№ 725
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20245300500897 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК .
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Р. И. П., ЕГН
**********, против Решение №602/09.02.2024г., постановено по гр. д.№
13663/2021г. на РС- Пловдив, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск за признаване за установено,че ответникът С. Н. Д., ЕГН:
**********, му дължи сумата от 4 800 лева, представляваща главница по
договор за заем от 20.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 4263/13.05.2021 г. по ч. гр. д. №
7047/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, с искане до въззивния съд за неговата отмяна и
уважаване на исковата претенция с присъждане на сторените по делото
разноски.
В постъпилия писмен отговор въззиваемият С. Н. Д., ЕГН: **********,
чрез пълномощника си адвокат Р. П., оспорва основателността на въззивната
жалба с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и
присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
1
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.240,ал.1 от ЗЗД предявен по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК от Р. И. П., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът
С. Н. Д., ЕГН: **********, му дължи сумата от 4 800 лева, представляваща
главница по сключен между страните на 20.06.2018 г. неформален договор за
заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 4263/13.05.2021 г. по ч. гр. д. № 7047/2021 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
Ответникът е оспорил предявения иск с отправено искане до съда за
отхвърлянето му като неоснователен. Оспорил е облигационната обвързаност
между страните и получаването на сумата по договор за заем.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск с правно
основание чл.240,ал.1 от ЗЗД. Приел е, че с оглед събраните по делото
доказателства и кредитираните показания на свидетеля Димитров , за
установено по делото предаването на сумата от 4800 лева от ищеца на
ответника. Отхвърлил е претенцията по съображения, че при доказателствена
тежест за ищеца , същият не е установил в процеса , че сумата е предадена
въз основа на договор за заем.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. При извършената служебна проверка съдът намери, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъде проверена неговата правилност.
По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че съгласно задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е
обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т. е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни
възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не се оспорват
фактическите изводи на първоинстанционния съд за безспорно установеното
по делото предаването на процесната сума от ищеца на ответника.С
въззивната жалба се оспорват решаващите съображения на
2
първоинстанционния съд за отхвърляне на исковата претенция поради
неустановеност в процеса, че сумата от 4800 лева е била предадена въз основа
на договор за заем.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем
заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита
за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между
тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е
завършен фактическия състав на съглашението. Съгласно установената
трайна практика на ВКС, обективирана например в Решение № 180 от
26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4345/2018 г., IV г. о., ГК;Решение № 244 от
21.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 983/2019 г., III г. о., ГК;Решение № 192 от
7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2519/2014 г., III г. о., ГК, в производството по
иск с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и
на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем.
Установяването на първото обстоятелство не освобождава ищеца от
задължението да установи второто, доколкото сумата може да е предадена на
друго основание. В случай, че предаването на парична сума е установено, но
липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се
презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като
задължението може да произтича от друг източник/ например да е свързано
с погасяване на предходен дълг; да е изпълнение на задължение по сключен
друг неформален договор/ и ищецът не е освободен от задължението да
установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
От събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства и
свидетелски показания, въззивният съд приема, че по делото не е установено
при лежаща доказателствена тежест върху ищеца , че е предал процесната
сума на ответника въз основа на договор за заем.
Именно това релевантно за правния спор обстоятелство не е установено
по делото от ангажираните от ищеца гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетеля Димитър Димитров са колебливи, неясни,
несъдържащи конкретни данни , като самият свидетел , макар и очевидец на
състоялата се среща между страните, заявява пред съда, че не знае за
мотивите за предаването на паричната сума.
Не внасят яснота в желаната от ищеца насока и показанията на
свидетеля Ц.К., който не е пряк очевидец на предаването на паричната сума ,
а само преразказва достигало до него изявление на ответника, което
обосновава извод, че свидетелските му показания не могат да бъдат
достоверен източник на информация.
Същевременно с насрещното си, макар и непълно, доказване
ответникът, без да носи такова задължение, е разколебал достоверността на
твърденията на ищеца, като от ангажираните от него писмени доказателства
е документално установено, че между страните са съществували и други
3
правоотношения, като ищецът Р. П. е бил упълномощен от ответника С. Д. да
го представлява по образувани срещу него проверки, досъдебни
производства, следствени и наказателни дела пред всички прокуратури,
следствени служби и разследващи органи на МВР до окончателното им
приключване; пред всички съдилища на Р. Бългрия относно образувани срещу
него дела до окончателното им приключване на всички инстанции;да изготвя
извънсъдебни и съдебни споразумения, да участва, обсъжда, приема или
отхвърля и подписва от негово име и сметка изготвени от насрещната страна
споразумения;да заплаща от негово име и сметка всички такси и други такива
свързани с гореописаните права.
За наличието на други правоотношения между страните по делото дават
сведения и разпитаните по почин на ответника свидетели- С.Д. и М.Л., от
които се установява, че ответникът имал съдебен спор със своя работодател ,
а за защита на правата си наел ищеца и му заплатил сумата от 250
лева.Впоследствие се оказало, че ищецът не бил адвокат ,а само се представял
за такъв.Ищецът започнал да се обажда на С. с настояване, че имат
неуредени финансови отношения, че делото било вече приключило и му
дължи още пари и трябвало да му заплати за адвокатските услуги.
При така установеното от фактическа страна и наличие на данни за
други правоотношения между страните , не може да се направи обосноват
извод по делото, че предаването на сумата от ищеца на ответника е именно в
изпълнение на сключен между тях договор за заем.Тъй като надлежни
доказателства за поемане на заемно задължение по делото не са ангажирани
от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест да установи
основанието на сключения договор, претенцията за установяване на
вземането му срещу ответника в размер от 4800 лева се явява недоказана и
следва да бъде отхвърлена.
Като е достигнал до същите правни изводи и е отхвърлил предявения от
ищеца иск по чл.240,ал.1 от ЗЗД, първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор в полза на въззиваемата страна следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер от 600 лева..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №602/09.02.2024г., постановено по гр. д.№
13663/2021г. на РС- Пловдив, IV гр. състав
ОСЪЖДА Р. И. П., ЕГН **********, да заплати на С. Н. Д., ЕГН:
**********, сумата от 600 лева - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5