Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 27.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
град Шумен, в публичното
заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря В.Р.,
като разгледа докладваното от от
административния съдия административно дело № 116 по описа за 2020
год. на Шуменски административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба „Т-75“ ЕООД с. Д. Войниково, с ЕИК ********, представлявано
от управителя С.З.Б., против Ревизионен акт № Р-03002719003620-091-001/24.10.2019 г.,
издаден от С.Й.Г.- Началник на сектор «Ревизии» при ТД на НАП- гр. Варна и А.В.Д.-гл.
инспектор по приходите, потвърден с Решение №312/14.01.2020 г. на Директор на
Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Варна при ЦУ на НАП.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт,
свеждащи се до допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с
материалния закон.
Оспорващото
дружество се позовава на липса на мотиви в РА, доколкото е налице препращане
към изложените в РД. Предвид приетото в мотивите на РД и РА,
а именно, че доставките на стоки и услуги са реални, жалбоподателят счита, че
не е налице хипотезата на чл. 177, ал.3, т.2, предложение първо от ЗДДС.
Към
жалбата прилага два броя удостоверения за настоящ адрес и копия на лични карти,
въз основа на които твърди, че заявените близки отношения между
представляващите дружествата на доставчик и получател лица, произтичащи от
факта, че имат две общи деца се опровергават от представените писмени
доказателства поради факта, че актуалният постоянен адрес на родителите е
различен и не живеят на семейни начала.
Отправено
е искане за цялостна отмяна на ревизионния акт, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощника си адв. Г.Г., ШАК поддържа жалбата, като доразвива
аргументите си. Представя писмени бележки.
Отвеникът - Директор на Дирекция
"ОДОП" - Варна, чрез процесуален представител – юриск. П., оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображенията,
изложени в потвърждаващото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 3 302.00 лв.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу ревизионния акт, потвърден
с решение на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е подадена пред
надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК, като е налице
и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на обжалвания
ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-03002719003620-020-001 / 12.06.2019 г., издадена от С.Й.Г., Началник на сектор при ТД на НАП. Определен
е обхват - установяване на задължения за ДДС за периода 01.06.2018 г. - 17.10.2018
г. и отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения по ДДС на "М-Т", с
ЕИК по ЗТР *********, за извършени доставки по фактури:
№18/18.06.2018;19/19.06.2018;20/20.06.2018;21/21.06.2018;22/22.06.2018;23/25.06.2018;24/13.07.2018;27/17.07.2018;28/19.07.2018;29/23.07.2018;35/09.08.2018;36/13.08.2018;37/14.08.2018;38/15.08.2018;39/15.08.2018;40/15.08.2018;41/15.08.2018;42/16.08.2018;43/16.08.2018;44/16.08.2018;45/16.08.2018;46/17.08.2018;47/17.08.2018;48/17.08.2018;49/17.08.2018;50/17.08.2018;51/20.08.2018;52/20.08.2018;53/20.08.2018;54/20.08.2018;55/22.08.2018;56/14.09.2018;57/20.09.2018;58/26.09.2018;59/28.09.2018;60/01.10.2018;61/02.10.201862/03.10.2018;63/03.10.2018;64/04.10.2018;65/08.10.2018;66/09.10.2018;67/09.10.2018;68/09.10.2018;69/10.10.2018;70/10.10.2018;71/11.10.2018;72/11.10.2018;73/12.10.2018;74/12.10.2018;75/12.10.2018;76/15.10.2018;77/15.10.2018;78/16.10.2018;79/16.10.2018;
80/16.10.2018 г.
За резултатите от ревизията, в срока по
чл. 117, ал.1 от ДОПК, е изготвен РД №
Р-03002719003620-092-001 / 30.09.2019 г. Ревизионният акт е издаден в срока по чл. 119,
ал.2 от ДОПК, като за ревизираните периоди е реализирана отговорност по чл. 177
от ЗДДС относно получени доставки от „М-Т“ ЕООД, гр. Шумен, Булстат *********.
В резултат на административно обжалване
на ревизионен акт по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция
"ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 312/14.01.2020
г., с което е потвърдил РА по отношение на реализираната отговорност и
установените задължения по чл. 177 от ЗДДС.
Установено е, че "Т-75" ЕООД е
извършвало посредническа дейност за шивашки услуги на облекла и търговия на
дребно с облекла. Дружеството е вписано в Агенция по вписванията към
Министерство на правосъдието като еднолично дружество с ограничена отговорност
„Т-75", със седалище и адрес на управление:*** Войниково, п. код 9782, ул.
„Христо Ботев" № 2. Едноличен собственик на капитала С.З.Б.. Първоначално
е регистрирано по ЗДДС, считано от 28.08.2015г.
По силата на сключен договор с
доставчика "М-Т" ЕООД като подизпълнител за изработка на ишлеме на
изделия за периода м. юни 2018 г. – м. 10.2018 г. са издадени 56 бр. фактури с
получател „Т.7." ЕООД, с които са фактурирани шивашки услуги на ишлеме.
