РЕШЕНИЕ
№ 5558
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110128174 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. С. К., с която са
предявени обективно кумулативно осъдителни искове с правно основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата 682,75 лева – главница за цена на доставка на топлинна
енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., и
сумата 65,25 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 23.04.2024 г.;
сумата 41,85 лева – главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., и сумата 09,57 лева – мораторна
лихва за периода от 16.05.2021 г. до 23.04.2024 г., ведно със законна лихва върху
главниците от дата на подаване на искова молба-16.05.2024 г., до окончателното
им изплащане.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените
срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл.
153, ал. 1 от ЗЕ. Ответникът не изпълнил и задължението да заплаща услуга за
дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД,
съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва исковете по основание и
размер с доводи, че не е сключван договор за продажба на топлинна енергия; но
не само – от заявление до ищеца е уведомила, че отопление няма да се ползва, а
от доказателствата на ищеца е видно, че имотът е необитаем и потребление не е
отчетено, от което следва да се приложи и чл. 62 от ЗЗП, в т.ч. вземането за
услуга дялово разпределение е недължимо; оспорва уредите да са реално
отчетени и да са в изправност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба №179, т. I, рег. №6679, дело
№157/26.09.2013 г. на Нотариус с рег. №*** на НК се установява, че ответницата
е придобила правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.
имот в ***********. Изяснява се от заявление-декларация от 06.01.2014 г., че
ответницата е отправила искане за откриване на партида на неино име за
недвижимия имот. Молбата-декларация представлява по своето правно естество
предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия
– арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление и е продължил да доставя
топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело
предложението й за сключване на индивидуален договор за доставка на
топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че за ответницата е възникнало
качеството потребител на топлинна енергия, както поради изключителен
собственик на имота, така при условията на облигационното правоотношение, в
което встъпила, и е материално легитимирана да отговаря за заплащане на
продажната цена за исковия период. В този смисъл са и разясненията дадени с т.
1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г.,
ОСГК, а именно: „Собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е
упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е
сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице.
Ирелевантно е дали ответницата фактически е обитавала имота. Сключването на
нарочен писмен договор не е условие за възникване на облигационната връзка–
арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя за приемането
на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
От съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и преценена
от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2023 г., който представлява три отчетни периода, не е извършена
доставка за топлинна енергия за отопление на имот, а само за топла вода и за
отдадена сградна инсталация, като за м.04.2021-м.04.2023 г. бл. 211 не се
отоплява, чиято стойност и реално потребеното количество топлинна енергия
възлиза на сумата 688,80 лв., като в нея не са включени лихви или стари
задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на
абонатната станция. Предвид установеното следва да се отбележи, че топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ).
Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от
05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на Европейския
съюз за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
2
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление
и не го използват в своя апартамент.
Изложеното обосновава извод, че искът за главница за цена на доставена
топлинна топлинна енергия е основателен за исковия период и в предявения
размер.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал.
1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл.
32, ал. 3, съответно само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно
чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. Ответницата не твърди и не доказва да
е погасила в срок парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна
енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение
за дължимата и непогасена главница за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2021 г. до 23.04.2024 г. за сумата 65,25лв., съобразно ССчЕ, поради което и
акцесорната претенция се явява изцяло основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а от ЗЕ. Предвид заключението на СТЕ съдът приема, че
дялото разпределение е осъществено директно от ищеца, а искът се явява
основателен. Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна
лихва за неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не
се установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и
въпросът с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект.
Освен това, не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което
правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало и исковата
претенция подлежи на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и
като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
датата на подаване на искова молба – 16.05.2025 г., до окончателното изплащане
на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете ищецът има право на съдебни разноски за сумата
общо 1284,44 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица,
адвокат особен-представител на ответника, юрисконсулт. Юрисконсултското
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е определено
от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. С. К., гражданин на Р.Ф., родена на ********** г. в
Република Коми, Р.Ф., с адрес: **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата
682,75 лева – главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
***********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., и сумата 65,25 лева –
мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 23.04.2024 г.; сумата 41,85 лева –
3
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.03.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците от
16.05.2024 г. до окончателното им изплащане; като иска за сумата 09,57 лева –
мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 23.04.2024 г., начислена върху
главница от 41,85 лв. за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.03.2021-30.04.2023 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. С. К., гражданин на Р.Ф., родена на ********** г. в
Република Коми, Р.Ф., с адрес: ********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: **********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1284,44 лева – съдебни разноски.
Присъдената сума може да бъде платена от С. С. К. по банкова сметка на
„Т.С.“ ЕАД № IBAN:********, BIC:******** – „О. б.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4