Р Е Ш Е
Н И Е
№ III – 28 16.03.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав
На шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно
гражданско дело номер 2771 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата
съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ответника И.К., гражданин на Република Северна Македония, род. на ***г. в гр. П., Северна Македония,
с постоянен адрес в Република Северна Македония: гр. Д., ул. „Д. Г.“ № ** ЕГН: **********,
с адрес: гр. Б.,
ж.к. „М. р.“ бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, подадена чрез назначения му на
основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв. Сава Каров-
БАК, против решение № 260049 от 06.10.2020г., постановено по гр.д. 776/2019г.
по описа на НРС, с което първоинстанционният съд е уважил предявения от ищеца „НИКОРУС 2015“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, ул. „Русалка“ №
12Б, ет.4, ап.6, със съдебен адрес: град Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 21, етаж 2, иск с правно основание чл. 109 от ЗС
и е осъдил ответният въззивник да премахне монтираните метални прегради, находящи се между западната външна стена на
притежавания от него самостоятелен обект и западната оградна стена на поземлен имот с
идентификатор 11538.503.263 по КККР на град Свети Влас, община Несебър, както и да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК направените по делото пред първата инстанция разноски в размер
на 830 лв.
В подадената
въззивна жалба, въззивникът е изразил недоволство от обжалваното решение, по
съображения, че същото е неправилно, несправедливо и неоснователно, в т.ч. и
незаконосъобразно. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
процесната част от имота, макар и включена като площ в нотариалния акт за
собственост на ответника, е предвидена по проект за озеленяване, което
фактически не е изпълнено. В тази връзка въззивникът счита, че досежно това
обстоятелство е налице противоречие в заключението на вещото лице в
обстоятелствената му част и в графичната част по приложение № 4, № 8 и № 9 към експертизата. Наведени са и съображения за несъобразяване в обжалваното решение на
данните за площта на притежавания от ответника имот, съдържащи се в документа
му собственост от 2011г. с правата на ищеца, който е придобил в ид.ч. от целия
поземлен имот по-късно през 2015г. На
последно място се сочи необоснованост на изводите на съда досежно извода на
съда, че премахването на процесните парапети е необходимо с цел да не
препятства упражняване правото на ползване на ищеца. Моли за
отмяна на първоинстанционния съдебен акт, в т.ч. и в частта
за разноските.
По искане на въззивника на основание чл. 267, ал. 2 от ГПК във въззивното производство е изслушано повторно вещото лице по извършената
в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. В съдебно
заседание, въззивникът, чрез назначения му особен процесуален представител
поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемия –ищец „НИКОРУС 2015“ ЕООД, редовно уведомен чрез упълномощения му процесуален
представител не е представил писмен отговор.
След извършена на основание чл. 267,
ал. 1 от ГПК проверка, съдът намира, че въззивната жалба е депозирана в
законоустановения двуседмичен срок по чл.259, ал. 1 ГПК и от легитимирано лице
с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.
С оглед
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и направените в
жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция намира въззивната жалба за
основателна, по следните съображения:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от ищеца „НИКОРУС
2015“ ЕООД с искане за осъждане
на ответника
да премахне незаконно монтираните метални прегради, находящи се между западната
външна стена на притежавания от него самостоятелен обект и западната оградна
стена на ПИ с
идентификатор 11538.503.263 по КККР на град Свети Влас, община Несебър.
Ищецът твърди, че е собственик на 3/5 ид.ч. от
ПИ, върху който е построена сградата, в която се намира собствения на ответника
имот, представляващ ателие на два етажа. Сочи, че ответникът е монтирал
незаконно – без строителни книжа и в отклонение на одобрения архитектурен
проект на сградата две метални прегради, обособявайки тераса от западната страна
на жилището, каквато няма предвидена в проекта на сградата. Ищецът счита, че в
тези си действия ответникът нарушава правото на собственост на ищеца, пречейки
му да го реализира в пълен обем, създава
невъзможност да се ползва западната част на дворното място и затруднява достъпа
до входната врата на жилищната сграда. С оглед тези съображения ищецът моли за осъждане
на ответника да премахне горепосочените метални прегради.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен
представител е оспорил предявения иск като е изложил съображения, че парапетите
са били монтирани преди да закупи имота, като единия от тях е поставен с цел предпазване от падане от горното ниво към
долното ниво в източния край на имота, представляващ покрив /таван/ на
находящия се под него магазин, чийто вход е от другия край на улицата, а другия
парапет ограничава края на имота откъм двора на улицата в горната част. Сочи
се, че така обособената тераса не препятства ползвателите, тъй като
представлява място, което не позволява ползване с оглед така оформеното
архитектурно разрешение на сградата.
