Решение по дело №1224/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 497
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20185501001224
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 497                   06.11.2018 година                       Град С.З.      

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 10.10.                                                                                     2018 година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

Секретар: Стойка Иванова

като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

в.т.д. № 1224 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

       Обжалвано е  решение №1361/19.12.2017 г. по гр.д. №12/2017 г. по описа на РС-Ст.Загора.    

 

       Въззивникът Р.В.Р. чрез назначения особен представител-адв.Б.К. обжалва постановеното първоинстанционно съдебно решение като във въззивната жалба излага доводи относно неговата незаконосъобразност.Моли да бъде отменено решението на районния съд и да се постанови друго по същество на спора,с което да се отхвърли исковата претенция.

 

      Въззиваемият   „В.“ ЕООД  ЕИК ***  чрез процесуалния си представител изразява становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

 

       Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

       Въззивникът Р.В.Р., е собственик на водоснабден имот, находящ се гр. С.З., ул. ***, партида 30232, и потребител на В. услуги. Продажбата на тези услуги се осъществява от „В." ЕООД- гр. С.З. при публично известни Общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите.

        Не е спорно по делото,че ищецът „В. ЕООД, гр.С.З. на 29.09.2016г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Р.В.Р. за сумата от 484,86 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена доставена от „В." ЕООД- гр. С.З. питейна и отведена канална вода за периода от 01.06.2014г. до 01.09.2015г. и сумата 30,74лв., представляваща законна лихва за забава от 02.07.2015г. до 27.10.2015г., като претендирал и законна лихва за забава върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. По ч.гр. дело № 4437/2016г. по описа на PC - С.З. е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозира възражение срещу заповедта за изпълнение.

 

     В заповедното производство е представен лихвен лист за партида 030232,  съдържащ опис на издадените 16 бр. квитанции, от който е видно, че между ищеца и Т.К.Б.е съществувало договорно правоотношение за доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект,  находящ се в гр. С.З., ул.***.

 

     От заключението на назначената по делото съдебно-техническа  експертиза се установява, че титуляр на партида № 030232 е Р.В.Р.. Към заключението е приложено и писмо от ищеца, удостоверяващо това обстоятелство, както и лихвен лист за партида  № 030232, в който като титуляр на партидата е вписан ответникът.

 

     Настоящият състав намира следното:Правоотношенията между страните по делото се регулират от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и общи условия за предоставяне на В. услуги на потребителите. Водоснабдителната и канализационната уредба в населените места е изградена и устроена за осъществяване на услуги в отделните имоти, за което се правят отклонения за всеки имот, поставят се измервателни уреди, откриват се и се закриват партиди в отделните имоти, т.е. без наличието на имот не е възможно предоставянето на услугата.

 

         Потребителите ползват В. услугите, предоставени от В. оператора за: 1. питейно-битови нужди; 2. стопански нужди и 3. обществени нужди, включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка. Съгласно чл. 4 от общите условия В. операторът предлага на потребителите по чл. 3, т. 2 и т. 3 договор за предоставяна на В. услуги по смисъла на ЗРВКУ. Сключването на договор за лицата по чл. 3, т. 2 и т. 3 се изисква и съгласно чл. 59, ал. 3 с оглед откриването на партида. По аргумент на противното основание следва извод, че за предоставяне на В. услуги за питейно-битови нужди, какъвто е настоящия казус, не се сключва писмен договор за предоставяната услуга. Този извод напълно кореспондира с посоченото в чл. 2, ал. 1 на същите общи условия, че потребители на В. услуги са физически или юридически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят В. услуги или на имоти в етажна собственост, а съгласно чл. 2, ал. 3 потребител може да бъде и наемател на такъв имот, но собственикът или ползвателя е солидарно задължен с него за дължимите суми за предоставена услуга. От всичко изложено се налага недвусмислен извод, че предоставянето на В. услуги следва на първо място само водоснабдените имоти, а на второ – техен потребител е собственикът или ползвателят /касае се за вещно право на ползване – в тази връзка виж чл. 59, ал. 1, т. 2/ на водоснабдения имот.     Допълнителни аргументи в подкрепа на изложеното се откриват във всички текстове на общите условия. Съгласно чл. 59, ал. 1, т. 2 потребителите физически лица се идентифицират чрез представяне на документ, удостоверяващ правото му на собственост или вещно право на ползване, т.е. задължителен елемент за възникване на облигацията /откриването на партидата/ е предоставянето на документ за собственост или вещно право на ползване, от което следва, че предоставяните В. услуги следват собствеността на имота.

 

         Съобразно чл.6, т.2 от Общите условия основно задължение на потребителите е да заплащат ползваните В. услуги съгласно чл.31, ал.2 от Общите условия. Посочената разпоредба предвижда, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В. услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Съгласно разпоредбата на 35, ал.6, към която препраща чл.37, ал.1 от Наредба № 4/2014 г., предвиждаща, че при повреда на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет.

 

         От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода 01.06.2014 г. – 24.06.2015 г. потребеното количество вода е отчетено от инкасатор на база проверени показания на водомера в имота, а от 24.06.2015 г. до 01.09.2015 г. е начислявано служебно количество за повреден водомер. Според вещото лице ищецът се е съобразил с действащата нормативна уредба за периода относно цените, по които дружеството предоставя услуги на потребителите. За така предоставените услуги са издадени фактури от ищеца на обща стойност 484,86 лв., които до момента не са заплатени. Данните, вписани във фактурите, посочени в лихвения лист, съответстват на отчетеното в карнетите.   Експертното заключение по делото не е установило нередовност на счетоводните записвания на ищцовото дружество досежно дължимите от ответника суми за доставена питейна и отведена канална вода за периода 01.06.2014 г. до 01.09.2015 г.

 

         Поради съвпадение на правните изводи на първата инстанция с тези на въззивният съд постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като в тежест на въззивника се присъдят сторените по делото разноски.

 

       Настоящият съдебен състав констатира,че не е изпълнено задължението от въззиваемия да заплати възнаграждение за назначения особен представител на въззивника.По делото е представено б.б. ,което е било представено и пред първата инстанция.Представителството на особения представител ,съобразно чл.36 ал.1 ЗА е възмездно,тъй като за положения от него труд се дължи възнаграждение,независимо от изхода на делото.Възнаграждение се дължи за всяка инстанция.Предвид чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения въззваемият следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд-Ст.Загора сумата 300 лв.-възнаграждение за особения представител пред въззивната инстанция.

 

 

           Водим от горното,съдът

 

 

 

                                                       Р Е Ш И:

   

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение №1361/19.12.2017 г. по гр.д. №12/2017 г. по описа на РС-Ст.Загора.

 

         ОСЪЖДА „В. ЕООД, гр.С.З., ул.***, ЕИК ***, представлявано от Р.Т.Р.  да заплати по сметка на Окръжен съд-Ст.Загора сумата 300 лв./триста лева/-разноски за особен представител в настоящото производство.

 

             ОСЪЖДА Р.В.Р. *** ***да заплати на „В. ЕООД, гр.С.З., ул.***, ЕИК ***, представлявано от Р.Т.Р., сумата 300 лв./триста лева/, представляваща разноски за особен представител в настоящото производство.

 

 

           

           Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                  

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: