Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1148
гр. Пловдив, 16. юни 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАД № 1009 по описа
на съда за 2023г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно
процесуалния кодекс във връзка с чл. 63 в от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от Л.И.Р., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
адв.М.Р., против Решение № 409 от 06.03.2023г. на Пловдивски районен съд, VIII наказателен
състав, постановено по АНД № 5911 по описа на същия съд за 2022 г.,
потвърждаващо наказателно постановление (НП) № 22-1030-001617/22.03.2022 на
Началник група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на
основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е незаконосъобразно. Твърди се, че изводите на районният съд за
доказаност на твърдяното нарушение са неправилни. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв.Р.,
който поддържа касационната жалба. Претендира сторените в производството
разноски.
Ответникът по касационна жалба - ОД
на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският административен съд –
Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените
с жалбата касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е предявена от
надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, подадена е в срок, поради
което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по АНД № 5911/2022г.
по описа на Районен съд – Пловдив, VIII нак. състав се е развило по жалба на Л.И.Р.,
срещу НП № 22-1030-001617/22.03.2022 на Началник група към ОД на МВР гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на жалбоподателя, на
основание чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено
наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП..
Обективираните в НП констатации се
свеждат до следното:
На 14.02.2022 г. около 16:10 часа в гр.Калофер на
ул.“Калофер войвода“ до № 14, Л.Р. управлявал трактор колесен ТК-80, с рег. № *****,
негова собственост, без да притежава свидетелство с категория, отнасяща се към
управляваното МПС.
За така установеното нарушение бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 227668 от 19.02.2022год.
Контролният орган квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В законоустановеният срок било депозирано писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел
посочената в акта фактическа обстановка и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на
чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Процесното административно наказание е наложено при
тази фактическа и правна обстановка.
Решението е правилно.
Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да
проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и
пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по
конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно
събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота
и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз
основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за липсата на
съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното
административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените
изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение,
неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите
на ПРС са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства
и са съответни на установената съдебна практика. Районният съд законосъобразно
е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства
относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до
законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила.
Правилни и обосновани са изводите на районния съд, че
към дата на нарушението касаторът притежава свидетелство за управление на МПС,
с категории „АМ“, „В1“ и „В“, но не притежава категория "Т", каквото
е нормативното изискване на чл.150а ал.2 т.16 от ЗДвП. Ето защо с действията си
по управление на колесен трактор ТК-80 на процесната дата и място Р. е извършил
вмененото му нарушение по чл. 150а от ЗДвП. Посочената правна норма предвижда,
че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното
от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Законосъобразно е определена и санкцията по реда
на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, като тя е
в минимален размер като най- съответен на тежестта на нарушението. В този
смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционният
съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите
на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях.
Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват
неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред
настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, каквито са
направени и пред първата съдебна инстанция, като в мотивите си, по всички
направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при
правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно
законосъобразността на НП и е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед
изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
По отношение на разноските, с оглед изхода на спора,
такива се дължат на касационният ответник, който не е направил своевременно
искане за тяхното присъждане, поради което съдът и не дължи произнасяне по тях.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХХІ състав:
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
409 от 06.03.2023г. на Районен съд гр. Пловдив, VIII н.с., постановено по АНД № 5911
по описа на същия съд за 2022 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.