Мястото на извършване на услугите в шивашки цех в с.Величка, общ. Омуртаг,
собственост на „Бако" ЕООД. Шивашките услуги се извършвани с материали,
предоставени от възложителя – „Т.7." ЕООД. Материалите са приемани с протокол,
а при предаване на резултата от услугите се съставяни протоколи за предадени
готови изделия. Услугите са извършвани от лица, наети по трудово-правни
отношения, за което са приложени ведомост за заплати за м.06.2018г.,
м.07.2018г. и м.08.2018г. За изработването на част от изделията през
м.08.2018г. са ползвани подизпълнители – „ШФ Темптейшън" ЕООД с ЕИК
********* по фактура № *********/08.08.2018г. и „Темтейшън 75Х" ЕООД с ЕИК
********* по фактури с №№30000043/10.08.2018г. и *********/13.08.2018г. Разплащането
и с двамата контрагенти е в брой. Калкулирането на цената е на база договори за
изработка на ишлеме на изделия, като в себестойността й са включени само
разходи за труд. Във връзка с осъществяваната дейност контактите са директни
между управителя на изпълнителя - Р.М.Т. и С.Б.– представляваща фирмата
възложител „Т.7." ЕООД. Плащанията са извършвани в брой и са получавани от
лицето представляващо "М-Т" ЕООД.
Дружеството-жалбоподател е упражнило
право на приспадане на данъчен кредит по издадените 56 бр. фактури от „М-Т“
ЕООД, гр. Шумен, както следва: за д.п. м. юни 2018 г.-7366.04 лв.; за д.п. м.
юли 2018 г.– 6300.00 лв.; за д.п. м. август 2018 г.– 31060.72 лв.; за д. п. м.
септември 2018 г.– 4227.72 лв. и за д.п. м. октомври 2018 г. – 34809.20 лв. Представени
са фактурите, по които е ползван данъчен кредит по ЗДДС:
Фактура
№**********/18.06.2018г.с данъчна основа 6528,00лв. и начислен ДДС 1305,60лв. с
предмет „изработка на униформена дамска пола и мъжки панталон". Към
фактурата е приложен фискален бон №0048/12.07.2018г.
Фактура
№**********/19.06.2018г. с данъчна основа 5104,20лв. и начислен ДДС 1020,84лв.
с предмет „изработка на униформен дамски и мъжки панталон". Към фактурата
е приложен фискален бон №0049/12.07.2018г.
Фактура
№**********/20.06.2018г. с данъчна основа 8200,00лв. и начислен ДДС 1640,00лв.
с предмет„изработка на униформен мъжки панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0050/12.07.2018г.
Фактура
№**********/21.06.2018г. с данъчна основа 8200,00лв. и начислен ДДС 1640,00лв.
с предмет„изработка на униформен мъжки панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0052/13.07.2018г.
Фактура
№**********/22.06.2018г. с данъчна основа 8200,00лв. и начислен ДДС 1640,00лв.
с предмет„изработка на униформен мъжки панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0053/13.07.2018г.
Фактура
№**********/25.06.2018г. с данъчна основа 598,00лв. и начислен ДДС 119,60лв. с
предмет„изработка на търговски мостри". Към фактурата е приложен фискален
бон №0054/13.07.2018г.
Фактура
№**********/13.07.2018г. с данъчна основа 8010,00лв. и начислен ДДС 1602,00лв.
с предмет„изработка на униформен мъжки панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0061/14.08.2018г.
Фактура
№**********/17.07.2018г. с данъчна основа 7875,00лв. и начислен ДДС 1575,00лв.
с предмет„изработка на униформен мъжки панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0064/14.08.2018г.
Фактура
№**********/19.07.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет„изработка на униформен мъжки панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0069/15.08.2018г.
Фактура
№**********/23.07.2018г. с данъчна основа 7695,00лв. и начислен ДДС 1539,00лв.
с предмет„изработка на униформен мъжки панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0070/15.08.2018г.
Фактура
№**********/09.08.2018г. с данъчна основа 6800,00лв. и начислен ДДС 1360,00лв.
с предмет „изработка на мъжки панталон". Към фактурата е приложен фискален
бон №0078/18.09.2018г.
Фактура
№**********/13.08.2018г. с данъчна основа 6800,00лв. и начислен ДДС 1360,00лв.
с предмет „изработка на мъжки панталон". Към фактурата е приложен фискален
бон №0079/18.09.2018г.
Фактура
№**********/14.08.2018г. с данъчна основа 6201,60лв. и начислен ДДС 1240,32лв.
с предмет „изработка на мъжки панталон". Към фактурата е приложен фискален
бон №0080/18.09.2018г.
Фактура
№**********/15.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0082/19.09.2018г.
Фактура
№**********/15.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0083/19.09.2018г.
Фактура
№**********/15.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0084/19.09.2018г.
Фактура
№**********/15.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0088/25.09.2018г.
Фактура
№**********/16.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0090/25.09.2018г.
Фактура
№**********/16.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0089/25.09.2018г.
Фактура
№**********/16.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0087/25.09.2018г.
Фактура
№**********/16.08.2018г. с данъчна основа 7920,00лв. и начислен ДДС 1584,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0086/25.09.2018г.
Фактура
№**********/17.08.2018г. с данъчна основа 8055,00лв. и начислен ДДС 1611,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0094/26.09.2018г.
Фактура
№**********/17.08.2018г. с данъчна основа 8055,00лв. и начислен ДДС 1611,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0092/26.09.2018г.
Фактура
№**********/17.08.2018г. с данъчна основа 8055,00лв. и начислен ДДС 1611,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0093/26.09.2018г.
Фактура
№**********/17.08.2018г. с данъчна основа 8055,00лв. и начислен ДДС 1611,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0095/26.09.2018г.
Фактура
№**********/17.08.2018г. с данъчна основа 8055,00лв. и начислен ДДС 1611,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0097/27.09.2018г.
Фактура
№**********/20.08.2018г. с данъчна основа 7605,00лв. и начислен ДДС 1521,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0099/27.09.2018г.
Фактура
№**********/20.08.2018г. с данъчна основа 7605,00лв. и начислен ДДС 1521,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0098/27.09.2018г.
