№ 148
гр. София, 22.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
в присъствието на прокурора Р. С. Ц.
като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело №
20241800101010 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Т. В. В. е предявил иск срещу Е. Т. В. за поставянето й под пълно
запрещение на основание чл. 336, ал. 1 ГПК вр. чл. 5, ал. 1 ЗЛС.
В исковата молба се твърди, че ищецът е син на ответницата,
която била диагностицирана с болестта на Алцхаймер – ранно начало
с тежък дементен синдром, което обусловило пожизненото й
освидетелстване с 95 % намалена работоспособност с чужда помощ.
Имала и придружаващо заболяване – дистрофия на роговицата, по
повод на която била извършена оперативна интервенция на лявото око
през м. юни и м. ноември 2023 г. и към момента зрението й било
силно влошено, което налагало постоянни грижи и надзор. В
последната една година състоянието на ответницата прогресивно се
задълбочавало с прояви на старческо слабоумие – деменция.
Започнала да се нуждае от непрекъснато наблюдение, подкрепа и
контрол, тъй като била дезориентирана за време, място и за
собствената си личност. Конкретните прояви били неразпознаване на
нейни близки и роднини, непрекъснато разказвала спомени от преди
десетилетия, в същото време не помнела от преди минути какво се
случва около нея. Твърди се, че към момента ответницата не готви, не
пазарува и не полага каквито и да било грижи за себе си, не плаща
1
сметки и не цени парите, не знае кое колко струва и е абсолютно
неспособна да съществува без надзора и грижите на други лица.
Според ищеца състоянието на ответницата не й позволява да се грижи
за себе си и за своите работи, поради което предявява настоящия иск.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата Е. Т. В., от
която не е постъпил отговор в срока за това.
В съдебно заседание след изслушване на ответницата ищецът
поддържа искането за поставяне на ответницата под пълно
запрещение.
Представителят на СОП излага становище за основателност на
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за родствени връзки
се установява, че ищецът е син на ответницата.
Представена е епикриза на ответницита от проведено през м.
март 2024 г. лечение в МБАЛ по неврология и психиатрия „Свети
Наум“ – гр. София, от която се установява, че й е поставена
окончателна диагноза ранна болестта на Алцхаймер, а на база
направените й изследвания е направено заключение за корова
атрофия.
От представеното ЕР на ТЕЛК № 92300 от 17.06.2024 г. на МБАЛ
„Света Анна“ АД – гр. София се установява, че ответницата страда от
общо заболяване с водеща диагноза деменция при болестта на
Алцхаймер с ранно начало и придружаващо заболяване наследствени
дистрофии на роговицата, като й е определена пожизнено 95 %
нетрудоспособност с чужда помощ. От мотивите към ЕР на ТЕЛК е
видно, че психичният статус на ответницата при прегледа от ТЕЛК е
следният: Психомоторно – спокойна, гледа недоумяващо. Не желае
или не може да каже трите си имена. Казва, че няма син, въпреки че
той я води. Не може да бъде изследвана по сфери поради високата
степен на интелектуално-паметов дефицит – дифузен психоорганичен
синдром.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото състояние на
Е. Т. В.. Същата е неориентирана за собствена личност, време и място
и като цяло демонстрира дезориентираност.
На въпрос на съда към ищеца дали това е обичайното поведение
на ответницата ищецът заяви, че това е обичайното й поведение, дори
2
в момента е в по-добро състояние.
Така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от сина на
ответницата, който е активно легитимиран с оглед разпоредбата на чл.
336, ал. 1 ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен.
С оглед състоянието на ответницата същата следва да бъде
поставена под пълно запрещение.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който се ограничава
или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно
душевно заболяване, което препятства лицето само да се грижи за
себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и 2 3ЛС непълнолетните и
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не
могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с
такива страдания, но чието състояние не е така тежко, се поставят под
ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 ЗЛС сочи,
че по отношение на правните действия на лицата по ал. 1 се прилага
чл. 3 ал. 2 ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
чл. 4, ал. 2 ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните
и непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си
душевната болест не прави болния недееспособен, а болестното
състояние заедно с невъзможността лицето да се грижи за своите
интереси са основание за поставяне на дадено лице под запрещение.
Т. е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки – на първо място лицето да страда от
слабоумие или душевна болест и на второ място да е в невъзможност
само да се грижи за своите интереси.
3
В конкретния случай поставянето на ответницата под пълно
запрещение се преценява от съда, че е в неин интерес с оглед
здравословното й състояние.
От събраните в хода на производството по делото доказателства
безспорно се установи, че Е. Т. В. страда от деменция при болестта на
Алцхаймер с ранно начало и придружаващо заболяване наследствени
дистрофии на роговицата, като й е определена пожизнено 95 %
нетрудоспособност с чужда помощ. Степента на страданието при нея
е такова, че я ограничава от възможността пълноценно да се грижи за
своите работи, като това състояние е постоянно. Т. е. налице е
първият критерий – медицински, за признаването й за недееспособна
по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗЛС. Налице е и втората предпоставка, а
именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе си и да
охранява своите лични и имуществени интереси. От придобитите
лични впечатления съдът намира, че състоянието й е тежко – не е
възможно да се установи словесен контакт с нея, тъй като не отговаря
на въпроси и не дава вид да разбира въпросите, съответно съдът не
получи отговор на зададените на ответницата въпроси, а състоянието
й като цяло показва, че не осъзнава случващото се около нея и не
може да се справя сама. Ето защо изцяло в неин интерес е да бъде
поставена под пълно запрещение, тъй като наличното заболяване й
пречи да се грижи за своите работи, да взема решения, да защитава
своите морални и материални интереси.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ Е. Т. В. с ЕГН
********** от гр. Б., ж. к. „В.Л.“, бл. 44, вх. Б, ет. 6, ап. 16.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
4
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да
се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община
Б. за учредяване на настойничество.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
5