РЕШЕНИЕ
Номер 24213.11.2020 г.Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500437 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба от В. К. С. чрез процесуалния й представител – адв.
М. Г. срещу Решение № 704 от 01.06.2020 г., постановено по гр.д. № 239/2020 г. по
описа на Пернишки районен съд, с което е уважен предявения от “Топлофикация
Перник” АД срещу В. К. И. установителен иск по чл.415 от ГПК, като е признато за
установено, че последната дължи ½ идеална част от общо дължимите суми в размер на
567.22 лева, представляващи стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, а именно главница в размер на
220.97 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 62.65 лева за периода от 09.07.2017 г. до
06.11.2019 г., както и законната лихва върху главницата от 220.97 лева, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 20.11.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата и В. К. С. е осъдена да заплати на “Топлофикация
Перник” ЕАД сумата в размер на 300.00 лева, направени разноски в исковото и
заповедното производство по дело № 07334/2019 г. по описа на ПкРС.
С жалбата се моли решението да се отмени, като неправилно, поради
неправилни изводи на ПкРС за наличие на облигационно отношение между страните.
Посочва се, че не е ценено доказателство – удостоверение за отказ от наследство, че в
нито един момент жалбоподателката не е влизала във владение на имота, защото след
отказа от наследството на сина си, няма никакви права върху имота. Иска се отмяна на
решение и отхвърляне на иска.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК от “Топлофикация Перник” ЕАД не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Пред въззивният съд не са събирани нови доказателства.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, за да се произнесе,
съобрази следното:
1
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,
която има правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по
същество.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд служебно
провери изцяло валидността и допустимостта на обжалваното решение и приема, че
решението е валидно и допустимо. Във връзка с доводите на жалбоподателя, които
касаят правилността на постановения акт и се обхващат от предмета и обхвата на
въззивното производство, въззивният съд дължи самостоятелна преценка на всички
събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при извършването, на
която прие за установено следното:
Жалбоподателят е бил ответник в производството пред първоинстанционния
съд, пред който „Топлофикация Перник“ АД е предявила установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК с искане да се установи в отношенията между него и
ответника съществуването на вземане за сума съставляваща стойността на доставена и
потребена топлинна енергия, както и законна лихва за забавеното й изплащане за
процесния период, за топлоснабден имот, находящ се в ***, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 07334/2019 г., приложено по делото. Срещу
заповедта за изпълнение е постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК,
поради което заявителят в заповедното производство има правен интерес от водене на
положителен установителен иск, с оглед нормата на чл.415 от ГПК и е предявил
същият в преклузивният едномесечен срок.
В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК, ответницата – въззивна
жалбоподателка е оспорила иска по основание и размер, с твърдения, че между
страните не е налице облигационно отношение, поради което и не притежавала
качеството потребител на топлинна енергия, тъй като не е собственик, нито титуляр на
вещно право на ползване за посочения топлоснабден имот. В отговора поддържа, че
топлоснабденият имот – апартамент бил придобит от И. Н. И. на *** г., чрез покупко-
продажба, а на *** г. починал, като ответницата е била негова майка. Твърдяла е, че по
предвиденият закона ред се е отказала от наследството на починалия си син, за което
било издадено и съответното удостоверение от ПкРС, като в нито един момент не е
влизала във владение на процесния апартамент, поради липсата на права върху него.
Поради изложеното в отговора на исковата молба, С. е твърдяла, че не била клиент –
потребител на топлинна енергия за посочения имот през процесния период.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло.
От представените с исковата молба и приети по делото писмени доказателства се
установява следното:
Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът е
поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В. К. С. - ½ ид.ч. и Н. И.
С. - ½ ид.ч., които да му заплатят разделно сумата от 441.93 лева, представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.;
сумата от 125.29 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 441.93 лева, считано от датата на подаване на заявлението с искане за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, по което
е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
2
*** г. Против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, длъжникът В. К. С. е подала
възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, в което е посочила,
че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Длъжникът Н. И. С. не е възразил срещу издадената заповед за изпълнение. След
получено съобщение за възможността за предявяване на установителен иск и в
указания едномесечен преклузивен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, ищецът е предявил
настоящия иск срещу В. К. С. и Н. И. С..
С определение № 651 от 29.01.2020 г., ПкРС е прекратил производството по
делото по отношение на Н. И., тъй като издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
07334/2019 г. по описа на ПкРС е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист, като е
приел, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иск срещу този ответник.
Постановеното определение не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно и субективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При така релевираните в
исковата молба твърдения, възникването на спорното право по отношение на
въззивната жалбоподателка се обуславя от осъществяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): наличието на действително правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, по силата, на който продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги
предаде, а купувачът да ги получи, като заплати уговорената продажна цена, както и
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл.149 и чл.150 от ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, какъвто е и “битовият клиент”, който според легалното определение в т.2а от §
1 от ДР на ЗЕ, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ “клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от “Топлофикация – Перник” ЕАД от 29.04.2008 г., публикувани във в.