Фактура
№**********/20.08.2018г. с данъчна основа 7605,00лв. и начислен ДДС 1521,00лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0101/28.09.2018г.
Фактура
№**********/20.08.2018г. с данъчна основа 7596,00лв. и начислен ДДС 1519,20лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0102/28.09.2018г.
Фактура
№**********/22.08.2018г. с данъчна основа 1456,00лв. и начислен ДДС 291,20лв. с
предмет „изработка на търговски мостри". Към фактурата е приложен фискален
бон №0103/28.09.2018г.
Фактура
№**********/14.09.2018г. с данъчна основа 7046,00лв. и начислен ДДС 1409,20лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0107/16.10.2018г.
Фактура
№**********/20.09.2018г. с данъчна основа 7443,60лв. и начислен ДДС 1488,72лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0108/16.10.2018г.
Фактура
№**********/26.09.2018г. с данъчна основа 6649,00лв. и начислен ДДС 1329,80лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0110/16.10.2018г.
Фактура
№**********/28.09.2018г. с данъчна основа 6161,00лв. и начислен ДДС 1232,20лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0111/16.10.2018г.
Фактура
№**********/01.10.2018г. с данъчна основа 8186,20лв. и начислен ДДС 1637,24лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0142/28.02.2019г.
Фактура
№**********/02.10.2018г. с данъчна основа 8113,00лв. и начислен ДДС 1622,60лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0143/28.02.2019г.
Фактура
№**********/03.10.2018г. с данъчна основа 8247,20лв. и начислен ДДС 1649,44лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0144/28.02.2019г.
Фактура
№**********/03.10.2018г. с данъчна основа 8216,00лв. и начислен ДДС 1643,20лв.
с предмет „изработка на мъжки панталон". Към фактурата е приложен фискален
бон №0145/28.02.2019г.
Фактура
№**********/04.10.2018г. с данъчна основа 8255,00лв. и начислен ДДС 1651,00лв.
с предмет „изработка на мъжки панталон". Към фактурата е приложен фискален
бон №0146/28.02.2019г.
Фактура
№**********/08.10.2018г. с данъчна основа 8138,00лв. и начислен ДДС 1627,60лв.
с предмет „изработка на мъжки панталон". Към фактурата е приложен фискален
бон №0147/28.02.2019г.
Фактура
№**********/09.10.2018г. с данъчна основа 7955,20лв. и начислен ДДС 1591,04лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0148/28.02.2019г.
Фактура
№**********/09.10.2018г. с данъчна основа 6890,40лв. и начислен ДДС 1378,08лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0150/28.02.2019г.
Фактура
№**********/10.10.2018г. с данъчна основа 8016,80лв. и начислен ДДС 1603,36лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0151/28.02.2019г.
Фактура
№**********/11.10.2018г. с данъчна основа 8034,40лв. и начислен ДДС 1606,88лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0153/28.02.2019г.
Фактура
№**********/11.10.2018г. с данъчна основа 7990,40лв. и начислен ДДС 1598,08лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0154/28.02.2019г.
Фактура
№**********/12.10.2018г. с данъчна основа 7972,80лв. и начислен ДДС 1594,56лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0155/28.02.2019г.
Фактура
№**********/12.10.2018г. с данъчна основа 7955,20лв. и начислен ДДС 1591,04лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0156/28.02.2019г.
Фактура
№**********/12.10.2018г. с данъчна основа 7964,00лв. и начислен ДДС 1592,80лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0157/28.02.2019г.
Фактура
№**********/15.10.2018г. с данъчна основа 7990,40лв. и начислен ДДС 1598,08лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0158/28.02.2019г.
Фактура
№**********/15.10.2018г. с данъчна основа 8008,00лв. и начислен ДДС 1601,60лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0159/28.02.2019г.
Фактура
№**********/16.10.2018г. с данъчна основа 7928,80лв. и начислен ДДС 1585,76лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0160/28.02.2019г.
Фактура
№**********/16.10.2018г. с данъчна основа 7946,40лв. и начислен ДДС 1589,28лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0161/28.02.2019г.
Фактура
№**********/16.10.2018г. с данъчна основа 8043,20лв. и начислен ДДС 1608,64лв.
с предмет „изработка на дамски панталон". Към фактурата е приложен
фискален бон №0162/28.02.2019г.
Общата
стойност на издадените фактури от "М-Т" ЕОООД на ревизираното
дружество е в размер на 502582,08лв. ( данъчна основа в размер на 418818,40лв.,
начислен ДДС в размер на 83763,68лв.).
Органите по приходите установили, че за
периода от 01.06.2018г. до 16.10.2018г. са извършени разплащания в брой в
размер на 301120,08лв. по фактури от м.06.2018г., м.07.2018г., м.08.2018г. и
м.09.2018г., а на 28.02.2019г. са
извършени разплащания в брой в размер на 201462,00лв. по фактури от м.10.2018г.
Всички фактури са платени в брой. По
данни на касовите бележки от ЕКАФП, регистрирането на плащане на доставките е в
периоди по-късни от периода на издаване на фактурите.
На база представените документи от
регистрираните по ЗДДС лица „Т-75“ЕООД и „М-Т" ЕООД органите по приходите
са заключили, че с издадените 56 бр. фактури от „М-Т" ЕООД на
ревизираното дружество са извършени реални доставки на услуги по смисъла на чл.
9 от
ЗДДС.
Установено е, че „М-Т" ЕООД е декларирало
издадените на „Т-75" ЕООД фактури в Дневника за продажби, но не е внесъл в
приход на държавния бюджет дължимия за този период ДДС: по СД за ДДС за
д.п. м.06.2018г. в размер на 7065.27 лв., за д.п.
м.07.2018 г.в размер на 12258.07 лв..
за д.п. м. 08.2018 г. в размер на 33053.96 лв.. за д.п.
м.09.2018 г.в размер на 5145.09 лв.
и за д.п. м. 10.2018 г. в размер на 43865.60 лв.
Извършена
била насрещна проверка на „М-Т" ЕООД. приключила с протокол от 14.01.2019 г. Видно от писмено
обяснение /л.157/, управителят на „М-Т“ ЕООД е посочил, че по фактурите с
получател „Т-75" ЕООД са фактурирани шивашки услуги на ишлеме. Шивашките
услуги са извършени с материали, предоставени от възложителя - „Т-75"
ЕООД. Във връзка с осъществяваната дейност контактите са директни между
управителя на изпълнителя - Р.М.Т. и С.Б.- представляваща фирмата възложител „Т-75"
ЕООД. Представени са протоколи от 01.06.2018 г. със страни „Т-75“ ЕООД и „Мирикъл-
Т" ЕООД за предаване на 10 бр.
шивашки машини и протокол от 10.01.2018 г.
за предаване на 19 бр. шевни
машини. Представени са ведомости за заплати на „М-Т" ЕООД за м.06. 07, 08.2018 г. за изплатени
заплати на лица, назначени като шивачи, оператор шиене, контрольор качество и
договор от 08.01.2018 г. за отдаден
под наем шивашки цех.
На
база установените факти е ОП приели, че са изпълнени условията за ангажиране на
солидарна отговорност по чл.177 ал.1 и ал.2 от ЗДДС: 1/Регистрираното
лице да е получател по действително извършена облагаема доставка и за нея е
упражнено право на приспадане на данъчен кредит. В случая регистрираното по
ЗДДС лице на 28.08.2015г. - „Т-75"ЕООД
е получател по облагаеми доставки на услуги с предмет изработка на дамски и
мъжки панталони и др. по общо 56 бр.
фактури от д.п. м.06.07.08.09 и
м. 10.2018г., за които данъкът не е внесен
от доставчика, получателят по доставките е упражнил право на приспадане на
данъчен кредит през същите данъчни периоди; 2/Да е осъществена облагаема
доставка, по която доставчикът е издал фактура с посочен на отделен ред ДДС,
който доставчикът е длъжен да внесе в бюджета. По горепосочените 56 бр. фактури, с фискален бон, разплатени
в брой, доставчикът „М-Т"ЕООД е осъществил облагаеми доставки, за които е
издал 56 фактури през д.п. м.06,.07., 08., 09 и 10.2018
г. с посочен на отделен род ДДС, който ДДС доставчикът
е длъжен да внесе в бюджета. 3/ Дължимият данък не е внесен от доставчика. Процесните
фактури са включени от „М-Т“ ЕООД в дневниците му за продажбите и съответно в справките-декларации за ДДС за
д.п. м.06. 07. 08. 09 и м. 10.2018 г., но данъкът не е
внесен. 4/Получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен, съгласно чл. 177 ал. 2
предл.
първо от ЗДДС. Прието е, че лицата, които изявяват волята на двете дружества, са
управителят на получателя „Т-75” ЕООД С.З.Б.и управителят на доставчика „М-Т”
ЕООД Р.М.Т., които имат две общи деца родени 2009 г. и 2012 г., от който факт е направен извода, че към датите на
извършване на услугите по процесиите фактури управителите на дружеството-
доставчик и дружеството-получател вече са се намирали в изключително близки
житейски отношения, поради което на жалбоподателя е било
известно обстоятелството, че данъкът по доставките няма да бъде внесен от
доставчика. В тази връзка е отчетено, че разплащанията по издадените от „М-Т”
ЕООД фактури са извършвани в брой, сумите са получавани от лично представляващия
„М-Т” ЕООД - Росен Тодоров.
На следващо място, ОП приели, че получателят по
доставките „Т-75“ ЕООД и доставчикът „М-Т“ЕООД са упълномощили Б.С. да подава
декларации, в т.ч.: справки-декларации за ДДС, заявления за регистрация и
дерегистрация по ЗДДС и др. документи във връзка с дейността на дружествата в
НАП. Счетоводното обслужване и на двете дружества се извършва от една и съща
счетоводна кантора
„Консултинг Б“ ООД, представлявана от Б.С. От
извършена проверка в програмен продукт на НАП органите по приходите са установили,
че обявеният телефон за контакт и на двете дружества е с номер ********* и това
е телефонът на счетоводната кантора. IP адресът, от който са подавани СД заДДС
е един и същ и за двете дружества за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г.счетоводната
кантора, обработвала счетоводните документи и подавала Справките-декларации за
ДДС на доставчика и получателя, е една и съща. От тази счетоводна кантора са
подадени СД за ДДС за процесния период на „М-Т” ЕООД с резултат ДДС за внасяне
в големи размери и същият не е внесен,
независимо че всички фактури са платени в брой на представляващия дружеството.
За дружеството-получател от същата счетоводна кантора са подадени за процесния
период Справките-декларации за ДДС с резултат ДДС за възстановяване за
м.07.2018г. и за внасяне за д.п. м.06. 08, 09, 10.2018 г. в минимални размери.
Въз основа на направеният анализ и на
основание чл. 177 ал.2 предл. първо от ЗДДС е ангажирана отговорност по
фактури, издадени от
„М-Т“ ЕООД с
ЕИК ********* през
м.06, 07, 08,
09 и 10.2018 г. в размер на 83462.91 лв. главница и
8 936.07 лв. лихви, както следва: за д.п. м 06.2018 г. – 7065.27 лв.
