№ 24
гр. гр.Велинград, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200487 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, чрез адв. М.П., против
Наказателно постановление № 287/16.11.2021 г. на Директора на Регионална
дирекция по горите - Пазарджик, с което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв. (триста
лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ),
за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр.
с чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите.
В жалбата са изложени подробни съображения за материална и
процесуална незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление (НП). Формулирано е искане за отмяна на атакуваното НП,
като незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при грубо
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят И.К., чрез процесуалния си
представител адв. М.П., поддържа жалбата, излага доводи за неправилност и
1
незаконосъобразност на обжалваното НП и моли за неговата отмяна.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна - административнонаказващият орган, чрез юрк.
И.Б., оспорва въззивната жалба. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно и излага съображения в тази насока.
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от насрещната страна.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 14.07.2021 г. служители на РДГ – Пазарджик – свидетелите АНГ. Н.
АНГ. и В. Б. К. извършили пълна теренна и документална проверка на отдел
„4“, подотдел „р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. При
проверката било констатирано, че жалбоподателят И.К., в качеството си на
лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в
Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо
удостоверение за регистрация № 11237/04.02.2015 г., не е ограничило
граничните точки на имот № 47559.42.4, намиращ се в отдел „4“, подотдел
„р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, с другите собственици
– в случая с имоти общинска собственост, преди извършване на маркиране на
насаждението, за което бил съставен карнет-опис от 29.04.2021 г.
Проверяващите приели, че нарушението било извършено на 14.07.2021 г. в
имот № 47559.42.4, намиращ се в отдел „4“, подотдел „р“, в землището на с.
Медени поляни, общ. Сърница, ТП ДГС „Селище“. Нарушението било
установено на същата дата - 14.07.2021 г. в хода на извършената от
служителите на РДГ-Пазарджик проверка.
За констатираното нарушение свид. В.К. съставила срещу
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
№ 000937/13.10.2021 г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите. Жалбоподателят подписал АУАН без възражения. Препис от
АУАН бил връчен на жалбоподателя на същата дата – 13.10.2021 г. В
законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН (съгласно действащата
2
редакция към датата на извършване на нарушението, ДВ бр. 13 от 14.02.2020
г.) жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу издадения АУАН, в
които изложил своята позиция по случая.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с
което на жалбоподателя ИЛ. К. К. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275,
ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т.
1 от ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в
горите.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствената съвкупност по делото, включваща
писмените доказателства, приложени по административнонаказателната
преписка, надлежно приобщени по делото и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.
Разпитана като свидетел актосъставителят В.К. потвърждава
авторството на АУАН и направените в него констатации. В съдебно заседание
същата изрично заявява, че тъй като не могли да установят точната дата на
извършване на нарушението, като дата на извършване на нарушението в
АУАН посочила датата на откриване на нарушението – 14.07.2021 г.
Изложеното от актосъставителя се подкрепя от показанията на свид. А.А.,
присъствал при извършване на проверката.
Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите А.А. и В.К.. Всеки един
от тях е присъствал по време на извършване на проверката и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства. Двамата дават последователни,
логични, еднопосочни, непротиворечиви сведения относно констатациите на
проверката, които кореспондират помежду си и не се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал. Не се установява
свидетелите А.А. и В.К. да са се намирали в някакви особени отношения с
нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си. Поради това
съдът намира, че същите не са заинтересовани и предубедени от изхода на
делото и кредитира показанията им, като достоверни и правдиви.
3
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Регионална дирекция по горите - Пазарджик, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице – свид. В. Б. К., заемаща длъжността „главен
експерт“ при Регионална дирекция по горите - Пазарджик. Компетентността
на актосъставителя следва от разпоредбата на чл. 199 от ЗГ вр. чл. 197, т. 13
от ЗГ, а тази на административнонаказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление – от чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ и представената по
делото Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на земеделието и
храните. Видно от приетия като писмено доказателство по делото трудов
договор № К-1216/01.11.2021 г. административнонаказващият орган инж.
Валери Костадинов Ачев заема длъжността „директор“ на РДГ-Пазарджик.
Същият, в качеството му на директор на РДГ-Пазарджик, е изрично
оправомощен със Заповед № РД49-799/16.09.2011г. на Министъра на
земеделието и храните да издава наказателни постановления по ЗГ и
подзаконовите актове по прилагането му. В този ред на мисли неоснователно
е релевираното от жалбоподателя възражение, че
административнонаказващият орган не притежава компетентност да издаде
процесното НП.
Спазени са и изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 43 от ЗАНН –
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя И.К. и на свид. А.А., който е
присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан от
съставителя и от свидетеля, посочен в него, като същият е предявен на
4
нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан от него.
Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, а не на двама свидетели,
присъствали при установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които
са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В
процесния случай АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид.
А.А., който е присъствал при установяване на нарушението и съставянето на
акта, с което настоящият съдебен състав счита, че е изпълнено изискването на
чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Вярно е, че сочената разпоредба използва множествено
число по отношение на субекта „свидетел“. Но използваната от законодателя
множествена форма на съществителното име „свидетел“ не може да обоснове
извод за нередовност на съставянето на АУАН, поради подписването му от
един свидетел в процесната хипотеза (в този смисъл Решение №
1891/12.02.2019 г. по адм.дело № 8568/2017 г. на ВАС, VII о.). В подкрепа на
изложеното е и разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, която изисква АУАН
да е подписан от поне един свидетел, т.е. подписът на един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, е достатъчен, за да отговаря
АУАН на изискванията на ЗАНН. Отделно от това следва да се отбележи, че
неотразяването на ЕГН на посочения в акта свидетел не може да се третира
като съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните
отменителни основания, каквито доводи навежда жалбоподателя.
Неоснователно е инвокираното от жалбоподателя възражение, че е
нарушено правото му на защита, тъй като в АУАН липсват изрични указания
относно правото му да подаде възражения срещу акта. Действително, видно
от съдържанието на процесния АУАН, в същия няма данни да е указано на
жалбоподателя, че на основание чл. 44 от ЗАНН има право да направи
възражения в тридневен срок от подписването му (съгласно действащата
редакция на чл. 44 от ЗАНН към датата на съставяне на АУАН). От приетото
като писмено доказателство по делото възражение с вх. № РДГ 09-
8202/18.10.2021 г. по описа на РДГ - Пазарджик обаче се установява, че в
законоустановения тридневен срок по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят е
упражнил правото си да подаде възражение срещу АУАН. Поради това,
доколкото жалбоподателят е упражнил в срок правото си на възражение по
5
чл. 44 от ЗАНН, съдът намира, че в процесния случай липсата на изрични
указания в процесния АУАН относно правото на възражение срещу акта не е
довело до ограничаване правото на защита на соченото като нарушител лице
и не е основание за отмяна на НП.
На следващо място, неоснователно е и възражението на жалбоподателя
за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на
атакуваното НП, тъй като е нарушен принципа „non bis in idem“, доколкото за
същото деяние била образувана прокурорска преписка при РП - Пазарджик,
ТО - Велинград за извършване на преценка относно наличието на данни за
извършено престъпление от общ характер. Видно от приетите като писмени
доказателства по делото писма на Административния ръководител на РП -
Пазарджик, ТО - Велинград (л. 58 и л. 60), след извършена справка в
Унифицираната информационна система на ПРБ/УИС-3/, както и в
деловодните регистри няма данни за наличието на преписки, образувани по
повод, подаден в РП - Пазарджик, ТО - Велинград сигнал във връзка с АУАН
№ 000937/13.10.2021 г., издаден срещу ИЛ. К. К., ЕГН ********** от гр.
Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24. Следователно липсват данни да е
нарушен принципа „non bis in idem“.
Не може да бъде споделено и наведеното във въззивната жалба
възражение, че в АУАН не е посочено мястото на извършване на
нарушението. В т. 3 от АУАН ясно е посочено мястото на извършване на
нарушението, а именно: имот № 47559.42.4, намиращ се в отдел „4“, подотдел
„р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, ТП ДГС „Селище“,
поради което още при предявяването на АУАН жалбоподателят е имал
възможност да се запознае с мястото, в което се твърди, че е извършено
нарушението.
При съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП обаче са
допуснати други съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура, поради което и възражението на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП се явява основателно.
Видно от съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП
при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението
6
и обстоятелствата, при които то е извършено.
Няма спор в теорията и съдебната практика, че АУАН е актът в
административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния
акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение
и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението с неговите
съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна,
връзката между деянието и лицето, сочено като нарушител и надлежната
правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се
брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административнонаказателното производство, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН вр. чл.
40, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 43, ал. 1 от ЗАНН).
Наказателното постановление е властнически правораздавателен акт,
издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за
извършеното административно нарушение. Към неговата форма и
съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН. Всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на
даден правен субект, трябва задължително да съдържа пълно, точно и ясно
изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат
за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в
самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.
Недопустимо е съдът да установява за първи път в хода на съдебното
производство по обжалване на НП конкретни факти и обстоятелства,
относими към съставомерните признаци на описаното в НП нарушение, които
не са били отразени в него.
От горепосоченото следва извода, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво
съмнение, както за дееца, така и за съда, начин всички съставомерни
фактически признаци на вмененото нарушение (дата, място на извършване на
нарушението, както и конкретни фактически действия, с които то е
осъществено). Ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни
7
фактически признаци от обективна и субективна страна на вменения
административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е
съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически
положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва да се
отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да
разбере кои са фактическите положения, за които е ангажирана отговорността
му.
В процесния случай в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП липсва коректно описание
на нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй
като същият не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорноста му и правилно да
организира защитата си.
Съгласно чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите
маркирането се извършва само когато границите на имота с други
собственици са трайно обозначени на терена, което се отразява писмено в
карнет-описа. Маркиращият лесовъд ограничава граничещата с други
собственици страна, като се съобразява с граничните точки на имота.
В настоящия случай в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят не е
изпълнил задълженията си по Закона за горите, като не е ограничил
граничните точки на имот № 47559.42.4, намиращ се в отдел „4“, подотдел
„р“, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница преди да извърши
маркиране на насаждението, както и че нарушението е извършено на
14.07.2021 г. В АУАН и НП не са посочени кадастралните номера на имотите,
които граничат с въпросния имот № 47559.42.4, а само, че те са общинска
собственост. Не е отразено и кога е извършено маркирането на насаждението,
но от приетия като писмено доказателство по делото карнет-опис от
29.04.2021 г. за извършено маркиране на отдел „4“, подотдел „р“, имот №
47559.42.4, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, става ясно, че
маркирането на насаждението е извършено на 29.04.2021 г. Следователно
нарушението следва да е било извършено преди дата 29.04.2021 г. щом се
твърди в НП и АУАН, че нарушението е извършено преди извършване на
маркиране на насаждението. След като актосъставителят и
административнонаказващият орган са приели, че жалбоподателят е
8
извършил вмененото му нарушение, изразяващо се в неограничаване на
граничните точки на имот № 47559.42.4 с другите собственици – общинска
собственост преди извършване на маркиране на насаждението, а от
доказателствата по делото се установява, че насаждението е маркирано на
29.04.2021 г., то няма как нарушението да е извършено на дата 14.07.2021 г.
Актосъставителят и административнонаказващият орган обаче са приели, че
нарушението е извършено на 14.07.2021 г. Всъщност датата 14.07.2021 г.
представлява единствено датата на установяване на нарушението, но не и
датата на неговото извършване. Това е видно и от показанията на
актосъставителя Василка Колчакова, която в съдебно заседание категорично
заявява, че не е установена точната дата на извършване на нарушението и
поради това като дата на извършване на нарушението е посочена датата на
откриването му при проверката, а именно: 14.07.2021 г. Датата на извършване
на административното нарушение е сред съществените съставомерни
фактически обстоятелства. Тя е задължителен реквизит на НП, съгласно чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Неправилното определяне на датата на извършване на
нарушението е такава нередовност на съдържанието на НП, която винаги
води до незаконосъобразност на НП и е самостоятелно основание за неговата
отмяна. Чрез датата на извършване на нарушението, наред с мястото и начина
на извършване на нарушението, се индивидуализира деянието. Датата на
извършване на нарушението има значение и за преценка за спазването на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство, както и за преценка за
ненарушаване принципа „non bis in idem“, т.е. за недопускане наказване на
конкретно лице за едно и също нарушение два пъти. Следователно
неправилното посочване на датата на извършване на нарушението винаги е
съществен порок на НП, тъй като санкционираното лице на практика ще бъде
наказано за деяние, различно от това, което е извършило.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 63д от ЗАНН,
9
право на разноски има жалбоподателят. В процесния случай същият е
направил своевременно искане за присъждане на разноски в настоящото
съдебно производство и е ангажирал доказателства за реалното
извършване на такива. От представения по делото договор за правна
защита и съдействие се установява, че жалбоподателят е заплатил в брой
сумата от 500 лева за адвокатски хонорар на представляващия го
процесуален представител в процеса. Основателно е релевираното от
въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските на
въззивника за адвокатското възнаграждение. Съдът, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера
на наложеното наказание (глоба в размер на 300 лева), както и обема на
извършените процесуални действия, намира, че така уговорения и
заплатен размер на адвокатско възнаграждение се явява прекомерно висок
и следва да бъде намален до минимума от 300 лв., съгласно чл. 18, ал. 2
във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 287/16.11.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което на
жалбоподателя ИЛ. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.
„Милош Папарков“ № 24, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лв. (триста лева), на основание чл. 257, ал. 1, чл. 275, ал. 1, т. 2
от Закона за горите (ЗГ), за извършено административно нарушение по чл.
257, ал. 1, т. 1 от ЗГ във вр. с чл. 50, ал. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с адрес: гр.
Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50 да заплати на ИЛ. К. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул. „Милош Папарков“ № 24, сумата
в размер на 300 лв. (триста лева), представляваща разноски за адвокатско
10
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
11