Решение по дело №446/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 154
Дата: 27 юли 2022 г. (в сила от 27 юли 2022 г.)
Съдия: Яна Панева
Дело: 20223100600446
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева

Стоян К. Попов
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора Д. Р. Н.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223100600446 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по протест на ВРП срещу присъда № 79
постановена на 11.04.2022г. по НОХД № 2848/2021г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав, с която
първоинстанционният съд признал за невиновен подс. В. В. СТ. за извършено престъпление
по чл.343б ал.3 от НК.
Вещественото доказателство било отнето в полза на Държавата и унищожено.
С депозирания протест се иска от въззивната инстанция да отмени присъдата на
районния съд и да постанови нова осъдителна присъда по отношение на подс. С. за
извършено престъпление по чл. 343б ал.3 от НК, като му наложи наказание, съответстващо
на обществената опасност на извършеното деяние.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна
прокуратура – Варна заявява, че не поддържа протеста, като счита, че в него липсват
съображения относно неправилно ценени и събрани от съда доказателства, което да е довело
до неправилни изводи на съдебния състав.
Защитникът на подс. С. – адв.Ш. моли въззивния съдебен състав да потвърди
решението на ВРС, като правилно и законосъобразно и добре мотивирано.
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Протестът е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което
е допустим, като разгледан по същество, настоящата въззивна инстанция го намира за
неоснователен.
От фактическа страна първостепенния съд, в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
1
Подс.В.С. живеел заедно с родителите си и приятелката си -св.Г. М., в къща в с.*****.
Той притежавал л.а. „БМВ 316" с рег. № *****, за който имало два ключа.
На 06.07.2021г. св. В. С.- баща на подсъдимият, решил да използва автомобила на
сина си, за да отиде на работа.За това взел единия ключ и около 07.00ч. го привел в
движение.Св.С. стигнал до гр.Аксаково, като се движел в посока изхода на града.Пред
сградата на Община-Аксаково, която се намирала в ляво спрямо посоката на движение на
автомобила, имало пекарна „Тужо", от където той решил да си купи закуска.За това и спрял
на намиращата се там автобусна спирка.След това решил да го премести, но автомобилът не
запалил и св.В. С. не могъл да го приведе в движение.Той се ядосал и се обадил по телефона
на сина си, като му се скарал, че колата не е в изправност, обяснил му къде я е оставил и му
казал да си я прибира. Този разговор бил чут и от св.Г. М., с която подсъдимият живеел на
семейни начала. След това св.В. С. отишъл на работа, като оставил автомобила отключен
.Подс.С., който все още спял когато баща му му се обадил, веднага станал и звъннал на своя
приятел - св.Т. Н., да го закара при колата.Св.Н. се съгласил, а подсъдимият се приготвил,
взел си телефона , якето и втория ключ за колата и тръгнал.Св.Н. откарал подс.С. от с.*****
до гр.Аксаково, като по пътя подсъдимият му обяснил, че колата му се развалила, че баща
му я оставил и той трябва да я прибере.Свидетелят оставил подс.С. в центъра на
гр.Аксаково, но не видял автомобила.Подсъдимият му казал, че е наблизо, а свидетелят
потеглил, тъй като бил на работа.След това подс.С. отишъл до автомобила си, който бил
паркиран на автобусната спирка пред Община-Аксаково в посока изхода на града, и влязъл
в пекарна „Тужо" да си купи айран.
В същото време, около 07.49ч. св.С. Х. - мл.автоконтрольор при РУ-Аксаково, и
св.С. К.- полицай, водач на патрулен автомобил, изпълнявали служебните си задължения
като автопатрул 454. Въпреки, че св.К. се водел водач на патрулен автомобил, превозното
средство било управлявано от св.С. Х..Те се движели от изхода на гр.Аксаково в посока
сградата на Общината.Тогава св.К. видял, че на спирката пред Общината има паркиран лек
автомобил.Тъй като спирането на автобусна спирка било нарушение на ЗДП, полицейските
служители спрели служебния автомобил пред този на подс.С., който се намирал в дясно
спрямо тяхната посока на движение. Св.Х. слязъл от полицейската кола, а св.К. останал
вътре на предната дясна седалка.Малко по-късно от пекарната излязъл подс.С..Св.Х. му се
представил и поискал документите му за проверка.Подс.С. дал само лична карта.След
извършена справка се установило, че той е правоспособен водач на МПС, както и че има
наложени глоби с обикновени и ел.фишове, които не били заплатени. Св.Х. изпробвал
подс.С. за употреба на алкохол, като техническото средство отразило нулев резултат.На
подс.С. бил направен и тест за употреба на наркотични вещества с техническо средство
„Дрегер Дръгтест 5000" с фабричен № ARMF-0099, който отчел положителен резултат за
употреба на метамфетамин.
След това св.Х. съставил против подс.С. два акта за установяване на
административни нарушения.Единият бил за това ,че паркира на спирка от редовните линии
за обществен транспорт за пътници, че не носи СУМПС и контролен талон, и че управлява с
наложени наказания „ глоба" , незаплатени в срока за доброволно изпълнение.Вторият акт
бил за това, че управлявал собственият си лек автомобил след употреба на наркотично
вещество- метамфетамин, установено със съответното техническо средство.На подс.С. бил
издаден талон за кръвна проба и бил отведен във ВМА-Варна, където отказал да даде кръвна
проба.
Тези фактически обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния
съд, изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване чрез писмени и гласни доказателствени
средства, а именно: обясненията на подс . С., дадени в хода на съдебното следствие,
отчасти от показанията на св. С. Х. и на св.С. К., дадени в хода на съдебното следствие, от
2
части от показанията на св.К. от досъдебното производство, приобщени на основание
чл.281 ал.5 вр. ал.3 вр. ал.1 т.1 от НПК, от показанията на св.В. С., св.Г. М. и св.Т. Н. ,
депозирани в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства по бързо
производство № 168/2022г. по описа на РУ-Аксаково - докладна записка за извършено
престъпление, акт за установяване на административно нарушение, талон за изследване,
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за сервизна проверка на техническо
средство „Дрегер Дръгтест 5000" с фабричен № АРчМР-0099,справка за нарушител, справка
за съдимост и др., както и от служебно изисканите и представените в хода на съдебното
следствие справка за съхранението на видеозаписи от камери в патрулния автомобил,
справки от мобилните оператори и заверено копие от Наказателно постановление № 21-
0445-000488/ 07.10.2021г., както и всички останали приложени писмени доказателства,
чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.

Първоинстанционният съд е направил изключително подробен анализ на събраните
по делото доказателства, като е обсъдил показанията на всеки от свидетелите. В този смисъл
въззивната инстанция не намира за нужно да преповтаря този анализ, тъй като изцяло
споделя изводите на първата инстанция.

Именно позовавайки се на всички обстоятелства и факти правилно
първоинстанционният съд е приел за установено от правна страна, че обвинението против
подс. С. , за това че на 06.07.2021г. в гр. Аксаково общ. Аксаково, обл. Варна е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ 316" с рег. № *****, след употреба на
наркотично вещество - метамфетамин, установено по надлежният ред с техническо средство
„Дрегер Дръгтест 5000" с фабричен № ARMF-0099, не е доказано от обективна страна.

Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото
не са събрани преки доказателства, сочещи участието на подсъдимия в изпълнителното
деяние на престъплението, за което му е възведено обвинение. В този смисъл районния съд
е съобразил и разпоредбата на чл.303 от НПК, съгласно която присъдата не може да почива
на предположения.

Доколкото протеста не се поддържа от прокурора при ВОП, въззивният съдебен
състав намира, че не следва да обсъжда възраженията изложени в протеста на прокурор при
ВРП, още повече, че същите касаят доказателствата, които са били приобщени от
първоинстанционния съд и обсъдени изключително подробно и мотивирано.
При извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна служебна проверка
съдът не намери други основания за отменяване или изменяване на първоинстанционния
акт, поради което и присъдата следва да бъде изцяло потвърдена.

С оглед на изложеното и на основание чл.338 НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 79 постановена на 11.04.2022г. по НОХД №
2848/2021г. по описа на ВРС, ХХІІІ състав.

3
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4