№ 11162
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110130588 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от “***” ЕАД
против Б. Ц. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иса
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от
330.53лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент №2, находящ се в гр. **, вх.1, аб. № ***, за
периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. ведно със законната лихва от датата на
депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, както и
76.41лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 25.05.2023г., както и
сума за дялово разпределение за периода м.04.2020г. - м.04.2021г. в размер на
26.54лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите и 6.87лв. - мораторна
лихва за периода от 15.06.2020г. до 25.05.2023г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Б. Ц. Н. е депозирала писмен отговор
1
на исковата молба. Не оспорва приложените към исковата молба извлечения
от сметки по абонатен № ***. Не оспорва размера на начислената топлинна
енергия за периода. Не оспорва приложеното към делото извлечение от
сметки на топлинна енергия за абонатен №***. Твърди, че не е потребител на
топлинна енергия през процесния период. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „***” ЕАД не оспорва
предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия
ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между
страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 25.05.1992г., се установява, че
Ц. Л. Н. придобива правото на собственост върху процесния недвижим имот,
находящ се в гр. София, общ. „***.
От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № РПД-23-
ДИ11-228 от 26.06.23г.(л.50) се установява, че Ц. Л. Н. е починал на
14.06.2012г., като оставил свой единствен наследник по закон, дъщеря си Б.
Ц. Н.-ответник по делото.
2
По силата на наследствено правоприемство, Б. Н. станала изключителен
собственик на процесния недвижим имот, придобит по наследство от своя
баща. В този смисъл, в качеството си на титуляр на правото на собственост
към процесния период, ответникът е и страна по облигационното отношение
за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.150, ал.3 ЗЕ
в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които
не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Съгласно чл.143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез
индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово
разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по
наредбата.
Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е
заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично
основателно. Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
3
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на исковата молба на 05.06.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г.,
като съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Доколкото исковата молба е депозирана на
05.06.2023г., то следва да се приеме, че вземането на ищеца за периода
11.2019 г. до 05.05.2020 г. е погасено по давност, поради което съдът приема,
че ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане само за останалата
част от исковия период – от 05.06.2020г. до 30.04.2021г.
При кредитиране заключението на ССчЕ се установява, че за непогасения
по давност период размерът на реално потребеното количество топлинна
енергия за периода от 05.06.2020г. до 30.04.2021г., при съобразяване с
изравнителните сметки е за сумата от 162,08 лв., до която сума искът е
основателен и следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер
от 330,53 лв. и за периода от 11.2019 г. до 05.05.2020 г., следва да се
отхвърли като погасен по давност.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение до размера посочен в
приетата по делото ССчЕ, а именно в размер на 22.55 лв., като за горницата
до пълния предявен размер от 26,54 лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
За периода от 05.06.2020г. до 30.04.2021г. са приложими ОУ на „***“
ЕАД от 2016 г., публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016
г. /арг. от чл.150 ал.2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
4
само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не
дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1. Съгласно чл. 32, 6 ал. 2 от общите условия
от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми
въз основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия
клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили сумите в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си
да заплатят на „***“ ЕАД тези суми, е необходимо дружеството да окаже
необходимото съдействие, като предостави информация относно дължимата
сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия.
Съобразно това и предвид, мораторната лихва се полага за периода от
15.09.2020 г. до 25.05.2023 г. върху главницата от 162,08 лв. и служебно
изчислена от съда, задължението възлиза в размер на 45,18 лв., до която сума
искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи, а за горницата до пълния
предявен размер от 76,41 лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
Съдът не възприема посочената стойност в т.1.7 от заключението на
изготвената ССчЕ в размер на 29,13 лв., доколкото тази стойност е изчислена
за периода от 05.06.2020г. до 30.04.2021г., а претендирания от ищеца периода
е от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., и служебно изчислен от съда, възлиза в
размер на 45,18 лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
ответницата покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
5
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на
разноски има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите
разноски в настоящото производство са в размер от 151,35 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено по
реда на чл. 78, ал.8 ГПК.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА. Същият има право
на възнаграждение съобразно отхвърлената част от искове на основание чл.
78, ал. 3 ГПК. Възнаграждението на адв. Р. А. САК определено по реда на
Наредба №1/2004г. /в редакцията ѝ към датата на сключване на представените
по делото договори за правна защита и съдействие възлиза в размер на 400 лв.
Предвид размера на отхвърлената част от исковата претенция, съставляваща
47,81%, то на адвоката осъществил процесуално представителство следва да
се дължи процентното съотношение от определената му сума по реда на
Наредба №1/2004г., а именно 191.24 лв. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Б. Ц. Н., ЕГН **********, да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както
следва:
– на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 162,08 лева,
главница за потребена топлинна енергия, за периода от 05.06.2020г. до
30.04.2021г. и сумата от 22,55 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от 05.06.2020г. до 30.04.2021г., ведно със
законна лихва за период от 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и
сумата 45,18 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.05.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за цена на топлинната енергия за разликата над 162,08
лв. до предявения размер от 330,53 лв., както и искът за извършена услуга за
дялово разпределение за разликата над 22,55 лв. до предявения размер от
26,54 лв., както и предявения иск за мораторна лихва върху главницата за
6
разликата над 45,18 лв. до предявения размер от 76,41 лв., както и за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата от 6,87
лв. за период от 15.06.2020 г. до 25.05.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Ц. Н., ЕГН **********, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 151,35 лв., представляваща
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати
на адв. Р. А. САК, с л.№********** сумата от 191.24 лв., представляваща
полагащо се адвокатско възнаграждение за защита по исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на „***” ЕАД като помагач на
страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7