главница и 912.67 лв. лихви; за д.п. 07.2018 г. – главница 6300.00 лв. и лихви
763.06 лв.; за д.п. 08.2018 г. – 31060.72 лв. главница и 3494.61 лв. лихви; за
д.п. 09.2018 г. – главница 4337.72 лв. и лихви 439.25 лв.; за д.п. 10.2018 г. –
главница 34809.20 лв. и лихви 8936.07 лв.
По делото са приложени писмени
доказателства за образувано изпълнително производство срещу „М-Т“ЕООД с №
С-180027-022-0026356/25.04.2018 г. / от л. 168-184 / за задължение в размер на
363 183.76 лв. главница и 24 667.87 лв. лихви. Видно от Служебна
бележка от публ. изпълнител изх. № С-190027-181-0064886/23.07.2019 г. 0026356,
предприетите обезпечителни мерки не са постигнали целта си, поради липса на
имущество у длъжника.
За да се произнесе по жалбата, съдът
съобрази следното:
При извършване на задължителната
проверка по чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена
от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният
акт е издаден от компетентния орган и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Ревизията е извършена с оглед проверка
наличието на основания за реализиране отговорността на ревизираното лице по
особения ред на чл. 177 от ЗДДС и това обстоятелство изрично е отразено в
издадените ЗВР, в съответствие с изискването на чл. 113, ал.1, т.5 от ДОПК.
По делото не е налице спор относно фактите.
Спорът по делото е правен и се свежда до отговори на
въпросите налице ли са предпоставките за реализиране на отговорността на
дружеството жалбоподател като получател по облагаеми доставки за задължения на
неговия доставчик по реда на чл. 177 от ЗДДС и правилно
ли е реализирана тази отговорност с обжалвания РА.
На първо място съдът намира за неоснователни
оплакванията за допускане на съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство по издаване на обжалвания РА.
Съгласно принципа за обективност, посочен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, органите
по приходите са длъжни да установят фактите и обстоятелствата от значение за
правата, задълженията и отговорността на задължените лица. Истината за фактите
се установява по реда и със средствата, предвидени в ДОПК /чл. 3, ал. 2 от ДОПК/, като
административните актове следва да се основават не на предположения или
евентуални изводи, а на действителните факти от значения за случая. Извършените
от приходния орган действия, следва да се приемат за законосъобразни и
документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила,
тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Не се
констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията
от страна на приходната администрация. Не се констатират и нарушения на
процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и
установени факти.
Ревизионното производство е образувано, проведено и
приключило в съответните регламентирани в чл. 114 от ДОПК срокове,
като няма данни да не са били взети предвид искания от ревизираното лице или да
не му е била дадена възможност да прави такива и да сочи доказателства.
По арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът
е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи ли се определеният с
ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а не да отменя
ревизионния акт само въз основа на формално допуснати процесуални нарушения.
Неоснователни са и възраженията за неправилно
приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано
лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от
друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан
пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба
в Глава двадесет и пета от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като
средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на този особен вид
отговорност е за плащане от регистрираното лице – получател по облагаема
доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане
на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък.
Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е,
че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък,
но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки
следващ получател по реда на доставките. Предпоставка за отговорността за
злоупотреби е знанието на регистрираното лице за това, че данъкът няма да бъде
внесен – чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и доказването за съществуването на знание по
реда на чл., чл. 117 – 120 от ДОПК – посредством
извършване на ревизия. С ал. 3 на чл. 177 е въведена презумпция, че лицето е
било длъжно да знае това обстоятелство, ако едновременно: дължимият данък не е
ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е предходен
доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо
дали в същия, изменен или преработен вид; и облагаемата доставка е привидна,
заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната.
В конкретния случай съдът намира, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
По делото е безспорно установено, че доставчикът
на ревизираното лице е начислил данъка, като е издал данъчни фактури, както и
че тези фактури са платени от получателя, който е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит по фактурите от страна на жалбоподателя. Няма спор и това е
установено, че данъкът за процесните доставки не е внесен нито към момента на
издаване на РА, нито към настоящият момент.
Доказване на знанието следва да се
осъществи по реда на чл. 117-120 от ДОПК, т.е чл. 177, ал.3 от ЗДДС урежда
хипотеза на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал.1 от АПК във
вр. с §2 от ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на
отговорността за злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за
приходната администрация.
С оглед разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС
и предвид събраните в хода на производството доказателства, съдът намира тази
доказателствена задача за изпълнена. За да бъде приложен институтът на
солидарната отговорност, е необходимо ревизиращият орган да докаже, че лицето е
знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен (чл. 177, ал.
2 от ЗДДС). ОП по пътя на пълното и главно доказване са установили, че получателят
е знаел, че данъкът няма да бъде внесен.
С оглед постигане целите на доказване, практически
това могат да бъдат всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било
известно или, че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството,
че данъкът няма да бъде внесен. Лицата можело да са свързани по такъв начин, че
неизбежно са знаели за това обстоятелство – житейски и лични взаимоотношения,
които надхвърлят обема на обичайните търговски; документация, която показва,
друг особен характер на търговските им взаимоотношения и, че на страните им е
било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен.
По отношение на първата хипотеза - за
категорично знание от страна на ревизираното лице, са представени достатъчно доказателства
от страна на ревизиращите за наличие на близки отношения, надхвърлящи
обичайните търговски взаимоотношения, произтичащи от факта, че управляващите
двете дружества имат родени две общи деца; общо обслужваща дружествата
счетоводна кантора, подавани документи от един и същ IP адрес; през процесния период
търговски отношения се осъществявали между три дружества: дружеството доставчик
„М-Т“ ЕООД и двама получатели „Т-75“ ЕООД и „Р-Х“ ЕООД, като последните две
дружества са представлявани от С.Б.– свързани лица по см. на &1т.3 б. „д“ от ДР на ДОПК.
Всички тези факти в тяхната съвкупност
водят логически до извода за знание у получателя, към момента на доставките, че
доставчикът няма да внесе данъка.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
доказано първото условие по чл. 177, ал.3, т.1 - декларираният и дължим ДДС по
доставката не е внесен в републиканския бюджет от доставчика, като доставката,
по която не е внесен данъкът, е със същия предмет, като доставката, по която
като получател ревизираното дружество упражнява право на приспадане на данъчен
кредит.
В случая не се спори, а и самите
ревизиращи приемат доставката за реална.
Както
беше отбелязано по-горе, знанието у жалбоподателя, че данъкът няма да бъде
внесен, в конкретния случай се обосновава от следните факти и обстоятелства: 1/
лицата, които изявяват волята на
двете дружества, са управителят на получателя „Т-75” ЕООД С.З.Б.и управителят
на доставчика „М-Т” ЕООД Р.М.Т., които имат две общи деца родени 2009 г. и 2012 г.
Позоваването на различни адреси –
настоящ и постоянен в жалбата е неоснователно, доколкото от представените
Удостоверения за настоящ адрес и копия на личните карти на Борачева и Тодоров
се установява, че тези факти са съществували и преди 2012 г., когато е родено
второто дете и за това не се спори по делото. Освен това, за наличието на
близки отношения, произтичащи от упражняването на родителски права е
ирелевантно родителите на какви адреси са извършили постоянна и настояща
регистрация. С оглед изложеното, съдът приема за доказан фактът, че Борачева и
Тодоров имат две общи деца в период, предхождащ процесния, който обуславя
изключително близки отношения, които надхвърлят обичайните търговски
взаимоотношения и са доказателство за знанието у получателя, че данъкът няма да
бъде платен; 2/ Получателят
по доставките „Т-75“ ЕООД и доставчикът „М-Т“ЕООД са упълномощили едно и също
лице-Б.С. да подава декларации, в т.ч.: справки-декларации за ДДС, заявления за
регистрация и дерегистрация по ЗДДС и др. документи във връзка с дейността на
дружествата в НАП. Счетоводното обслужване и на двете дружества се извършва от
една и съща счетоводна кантора
„Консултинг Б“ ООД, представлявана от Б.С.
От
извършена проверка в програмен продукт на НАП органите по приходите са установили,
че обявеният телефон за контакт и на двете дружества е с номер ********* и това
е телефонът на счетоводната кантора. IP адресът, от който са подавани СД заДДС
е един и същ и за двете дружества за периода от 01.06.2018 г. до 31.10.2018
г.счетоводната кантора, обработвала счетоводните документи и подавала
Справките-декларации за ДДС на доставчика и получателя, е една и съща. От тази
счетоводна кантора са подадени СД за ДДС за процесния период на „М-Т” ЕООД с резултат
ДДС за внасяне в големи размери и същият не е внесен,
независимо че всички фактури са платени в брой на представляващия дружеството.
За дружеството-получател от същата счетоводна кантора са подадени за процесния
период Справките-декларации за ДДС с резултат ДДС за възстановяване за
м.07.2018г. и за внасяне за д.п. м.06. 08, 09, 10.2018 г. в минимални размери. При тези факти обоснован е
извода знание, че данъкът няма да бъде внесен от доставчика, доколкото едно и
също лице е пълномощник на двете дружества, изготвя и подава различни документи
за целите на данъчното облагане. 3/ В подкрепа на този извод е, че през
процесния период търговските взаимоотношения се ограничават между три
дружества: дружеството-доставчик „М-Т“ ЕООД от една страна и получатели „Т-75“
ЕООД и „Р-Х“ ЕООД, като и двете дружества се представляват от С.Б.– свързани
лица по см. на &1т.3 б. „д“ от ДР
на ДОПК.
С
оглед естеството на дейността, този факт сам по себе си не е обуславящ знание у
получателя, но в съвкупност с останалите обстоятелства, описани в т. 1 и т.2
водят до единствения логичен и последователен извод, че получателят е знаел, че
данъкът няма да бъде внесен.
Налице е и следващата
предпоставка-получателят да е знаел, че данъкът няма да бъде внесен от
доставчика към момента на процесните доставки. За реализирането на този вид
солидарна отговорност е необходимо към момента на всяка една от доставките
получателят да е знаел, че доставчикът няма да внесе дължимия данък. Съдът
намира, че този факт се доказва от представените по делото доказателства -
доставчикът в момент, предхождащ първата по време доставка е имал задължения в
особено големи размери.
Образуваното изпълнително производство срещу „М-Т“ЕООД
с № С-180027-022-0026356/25.04.2018 г. / от л. 168-184 / е за задължение в
размер на 363 183.76 лв. главница и 24 667.87 лв. лихви. Видно от Служебна
бележка от публ. изпълнител изх. № С-190027-181-0064886/23.07.2019 г.
предприетите обезпечителни мерки не са постигнали целта си, поради липса на
имущество у длъжника.
Следователно, информацията за задължения
в особено големи размери на доставчика е била известна на получателя и това е
така въз основа на доказателствата за близки житейски отношения между
представляващите ги лица и общото счетоводно обслужване на двете дружества.
Именно проучвайки финансовото състояние на доставчика преди встъпване в търговски
взаимоотношения са действия, продиктувани от добрата търговска практика. По
аргумент на противното, осъществявайки търговски обмен с контрагент, който към
момента на сделките има задължения в особено големи размери е в разрез с
добрата търговска практика и сочи недобросъветстно поведение на
дружеството-жалбоподател.
Основен
принцип, залегнал в ЗДДС е данъкът по доставката да се събере от получателя по
доставката и да се внесе от доставчика, който го е начислил. В случая
оспорващият своевременно упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит,
макар и ЗДДС в чл. 72 да му дава възможност това право да се упражни в
следващите 12 данъчни периода след възникването му, т.е. жалбоподателят не е
положил грижата на добър търговец.
Като се има предвид и обстоятелството,
че „М-Т“ЕООД не е внесъл дължимия данък по процесните доставки, както и
дългогодишните контакти и близки житейски отношения между физическите лица,
представляващи дружествата, търговските взаимоотношения между дружествата, обща
обслужваща ги счетоводна кантора, правилни са изводите на органа по приходите,
че са налице предпоставките за приложение на чл. 177 от ЗДДС.
Следва да се посочи, че съгласно константната пракита
на ВАС, "Отговорността по чл. 177 от ЗДДС е особена
солидарна отговорност, като една от предпоставките за ангажирането й е
изискването данъкът да не е внесен ефективно като резултат за данъчен период.
Задължението за внасянето на данъка е на доставчика, предвид че на него
получателят по доставката е заплатил дължимия данък. За да се пристъпи към
реализиране на солидарна отговорност, следва да се установи връзката между
невнесения данък за периода, в който е настъпило данъчното събитие, съответно
данъкът е станал изискуем и невнесения данък по конкретната доставка към
лицето, чиято отговорност се реализира, както и дължимият данък да не е внесен
към датата на издаване на ревизионния акт на получателя, чиято отговорност се
търси. Тази отговорност не е за разчитане с бюджета въобще за определен данъчен
период, а следва да е свързана с конкретната доставка - пряка или предходна, т.
е. за едни и същи стоки или услуги, а не въобще за всички доставки за определен
период и това изрично е разпоредено от чл. 177, ал.6 от ЗДДС. Целта на
отговорността по чл. 177 ЗДДС е да се
предотврати загуба на данъчни приходи".
В този аспект и при съобразяване на горните
обстоятелства съдът приема че в случая е доказано от данъчната администрация
наличието на всички кумулативни предпоставки на нормата на чл. 177, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗДДС и
правилно е ангажирана на това правно основание отговорността на
дружеството-жалбоподател.
Във връзка с възраженията в жалбата с аргументи
черпени от пратиката на СЕС следва да се посочи следното:
Принципната допустимост на института на солидарната
отговорност и съответствието му с Директива на Съвета 2006/112/ ЕО е
потвърдена с решение на Съда на ЕО по дело С-384/04, където Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3 от Шеста
директива (отм.), сега чл. 205 от Директива на Съвета 2006/112/ЕО /съгласно таблицата за съответствие,
съставляващо Приложение ХІІ/, позволява законодателство, предвиждащо, че
данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги, и което е
знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият ДДС, дължим
във връзка с тази дос-тавка, или всяка предходна или бъдеща доставка, няма да
бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. В този смисъл в
диспозитива на решението си Съдът постановява, че подобно законодателство не
противоречи на Общностното право, като обаче подчертава, че уредбата следва да
спазва принципите за правна сигурност и пропорционалност. Последните принципи
от своя страна следва да се приеме, че в случая са спазени в пълна мяра.
По отношение на правната сигурност и добросъвестността
многократно в своите решения Съдът е посочвал, че данъчно задължено лице, което
действа добросъвестно и вземайки всички възможни разумни мерки, за да се увери,
че не участва в ДДС злоупотреба, не може да бъде държано отговорно за
евентуално извършена злоупотреба от други лица по веригата на доставките. Така
например в решение по обединени дела С-354/03, С-355/03 и
С-484/03 Съдът подчертава, че
отчитане намерението (с други думи добросъвестността) на друг търговец,
различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или
възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща,
би било в противоречие с целите на общата система на ДДС. В решението си
по обединени дела С-439/04 и С-440/04 Съдът особено подчертава: "ясно е, че
търговците, които вземат всички мерки, които са необходими, за да гарантират,
че техните сделки не са свързани с измама, независимо дали това е измамно
избягване на ДДС или друга измама, трябва да могат да разчитат на законността
на тези сделки, без риск да загубят правото си на приспадане..". В т.59 и
т.61 от същото решение се подчертава, че въз основа на обективни фактори се
извършва преценка относно това, дали данъчно задълженото лице е знаело или е
трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с
измамно избягване на ДДС. В тази връзка следва да се посочи и решението на Съда
по дело С-271/ 06,
където е посочено, че споделянето на риска от злоупотреба, извършена от трета страна,между
данъчно задълженото лице и данъчната администрация следва да спазва принципа на
пропорционалността, като ще бъде очевидно непропорционално да бъде държано
отговорно данъчно задължено лице за неплатен данък, причинен от
злоупотребителни действия на трети страни, върху действията на които данъчно
задълженото лице не е могло по никакъв начин да повлияе. От друга страна Съдът
обаче постановява, че не противоречи на Общностното право да се изисква от
данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури
него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие
в отклонение от данъчно облагане. Следователно обстоятелството, че данъчно
задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело е всяка разумна мярка
в рамките на собствените си възможности са важни предпоставки за решаване на
въпроса, следва ли лицето да бъде държано отговорно.
