РЕШЕНИЕ
№ 2161
гр. Бургас, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120108842 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с
допълнителни молби, на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр....., представлявано от изпълнителните директори А..Д..и М..М.., против
„БОЛЕРО“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.... представлявано от
управителя П..К.., за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4637.79 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на сключен между страните
Договор за използване на електронни съобщителни услуги № ...от ... г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6678/2021 г. по описа на БРС.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за използване на
електронни съобщителни услуги № ...от ... г., като за всяка отделна мобилна услуга или
пакет от услуги се сключват отделни приложения, представляващи неразделна част от
договора, в които се съдържа описание на тарифните планове, срокове, цени, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения, като договорът е бил
многократно подновяван през годините за нови срокове, добавяни са и променяни услуги и
тарифни планове. Ищецът твърди, че по договора ответникът е имал неплатени задължения
за месечни такси, които са заплатени със забава. Твърди се, че поради неизпълнение на
задълженията за заплащане на ползваните мобилни услуги, договор ...е прекратен
едностранно от мобилния оператор, считано от 05.07.2021 г., на основание т.54.12 от ОУ за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите на
1
обществените мобилни наземни мрежи и на основание т.85.4 от ОУ за взаимоотношенията
между „А1 България“ ЕАД и крайните потребители на широколентов достъп до интернет
чрез обществена електронна съобщителна фиксирана мрежа за пренос на данни. Твърди се,
че при прекратяване на договора по вина на абоната същият дължи неустойка за
неизпълнение и неспазен срок на действие на договора, която е уговорена в Приложенията
за активиране на всяка отделна мобилна услуга, като неустойката е определена във
фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилните
планове, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в него
срок за всеки мобилен номер.
Твърди се, че за неустойката са издадени съответните сметки, се претендира
неустойка в общ размер от 4637.79 лв., която е начислена въз основа на следните
Приложения към договора:
- С Приложение № 2/28.02.2020 г. за срок от две години е активиран тарифен план
„А1 Бизнес безкрай 30“ за номер **********, с месечна такса от 30 лв. без ДДС. Поради
виновно нарушаване на срока на договора и предсрочното му прекратяване, за номера е
начислена неустойка в Сметка № .../... г. на стойност 210 лв., включваща 7-месечни такси от
по 30 лв. за периода от 05.07.2021 г. (датата на предсрочно прекратяване) до 28.02.2022 г.
(уговорената крайна дата за ползване на услугата). Твърди се, че сметката е платена
частично със сума от 52.21 лв., поради което претендирания остатък е 157.79 лв.
- С Анекс от 04.03.2020 г. за срок от две години е продължен срока за предоставяне
на услугата Бизнес телефония и високоскоростен интернет и е добавен нов адрес на
ползване на услугата, като месечната такса е променена на 510 лв. без ДДС. Поради виновно
нарушаване на срока на договора и предсрочното му прекратяване, за услугата е начислена
неустойка в Сметка № .... г. на стойност 4080 лв., включваща 8-месечни такси от по 510 лв.
за периода от 25.07.2021 г. (датата на предсрочно прекратяване) до 04.03.2022 г.
(уговорената крайна дата за ползване на услугата).
- Използвани са и номера ....и ...., активирани на 30.12.2020 г., със срок на ползване
30.12.2020 г., за които са начислени неустойки във фиксиран размер по 200 лв., съобразно
избрания за тях тарифен план, поради виновно нарушаване на срока на договора и
предсрочното му прекратяване.
Ищецът заявява, че от горните обстоятелства произтича вземането му, за което в
негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6678/2021 г. по
описа на БРС и тъй като длъжникът е подал възражение против заповедта, предявява и
настоящия установителен иск.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, но в писмена
молба поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като се претендира и присъждане
на разноските в заповедното и в исковото производство. С молбата е направено от ищеца
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ищецът ангажира писмени доказателства и експертизи.
2
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „БОЛЕРО“ ЕООД, с
който предявения иск се оспорва като неоснователен, за което са изложени подробни
съображения и се сочи, че на дружеството не му е известно да има неплатени задължения
към ищеца. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът моли съда
да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Ангажира писмени доказателства и
експертизи. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 6678/2021 г. по описа на БРС е видно, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2504/28.09.2021 г., съдът
е разпоредил ответникът „БОЛЕРО“ ЕООД да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от
4797.71 лв. – неустойка за неизпълнение на Договор за използване на електронни
съобщителни услуги № ...от ... г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението – 27.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 492.95 лв. за
направените в заповедното производство разноски (95.95 лв. за държавна такса и 397 лв. за
платено адвокатско възнаграждение). Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на
длъжника на 26.10.2021 г., който е депозирал писмено възражение в срока по чл.414 ГПК и
в едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил настоящия
установителен иск по чл.422 ГПК, поради което същият е процесуално допустим.
