№ 85
гр. гр.Велинград, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно
наказателно дело № 20235210200094 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0367-000432/03.05.2022 г.,
издадено от Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К., с което на
основание чл.53 от ЗАНН на Г. И. Д. са наложени административни наказания: лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 месеца и глоба в размер на 100 лева – за
осъществяване на административно-наказателния състав на чл.175, ал.1, т.4 вр. с чл. 103 от
ЗДвП.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от
подписала я процесуално легитимирана страна с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН (наказателно постановление), подлежащ на съдебен контрол, пред
родово, местно и функционално компетентен съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, като
жалбата е редовна от външна страна, с посочване на изискуемите по закон реквизити,
поради което се явява процесуално допустима.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на наказателното постановление - при
съображения, че соченото в него нарушения не е извършено от наказания. Въззиваемата
страна не се явява и представлява, не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Вечерта на 14.04.2022г. полицейски екип в състав ст. полицай Х. Г. и мл. инсп.
Ибрахим П. получават нареждане от оперативната дежурна част на РУ-Велинград да
1
установят и извършват проверка на водач на МПС - с рег. № СА3021ВХ. Служителите на
реда установяват въпросния автомобил да се движи в посока от гр. Костандово към гр.
Ракитово, настигат го и му подават светлинен и звуков сигнал с патрулната кола, в
съответствие с който водачът на превозното средство - Г. И. Д., спира в дясно на платното за
движение на ул. „Ал. Стамболийски“ в гр. Ракитово. Полицаите, който го познават от
населеното място, установяват, че не носи личната си карта, след което в изпълнение
указания от дежурния в ОДЧ на РУ-Велинград - помолват водача да отиде пред
Полицейския участък в гр. Ракитово с оглед друга проверка от служители на РУ-Пещера,
като му обясняват, че ще карат след него. Следван от патрулния полицейски автомобил Д.
решава да отиде първо до дома си - недалече от участъка, за да вземе личната си карта.
Каращите след него полицаи възприемат отклоняването му от пътя към участъка като опит
да избяга, и го последват със светлинен и звуков сигнал до къщата му, пред която водачът
спира и е задържан. Там полицаят Г. съставя на Г. Д. АУАН серия АД, бл. №
223735/14.04.2022г. - за това, че водачът не се е съобразил с подавания светлинен и звуков
сигнал от следвалия го патрулен автомобил - нарушение на чл. 103 от ЗДвП. На база този
АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от следните доказателства:
Наказателно постановление № 22-0367-000432 от 03.05.2022 г., АУАН № 223735 от
14.04.2022 г. , Справка за нарушител/водач Г. И. Д., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи. и показанията на свидетелите Х. Г., Ибрахим П., Деяна
Бусарова и обясненията на жалбоподателя - Г. Д.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, ал. 1, респ.
чл. 57 от ЗАНН и са съставени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗАНН - При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на
службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай от
показанията на разпитаните полицаи Г. и П. и обясненото от жалбоподателя - се установява,
че той първоначално, в качеството си на водач на л.а. с рег. № СА3021ВХ, е изпълнил
задължението си да спре, след като е възприел светлинния и звуков сигнал на патрулния
автомобил. Според едносмислените показания на служителите на реда - след като са
установили самоличността на водача, те не са го задържали, а са го „помолили“ да иде пред
полицейския участък в града, по повод проверка на колегите им от РУ-Пещера, като са му
обяснили, че ще карат след него. Такава молба нито е годна надлежно да ограничи правото
на свободно придвижване на водача, нито има характера на ясно и обвързващо го
нареждане. Полицаите сами са се поставили в ситуация, даваща възможност на
2
жалбоподателя да не се съобрази с молбата им. Въпреки това от обясненията му и
показанията на свидетеля Деяна Бусарова се установява, че Г. Д. е имал намерение да отиде
пред полицейския участък, но след като вземе от дома си личната си карта, която не носел в
себе си. В гореописания контекст - за предупреденият вече от полицаите, че ще карат след
него Д., не може да се направи извод, че е бил наличен интелектуалния момент на умисъл -
да не се съобразява с последващите подадени от патрулния автомобил сигнали. Напротив –
уведомен, че ще бъде следван от полицаите, за него включената сигнализация на автомобила
им не е представлявала ясно „нареждане“ на органите за контрол и регулиране на
движението по смисъла на чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП – да спре. Съгласно разпоредбите на чл.
53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН – наличието на вина на нарушителя е задължителен елемент от
административно-наказателната съставомерност на вменяваното му нарушение, а в случая -
такава не се установява по предвидения в същата разпоредба „несъмнен“ начин. Посоченият
дефицит на елемент от субективната страна на състава на санкционираното с наказателното
постановление нарушение обосновава извод за липса на такова.
С оглед изложеното № 22-0367-000432/03.05.2022г., издадено от Началник Група в
РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К. следва да бъде изцяло отменено.
При този резултат по делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК вр. чл. чл.63д, ал. 1 от
ЗАНН, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя
разноски по делото в размер на 400лв. адвокатски хонорар, която сума е изплатена в борй от
жалбоподателя на 27.03.2023г., според представен по делото Договор за правна защита и
съдействие.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.3, т.1, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0367-000432/03.05.2022г., издадено от
Началник Група в РУ – Велинград при ОДМВР – Пазарджик И.К..
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пазарджик, да заплати на Г. И. Д. с ЕГН ********** сумата
от 400 /четиристотин/лева - разноски по делото, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3