Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 234 04.08.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На двадесет и осми юли две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Галя Мавродинова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №63 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София срещу П.П.Н. и Л.Б.Н., с която е предявен иск
за установяване дължимостта на сумата 8964,02лв. - главница, сумата 426,05лв.
просрочена договорна лихва за периода от 01.09.2017г. до 01.12.2018г.,
4439,74лв. наказателна лихва за периода от 01.09.2017г. до 18.08.2019г.,
законната лихва. Иска и разноските. Сочи, че с ответниците е сключен договор за
банков кредит №205LD-R-000122/29.11.2011г., предоставен в размер на 12000лв.,
с краен срок за погасяване 01.12.2018г., който ответниците се задължили да
погасяват съгласно погасителен план-неразделна част от договора.
Кредитополучателите не извършили плащане на задълженията си по договора, а извършените действия за доброволно уреждане
на задължението, се оказали безуспешни. Към датата на подаване на заявлението
кредита е с настъпил падеж - 01.12.2018г. като РРС издал заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми по ч.гр.д.№1586/19г. на
РРС.
В предоставения срок ответниците депозират отговор, намират иска за
неоснователен. Сочат, че вземането е
станало изцяло предсрочно изискуемо, с
неплащане на една погасителна вноска за период над 150 дни, като от просрочени
52 вноски, първата е с падеж 01.09.2014г. Поради което на 10.01.2015г.
задължението е станало предсрочно изискуемо, настъпило погасяване на
задължението, по смисъла на чл.110 ЗЗД. Поради което правят възражение да
изтекла погасителна давност по чл.111 б. в“ ЗЗД. Алтернативно - възражение за погасяване по
давност по отношение на част от претенцията, за периода 01.09.2014г. -
18.08.2016г. за 25 погасителни вноски на стойност 3349,60лв. Както, че договора
противоречи на ЗПК и ЗЗП, не е приложен документ по чл.5 ЗПК, не е с
необходимия шрифт, общите условия не са подписани на всяка страница. Както, че
клаузите в договора не са индивидуално договорени, поради което са
неравноправни. Не е представена пред договорна информация под формата на
стандартен европейски формуляр. Няма ясна информация относно общия размер,
лихвения процент и условията по отношение на същия, неравноправност но клаузите
на чл.4, чл.5, чл.7 чл.8 чл.10 от договора. Сочат, че с неплащането на вноската
от 01.09.2014г. и настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение, ищецът
без основание е продължил да начислява договорна лихва, която е недължима
съобразно т.2 ТР №3/17г. ОСГТК ВКС.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: На 29.11.2011г.
е сключен договор за банков кредит №205LD-R-000121 между ищеца и ответниците като кредитополучатели, по силата
на който на ответника е предоставен банков кредит в размер на 12000лв, като
следвало да погасява съгласно приложения погасителен план, с краен срок за
погасяване 01.12.2018г. На основание чл.417 от ГПК е подадено на 19.08.19г. от
ищеца заявление, съответно издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по ч.гр.д. №1586/2019г. на РРС. Постъпило е възражение от двамата ответници
срещу заповедта за изпълнение.
От заключението по назначената
счетоводна експертиза е видно, че е предоставен кредит в размер на 12000лв.,
усвоен на 30.11.2011г., за погасяване на просрочени задължения по договор за
кредит №95КР-АА-0340/11.05.2007г.; погасяване и
закриване на кредитна карта с №076СС-R-000987
от 29.07.2007г. и такава с №95РКО-А-0573 от 18.10.2009г. Към 19.08.2014г.
неплатени суми по процесния договор: 10991,75лв. главница, 1670,84лв. договорна
лихва. Към 19.08.2019г. – датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК има забавени
плащания повече от 150дни, дължими просрочени суми: главница-8964,02лв.,
договорна лихва – 426,05лв. за периода
от 01.09.2017г. до 01.12.2018г., наказателна лихва - 4439,74лв. за
период от 01.09.2917г. до 18.08.2019г. Плащанията по договора не са извършвани
равномерно, като от м. юни 2013г. следващото погасяване е м. юни 2014г. През
2012г. има направени 9 бр. вноски, през
2013г. – 6бр. и през 2014г. – 6бр. Кредитът
не е обслужван от 23.12.2014г. По кредита има извършени плащания в размер на
4301,65лв. В с.з. вещото лице уточнява, че последното плащане по кредита е през
м. декември 2014г. с внасяне на сумата от 500лв., като записаното в
заключението, че е спрял да плаща от м. януари 2014г., е техническа грешка.
Съдът намира
заключението за обективно пълно, компетентно, неоспорено, поради което го
кредитира.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение
и има подадено възражение от длъжника, заявителят да предявява установителен иск
за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. Между страните по делото е сключен договор, по
силата на който ищецът е предоставил на ответниците - кредитополучатели сума в
размер на 12000лв., по силата на договор от 29.11.2011г., с предмет съгласно
чл.1 – погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит с №95КР-АА-0340/11.05.2007г.;
погасяване и закриване на кредитна карта
с №076СС-R-000987 от 29.07.2007г. и такава с №95РКО-А-0573 от
18.10.2009г. Сумата от 12000 лв. е преведена по сметка на първия ответник. Крайният
срок за погасяване на кредита е 01.12.2018г. Договорът не е оспорен от
ответната страна. За погасяването е внесена сума в размер на 4301,65лв, последно внесена сумата
500лв. м.12.2014г. Изчисленията на дължимите суми направени от вещото лице не
са оспорени, такива са посочени и в извлечението от счетоводните книги на ищеца,
които са доказателство при хипотезата на чл.182 ГПК. Поради което претенциите са доказани. По
отношение възражението на ответната страна, че съобразно т.10.3 от ОУ на
банката целият кредит става незабавно предсрочно изискуем при изтичане на срок
от 150 дни от настъпване изискуемостта на което и да било задължение, а в
случая като не е имало плащане на главницата за м. април 2013г. до м. септември
2013г. е изтекъл 150 дневния срок, направил целия кредит предсрочно изискуем. И
към края на септември 2018г. е изтекъл период от 5 години. По въпроса за
естеството на вземанията за главница по договор за банков кредит и по-конкретно
дали задълженията за месечни погасителни вноски представляват периодични
плащания има трайна практика на ВКС, като в постановени решения по реда на
чл.290 ГПК се приема, че уговореното между страните връщане на предоставена в
заем/кредит/ сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнението му на части. В
решение №38/26.03.2019г. състав на II т.о.
излага аргументи, че горното разбиране съответства изцяло на разясненията
дадени с ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК ВКС задължителни разяснения относно
съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б. „в“ ЗЗД. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски
представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника
на части/чл.66 ЗЗД/, като приложима по отношение на това задължение е
общата 5 г. давност по чл.110 ЗЗД,
изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита/В т-см. и
Опр. №396/18.07.19г. т.д. №30/19г. I т.о. ВКС/ В конкретния случай основанието
е, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем, а същият е падежирал - с краен срок за погасяване е 01.12.2018г.,
което е посочено и в заявлението по чл.417 ГПК, петгодишния срок започва да
тече от 01.12.2018г., като към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК- 19.08.2019г. този срок не е изтекъл.
Поради което възражението на ответната страна е неоснователно, т.к. не е
изтекъл давностния срок.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в размер на 726,60лв. Съгласно т.12 от
ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да
заплати на ищеца и сумата 326,60лв. за разноските по ч.гр.д. №1586/2019г. на
РРС, съразмерно уважената претенция.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на П.П.Н., ЕГН**********, адрес *** и Л.Б.Н., ЕГН**********,
адрес ***, че дължат солидарно на “Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/
гр. София, ЕИК831094393 сумата 8964,02лв. /осем хиляди деветстотин шестдесет и четири
лева и две стотинки/ просрочена главница, ведно със законната лихва от 19.08.2019г.
до окончателното и изплащане, сумата 426,05лв./четиристотин двадесет и шест лева и пет стотинки/ договорна лихва за
периода от 01.09.2017г. до 01.12.2018г. включително, сумата 4439,74лв./четири хиляди четиристотин тридесет и девет лева и седемдесет
и четири стотинки/ наказателна лихва за
периода 01.09.2017г. до 18.08.2019гг.
включително
ОСЪЖДА П.П.Н., ЕГН**********, адрес ***
и Л.Б.Н., ЕГН**********, адрес *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Първа инвестиционна банка” АД/ПИБ/ гр. София, ЕИК831094393 сумата 726,60лв. /седемстотин двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/ за
направените по делото разноски, както и сумата 326,60лв./триста двадесет и шест лева и шестдесет
стотинки/ за разноски по ч.гр.д. №1586/2019г. на РРС
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: