РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Белоградчик, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря М. Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100235 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК – положителен установителен иск за право
на собственост върху недвижим имот и иск по чл. 108 ЗС –
ревандикационен иск.
Исковата молба е подадена от В. М. Д. /починал в хода на делото/, М. Т.
Д. и Е. М. Т., с която са предявени обективно и субективно съединени искове
против ответниците Р. Г. Т., В. К. Т. и „Био Ангус Груп“ ООД. След смъртта
на ищеца В. М. Д., настъпила в хода на производството, съдът е конституирал
като ищци, неговите правоприемници – законните му наследници М. Т. Д. –
съпруга, М. В. М. и Т. В. А. – дъщери.
В Исковата молба се сочи, че наследодателят на ищците – В. М. Д.
/починал в хода на делото/, съпругата му М. Т. Д. и ищцата Е. М. Т., са
съсобственици на УПИ XII – 340 в кв. 13 по кадастралния и регулационен
план на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. –
празен, незастроен, с административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул.
„..................“ № ..., като ищците В. М. Д. /починал в хода на делото/ и
1
съпругата му М. Т. Д., са собственици на ½ идеална част от имота, а ищцата
Е. М. Т., е собственик на другата ½ идеална част от същия имот. Твърдят, че
родителите на починалия в хода на делото ищец В. Д. – М. Д. Б. /починал през
2007 г./ и Е. П. Б. /починала 2005 г./, са владяли ½ идеална част от имота до
тяхната смърт, а след това, владението върху тази част от имота е
упражнявано от сина им В. М. Д., заедно с неговата съпруга М. Т. Д..
Владението е продължило до преди две години, когато е сключен договор за
наем с ответника „Био Ангус Груп“ ЕООД – с. Боровица, като имота е
отдаден под наем от първите двама ответници – Р. Г. Т. и В. К. Т. на третия
ответник. В условията на евентуалност, се претендира, че В. М. Д. /починал в
хода на производството/, е владял ½ идеална част от имота в продължение на
повече от десет години и е придобил собствеността върху съответната
идеална част на основание давностно владение на собствено основание.
В исковата молба се твърди също, че майката на ищцата Е. М. Т. – Д. Д.
Т., починала през 2008 г., е владяла другата ½ идеална част от имота, а след
нейната смърт, владението е упражнявано от дъщеря й – ищцата Е. Т. до
преди две години, когато е сключен договор за наем между първите двама
ответници Р. и В. Т. – наемодатели и третия ответник „Био Ангус Груп“ ООД
– наемател, по силата на който спорния имот е отдаден под наем. В условията
на евентуалност, ищцата Е. Т. моли съда да приеме за установено, че тя е
владяла имота в продължение на повече 10 години и е придобила
собствеността върху ½ идеална част от него, на основание давностно
владение реализирано лично от нея. Ищците твърдят, че ответника „Био
Ангус Груп“ ООД държи и владее недвижимия имот без правно основание.
С Определение № 289 от 02.09.2021 г., влязло в законна сила,
производството по делото е прекратено по отношение на предявения от В. М.
Д. /починал/, респективно – неговите наследници – новоконституираните
ищци М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А., срещу ответниците В. К. Т. и Р. Г. Т., иск с
правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Делото е продължило по предявения иск от Е. М. Т. против Р. Г. Т. и В.
К. Т. – по чл. 124, ал. 1 ГПК, по предявения от ищцата Е. М. Т. против третия
ответник „Био Ангус Груп“ ООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, както и
по предявения от М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. – наследници на В. М. Д.
/починал в хода на делото/, против третия ответник „Био Ангус Груп“ ООД
2
иск, с правно основание чл. 108 ЗС.
Предвид изложеното в исковата молба, ищците М. Т. Д., М. В. М. и Т.
В. А. – наследници на В. М. Д. /починал в хода на делото/, претендират
ответника „Био Ангус Груп“ ООД, да бъде осъден да им отстъпи
собствеността и предаде владението върху ½ идеална част от УПИ XII – 340 в
кв. 13 по кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „...................“ № ....
От своя страна, ищцата Е. М. Т., моли съда да приеме за установено по
отношение на Р. Г. Т. и В. К. Т., че е собственик на ½ идеална част от УПИ
XII – 340 в кв. 13 по кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.........................“ № ...,
както и да осъди ответника „Био Ангус Груп“ ООД, да й отстъпи
собствеността и предаде владението върху ½ идеална част от УПИ XII – 340 в
кв. 13 по кадастралния и регулационен план на с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „...................“ № ....