“Съперник” и действали през процесния период. Съгласно чл.1 от Общите условия,
страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – в случая
ищецът “Топлофикация – Перник” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” –
потребител за битови нужди, а съгласно чл.3 от Общите условия, купувач на топлинна
енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно
право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.
Пред първоинстанционният съд, ищецът е представил нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ***, дело № 986 от 2007 г.,
от който се установява, че на *** г. И. Н. И. (трето за процеса лице и наследодател на
въззивника) е закупил процесния имот.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № *** г. се
установява, че И. Н. И. е починал на *** г., като след смъртта си е оставил за свои
законни наследници – ответницата – въззивник В. К. С. – майка и Н. И. С. - баща.
Към отговора на исковата молба ответницата В. К. С. е представила
удостоверение № *** г., от което се установява, че същата се е отказала от
3
наследството на И. Н. И., бивш жител на ***, с дата на смъртта –*** г., който отказ на
основание чл.49, ал.1 от ЗН е бил вписан в специалната книга при ПкРС под № **.
Така представеното удостоверение не е оспорено от ищеца. От негова страна няма
въведени твърдения, нито представени доказателства за оспорване на извършения
отказ от наследство, като и няма твърдения ответницата да е приела наследството
преди да извърши отказа си от него. Пред районния съд не са представени и
доказателства, от които да може да се установи, че въззивната жалбоподателка има
качеството “ползвател” на процесния имот на облигационно основание. Няма и
твърдения между ответницата и топлопреносното дружество да е сключен нарочен
договор за доставка на топлинна енергия. От въззиваемата страна в хода на
първоинстанционното производство не са представени и косвени доказателства, от
които да може да се достигне до извод, че между страните е сключен писмен договор,
който не е представен пред районния съд. С оглед на това пред районния съд не е
доказано наличие на облигационно отношение между страните.
От друга страна, представения отказ от наследство, обективира основание,
рефлектиращо директно върху материалноправната легитимация на въззивната
жалбоподателка. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от
наследство (в случая няма данни същото да е било прието преди това), настъпват
правни последици, изразени в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа
от наследство, наследникът се лишава от включените в наследството права и не приема
включените в него задължения. Той не само престава да бъде наследник но се счита, че
не е бил такъв, тъй като отказа от наследство произвежда действие от откриване на
наследството, в който смисъл са и разрешенията дадени с т.1 от Тълкувателно решение
№ 148/1986 г. на ОСГК на ВС на НРБ. Освен това отказа от наследство е направен от
С. през *** г., а процесния период на главницата е от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., т.е.
след извършения от нея отказ от наследството. При това положение, предявеният иск
не е доказан по основание, поради което и същият е следвало да бъде отхвърлен.
Изложеното налага обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго,
с което искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото, следва първоинстанционното решение да се отмени и
в частта за разноските, които В. К. С. е осъдена да заплати на ищеца – въззиваемата
страна.
С въззивната жалба В. С. е направила искане да и бъдат присъдени направените
от нея разноски пред въззивната инстанция, както и тези направени пред районния съд
по исковото производство. С оглед изхода на делото и своевременно направеното
искане в процеса за присъждане на направените разноски, такива се следват на
ответницата – въззивна жалбоподателка. От страна на В. С. се доказаха реално
заплатени разноски, като на основание и указанията в т.11 на ТР № 4 на ВКС по тълк.д.
№ 4/2013 г., ОСГТК следва да й се присъдят в размер на 300.00 лева, представляващи
заплатено от нея адвокатско възнаграждение в исковото производство пред
първоинстанционния съд, както и 25.00 лева държавна такса за въззивно обжалване и
300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Няма
данни жалбоподателката да е направила разноски в заповедното производство, поради
което и такива не следва да й бъдат присъждани. Общо направени от жалбоподателката
разноски в първоинстанционното и въззивното производство са в размер на 625.00
лева, които следва да бъдат възложени върху въззиваемата страна.
4
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 704 от 01.06.2020 г., постановено по гр.д. № 00239 по описа на
Районен съд – Перник за 2020 г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК113012360
срещу В. К. С. , ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК,
че дължи ½ идеална част от общо дължимите се суми в размер на 567.22 лева,
представляващи стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в ***, а именно главница в размер на 220.97 лева за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 62.65 лева за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., както и
законната лихва върху главницата от 220.97 лева, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 20.11.2019
г., до окончателното изплащане на сумата, които вземания са част от заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г., по ч.гр.д. № 07334 по
описа на Районен съд – Перник за 2019 г.
ОСЪЖДА “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК113012360 ДА ЗАПЛАТИ на В.
К. С. , ЕГН ********** сумата в размер на 625.00 (шестстотин двадесет и пет) лева,
представляваща съдебни разноски първоинстанционното и въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5