Или иначе казано, за да бъде приложен институтът на
солидарната отговорност, обоснован на общото положение, че отговорното лице е
знаело или е било длъжно да знае, следва точно това отговорно данъчно задължено
лице, а не друго лице, да може да бъде упрекнато, че не е действало
добросъвестно или с грижата на добрия търговец към собствените си работи. Това
в случая е безспорно установено.
При посочената като установена по делото фактическа
обстановка и при така даденото тълкувана на приложимата правна норма, съобразно
и принципните положения установени от практиката на Съда на Европейския съюз, в
конкретния случай съдът, че правилен и обоснован е изводът на органите по
приходите, че „Т-75“ЕООД в качеството си на получател по облагаема доставка е
"знаел", че данъкът добавена стойност по нея няма да бъде ефективно
внесен в бюджета от доставчика му.
В заключение, съдът приема, че установените
взаимоотношения между двете дружества сочат наличието на такава свързаност
между доставчика и получателя на облагаема доставка, която е един от възможните
обективни факти, обуславящ знание по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, а именно знание у физическите
лица, осъществяващи управлението на дружеството-получател, че дължимият данък
във връзка с облагаемите доставки, осъществени от неговия доставчик, няма да
бъде внесен. Събирането на достатъчно и безпротиворечиви доказателства за
субективния елемент от правопораждащия фактически състав по чл. 177, ал. 1 във вр. с ал. 2, предл. първо от ЗДДС обуславя извод за правилно и
законосъобразно ангажиране на отговорността на "Т-75" ЕООД на това
основание. В този смисъл е Решение № 10683/ 09.07.2019г по адм. д. № 3826/
2019г ВАС, VIII отд.
По тези съображения съдът намира оспорения ревизионен
акт №
Р-03002719003620-091-001/24.10.2019 г., издаден от С.Й.Г.- Началник на сектор
«Ревизии» при ТД на НАП- гр. Варна и А.В.Д.-гл. инспектор по приходите,
потвърден с Решение №312/14.01.2020 г. на Директор на Дирекция «Обжалване и
данъчно-осигурителна практика» Варна при ЦУ на НАП, с който на „Т-75“ ЕООД с. Д. Войниково, с ЕИК ********, представлявано
от управителя С.З.Б.е ангажирана
солидарна отговорност по чл. 177 ал.2 предл. първо от ЗДДС е ангажирана
отговорност по фактури, издадени от „М-Т“ ЕООД с ЕИК ********* през м.06, 07, 08, 09
и 10.2018 г. в размер на
83462.91 лв. главница и 8 936.07 лв. лихви, както следва: за д.п. м
06.2018 г. – 7065.27 лв. главница и 912.67 лв. лихви; за д.п. 07.2018 г. –
главница 6300.00 лв. и лихви 763.06 лв.; за д.п. 08.2018 г. – 31060.72 лв.
главница и 3494.61 лв. лихви; за д.п. 09.2018 г. – главница 4337.72 лв. и лихви
439.25 лв.; за д.п. 10.2018 г. – главница 34809.20 лв. и лихви 8936.07 лв. за законосъобразен.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Съобразно разпоредбата на чл. 16, ал.3 ДОПК отговорността на третото лице по чл. 14, т.3 ДОПК обхваща данъците, лихвите и разноските по
събирането им. В чл. 177, ал.2 ЗДДС отговорността по ал.1 се реализира по реда
на чл. 117 - 120 ДОПК, в което производство са приложими общите правила от
Дял първи на ДОПК, сред които е чл. 16, ал.3 ДОПК. Тоест, отговорността по чл. 177 ЗДДС е не само за данъка, но и за лихвите от
несвоевременното му внасяне.
При този изход на спора и своевременно заявена
претенция за това на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото под формата на дължимото
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 3 302.00 лева, изчислено по
правилото на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на жалба „Т-75“
ЕООД с. Д. Войниково, с ЕИК ********, представлявано от управителя С.З.Б.,
против Ревизионен акт № Р-03002719003620-091-001/24.10.2019 г.,
издаден от С.Й.Г.- Началник на сектор «Ревизии» при ТД на НАП- гр. Варна и А.В.Д.-гл.
инспектор по приходите, потвърден с Решение №312/14.01.2020 г. на Директор на
Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» Варна при ЦУ на НАП, с
който на
основание чл. 177 ал.2 предл. първо от ЗДДС е ангажирана отговорност по
фактури, издадени от
„М-Т“ ЕООД с
ЕИК ********* през
м.06, 07, 08,
09 и 10.2018 г. в размер на 83462.91 лв. главница и
8 936.07 лв. лихви, както следва: за д.п. м 06.2018 г. – 7065.27 лв.
главница и 912.67 лв. лихви; за д.п. 07.2018 г. – главница 6300.00 лв. и лихви
763.06 лв.; за д.п. 08.2018 г. – 31060.72 лв. главница и 3494.61 лв. лихви; за
д.п. 09.2018 г. – главница 4337.72 лв. и лихви 439.25 лв.; за д.п. 10.2018 г. –
главница 34809.20 лв. и лихви 8936.07 лв.
ОСЪЖДА „Т-75“ ЕООД с. Д. Войниково, ул. „Хр. Ботев“ №2, с
ЕИК ********, представлявано от управителя С.З.Б., да заплати на Дирекция
"ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 3 302.00 лева /три хиляди триста
и два/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: