РЕШЕНИЕ
№ 381
гр. Благоевград, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Г. Янев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20241200500617 по описа за 2024 година
съобрази следното:
М. Б. К. и К. И. К. обжалват решение № 140 от 18.04.2024 г., постановено по
гражданско дело № 466 от 2023 г. на Районен съд Петрич, в частите му, с
които са уважени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е
отменен нотариален акт № 59 от 2022 г. за съответните идеални части. В
жалбата се твърди, че атакуваният с нея съдебен акт е незаконосъобразен и
неправилен. Районният съд не взел предвид представените от К. множество
писмени доказателства, както и такива доказателства, изискани от съда и
приети в съдебно заседание. Той постановил съдебния си акт в нарушение на
материалния закон и против процесуалните правила. Съдът се произнесъл на
база ЗН и не взел предвид, че става въпрос за земеделски земи, за които следва
да се приложат разпоредбите на ЗСПЗЗ. Същият неправилно се позовал на ЗН,
приемайки, че ищците са наследници на процесните имоти, а именно -
земеделски земи, без същите да са приели наследството по
законовоустановения ред, без да са представили нито едно доказателство за
приемане на наследството и доказателство, че са се грижили и обработвали
процесните земеделски земи. В казуса бил приложим ЗН, приет през 1949 г., и
неговите разпоредби важали за наследства, открити на и след датата на
влизането му в сила /30.04.1949 г./. Бил даден срок от 17 месеца на
собствениците или техните наследници да подадат заявление за
1
възстановяване на право на собственост върху земеделска земя. Това право
можело да бъде реализирано от наследниците им, които да искат
собствеността на притежаваната от наследодателя им земеделска земя. В
случая това не било направено, имало бездействие от страна на наследниците
/ищци по делото/ и те пропуснали всички срокове, и също пропуснали да
предявят своите претенции в 10-годишен срок, т. е. имало изтекла давност.
Същото се доказвало от изготвената справка от ОСЗ Петрич. Установило се, че
няма подадено искане/заявление за възстановяване на правото на собственост
на наследниците на Г. А. А. в законовоустановения срок след постановяването
на решение № 784 от 28.01.2000 г. След извършена проверка в Дирекция
„МДТ“ при Община Петрич било установено, че няма деклариране и
заплащане на данък наследство за процесните поземлени имоти от лицата-
ищци по делото. Свидетелят А.С. не можал да посочи правилно пътя до
нивите, защото не знаел къде се намират. За имота в местността „Тумбите“,
дадените от него показания не отговаряли на истината. Посочените от С.
събития и година на възстановяване на нивите също не били верни. Дадените
от него показания изцяло противоречали на истината. В периода 1991-1994 г.
имотите се стопанисвали от бабата и дядото на М., а след 1994 г. вече се
обработвали от нея и съпруга й К.. Никой от наследниците не полагал грижи
за тях. На нивата в „Чешме Уваси“ никога не било имало лозе, нито колове за
лозя. А.С. не бил ходил там, защото от много години бил извън страната и не
се бил прибирал в ** доста години. Не било вярно, че същият е идвал да
помага на майка си и баща си на лозето. К. и С.Т. никога не били идвали на
тези имоти, нито ги били стопанисвали и обработвали. Нивата в „Тумбите“ не
била бяло петно и се виждало, че същата се стопанисва в посочения 10-
годишен период. На тази нива в момента К.и имали направени доста
подобрения. Те направили трасиране на въпросните три земеделски имота, за
което представили фактури. Представените от адв. П. справки относно бели
петна били с изтекъл давностен срок, които обаче съдът приел като
доказателства и постановил решението въз основа на тях. Въпреки че били
представени множество доказателства, от които било видно, че процесните
земеделски земи се стопанисват от К.и и че се доказало, че наследниците не са
заявили своите права на собственост и своите интереси, същите не били
приети от съда и било постановено решение в полза на наследниците, без
същите да стопанисват земите и без да знаят къде се намират те. По безспорен
начин се доказало, че К. и М. К.и се занимават със земеделие повече от 25
години - от приложената по делото декларация-подписка от над 23 лица, със
саморъчно изписани три имена и подпис в подкрепа на К.и. Същата била
приета като доказателство по делото, но не била взета предвид при
постановяване на съдебния акт. Също така приложена и приета по делото била
и молба от Ю. Г. С., нотариално заверена на 05.05.2023 г., ищец по две от
гражданските дела, в която същият заявявал, че К.и се занимават със
земеделие повече от 25 години и потвърждавал, че не е подписвал
пълномощно на адв. П., не е давал съгласие за образуване на граждански дела,
2
не е запознат със съдържанието на исковата молба и прави отказ от двете
граждански дела. Същата молба не била взета предвид от съда при
постановяване на решението. Исковата молба четири пъти била поправяна от
адвокат П. и пак посочените дялове на собственост и квотите били неверни.
Децата на Г. и П. А.и от предишните им бракове не били осиновени. Оттук
дяловете им на собственост в исковата молба били неверни и неправилно
изчислени. Грешно, неправилно и недопустимо било да се дават дялове на
хора, които по закон нямали такива права. А. Г. А. и З. Г. А. не били
наследници на А. Д. М., а били деца на Г. А. от предишен брак, т. е. доведени
деца. А. Д. М. била дъщеря на П. А. от предишен брак, т. е. и тя била доведено
дете. М. К. не била наследник, но имала родствена връзка - в случая нейната
майка била наследник на М. Г. С.а /дъщеря/. Посочените квоти на собственост
на ищците противоречали на ЗН и на второто удостоверение за наследници.
Всички наследствени дялове в исковата молба били невярно представени и
изчислени. К.и били собственици с нотариален акт и правото им на
собственост било неприкосновено. Не се установили данни за направено
вписване на приемане или отказ от наследството на Г. А. А. в периода 1962 -
1967 г. от страна на наследниците-ищци по делото. Тогава била в сила
разпоредбата на чл. 50 от ЗН /ДВ, бр. 275 от 22.11.1950 г./, съгласно която
правото да се приеме наследството, открито в страната, се погасява с
изтичането на петгодишна давност от откриването му. Приемането следвало
да стане по реда на чл. 49, ал. 1 от ЗН, а именно - с писмено заявление до
районен съдия в района, където е открито наследството, като приемането се
вписвало в особена за това книга. Никой не бил приел наследствените имоти
както с изричен документ, така и с действия. Ищците не приели наследството
на Г. А., нито техните родители го били сторили. Производството трябвало да
бъде прекратено поради липса на процесуална легитимация на ищците. И към
настоящия момент по делото нямало представени доказателства, че същите са
наследници на процесните имоти. Те нямали правен интерес от разглеждане
на това гражданско дело. Г. А. и П. А. имали сключен законен граждански
брак, процесните имоти били придобити по време на брака и същите
представлявали тяхна съпружеска имуществена общност. Преживелият
съпруг - П. А., придобил половината от имотите, която половина
представлявала частта от прекратената СИО, както и 1/5 ид. ч. от другата
половина по наследство. Посочените в исковата молба квоти на собственост
на ищците не били правилно изчислени. По делото нямало приложени
доказателства, от които да е видно, че ищците са извършили действия по
посочените земеделски земи, за които претендират. Приложените по делото
скици били в противоречие със закона и били издадени 5 месеца след като
вече имало нов собственик - М. К., видно от нотариалния акт. При
постановяване на съдебния акт не били взети предвид приложените
документи от нотариус Топалова, както и свидетелските показания от
09.09.2022 г. Не била взета предвид приложената документация по нотариално
дело № 424 от 2022 г., от която било видно, че е спазена процедурата по
3
издаване на нотариалния акт за обстоятелствена проверка. Моли се за отмяна
на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове.
Подаден е отговор на жалбата от адвокат В. П., пълномощник на ищците. В
него се поддържа, че решаващият съдебен състав обсъдил задълбочено
събраните по делото доказателства и правилно достигнал до извода, че
исковете са основателни. В хода на производството безспорно се установило,
че ответниците не са владяли имотите в законовоустановения 10-годишен
период, поради което не са станали и техни собственици. Районният съд
обсъдил в акта си изключително подробно всички възражения на ответниците.
Доводите на последните не били правно аргументирани и не можели да бъдат
изведени от събраните доказателства. Първостепенният съд обсъдил
задълбочено всички събрани по делото доказателствени източници, поотделно
и съпоставяйки ги, и така достигнал до единствения правилен правен извод за
основателност на предявените претенции. Подробно била анализирана от съда
твърдяната от ответниците придобивна давност, установено било, че същата
не е налична, тъй като липсват и двата й елемента /corpus и animus/. За да се
придобие право на собственост по давност, каквото било твърдението на
ответниците, не било достатъчно само съставяне на нотариален акт, който да
удостоверява това обстоятелство, и то по реда на извършена обстоятелствена
проверка. Следвало да се докаже явно, необезпокоявано и непрекъснато
упражняване на фактическа власт върху имота, с намерението да бъде
придобита собствеността. По давност право на собственост можело да бъде
придобито само тогава, когато фактическата власт и намерението за своене са
били противопоставени на лицето, което е притежавало преди това
собствеността, и то без неговото противопоставяне. В настоящия казус
безспорно се установило, че ответниците не са стопанисвали имотите за
период, по-дълъг от 10 години, каквото било законовото изискване.
Последното се установило както от разпита на свидетелите С. и Тачев, така и
от приложените от ОСЗ извлечения от заповеди за стопанските 2020/2021 и
2021/2022 г. От тези писмени доказателства безпротиворечиво се
установявало, че два от процесните имоти са се стопанисвали от правни
субекти, различни от ответниците, и то в периода, за който те претендират
изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сумите били заплащани в полза на
наследниците на Г. А. и били получавани от негов наследник по закон.
Стопанисването на имотите като „бели петна“ означавало, че същите не са
били обработвани преди това и именно поради това са предоставени за
стопанисване на заявителя. Относно имота в местността „Тумби“, в
производството се установило, че същият имот е стопанисван от част от
ищците до 2014 г., когато пожар унищожил лозовите насаждения. Ето защо
дори и само тези доказателствени източници били достатъчни за
опровергаване на наличието на твърдяното владение. В случая ставало въпрос
за обикновен опит за присвояване на чужда недвижима собственост, чрез
използване на законовата възможност, предвидена в чл. 79 от ЗС, без обаче да
са налични предпоставките за това. Моли се за потвърждаване на решението в
4
атакуваните му части.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
К.и представиха документи пред окръжната инстанция, но същите не бяха
приети като писмени доказателства в процеса, защото се оказаха неотносими
към спора, а и възможността за ангажирането им беше преклудирана.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.
Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Петрич е
валидно. Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които
регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на
спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се
явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.
След като анализира приобщения от първата инстанция доказателствен
материал, Окръжен съд Благоевград достигна до същите фактически и правни
изводи, поради което препраща към мотивите на Районен съд Петрич, на
основание чл. 272 от ГПК.
Видно е от съдържанието на обжалвания съдебен акт, че
първоинстанционният съд изключително обстойно, задълбочено и внимателно
е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и гласните
такива, като е съпоставил същите не само помежду им, но и спрямо
приобщените писмени доказателства.
Ищците надлежно, чрез необходимото пълно, главно и пряко доказване, са
установили по делото съответните си права на съсобственици по наследство.
Идеалните им части са правилно пресметнати от районния съд. Последният не
е смесил правните институти на наследствената трансмисия и правото на
заместване. Той не се е отклонил от приложимите в казуса императивни
норми на ЗН. Не се констатира наличие на твърдяните от жалбоподателите
пороци на атакуваното съдебно решение в наследственоправния му аспект.
К. поддържат тезата, че са станали изключителни собственици на двете ниви и
лозето чрез придобивно давностно владение.
Според утвърдената правна доктрина - „Придобиване по давност на
недвижими имоти“ от Цветалина Петкова, Нов български университет,
София, 2015 г., стр. 68-77 - придобиването по давност е един от предвидените
в чл. 77 от ЗС способи за придобиване на правото на собственост /titulus
acquirendi/. То е институт на вещното право. Фактическият състав на
придобивната давност включва упражняването на владение - анимус и корпус.
Той се осъществява с извършването на активни, външно обективирани
действия, от които може да се направи изводът, че едно лице упражнява
фактическата власт върху конкретен имот като свой собствен. Придобиването
5
по давност е оригинерен придобивен способ. Владелецът придобива правото
на собственост не от друг правен субект и независимо дали вещното право е
принадлежало на трето лице. Придобиването по давност следва да се
определи като правомерно юридическо действие. Фактическият му състав
включва владение, изтичане на определен срок и позоваване пред съд или
нотариус. В този смисъл същият може да бъде определен като смесен
/хетерогенен/. Обект на придобиване са само вещни права. Функцията на
придобивната давност, най-кратко казано, е да приведе правното положение в
съответствие с фактическото, като придаде правно значение на фактическите
отношения заради общественото, публичното благо /bono publico/. От гледна
точка на собственика следва да се съобрази липсата на интерес от негова
страна към вещта, която, в крайна сметка, съчетана с владението на трето
лице, има за правен резултат намаляването на имуществото му. Що се отнася
до владелеца, функцията е възнаградителна, защото законът му признава и
зачита интереса към вещта, положените грижи и направените разходи. Чрез
придобиването по давност се избягва и т. нар. „probatio diabolica“, което би
направило невъзможно доказването на правото на собственост.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2012 г., ОСГК, докладвано от съдията Камелия Маринова, придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ чрез фактическо упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII от
ЗС, наименувана „Придобиване и изгубване на вещни права“ и обхващаща
разпоредбите на чл. 79-86 от ЗС. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира
фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в
закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС - в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, и добросъвестност и юридическо основание -
в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Правната последица - придобиване на
вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти.
Недопустимо е по тълкувателен път в нормативно определения фактически
състав да се включват и други елементи. Следователно изискващото се от чл.
120 от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС волеизявление - позоваване, не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС. Това обаче не
означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или
на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в
закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege,
означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация
на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност да е
юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно
да се включват събития от физическия свят или психични състояния без
участие на активни съзнателни преживявания на човека.
Фактическият състав на владението, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, включва
както обективният елемент на упражнявана фактическа власт, така и
6
субективният елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридически действия, които по
определение обхващат като свой елемент както наличието на представи и
желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето,
изменението и погасяването на права и задължения /представляващи
субективният елемент от предметното им съдържание/, така и тяхното
обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане
от други, с цел да се разкрият тези преживявания и представи
/представляващо обективният елемент от предметното им съдържание/.
Съгласно чл. 77 от ЗС, вещните права се придобиват чрез правна сделка, по
давност или по друг начин, определен в закона. Принцип в гражданското ни
законодателство е, че вещните права се придобиват въз основа на
обективирано волеизявление за това. Целта на този принцип е както зачитане
на волята на правните субекти, така и защита на обществения интерес чрез
създаване на яснота по отношение на субектите и обектите на вещните права,
с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт -
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Чл. 69 от ЗС
предполага наличието на намерение да се свои вещта. За да се трансформира
фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия,
съответстващи на определено вещно право, в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване на наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност. Разпоредбата на чл. 120
от ЗЗДог вр. чл. 84 от ЗС урежда волевото изявление на субективния елемент
на владението чрез процесуални средства - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост, или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т.н. До момента, в който предполагаемото от закона намерение за
своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие и
правото на собственост. При наличие на позоваване правните последици -
придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на
законово определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 от ЗС.
Нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗС изисква упражняване на фактическа власт с
намерение за своене в продължение на 10 години. Упражняваното владение
трябва да е било спокойно - да не е установено с насилие, явно - фактическата
власт да е упражнявана така, че всеки заинтересован да е имал възможност да
научи за това, постоянно - упражняването му да няма случаен характер, а да е
израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното
владение на други лица, непрекъснато - да не е било прекъсвано изобщо, в
7
частност - за период по-дълъг от 6 месеца /чл. 81 от ЗС/, като се съобразява и
презумпцията на чл. 83 от ЗС, и несъмнено - да няма съмнение, че лицето е
държало вещта, както и че я е държало за себе си /Решение № 144 от
02.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1650/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Гергана Никова/.
В конкретния казус са разпитани трима свидетели.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко
Цеков, „Сиела“, София, 1997 г., стр. 48/.
В случая ответниците са довели само един свидетел - И. А. К.. Неговите
показания са крайно недостатъчни за доказване на застъпваната от тях
позиция в съдебното производство. Те са и твърде неубедителни. Разказаното
от този свидетел се опровергава както от показанията на ищцовите свидетели -
А. С. С. и И. С.., така и от приобщените от районния съд допустими и
релевантни писмени доказателства.
Декларациите, копия на които се намират на листи 174, 322 и 354 от
първоинстанционното дело, на практика представляват писмени свидетелски
показания, които са недопустими по ГПК /Решение № 39 от 23.03.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 4091/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева,
Определение № 292 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7320/2013 г., III г. о.,
8
ГК, докладчик съдията Илияна Папазова, Решение № 110 от 12.07.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1931/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д. Хитова,
Решение № 341 от 02.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Велислав Павков, и др./ и правилно са игнорирани от
Районен съд Петрич. Процесуалният закон не допуска даването на
свидетелски показания в писмен вид, поради което и въпросните документи не
са годни доказателствени средства и тяхното необсъждане от районния съд не
е процесуално нарушение.
Както правилно е анализирала и първата инстанция, свидетелят И. К.
действително не сочи в показанията си началния момент, от който двамата
ответници, според него, са започнали да владеят процесните имоти. Освен
това, същият не е индивидуализирал нито един съсед и нито една граница на
нивите и лозето. Обратното се наблюдава в разказаното от другите двама
свидетели, като особено детайлен, обстоятелствен, подробен, екзактен и
пунктуален в това отношение е свидетелят И.Т.. Законодателят е създал едно
предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 от ГПК лица за
възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е
длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението
на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е
повлияла на достоверността на показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г.
на ВКС по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията А. Бонева/. В
настоящия казус свидетелските показания на С. и Тачев, които са роднини на
двама от ищците, не са противоречиви, а и не са оборени. Нормата на чл. 172
от ГПК не забранява кредитирането на подобни показания, а предвижда
преценката им да става в съответствие с останалите доказателства по делото, а
от тях в случая показанията не са опровергани /в този смисъл е и Решение №
639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева/. Не могат да се игнорират свидетелски показания само
защото изхождат от близък или роднина /Решение № 428 от 15.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/.
Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г.
о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева, роднинската връзка на свидетеля със
страната, която го е посочила, сама по себе си не е основание показанията на
този свидетел да се считат недостоверни. Не съществува забрана да бъдат
разпитани заинтересовани свидетели и въз основа на техните показания да
бъдат приети за установени факти, които ползват довелата ги страна /Решение
№ 34 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик
съдията Бонка Дечева, и Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1269/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. В случая
съобщеното от въпросните двама свидетели следва да се приеме за
характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото намира опора и
подкрепа в събраните допустими и релевантни писмени доказателства.
Разказаното от тези свидетели е и вътрешно хармонично, последователно и
изчерпателно /водещи критерии за оценка на свидетелските показания според
9
„Разпит на свидетели в гражданското производство“ от Цеко Цеков, „Сиела“,
София, 1997 г., стр. 55/. И двамата свидетели подробно описват спорните
терени. Показанията им не оставят съмнение, че те са били очевидци на това,
което обрисуват, и имат необходимите пълни, преки и непосредствени
впечатления за осъществяваната фактическа власт. Не са налице основания за
некредитиране на информацията, дадена от същите.
Установено е, че ответниците не са владяли имотите в законовоустановения
10-годишен период, поради което не са станали и техни собственици.
Районният съд е обсъдил в акта си всички възражения на ответниците и е
отговорил на тях. Доводите на последните наистина не са правно
аргументирани и не могат да бъдат изведени от събраните доказателства.
Първостепенният съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото
доказателствени източници, поотделно и съпоставяйки ги, и така е достигнал
до единствения правилен правен извод за основателност на предявените
претенции. Подробно е анализирана от съда твърдяната от ответниците
придобивна давност и е установено, че същата не е налична, тъй като липсват
и двата й елемента /corpus и animus/. За да се придобие право на собственост
по давност, каквото е твърдението на ответниците, не е достатъчно само
съставяне на нотариален акт, който да удостоверява това обстоятелство, и то
по реда на извършена обстоятелствена проверка. Следва да се докаже явно,
необезпокоявано и непрекъснато упражняване на фактическа власт върху
имота, с намерението да бъде придобита собствеността. По давност право на
собственост може да бъде придобито само тогава, когато фактическата власт
и намерението за своене са били противопоставени на лицето, което е
притежавало преди това собствеността, и то без неговото противопоставяне. В
настоящия казус безспорно е установено, че ответниците не са стопанисвали
имотите за период, по-дълъг от 10 години, каквото е законовото изискване.
Последното се изяснява и от приложените от ОСЗ извлечения от заповеди за
стопанските 2020/2021 и 2021/2022 г. От тези писмени доказателства
безпротиворечиво е видно, че два от процесните имоти са се стопанисвали от
правни субекти, различни от ответниците, и то в периода, за който те
претендират изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сумите са били
заплащани в полза на наследниците на Г. А. и са били получавани от негов
наследник по закон. Стопанисването на имотите като „бели петна“ означава,
че същите не са били обработвани преди това и именно поради това са
предоставени за стопанисване на заявителя. Относно имота в местността
„Тумби“, в производството е изяснено, че същият имот е стопанисван от част
от ищците до 2014 г., когато пожар е унищожил лозовите насаждения. Тези
доказателствени източници, както и убедителните показания на С. и Т., са
напълно достатъчни за опровергаване на наличието на твърдяното владение.
Исковете правилно са уважени от първата инстанция за съответните идеални
части.
Възраженията на К.и за нередовни пълномощни, скици и данъчни оценки
няма да бъдат обсъждани, понеже не касаят съществото на правния спор.
10
Оплакванията във въззивната жалба останаха недоказани. Те не намират
опора в закона, доктрината и практиката. Решението на районния съд подлежи
на потвърждаване в атакуваните му части.
На въззиваемия Г. Б. С. се следват разноските за адвокат, направени в
настоящото производство. Хонорарът не е прекомерен, защото е напълно
съобразен с вида и броя на претенциите, броя на страните, броя и
характеристиките на имотите, фактическата и правна сложност на казуса и
извършените от адвоката процесуални действия.
Воден от изложените мотиви, доводи и аргументи, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140 от 18.04.2024 г., постановено по
гражданско дело № 466 от 2023 г. на Районен съд Петрич, в обжалваните му
части, с които са уважени исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и
е отменен нотариален акт № 59 от 2022 г. за съответните идеални части.
ОСЪЖДА М. Б. К., ЕГН **********, и К. И. К., ЕГН **********, и двамата с
адрес гр. П., ул. „***“ № ** да заплатят на Г. Б. С., ЕГН **********, адрес гр.
П., ул. „**“ № **, сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща направени
разноски в производството пред въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На страните да се връчат копия на настоящия въззивен съдебен акт, който
може да бъде обжалван от М. и К. К.и в едномесечен срок, считано от
връчването, по реда и при условията на чл. 280, ал. 1 и 2, чл. 281, чл. 283 и чл.
284 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република **, с касационна
жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11