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищците са представлявани по делото от процесуален представител –
адв. Ир. Д. от ВАК.
По искане на процесуалния представител на ищците, по делото са
допуснати и разпитани свидетелите : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П.
от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.
Изискани от РП – Видин са копия от Сведения и Протоколи за
свидетелски показания по ДП № 105/ 2022 г. по описа на ОДМВР – Видин,
дадени от ответника В. К. Т..
В хода на устните състезания, пълномощникът на ищците пледира съда
да уважи предявените искове като основателни и доказани. Съдът е дал
възможност на процесуалния представител на ищците да представи Писмени
бележки, но такива не са представени.
Ответниците Р. Г. Т., В. К. Т. и „Био Ангус Груп“ ООД, са депозирали
отговори на Исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорват предявените
искове. Ответниците В. Т. и Р. Т. оспорват владението и собственическите
3
права върху имота заявени от ищците. Твърдят, че от 2003 г., ответникът В. К.
Т. е упражнявал владение върху спорния имот. Изчистил го е от обраслите
храсти, къпини и тръни заедно с още три съседни имота, заградил го е и го е
засял люцерна. Твърдят, че от тогава, в продължение на вече 17 години В. К.
Т. и съпругата му Р. Г. Т. владеят несмущавано имота, без някой да им
оспорва това владение и да има претенции за собствеността му. Твърдят в
отговора, че ответникът В. Т. необезпокоявано е обработвал имота през целия
този период. Упражнявал е собственически права върху имота в пълен обем и
никой не му е оспорил владението. Правомерно е отдал собствения си имот
под наем на третия ответник по делото „Био Ангус Груп“ ООД. Ответникът
„Био Ангус Груп“ от своя страна твърди, че владее и държи имота на валидно
правно основание – договор за наем.
В съдебно заседание ответниците Р. Г. Т. и В. К. Т. не се явяват и не се
представляват.
Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД – с. Боровица, обл. Видин, се
представлява от адв. Ир. В. от ВАК. В хода по същество, моли съда да
отхвърли предявените срещу довереното й дружество ревандикационни
искове от всеки един от ищците, като недоказани. Подробни съображения са
изложени в представени по делото Писмени бележки.
Съдът, като прецени изложеното в исковата молба и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
и правна страна : Предвид правната квалификация на предявените
обективно и субективно предявени искове, с оглед изложените в исковата
молба обстоятелства, които очертават предмета на спора, както и предвид
оспорванията с отговорите на ответниците, съдът с изготвения по делото
доклад по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, разпредели доказателствената тежест
между страните както следва :
Ищците М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. – по иска с правно основание чл.
108 ЗС против ответника „Био Ангус Груп“ ООД, следваше да докажат в
процеса : че са собственици на ½ идеална част от недвижимия имот на
основание давностно владение – присъединено владение към владението на
родителите на починалия в хода на делото техен наследодател В. М. Д. – М.
Д. Б., починал през 2007 г. и Е. П. Б. – починала 2005 г., продължило повече
от 10 години върху ½ идеална част от имота и в условията на евентуалност –
4
че наследодателя на ищците В. М. Д. е владял ½ идеална част от имота в
продължение на 10 години, без някой да му оспорва това владение,
респективно, че са станали собственици на имота на основание наследяване
по закон.; че са наследници на В. М. Д., починал на 20.05.2021 г.; че ответника
държи и владее имота.
Ищцата Е. М. Т. – по иска с правно основание чл. 124 ГПК, против
ответниците Р. Г. Т. и В. К. Т., дължеше доказване на обстоятелството, че е
собственик на ½ идеална част от недвижимия имот на основание давностно
владение – присъединено владение към владението на майка й Д. Д. Т.,
починала през 2008 г., продължило повече от 10 години и в условията на
евентуалност – ищцата Е. Т. е владяла ½ идеална част от имота в
продължение на 10 години, без някой да й оспорва това владение и по иска с
правно основание чл. 108 ЗС против ответника „Био Ангус Груп“ ООД: че е
собственик на ½ идеална част от недвижимия имот на основание давностно
владение – присъединено владение към владението на майка й – Д. Д. Т.,
починала през 2008 г., продължило повече от 10 години и в условията на
евентуалност – че ищцата Е. Т. е владяла ½ идеална част от имота в
продължение на 10 години, без някой да й оспорва това владение.; че
ответника държи и владее имота.
От своя страна, ответниците с оглед заявеното в отговорите им,
следваше да докажат : Ответниците Р. Г. Т. и В. К. Т.: – че ответника В. Т. е
владял имота в продължение на 17 години, без някой да му оспорва
владението и е собственик на основание давностно владение, като имота
станал съпружеска имуществена собственост и собственик е и съпругата му –
ответницата Р. Т..
Ответникът „Био Ангус Груп“ ООД следваше да докаже, че владее и
държи имота на валидно правно основание – договор за наем.
За доказване на обстоятелствата изложени в Исковата молба, ищците по
делото, чрез пълномощника им са поискали допускане до разпит на трима
свидетели. Гласните доказателства са допуснати от съда. В хода на делото са
изслушани свидетелите на ищците : А. Т. И. от с. Б., общ. Б., обл. В., П. М. П.
от същото село и З. Н. С. също от с. Б., обл. В.
Съдът, при анализа на свидетелските показания изнесени пред съда,
намира, че ищците доказаха вмененото им с доклада по делото обстоятелство,
5
че същите са съсобственици на спорния имот с права по ½ идеална част – за
ищците М. Т. Д., М. В. М. и Т. В. А. и ½ идеална част за ищцата Е. М. Т..
Показанията и на тримата разпитани по делото свидетели са еднопосочни и
безпротиворечиви досежно установените от тях обстоятелства. И тримата
свидетели са постоянно живеещи в селото, в което се намира спорния имот –
с. Боровица, обл. Видин. В пълна корелация по между си са дадените от тях
показания, че спорното място, находящо се в с. Боровица е било собственост
на родителите на В. М. Д. /починал в хода на делото/ - М. и Е. Б., и на Д. Т. –
майка на ищцата Е. М. Т.. Всеки един от тримата свидетели заяви, че е
виждал родителите на ищците да ползват имота заедно – да го обработват,
стопанисват да го ползват за паша на животни, за посев на люцерна.
В тази връзка, съдът не споделя изложените в Писмените бележки на
процесуалния представител на ответника „Био Ангус Груп“ ООД, че ищците
не са доказали в процеса кой от тях коя част от имота е владеел /напр. единия
източна, другия – западна част/, кой от тях в какъв обем е упражнявал
владението, или заедно са обработвали имота. Предвид заявеното в Исковата
молба – че всеки от ищците е владял по ½ идеална част от имота, съдът не е
разпределял в доказателствена тежест на страните да доказват кой коя реална
част от имота е владял. Идеалната част не е реално обособена и ясно
разграничена. Поради това съдът не е изследвал въпроса кой от ищците коя
част от имота е владеел изразено в точно очертание на площта която ползват.
Съдът приема, че твърденията в исковата молба са доказани от
свидетелските показания на изслушаните по делото свидетели – че
наследодателите на ищците, а след смъртта им, самите ищци заедно са
обработвали спорното място, косили са го и са го стопанисвали съвместно.
Тъй като не се установи някой да е владял по – голяма част от мястото, то по
презумпция – всеки от тях е собственик на половината от процесния имот.
Свидетелят П. П. живее постоянно в село Боровица от 2000 г. и
притежава къща в съседство до мястото – на 50 метра от спорното място.
Наблюденията са му лични и непосредствени досежно обстоятелството кой е
обработвал и стопанисвал мястото през последните двадесет и три години.
Същият заяви в разпита си, че лично е бил наеман от наследодателите на
ищците да коси мястото. Сочи в показанията си : „Това място е на Е. и В.“. ..
„Още като купих къщата в с. Боровица, М. – бащата на В. пасеше овце на това
6
място“.. След като почина бащата на В. – М., това място продължиха да го
гледат В. и Е. и ме помолиха да чистя и кося мястото, за да не си чупят
техниката“.. Другата свидетЕ. З. С. притежава парцел в съседство на спорния
имот, в който също засажда градина и обработва ежегодно. С показанията си
установи, че от дълги години този имот винаги е бил ползван, обработван и
стопанисван от родителите на ищците, а след тяхната смърт от децата им. В
показанията си същата заявява: „В. и Е. са първи братовчеди. Знам къде е
мястото на В. и на Е., тъй като аз имам съседен имот до техния. Мястото
граничи с главната улица и стига чак до реката. До него е стопанския двор на
селото. Мястото е може би около декар и половина…“, „..До преди да дойде
той, го ползваха В. и Е., като садяха картофи, ползваха го и като нива. Пешо
по прякор „фабриканта“ косеше и чистеше мястото им. Те го наемаха да им
коси и чисти мястото. Живея постоянно с. Боровица от 20 години. В. и Е.
