
които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител, в този смисъл определение № 845 от
05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876
от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др..
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ПАСИС ИНВЕСТ“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес управление: общ. Ракитово,- гр. Ракитово,
ул. „ Пазарна“ №8, представлявано от управителя С.П.Ф., ДА ЗАПЛАТИ на „МУЛТИМЕС ГРУП“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Лясковец, ж.к. местност Клена, ул. „Оборище“ № 13, представлявано от управителя
Г.В.Д., сумата от 6 514,18 лв. (шест хиляди
петстотин и четиринадесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща сбор от
незаплатена главница по фактура №**********/13.09.2020 г. на стойност 1 667,16
лв. с ДДС, фактура №**********/30.08.2020 г. на стойност 2 467,25 лв. с ДДС и
фактура №**********/12.08.2020 г. на стойност 2 379,77 лв. с ДДС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2020 г. - датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 1380,57 лв., представляваща платени държавна такса и
адвокатско възнаграждение в настоящето исково производство производството по
обезпечаване на иска по ч.гр.дело № 1517/2020 г. на Горнооряховският районен
съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА