№ 29
гр. Перник , 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария В. Милушева
като разгледа докладваното от Мария В. Милушева Гражданско дело №
20201720104656 по описа за 2020 година
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А. М. Р., с адрес: гр.
******, ул. „**** *******”, бл. *, вх. *, ап. ***, с искане да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 508,30 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „****
*******”, бл. *, вх. *, ап. ***, от които: главница в размер на 448,41 лева за периода от
01.05.2018г. до 30.04.2019г. включително, сумата от 59,89 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 10.07.2018г. до 15.06.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 03189/2020г.
по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
/КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС),
като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление
и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение
на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия.
В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът
е депозирал писмен отговор. В него, ответникът изразява становище за недопустимост
на иска, тъй като е предявен в противоречие с императивната материално правна
1
норма „продажба” – чл. 150, без да съществува договор за продажба – чл. 38а ЗЕ и чл.
123 ал. 1 т. 5 от Наредба № 3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в
енергетиката, без да е осъществявана сделката „пренос на топлинна енергия” – чл. 130
и без продажба. По основателността на иска, намира същия за неоснователен,
излагайки аргументи за това. Твърди, че за да не изпълнява сделката (топлината и без
сделка достига до „клиентите”), ищецът без правно основание изготвя „Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди”, в чл. 4 на които записва
несъществуващо в ЗЕ задължение „Продавачът е длъжен да доставя в абонатната
станция”. Счита, че така изготвените Общи условия за продажба са одобрени от
ДКЕВР, без комисията да притежава правомощия по чл. 21 ЗЕ за одобряването им.
Твърди, че искът е изготвен на основание неистински/подправен документ,
несъществуващ в правния мир акт – „Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди”, в чл. 4 на който ищецът е записал несъществуващо в ЗЕ задължение
„Продавачът е длъжен да доставя в абонатната станция”. Твърди, че
неистинския/подправен документ „Общи условия за продажба” е създаден, за да не се
прилагат нормативните разпоредби, уреждащи топлоснабдяването и в същото време
всичко да изглежда съвсем законно.
В съдебно заседание, ищеца поддържа исковете така, както са предявени с
исковата молба и пледира за уважаването им, намирайки ги за доказани по основание и
размер. Ответната страна, пледира за решение, с което предявените установителни
претенции бъдат отхвърлени, като неоснователни, аргументирайки се подробно в
представена писмена защита. Акцентира на незаконността на представените от ищеца
„Общи условия”. Обръща внимание, че Закона за енергетиката, в чл. 38а и чл. 123 ал. 1
т. 5 от Наредба 3 от 21.03.2013г. задължава „Топлофикация” да предложи договор за
продажба, а такъв договор няма. Сочи, че КЕВР е одобрило общите условия на
ищцовото дружество без правно основание. Поради това, че делото е образувано на
основание общи условия за продажба, които не са подзаконов акт, пледира за
прекратяване на делото, поради липса на правно основание за образуването му.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
За сумите по предявените обективно съединени искове е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1913 от 06.07.2020г. по ч.
гр. д. № 03189 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на
длъжника (ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е
оспорил вземанията, депозирайки писмено възражение. Последното, от своя страна, е
обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с
обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415
ГПК едномесечен срок. С оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените
искове за допустими, респ. дължи произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове от “Топлофикация Перник” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422
2
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ищецът “Топлофикация-Перник”ЕАД, освен производител на топлинна
енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44
ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на
чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба
на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
(изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната
връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице
възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е
определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна
енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да
са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е
необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната
връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В тази връзка, съдът не намира
основателност във възражението на ответника, че е необходим писмен договор, както и
че не следва да се съобразяват общите условия на ищеца, поради това, че са одобрени
от ДКЕВР без правно основание.
За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът
следва да докаже при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.
В съдебно заседание, проведено на 17.12.2020г., ответникът е заявил, че не
оспорва обстоятелството, че е собственик на процесния недвижим имот, поради което
съдът е обявил това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване. С оглед
на това, съдът намира, че ответникът се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege - по силата на
закона и е била налице по време на исковия период.
За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва
да докаже исковете си и по размер.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на
топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ),
3
като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен
такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е
възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на
договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго
индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се
отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е
реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията
на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната
равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки).
Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната
равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна
енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена
на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за
топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи
в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение,
местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и
др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по
силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради
което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава
съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите
условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от
него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на
дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна
енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла
4
вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава
квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените
квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за
дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се
заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
От изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и
ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се, че
количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното
количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.
Доказва се, че начислените суми са коректни и пресметнати, съгласно методологията,
утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния период. Вещото лице
е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни ежегодно, след проведени
отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, като преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са
предавани на представител на СЕС в законоустановения срок.
От обсъдената по-горе експертиза се установява и обстоятелството, че между
ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, уреждащ
взаимоотношенията между тях, чието действие не е прекратено към исковия период.
От изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че размерът на задължението на ответника, досежно
процесния имот, представляващо главница за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за исковия период е в размер на 448,41 лева. С оглед тези
обстоятелства, в синхрон с липсата на ангажирани по делото доказателства, сочещи за
извършено плащане от страна на ответника, предявения от ищеца иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ се явява основателен
и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6
на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва
от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
От обсъдената съдебно-икономическа експертиза се установява още, че на
ищцовото дружество се дължи и сумата от 59,85 лева, представляваща размера на
обезщетението за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018г. до
15.06.2020г. С оглед на това обстоятелство и предвид уважаването на главния иск,
съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86
ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, като основателен.
5
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
върху главницата от 448,41 лева, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 02.07.2020г. до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ, с решението по
установителния иск, съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил представляван
от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за
правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както
и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00. общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за
заповедното производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски в общ
размер на 520,00 лв, от които: 50,00 лв. за държавна такса в двете производства (исково
и заповедно), 150,00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно
производства и 320.00 лева – възнаграждение на вещи лица. С оглед изхода на делото,
същите следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените установителни искове, ответникът няма
право на разноски.
Мотивиран от горното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация-
Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж.к.
„Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А. М. Р., с адрес: гр. Перник, ул. „**** *******”,
бл. *, вх. Е, ап. ***, че А. М. Р. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 508,30
лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „**** *******”, бл. *, вх. Е, ап.
***, от които: главница в размер на 448,41 лева за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. включително и сумата от 59,89 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 10.07.2018г. до 15.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК –
02.07.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №
03189/2020г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендират се и разноски.
ОСЪЖДА А. М. Р., с адрес: гр. ******, ул. „**** *******”, бл. *, вх. Е, ап. ***
ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” сумата от 520,00
6
лева, представляваща направените по делото и по частно гражданско дело №
03189/2020г. по описа на ПРС, разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7