ползват този имот от момента, от който се развали стопанството – ТКЗС.
Първо го обработваха родителите на Е. и В., а след като починаха родителите
им, те го ползват….“, „..Знам, че мястото си е на В. и Е. и от много години си
го гледаха те. Тези парцели са останали от дядовците ни.“.
И тримата свидетели безпротиворечиво и еднопосочно заявиха, че след
смъртта на родителите на ищците, В. Д. и Е. Т. са продължили да владеят
заедно спорния имот, като са ползвали основно като ливада и са косили
засятата люцерна. Това фактическо и правно положение е продължило през
един дълъг период, много повече от 10 години, до преди две години, когато
имота е бил заграден от ответника по делото „Био Ангус Груп“ ООД.
Показанията на свидетелите са лични и непосредствени и пресъздават пред
съда свои лични възприятия.
Видно от представените по делото писмени доказателства –
Удостоверение за наследници № 1640 от 31.03.2021 г. на Община –
Белоградчик, бащата на починалия в хода на делото ищец В. Д. – М. Д. Б. е
починал на 24.11.2007 г. Майката на другата ищца Е. Д. Т. – Д. Д. Т., е
починала на 17.03.2008 г., видно от Удостоверение за наследници № 1639 от
31.03.2021 г. също на Община – Белоградчик.
Доказа се, че владението на наследодателите на ищците, а след това на
самите ищци върху имота е продължило повече от 10 години, който период е
годен да ги направи собственици на имота на основание давностно владение.
7
Според правната доктрина, за да бъде доказано владение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗС, следва да се докажат по неоспорим начин двата основни
компонента от фактическия състав на владението, а именно – „корпусът” и
„анимус доминий”. Корпусът се изразява в материалните действия на
държане и ползване на вещта. Вещта следва да е подведена под фактическа
власт на дадено лице, за да се приеме, че е налице този елемент на
владението. Тази фактическа власт следва да е продължила повече от 10
години и същата да не е прекъсвала. Владението следва е осъществявано
явно, спокойно, непрекъснато, по един траен начин. Материалните действия
на държане, своене и ползване на вещта, следва да са такива, каквито би
извършил собственика й.
Следва да бъде установен и субективния елемент на владението -
„анимус доминий”, а именно намеР.ето, съзнанието, че владелеца държи
имота за себе си, като свой собствен такъв. Действията следва да са такива, че
недвусмислено да е манифестирано намеР.ето на държателя, че владее имота
за себе си и действията да са от такъв характер, че до достигнат до съзнанието
на всички заинтересовани лица.
Съдът приема, че от показанията на изслушаните по делото свидетели
се доказа наличието и на двата елемента на института „владение“,
реализирано от наследодателите на ищците, а след това и от самите тях.
Доказа, че имота е владян съвместно от родителите на ищците, а след това от
децата им, за времеви период, който съгласно закона е достатъчен, за да ги
направи собственици. Владението е продължило много повече от 10 години.
Същевременно, свидетелите заявиха пред съда, че добре познават
ответниците Р. Т. и В. Т., но никога не са ги виждали да обработват или да
стопанисват имота. Не са ги виждали дори и да ходят там по някакъв повод.
Всеки един от свидетелите има ежедневни наблюдения върху мястото и с
категоричност заявиха, че никога не са виждали ответниците В. и Р. Т.и да
ходят до този имот, още по – малко да са обработвали и то в продължение на
повече от 17 години, каквито са твърденията изложени в отговора на тези
двама ответници.
Освен това, същите не ангажираха никакви доказателства, с които да
докажат твърденията си в отговора, че са владели имота в продължение на 17
години. От тяхна страна е проявена пълна процесуална пасивност и нито едно
8
от вменените им обстоятелства не бе доказано.
Съдът приема, че имота е индивидуализиран в достатъчна степен по
площ, местонахождение и граници. Всеки един от изслушаните свидетели
заяви, че имота е около декар и половина и се намира в близост до
Стопанския двор на селото. Двама от свидетелите – св. П. П. и З. С.
притежават имоти в съседство до спорния такъв. Същите описаха по свой
начин на възприятие и със свое описание къде се намира имота. Съдът
намира, че показанията им следва да бъдат зачетени като достоверни.
При тези гласни доказателства, съдът приема, че действията от страна
на наследодателите на ищците, а след това и действията на ищците, са били
такива, че недвусмислено са манифестирали намерението си, че владеят
имота за себе си и действията са от такъв характер, че да достигнат до
съзнанието на всички заинтересовани лица.
Съдът не може да възприеме защитната теза на ответника с позоваване
на съдебната практика, че ищците са изгубили собствеността върху имота,
поради прекъсване владението върху имота в продължение на 6 месеца. Всеки
един казус следва да бъде преценяван в неговата конкретика. В случая, дори и
да има прекъсване на владението, то това прекъсване е обусловено от
отдаването на имота под наем от първите двама ответници на третия ответник
и заграждането му от последния. Т.е., владението не е изгубено по естествен и
доброволен начин, поради което и изгубването на владението от ищцата за
този период, не следва да има прекъсващо за придобивната давност действие.
Именно ползването на имота от третия ответник е мотивирало и ищците да
предявят настоящия иск.
При тези мотиви, съдът приема, че ищците доказаха в условията на
пълно и главно доказване, че са собственици на процесния имот.
По предявеният иск с правно основание по чл. 108 ЗС, съдът също
приема, че са доказани двете кумулативни предпоставки за уважаването му –
ищците са собственици на имота предвид изложеното по – горе, както и че
ответника „Био Ангус Груп“ ООД държи имота без правно основание.
Доказа се, че в момента спорния имот се държи от ответника „Био
Ангус Груп“ ООД. Това се установи от разпита на всички свидетели, които
заявиха, че в момента имота се ползва от третия ответник по делото, който го
е заградил и го ползва за нуждите на дружеството. Не са налице
9
доказателства ищците да са предоставили на третия ответник ползването на
имота под каквато и да е форма. Предвид на това, съдът намира, че и
ревандикационния иск се явява основателен и доказан.
При тези мотиви, съдът уважава субективно и обективно съединените
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и с правно основание чл. 108 ЗС.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважава изцяло предявените искове,
поради което ответниците следва да понесат в своя тежест направените по
делото разноски. Внесената от ищците държавна такса е в размер на 100 лв. и
е заплатена такава за съдебно удостовеР.е в размер на 5.00 лв. От страна на
ищците се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв. Процесуалният представител на ответника „Био Ангус Груп“ ООД, е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищците.
Въпреки, че са налице данни за упълномощен адвокат съдът намира, че
разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищците не следва да бъдат
присъдени. На л. 7 от делото е представен Договор за правна защита и
съдействие от първоначалния ищец по делото В. М. Д. /починал в хода на
делото/, и от ищците М. Т. Д. и Е. М. Т.. В Договора обаче липсва размер на
договорено адвокатско възнаграждение, още по – малко данни за изплащането
му на довеР.ка – пълномощник. На л. 76 от делото е приложено само
пълномощно от наследниците на починалия в хода на делото ищец В. Д.,
също без да са налице данни за договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение. По този начин не са покрити критериите на т.1. от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2012 г.,
ОСГТК – „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат,
когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка.“ В случая липсват данни за договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което не се доказа разноските за адвокат да са реално
направени от ищците. При тези съображения, съдът отхвърля искането за
присъждане в полза на ищците на този вид разноски.
10
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на „Био Ангус Груп“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от Т. Д. С. –
Управител, по предявения от М. Т. Д. от гр. Б., обл. В., ул. „.....................“ №
..., с ЕГН **********, от М. В. М. от гр. Б., обл. В., ул. „..................................“
№ ..., с ЕГН ********** и от Т. В. А. от гр. Б., обл. В., ул. „................“ № ..., с
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че М. Т. Д. от гр. Б.,
обл. В., ул. „................“ № 6, с ЕГН **********, М. В. М. от гр. Б., обл. В., ул.
„...................“ № ..., с ЕГН ********** и Т. В. А. от гр. Б., обл. В., ул.
„....................“ № ..., с ЕГН **********, са собственици на ½ (една втора)
идеална част от УПИ XII – 340 (дванадесет римско – триста и
четиридесет) в кв. 13 (тринадесет) по кадастралния и регулационен план
на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 (хиляда
четиристотин петдесет и пет) кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „..................“ № ....
ОСЪЖДА „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански
двор, представлявано от Т. Д. С. – Управител, ДА ПРЕДАДЕ на М. Т. Д. от
гр. Б., обл. В., ул. „...................“ №..., с ЕГН **********, на М. В. М. от гр. Б.,
обл. В., ул. „...................“ № ..., с ЕГН ********** и на Т. В. А. от гр. Б., обл.
В., ул. „........................“ № ..., с ЕГН **********, владението върху ½ (една
втора) идеална част от на УПИ XII – 340 (дванадесет римско – триста и
четиридесет) в кв. 13 (тринадесет) по кадастралния и регулационен план
на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 (хиляда
четиристотин петдесет и пет) кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес: с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.....................“ № ... – на
осн. чл. 108 ЗС.
ПРИЕМА за установено по отношение на Р. Г. Т., с адрес: с. Б., общ.
Б., обл. В., ул. „................“ № .., с ЕГН ********** и по отношение на В. К.
Т., с адрес : Б., общ. Б., обл. В., ул. „..............“ №..., с ЕГН **********, по
предявения от Е. М. Т. от гр. Б., обл. В., ул. „.....................“ № .., с ЕГН
11
**********, иск с правно основание чл. 124 ГПК – положителен
установителен иск за собственост, че Е. М. Т. от гр. Б., обл. В., ул.
„................“ № .., с ЕГН **********, е собственик на ½ (една втора)
идеална част от на УПИ XII – 340 (дванадесет римско – триста и
четиридесет) в кв. 13 (тринадесет) по кадастралния и регулационен план
на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 (хиляда
четиристотин петдесет и пет) кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.................“ № ....
ПРИЕМА за установено по отношение на „Био Ангус Груп“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : с. Боровица, общ.
Белоградчик, обл. Видин, Стопански двор, представлявано от Т. Д. С. –
Управител, по предявения от Е. М. Т. от гр. Б., обл. В., ул. „...................“ № ...,
с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Е. М. Т. от гр. Б.,
обл. В., ул. „...............“ №.., с ЕГН **********, е собственик на ½ (една
втора) идеална част от УПИ XII – 340 (дванадесет римско – триста и
четиридесет) в кв. 13 (тринадесет) по кадастралния и регулационен план
на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин с площ 1 455 (хиляда
четиристотин петдесет и пет) кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „..................“ № ....
ОСЪЖДА „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански
двор, представлявано от Т. Д. С. – Управител, ДА ПРЕДАДЕ на Е. М. Т. от
гр. Б., обл. В., ул. „................“ № ..., с ЕГН **********, владението върху ½
(една втора) идеална част от на УПИ XII – 340 (дванадесет римско –
триста и четиридесет) в кв. 13 (тринадесет) по кадастралния и
регулационен план на с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин с площ
1 455 (хиляда четиристотин петдесет и пет) кв.м. – празен, незастроен, с
административен адрес : с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.....................“ №... – на
осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Р. Г. Т. с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.....................“ № ..., с ЕГН
**********, В. К. Т. от с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „..................“ № .., с ЕГН
********** и „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : с. Боровица, общ. Белоградчик, обл. Видин, Стопански
двор, представлявано от Т. Д. С. – Управител, ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Т. Д. от
12
гр. Б., обл. В., ул. „....................“ № .., с ЕГН **********, М. В. М. от гр. Б.,
обл. В., ул. „................“ № ..., с ЕГН **********, на Т. В. А. от гр. Б., обл. В.,
ул. „..................“ № ..., с ЕГН ********** и на Е. М. Т. от гр. Б., обл. В., ул.
„....................“ №.. с ЕГН **********, направените по делото разноски в
размер на 105.00 (сто и пет) лв., от които : за държавна такса – 100.00 (сто) лв.
и за съдебно удостоверение – 5.00 (пет лв., или всеки от тях следва да
заплати по 35.00 (тридесет и пет) лв.
ОТХВЪРЛЯ искането на М. Т. Д. от гр. Б., обл. В., ул. „....................“ №
.. с ЕГН **********, М. В. М. от гр. Б., обл. В., ул. „.....................“ № ..., с ЕГН
**********, Т. В. А. от гр. Б., обл. В., ул. „.............“ № ..., с ЕГН ********** и
Е. М. Т. от гр. Б., обл. В., ул. „.........................“ № ..., с ЕГН **********, за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00
(осемстотин) лв.
На осн. чл. 115, ал. 2 ЗС, ДАВА на М. Т. Д. от гр. Б., обл. В., ул.
„.................“ № ..., с ЕГН **********, М. В. М. от гр. Б., обл. В., ул.
„...................“ № ..., с ЕГН **********, Т. В. А. от гр. Б., обл. В., ул.
„.......................“ № ..., с ЕГН ********** и Е. М. Т. от гр. Б., обл. В., ул.
„.....................“ №..., с ЕГН **********, шестмесечен срок за отбелязване
/вписване/ на настоящото решение в Службата по вписвания при РС –
Белоградчик.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
13