Решение по дело №7970/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7973
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Иванина Иванова Пъстракова
Дело: 20221110107970
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 7973
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110107970 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:



Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищцата твърди, че ответникът претендира спрямо нея, че е титуляр на партида с кл.
№........, открита за имот, находящ се в гр. ......., в който се доставят ВиК услуги, и за който
установила, че ответникът за периода от 12.2017 г. 10.2018 г. е начислил сумата 60.27 лв.,
представляваща дължима сума за предоставени ВиК услуги. Моли да бъде признато за
установено, че не дължи посочената сума от една страна поради липса на облигационна
връзка, липса на доставени количества вода, неточно отчитане, от друга страна защото
принудителното й събиране е погасено по давност.
Ответникът оспорва иска в депозирания отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Указано на ответника е, че в негова тежест е да докаже договорните отношения
между страните за доставката на ВиК услуги, количеството на реално доставените услуги за
1
процесния период и размера на нейната цена; както и качеството „потребител” на
ответника;

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №4 от 14.09.2014 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, приложима в настоящия казус, „потребители на услугите В и К
са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води“. Следователно за да бъде ангажирана
отговорността на ответника по настоящите искове на първо място ищецът следва да докаже,
че същият е титуляр на право на собственост или ограничено вещно право на ползване
досежно процесния имот.
Съдът намира, че това обстоятелство не бе доказано по категоричен начин по делото.
Това не е видно нито от представеното заявление за промяна на титуляр на партида, нито от
молбата- заявление от 04.06.2021 г. Същите не представляват титул за собственост, нито по
някакъв начин обективират изявление на автора си за притежаване право на собственост,
респ. на право на ползване върху процесния имот.
Така, въпреки че от ангажираните експертизи се установява количеството доставена
услуга до процесния имот за процесния период, размера на нейната цена, както и
обстоятелството, че същата не е заплатена, не се доказа качеството „потребител“ на ищеца,
поради което и само на първото твърдяно основание исковата претенция следва да се уважи.
В допълнение- исковата претенция е основателна и на второто посочено основание-
изтекла погасителна давност.
Не се спори, че задълженията за заплащане на предоставените В и К услуги са
периодични такива и за същите следва да се прилага специалната 3-годишна давност, по
аналогия с възприетото в решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г.
по описа на ВКС, ТК, по реда на чл. 290 ГПК, ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват
задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД. Различният размер на
всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж,
който правен извод е последователно проведен с решения, постановени по реда на чл. 290
ГПК, съответно решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т.О.,
решение № 173/28.10.2010 г. по т.д.№ 1095/2009 г. на ВКС, II Т.О.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на
падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
2
предсрочно изпълнение/. В случая, не се установява какъв е уговореният срок за заплащане
на предоставени услуги, предвид липсата на доказателства- не са представени по делото
твърдените от ответника общи условия. Ето защо, следва да се приеме, че давността започва
да тече от възникване на вземането, а това означава от първия ден, следващ периода през
който услугите са били предоставени.
Така поради изтичане на 3-годишната погасителна давност към датата на предявяване
на настоящата искова молба 16.02.2022 г. погасени се явяват процесните задължения на
стойност 60.27 лв. за периода от м.12.2017 г. до м.10.2018 г.

Относно разноските в производството:

При този изход на спора ответникът дължи да репарира извършените от ищеца
разноски за производството в общ размер на 50 лв. държавна такса, а в полза на
процесуалния му представител 360 лв. адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Д. Т. К., ЕГН **********, срещу
“......, със седалище и адрес на управление: гр. ......... иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, че Д. Т. К., ЕГН **********, не дължи на „......, със седалище и адрес на управление:
гр. ......... сумата от 60.27 лв., представляваща стойност на ползвани ВиК услуги за периода
за периода от м.12.2017 г. до м.10.2018 за имот, находящ се в находящ се в гр. ........
ОСЪЖДА “......, със седалище и адрес на управление: гр. ........., да заплати на Д. Т.
К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. държавна такса, а на
адв. С.Й. Д., ЕГН **********, сумата от 360 лв. адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3