О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
29 01 2020 год. гр. Варна
Варненски окръжен съд – наказателно отделение – в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ : НИКОЛАЙ ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
като разгледа материалите по ЧНД № 1479 по описа на Варненски окръжен съд за 2019 год. и взе предвид данните по делото констатира следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. VІ от НПК, инициирано с жалба от адв. Г.Г.от ВнАК – процесуален представител на Я.М. Б. срещу определение № 2197 / 2019 г. на РС Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 241/18 год.,по описа на пето полицейско управление Варна, водено за престъпление по чл. 339 ал. І от НК
Излагат се съображения в подкрепа на оплакване срещу неправилността на атакувания съдебен акт и се желае отмяната му и разглеждане на първоинстонционната жалба по същество.
За да се произнесе по инвокираните с жалбата възражения срещу съдения акт, настоящият въззивен състав съобрази следното :
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че предпоставките за осъществяване на съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и параметрите на тази императивно установена намеса на съдебния орган в подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно и лимитативно. Действащата уредба на този правен институт осигурява необходимия баланс между правата на обвиняемия, респективно пострадалия от престъплението, и функциите и правомощията на държавното обвинение в съответствие с фиксираните в основния закон фундаментални конституционни принципи, касателно правата на личността (в този смисъл Решение № 7 от 16.12.2004 г. по к.д. № 6 от 2004 г. на Конституционния съд на Република България, пункт III, докладчик-съдия Лазар Груев), поради което същата следва да бъде съблюдавана стриктно. Съгласно чл. 243, ал. 3 НПК, правото на жалба пред съда срещу посочения прокурорски акт възниква единствено за ограничен кръг от лица – обвиняемия, пострадалия или неговите наследници и ощетеното юридическо лице. Тук първонистанционният съдебен състав е прав. Ограничения кръг лица обаче, към който и според въззивната инстанция, жалбоподателят не спада, са единствените, които могат да сезират съда с оплакване срещу незаконосъобразност или необоснованост на прокурорски акт за прекратяване на производството, по въпросите, налице ли са основанията по чл. 243 ал.1 от НПК. и обосновал ли е прокурора законосъобразен извод в тази насока.
В края на съобразителната част на акта си съдебният състав е стигнал до вътрешно противоречивия извод, да е сезиран от лице, имащо право на жалба, но нямащо правен интерес от обжалването?.
Напротив, от изложената с жалбата конкретика на казуса е видно, че интерес жалбоподателят има, но по изписаните по горе съображения е спорно правото му на жалба.
Съдът се е позовал се е на чл. 15 ал. 2 от НПК, към когото чл. 122 ал. 1 от Конституцията препраща.
В случай на упражняване на тези предоставени от законодателя процесуални права, съответният местно и родово компетентен първоинстанционен съд е задължен да извърши проверка до колко посоченото субективно процесуално право е възникнало реално спрямо заинтересованите лица.
И това е така, именно заради споменатия баланс между функциите на прокурора и правата на личността, която личност може да има самостоятелни права от тези, гарантирани на обвиняемия, пострадалия или ощетеното юридическо лице.
Досъдебното производство е протекло заради намерен в дома на Б. револвер, който бил огнестрелно оръжие по смисъла на специалния закон. Установено било, че той законно закупил оръжие от А., но разрешително за носенето и държането му на територията на България не му било издавано. За да приеме, че производството следва да се прекрати, прокурорът е счел деянието за малозначително. На основание чл. 53 ал. 2 б „ а „ от НК, постановил отнемането в полза на държавата на револвера и на боеприпасите към него.
Няма спор, че на Б., който не е бил привлечен в качество на обвиняем, не е предоставена процесуална възможност да атакува законосъобразността на направените правни изводи, нито обосноваността на фактическите констатации.
По въпроса относно веществените доказателства обаче, такова право не следва да му се отрича.
Съгласно ал. 2 на чл. 243 от НПК прокурорът се произнася по въпроса за веществените доказателства и отменя мерките за процесуална принуда и за обезпечаване на гражданския иск.
Противоконституционно би било, според скромното мнение на въззивният състав, по тези въпроси преценката на прокурора да не се ревизира, ако заинтересованите от действията лица са извън кръга на посочените в чл. 243 ал. 4 от с. к.
На първо място, чл. 53 от НК говори за независимост на отнемането от наказателната отговорност. Тоест, извън налагането или причините водещи до отпадането й. За наличието или отсъствието на наказателната отговорност се произнася съдът. Прокурорът изразява становище по нея в ролята си на държавен обвинител. Изводът за съдебна преценка относно приложение на чл. 53 от НК по време на наказателното производство следва по аргументи от чл. 11 ал. 3, 112 ал. 1 и 2 а и 306 ал. 1 от НПК, където са предвидени и гаранции за правилността на съдебното произнасяне чрез осъществяване на инстанционен контрол.
В настоящият случай прокурорът не е обсъждал въпрос за
наличието или отсъствието на административно нарушение по ЗОБВВПИ, каквото
формално малозначителното деяние би могло да представлява. След като бе прието,
че постановлението в тези му части е влязло в сила, поради недопустимостта за
обжалването му от Б., този въпрос, според нас, не може да бъде преразглеждан в
рамките на настоящото производство.
Веществените доказателства обаче би следвало да се изпратят на административно наказващия орган, оправомощен да следи за спазване на ЗОБВВПИ.
Това е така, защото притежаването на оръжие не е забранено. За да бъде действието законно обаче, то следва да се подчинява на определен режим, предвиден в специалния закон. Води ли неспазването на правилата по този ред до конфискация на придобитото по законен ред оръжие е въпрос, отговорът на който е от компетенцията на оправомощените длъжностни лица по чл. 215 от ЗОБВВПИ.
Ето защо, постановлението на прокурора/ в частта относно разпореждането с веществените доказателства/ следва да претърпи изменение, като револверът остане там, където се намира – в пето РУ на МВР, до разпореждането на такова лице.
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Отменя постановление за прекратяване на ДП № 241/18 г. частта относно разпореждане с веществените доказателства по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :