ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 258
гр. Габрово , 20.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело
№ 20214200500197 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Кредит инс” АД -София против
разпореждане от 12.04.2021 г. по ч.гр.д. № 97/2021 г. по описа на Районен съд
- Трявна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, същата е с правно
основание чл. 413, ал. 2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следното:
Производството пред Районен съд– Трявна е образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК от „Кредит инс” АД -София срещу Д. Т. К. от гр. *******, ул.
************** за парични вземания по Договор за потребителски кредит на
граждани без поръчителство „Екстра“ № ********* онлайн за сумата от 1
000,00 лв. договорът е сключен под формата на електронен документ.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението за сумата от
716,70 лв. - такса „Гарант“ по договора за потребителски кредит „Екстра“ №
********** и сумата 237,00 лв. обезщетение за забава по договора за
1
потребителски кредит „Екстра“ № ************, за периода 03.08.2019г.-
05.04.2021 г.
В частната жалба се заявява, че по аналогия следва да бъдат приложени
правилата на банковата гаранция по отношение на договорената такса
„Гарант”, дължима на самостоятелно основание. Поради това тя не следва да
бъде включвана в разходите по потребителския кредит. Съпоставя банковата
гаранция с договорената такса „Гарант”. Счита, че при прилагането по
аналогия на правилата за банковата гаранция не следва да се включва тази
такса към разходите по потребителския кредит. Същата представлява
дължимо възнаграждение за услуга предоставена от дружеството гарант за
обезпечаване на вземанията по Договора за потребителски кредит „Екстра“ №
*************,дължима е по силата на самостоятелно правоотношение, което
е резултат от съзнателния избор на кредитополучателя.
Счита, че неоснователно е отхвърлена и претенцията за законната лихва и
такава се дължи на основание чл. 86 от ЗЗД.
Моли да се отмени разпореждането в отхвърлителната част, като се
издаде Заповед за изпълнение за сумите претендирани със Заявлението по чл.
410 ГПК.
На основание чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е изпратена на
длъжника.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 413, ал.2 от ГПК, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Неоснователна е жалбата в частта си относно претенцията за заплащане
на сумата от 716,40 лв. за договорна такса „Гарант”. Въззивният съд намира,
че клаузата, установяваща дължимост на такса "Гарант", заобикаля закона –
чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави,
доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на
нейните обезпечителни и обезщетителни функции. В случая таксата "Гарант",
2
посочена като глобална сума се кумулира към погасителните вноски, което
води до скрито оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно
обогатяване на търговеца за сметка на потребителя, както правилно е приел и
първоинстанционния съд. Поради изложеното не се дължи и сумата от 237,00
лв. лихва за забава върху тази такса.
С оглед изхода на спора не се дължат разноски.
Поради изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането № 73 от 12.04.2021 г. постановено по
ч.гр.д. № 97/2021 г. по описа на Районен съд - Трявна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3