Районният съд е квалифицирал иска с правна квалификация по чл.109 от ЗС, като с
обжалваното решение го е уважил изцяло, приемайки, че поставените метални
прегради обособяват тераса, което пространство е част от дворното място и е
предвидено за озеленяване, поради което чрез заграждането се създават пречки за
упражняване от ищеца в пълен обем на правата си на собственост в дворното място.
След извършена на основание
чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение Бургаският окръжен съд не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо.
С оглед
изложените във въззивната жалба доводи, становищата на страните и след преценка
на доказателствата по делото, Бургаският окръжен съд намира за установено
следното:
По делото е безспорно установено, че ищецът е
собственост на 3/5 ид.ч., представляващо 60 % идеални части
от ПИ с идентификатор № 11538.503.263 по КККР на град Свети Влас, община
Несебър с площ от 240 кв.м., при съседи: ПИ с идентификатори 11538.503.89,
11538.503.253,11538.503.91 и 11538.503.262, а ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.503.263.1.3, построена в
гореописания ПИ, представляващ ателие на две нива, находящо се на първи
подземен и нулев етаж, площ от 84.01
кв.м., състоящо се от три помещения, санитарен възел, тераса- веранда и
вътрешна стълба, свързваща двете нива, при граници: север и юг- външен зид,
запад- двор, изток- стълбище и външен зид. По делото не се спори, а и от
данните се установява, че от западната страна на ателието на ответника са
поставени два метални парапета, който съответно ограждат пространството между западната
външна стена на ателието и западната оградна стена на дворното място,
обособявайки тераса пред самото ателие.
За установяване на съответствието между фактическото
положение и предвиденото по одобрения архитектурен проект на сградата, в която
се намира процесното ателие по делото е извършена съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета съда, като по искане на ответната
страна- въззивник вещото лице е изслушано повторно във въззивното
производство при условията на чл. 267,
ал. 2 от ГПК. От заключението се установява, че сградата, построена в процесния
ПИ има вход от северната страна, като същият обслужва всички обекти в нея, с
изключение на ателието, собственост на ответника, чийто вход е самостоятелен от
запад, съгласно означението в Приложение № 9 към експертизата. От приложенията
към заключението става ясно, че площта на ПИ имот, върху който е построена сградата
към датата на проекта е 230 кв.м., като след застрояването на сградата при кота
0.00м. с площ от 81кв.м. е посочен остатък на свободна дворна площ от 149 кв.м.
Вещото лице е посочило, че ателието е с обща площ от 63 кв.м. и е на две нива,
едното -на кота +0.00 м., а другото -на -1.40м. Установено е, че от запад на
жилищната сграда пред ателието на ответника в рамките на покрива на сутерена с
метални парапети е действително заградено пространство от двора, което на запад
граничи с регулационната линия на съседния имот, а от юг – с второстепенна
постройка /Приложение 5/ на по-ниско ниво, а на север – с метален парапет по
продължението на северната фасадна плоскост. Вещото лице е изчислило, че
заградената с металните парапети пред ателието площ е 21 кв.м., заедно с площта
на ателието от 63 кв.м. съответства на общата площ на закупения от ответника
имот от 84кв.м. съобразно данните в документа му за собственост. От
експертизата, в т.ч. и графичните й приложения става ясно, че в архитектурния
проект на сградата е предвидено ограждане с
врата на дворното пространство пред ателието от север /Приложение № 5/, като в рамките на ограденото
пространство е предвидено озеленяване, което фактически не е реализирано.
Установено е, че процесните два метални парапета са поставени, така, че да
преграждат без врата от север само
застроеното в сутерена дворно място на горепосочения поземлен имот, като така оградената
тераса не затруднява достъпа на останалите собственици до входната жилищна
врата на сградата, който е от север. Посочено е, че по проект не е предвидено преминаване покрай цялата западна фасада на
сградата, но ограждането без врата е пречка терасата да се ползва от
останалите собственици. От заключението се установява, че премахването на
парапета от юг /Приложение 3 / крие риск
от падане и увреждане, а премахване на парапета от север ще осигури само достъп
до края на терасата на кота -0.16 /Приложение 2/. Вещото лице е посочило, че за
монтираните метални прегради не са издадени строителни книжа, като по проект
сградата има предвидена ограда и врата
от североизток, както и, че на практика предвидения парапет към входната
врата е изпълнен към верандата като продължение на северната фасадна плоскост.
Вещото лице е допълнило, че в описанието на разпределението на ателието в
таблицата на Приложение 5, макар
верандата да е част от ателието, тя не е означена със съответен за това индекс
в одобрения проект. Уточнено е, че процесните ограждения не препятстват
влизането в жилищната сграда, защото от източната страна има пътека, по която
се минава, за да се слезе към долната улица. По отношение на Приложение № 9 –
вещото лице е показало разликата между предвиденото по проект и фактически
изпълненото на място, като е посочило,
че въпреки, че самата ограда е изместена фактически навътре във верандата, след
приспадане на частта за озеленяването, следва извода, че спазена квадратурата на
ателието по проект.
С оглед гореустановената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Съгласно чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. За уважаване на предявената негаторна претенция в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху процесния имот на соченото от него придобивно основание, както и, че ответникът му пречи да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху имота, без да има правно основание за това.
В случая въззиваемия-
ищец в първоинстанционното производство твърди, че ответника е поставил две
метални прегради в дворното място, в което ищецът има право на собственост, в резултат
на които му пречи да реализира правата си на собственост в пълен обем,
тъй като създава невъзможност за използване на западната част на дворното място
и затруднява достъпа му до входната врата на жилищната сграда.
Съгласно указанията,
дадени в ТР № 4/ 2015 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС в настоящия случай основателността
на иска на чл. 109 от ЗС предполага както доказване на
собственическите права на ищеца върху процесното заградено от ответника място,
така и установяване неоснователността на действията на ответника, чрез които се
създават пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия
пълен обем. В тежест на ответника, е да докаже правното основание,
противопоставимо на ищеца за извършеното въздействие, респ. дори и да са въздействията
да са неоснователни, ако същите не създават пречки на собственика, това
обстоятелство до неоснователност на негаторния иск.
По делото е
установено, че през 2015г. ищецът е придобил правото на собственост върху ид.ч.
от ПИ, върху който през 2006г. е била построена сградата, в която ответникът е
закупил през 2011г. собствеността върху процесното ателие. Установено е също,
че след построяване на сградата, остатъчната свободна дворна площ на собствения
на ищеца в горепосочените ид.ч. ПИ възлиза на 149 кв.м. Видно от данните по делото, в т.ч. експертното
заключение, ведно с графичната му част /Приложение № 9/ застроената площ на сградата на
ниво кота 0.00, на което се намира
ателието на ответника е 81 кв.м. и включва площта от 63 кв.м. на ателието и 18 кв.м. – стълбищна клетка. Тъй
процесното оградено като веранда място с площ от 21 кв.м. се намира върху сутерена
на сградата на ниво -2.80м., който е с площ от 102 кв.м., след приспадане на застроената отгоре част на
сградата на нивото на ателието от 81 кв.м., следва, че заградената с парапетите
площ от 21 кв.м. /102 кв.м.-81 кв.м./ попада в имота на ответника от 84 кв.м.
/63+21 кв.м./ т.е. в рамките застроената част на сградата.
От гореизложеното
следва извода, че заграденото с металните парапети място от 21 кв.м.
представлява част от сградата, а не от собственото на ищеца дворно място, като
неотразяването на тази площ като веранда в проекта на сградата не води до
извод, че площта не е част от сградата. Отделно от това в проекта е предвидено
да има ограждане с врата от север, чиято цел е именно осигуряване на самостоятелен
достъп към входа на ателието, доколкото само за него е предвидено да се
осъщестявава от северозапад, за разлика от останалите обекти в сградата, чийто
общ вход е от север. Затова съдът счита, че предвидената в проекта врата
от север, макар да не е изпълнена в този й вид, а като ограждение чрез
поставяне на процесния метален парапет не представлява нарушение на проекта и
нарушение на строителните правила и норми, т.е. не представлява незаконен
строеж. Що се отнася до парапета от южната страна, вещото лице е посочило, че
такъв е предвиден в проекта и целта му е предпазна с цел да не се допусне
падане от високо поради голямата денивелация на терена.
С оглед горните
съображения съдът приема, че ищецът не доказа предпоставките на иска си по чл.
109 от ЗС, тъй като не се установи, че е собственик, в т.ч. и в ид.ч. на
заградената с металните парапети площ от 21 кв.м., нито че, чрез загражденията
ответникът му пречи да осъществява правата си на собственост върху незастроената
част от дворното място в пълен обем. По делото се установи, че заградената с
процесните метални парапети площ от 21 кв.м. представлява част от построената в
дворното място сграда, като макар заграденото място да се намира на кота 0.00 м., то не представлява част от дворното
място, а част от сградата, тъй като се намира върху тавана на сутерена й, който
е на кота -2.80м. Съдът намира, че именно съобразно обема на правата си
ответникът е заградил притежаваната от него площ от собствения му недвижим
имот- ателие, представляваща веранда съгласно документа му за собственост,
която е част от построената сграда. Доколкото в дворното място, чийто
собственик в ид.ч. е ищеца е построена сграда, същият следва да търпи това
правно положение съобразно обема на правата на всеки от собствениците в
сградата, като ищецът като собственик в ид.ч. от дворното място има право да
ползва само незастроената част от него, извън границите на сградата. Тъй като
процесните 21 кв.м., заградени от ответника не попадат в незастроената част от
дворното място, следва, че ищецът няма право да изисква да му бъде предоставен
достъп до тях, нито да ползва западната част на дворното място в застроената му
част, представляваща част от сградата. Що се касае до достъпа до дворното място
в експертизата е установено, че същият се осъществява от двете страни на терена
– от главния вход от северната страна и чрез пътека от източната страна, по която се минава, за
да се слезе към долната улица.
С оглед на горното искът по чл. 109 от ЗС се явява неоснователен и следва да се
отхвърли, като поради несъвпадение на изводите на настоящата съдебна инстанция с
приетото в обратен смисъл в обжалваното решение се налага отмяната на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нов, с който негаторния иск да бъде отхвърлен, в т.ч. и
в частта за разноските.
С оглед изцяло отхвърляне на иска и поради обстоятелството, че на
въззивника- ответника е назначен особен процесуален представител, в тежест на
ищеца- въззиваем следва да се възложи дължимата по въззивната жалба на
ответника държавна такса в размер на 15 лв., както и платеното от бюджета на
БОС възнаграждение на вещото лице за изслушването му пред въззивната инстанция в размер на 40 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 260049 от 06.10.2020г.,
постановено по гр.д. 776/2019г. по описа на РС- Несебър, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „НИКОРУС 2015“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, ул. „Русалка“ №
12Б, ет.4, ап.6, Съдебен адрес: град Несебър,
ул. „Иван Вазов“ № 21, етаж 2, иск с правно основание чл. 109 от ЗС
за осъждане на ответника И.К.,
гражданин на Република Северна Македония, род. на ***г. в гр. П., Северна
Македония, с постоянен адрес в Р. Северна Македония: гр. Д., ул. „Д. Г.“ № ** ЕГН: **********,
с адрес: гр. Б.,
ж.к. „М. р.“ бл.***,
вх.*, ет.*, ап.** да премахне монтираните метални прегради, находящи се между
западната външна стена на притежавания от него самостоятелен обект и западната
оградна стена на поземлен имот с идентификатор 11538.503.263 по КККР на град Свети Влас,
община Несебър, както и осъждането му да
заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото пред
първата инстанция разноски в размер на 830 лв.
ОСЪЖДА „НИКОРУС 2015“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в град Свети Влас,
община Несебър, област Бургас, ул. „Русалка“ № 12Б, ет.4, ап.6, със съдебен
адрес: град Несебър, ул. „Иван Вазов“ № 21, етаж 2, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на БОС дължимата за въззивно обжалване държавна такса от 15лв., както
и направените по делото разноски от
бюджета на БОС в размер на 40 лв. за
възнаграждение на вещото лице във въззивната инстанция.
Решението може
да се обжалва от страните с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.