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за установено
съществуването на облигационни правоотношения между страните по Договор за
използване на електронни съобщителни услуги № ..... Наличието на договорната връзка не
се оспорва от ответника, нито качеството му на абонат на ищцовото дружество по повод
предоставяните му мобилни услуги. От подписаното между страните Приложение № ....г.
към Договор № ...е видно, че са активирани тарифни планове „А1 бизнес безкрай 30/40“,
„А1 бизнес смарт XS/S“ и „А1 бизнес модул“, а в приложение № 2 от същата дата са
описани 60 мобилни номера, за които са активирани посочените услуги. С приложение №
2/28.02.2020 г. (л.13) е допълнен горния списък на мобилните номера, като е добавен и
мобилен номер ********** и за същия е активиран тарифен план „А1 Бизнес безкрай 30“, с
месечна такса от 30 лв. без ДДС, за срок от две години – до 28.02.2022 г. Отделно, с
подписан от страните Анекс № .... г. към договор от 13.05.2016 г. е продължен срока на
договора за нов период от 24 месеца, считано от подписването му, т.е. до 04.03.2022 г., като
е уговорено също, че Приложение 1 се променя в Приложение 1.2. Цитираното Приложение
1.2 е представено по делото (л.15-17) и от него става ясно, че ответното дружество е абонат
на ищеца във връзка с предоставяните от него услуги „A1 Business Telephony“ и
„Високоскоростен интернет“, които са активирани за посочените от ответника 10 локации, с
месечна абонаментна такса за всички локации в общ размер на 510 лв., а удостоверяване
предоставянето на тези услуги на същата дата – 04.03.2020 г. е съставен и Констативен
3
протокол, подписан от страните. Горните обстоятелства и ползването на описаните
мобилни услуги не се оспорват от ответника.
По делото не са ангажирани от ищеца доказателства относно сочените в исковата
молба мобилни номера ....и ....и ползването им от ответното дружество.
По делото не са представени доказателства и за наличието на неплатени задължения
от страна на ответника за потребените от него мобилни услуги.
Съгласно т.54.12 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи, както и съгласно
т.85.4 от ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и крайните потребители на
широколентов достъп до интернет чрез обществена електронна съобщителна фиксирана
мрежа за пренос на данни – „Договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно
прекратен от страна на А1, в случай, че забавата за плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена“. Съгласно т.5.3.1 от Приложение №
.... г., във вр. с Приложение № .... г., при нарушаване от абоната на задълженията му по
договора, това приложение или общите условия, в т.ч. ако по негово искане или вина
договорът бъде прекратен преди изтичане на неговия срок, операторът има право да получи
неустойка във фиксиран размер от 150 лв. – при тарифни планове „А1 бизнес безкрай“ и
„А1 бизнес смарт“ и в размер на 200 лв. – при тарифен план „А1 бизнес модул“. А съгласно
т.4.1 от Констативен протокол от 04.03.2020 г. към Приложение ... г., при нарушаване от
абоната на задълженията му по този протокол, договора, приложенията към него или общите
условия, в т.ч. ако по негово искане или вина договорът бъде прекратен преди изтичане на
неговия срок, операторът има право да прекрати договора за тази услуга и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията на ответното дружество
за заплащане на ползваните мобилни услуги, договорът между страните е прекратен,
считано от 05.07.2021 г. на основание т.54.12 и т.85.4 от горните Общи условия, като са
начислени неустойки, за което са съставени съответните сметки. В тази връзка по делото са
представени Сметка № ... г. за неустойка в размер на 200 лв., Сметка № ... г. за неустойка в
размер на 210 лв., Сметка № .... г. за неустойка в размер на 159.92 лв., Сметка № .... г. за
неустойка в размер на 200 лв. и Сметка № .... г. за неустойка в размер на 4080 лв.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза, неоспорена от страните,
обаче се установява, че в счетоводството на „А1 България“ ЕАД липсват осчетоводени
неплатени задължения на ответника „Болеро“ ЕООД за ползваните от него мобилни услуги.
Единствените осчетоводени задължения при ищцовото дружество са процесните неустойки
по издадените сметки, цитирани по-горе. В експертизата, в табличен вид са описани всички
издадени от ищеца фактури за стойността на ползваните от ответника услуги, падеж на
съответното задължение, дата на плащане от ответника и отразена дата на плащане при
ищеца, като от таблицата е видно, че в голямата си част задълженията са били погасявани
преди падежа и има няколко забавени плащания, като най-дългата забава е 48 дни.
4
По делото не са представени от ищеца доказателства за наличието на неплатени
задължения от страна на ответника за потребените от него мобилни услуги, което неплащане
да е послужило за основание да се прекрати предоставянето на услугите. Данни за това
могат да бъдат извлечени от представеното писмо изх.№ 14-00-744-2/01.09.2021 г. на КРС,
изпратено до ответното дружество, от което става ясно, че ищецът е прекратил всички
услуги, ползвани от ответника, на 05.07.2021 г., 9.20 ч., поради просрочени задължения,
които не са заплатени в срок и те са по фактура № .... г., която е била със срок на плащане
04.07.2021 г., а плащането по нея е направено по банков път на 05.07.2021 г. в 10.07 лв. В
тази връзка, от приложената към писмото фактура № .....г. (л.149) е видно, че същата е за
заплащане на месечна абонаментна такса на стойност от 510 лв. без ДДС, или 612 лв. с ДДС
(в какъвто размер е таксата за предоставяните услуги „A1 Business Telephony“ и
„Високоскоростен интернет“), с краен срок за плащане 04.07.2021 г. А видно от
приложеното към фактурата платежно нареждане от 02.07.2021 г. (петък, л.149-гръб), сумата
по посочената фактура е заплатена на същата дата по банков път по сметка на ищцовото
дружество, като от заключението на приетата по делото СИЕ се установява, че за
извършения банков превод сметката на ищеца е заверена на 05.07.2021 г. (понеделник)
Във връзка с горното, от извършената по делото съдебно-компютърна експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че услугите са прекратени ръчно от страна на ищеца
на 05.07.2021 г., поради едностранно нарушаване на договора от абоната – имал е
просрочени и неплатени задължения към датата на прекратяване, като непратена е била
фактура № .... г. Съгласно експертизата, плащането по тази фактура (извършено чрез банков
превод на 02.07.2021 г.) е постъпило при ищеца на 05.07.2021 г. в 10.07 ч., а услугите са
прекратени ръчно на същата дата – 05.07.2021 г. в 9.08 ч. Вещото лице е описало и
механизма (последователност) на действие, който се спазва от системата при забава на
плащанията – уведомяване на клиента за срока за плащане на всяка фактура; след изтичане
на срока за плащане, клиентите преминават „под наблюдение“ от системата, т.нар. стъпка
Evaluation step – просрочено задължение, което се очаква да се заплати; клиентът получава
предупредителен SMS в деня на просрочието; следва стъпката Deposit Release – ако
клиентът има сума на депозит, тя ще бъде използвана за погасяване на задължението; след
това има 5 бр. предупредителни SMS-и, които клиентът получава; следва ограничаване на
телефонните услуги- Partial Suspension- клиентът има входящи разговори и SMS (частично
спиране); следва Suspension – спират се всички услуги; накрая следва Канселиране на
услугата – прекратява се договора. Според експертизата, при заплащане на забавените
задължения алгоритъмът за прекратяване на договора се спира и услугите се активират в
пълен обем. В тази връзка, от посочената в заключението извадка по партидата на „Болеро“
ЕООД е видно, че в настоящият случай посоченият алгоритъм не е бил спазен при
прекратяване на ползваните от ответника услуги, като същите са били прекратени ръчно от
страна на ищеца.
При така установените факти, съдът намира предявеният иск за неоснователен.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
5
по правна сделка да престира определена или определяема парична сума, като обезщетение
за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо вредите
да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането за неустойка е необходимо да
са осъществени следните предпоставки – наличие на валидно главно задължение,
договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително, както и неизпълнение
на главното задължение. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест,
ищеца следва да докаже наличието на клауза за неустойка за твърдяното неизпълнение и
настъпване на обстоятелствата, които пораждат вземането – прекратяване на договора по
вина на ответника, както и размера на дължимата неустойка.
Съдът намира, че в случая, предпоставките за възникване на вземане за неустойка в
полза на ишцовото дружество не са налице, като с оглед доказателствата по делото приема,
че договорът между страните не е прекратен по вина на ответника.
Действително, при подписване на съответните Приложения към договора страните
са се съгласили, че ако абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора и
приложенията към него или Общите условия, в т.ч. ако по негово искане или вина
договорът бъде прекратен преди изтичане на неговия срок, операторът има право да
прекрати договора за тази услуга и/или да получи неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на
определения срок за ползване. В случая обаче, в т.54.12 и т.85.4 от приложимите Общи
условия, на които ищецът се позовава в исковата молба, се предвижда, че договорът се счита
за едностранно прекратен от страна на оператора, в случай, че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни, т.е. именно тази забава е и
основанието за възникване на вземането за неустойка, поради неизпълнение на договорните
задължения.
С оглед уговорките между страните и доказателствата по делото, съдът намира, че
процесният договор е предсрочно прекратен не от потребителя по негова вина, а по
инициатива на оператора, без да е имал надлежно право за това, като формален повод е
станало обстоятелството, че ответникът е забавил плащането на сумата по фактура № .... г.,
видно от писмото на КРС и заключението на компютърната експертиза. Всъщност данните
по делото сочат, че дори не е налице и забава, тъй като падежът на задължението по
фактурата е на 04.07.2021 г., който е почивен ден – неделя и по правилата на чл.72, ал.2 ЗЗД
срокът изтича в първия следващ присъствен ден, а именно понеделник – 05.07.2021 г., на
която именно дата е била заверена и сметката на ищеца в 10.07 ч. във връзка с извършеното
от ответника плащане по банков път на 02.07.2021 г. Освен това, видно от компютърната
експертиза, в случая не е бил спазен и въведения от самия оператор алгоритъм за
прекратяване на договора при забавяне на плащане, съгласно който при заплащане на
забавените задължения алгоритъмът за прекратяване на договора се спира и услугите се
активират в пълен обем. Това, обаче не е сторено от оператора, като въпреки липсата на
забавено плащане ищецът е предпочел да прекрати ръчно договора с абоната-ответник,
вместо да запази неговото действие и да претендира изпълнение по него. Данни за друго
6
неизпълнение на задължения не са налице по делото, нито са изложени такива твърдения в
исковата молба и не са ангажирани доказателства в този смисъл, като от заключението на
съдебно-икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на „А1 България“
липсват осчетоводени неплатени задължения на ответника „Болеро“ ЕООД за ползваните от
него мобилни услуги и единствените осчетоводени задължения са начислените неустойки по
издадените сметки. Ето защо, съдът намира, че в случая не е доказано от ищеца
неизпълнение на договора от страна на ответника и не са се осъществили предпоставките за
възникване на претендираното вземане за неустойка – не е доказано прекратяване на
договора по вина на абоната, на което основание се претендира неустойката.
Независимо от горното, за пълнота на изложението следва да се посочи, че
уговорените клаузи излизат извън рамките на присъщата за неустойката обезпечителна и
санкционна функция. Получаването на стандартните месечни абонаменти такси до края на
срока на договора води до неоснователно обогатяване на доставчика на мобилни услуги,
доколкото ищцовото дружество ще спести разходите по изпълнението на договора, а
същевременно ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше развален и то без да се престира мобилни услуги. В този
смисъл, така регламентираната неустойка нарушава принципа за справедливост и
противоречи на добрите нрави, поради което уговорката за дължимостта й е нищожна
съгласно общото правило на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД ( в т.см. – Решение № 110/21.07.2016 г.
по т.д.№ 1226/2015 г. на ВКС, I ТО, Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д.№ 2659/2014 г. на
ВКС, I ТО и др.
В случая не намира приложение и нормата на чл.309 ТЗ, тъй като същата е
неотносима, доколко касае невъзможността да се намалява поради прекомерност неустойка
по търговска сделка, сключена между търговци, каквато обаче не е настоящата хипотеза.
Следва да се отбележи също, че от съдържанието на представените от ищеца сметки, в
които са посочени начислените неустойки (л.22-26), по никакъв начин не става ясно, че това
са неустойки за предсрочно прекратяване на договор ********* или на който и да е друг
договор между страните.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не доказа по делото, че е
упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, поради неизпълнение на
задълженията по него от страна на ответника, поради което не е възникнало претендираното
вземане за неустойка в размер на 4637.79 лв. при предсрочно прекратяване на договора по
вина на ответника. Ето защо, предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.92 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът
намира, че на ищеца такива не му се следват, като на основание чл.78, ал.3 ГПК същият
следва да заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът е представил
договор за правна помощ и съдействие, съгласно който е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 1680 лв. с ДДС. В тази връзка, с оглед материалния интерес и
фактическа и правна сложност на делото, която не е голяма, съдът намира за основателно
7
направеното от ищеца възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение, поради което същото следва да бъде редуцирано до
минималния размер от по чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ – 554.65 лв. без ДДС, или 665.58 с ДДС.
Ето защо, ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в посочения намален размер от 665.58 лв. (адв.Лукоев е
регистриран по ДДС), както и сумата от 200 лв. за платени депозити за вещи лица, или обща
сума от 865.58 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр... ...., представлявано от изпълнителните директори
А..Д..и М..М.., установителен иск против „БОЛЕРО“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр....., представлявано от управителя П..К.., с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
4637.79 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на сключен между страните
Договор за използване на електронни съобщителни услуги № ...от 12.12.2005 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 6678/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр....., представлявано от изпълнителните директори А..Д..и М..М.., да заплати на
„БОЛЕРО“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр...., представлявано от
управителя П..К.., сумата от 865.58 лв. за направените по настоящото дело съдебни разноски
(665.58 с ДДС за адвокатско възнаграждение, намалено по реда на чл.78, ал.5 ГПК и 200 лв.
за платени депозити за екзпертизи).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8