№ 87
гр. Ловеч , 12.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500031 по описа за 2021 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
С разпореждане №260146/16.12.2020 г. постановено по ч.гр.д.№797/20 г. Тетевенски
районен съд е оставил без уважение и е прекратил в цялост производството по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.
№797/20 г. на РС-Тетевен, подадено от „Евро Финанс Колект“ЕООД с адрес за
кореспонденция гр.******** представлявано от Е.Р.Д. чрез пълномощник адв.И. М. Л.
срещу П. К. П. ЕГН ********** с настоящ адрес гр.*********.
Подадена е частна жалба от „Евро Финанс Колект" ЕООД с ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. *********, представлявано от Е. Р. Д. чрез: адв. И. М. Л., вписан в
АК - София, с личен № **********, с адрес за съобщения и кореспонденция:
гр.************ срещу Определение № 260146/16.12.2020г. постановено по гр.д. №
797/2020г. на PC Тетевен, с твърдения, че посочения акт е незаконосъобразен, неправилен,
постановен в нарушение на процесуалния закон, поради което моли същият да бъде
отменен.
Сочи, че уведомяването на длъжника, следва да е обстоятелство което единствено се заявява
и с което заявителя легитимира качеството си на кредитор, макар и само с твърдения, с
оглед ограничението на чл.410 ГПК за представяне на доказателства /т.2б на TP №
4/08.06.2014г. по т.д. №4/2013г. на ВКС/
Твърди, че според изричната разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК, заявлението трябва да отговаря
1
на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е. необходимо е да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава вземането и в този смисъл точната индивидуализация
на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за
издаване на заповедта за изпълнение.
Сочи, че изпълнението на изискването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не е факт относим към
правопораждащите факти и съдържанието на предявеното вземане, нито към
принадлежността на вземането в патримониума на цесионера /той придобива същото от
момента на сключване на договора за цесия/, а към противопоставимостта на цесията на
длъжника и съответно към възможността на цесионера да претендира изпълнение на
придобитото от него вземане
Сочи, че предпоставките за основателност на заявление по чл. 410 ГПК са същото да е
редовно от външна страна /да отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК/, и
вземането да е индивидуализирано по основание и размер, като в конкретния случай
сочените предпоставки са налице. Твърди, че изложените доводи водят до извод, че в хода
на заповедното производство съобщаването на длъжника за извършената цесия не е факт
имащ отношение към съществуването и изискуемостта на вземането и не следва да се
изследва от заповедният съд, като същият ще бъде обект на проверка в бъдещ исков процес,
по евентуално предявен установителен иск при направено възражение от длъжника, в който
процес ще бъдат разгледани и решени със сила на пресъдено нещо и въпросите относно
изискуемостта на вземането към датата на подаване на заявлението, необходимостта от
свеждане до знание на длъжника за станалата цесия/ респ. настъпилата/или обявена/
предсрочна изискуемост. В подкрепа на казаното, прилагам Определение №
440/22.06.2020г. на ОС Кюстендил по в.ч.гр.д. № 196/2020г.
Счита, че целта на заповедното производство с единствено да се установи дали вземането е
спорно, а съдът не следва да събира доказателства, за установяване на самото вземане.
Сочи, че действително, длъжникът има възможност да възрази, че не е уведомен за цесията,
с оглед на възможността да депозира възражение по чл.414 ГПК, като депозиране на
възражение от страна на длъжника, би означавало, че вземането е спорно и последицата от
това да е образуване на исково производство, където страните ще имат възможност да
изложат подробно възраженията си досежно уведомяването.
Сочи, че съгласно съдебната практика и задължителната такава - Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 г., постановено по Тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, няма
пречка да се издаде заповед за изпълнение в полза на правоприемника и съгласно
разясненията, дадени в т. 4 от посоченото тълкувателно решение, заповед за незабавно
изпълнение може да се издаде на цесионера въз основа на документите по чл. 417 от ГПК.
Твърди, че изискването е към заявлението да се представи нотариално заверен договор за
цесия, документи, установяващи вземането на кредитора и доказателства за уведомяване на
2
длъжника за прехвърляне на вземането по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но това изискване
обаче е само в случаите на заявление по чл. 417 от ГПК и е неприложимо в настоящия казус,
тъй като новият кредитор е поискал издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410
от ГПК. Сочи, че според нормата на чл. 410, ал. 2 от ГПК заявителят не е длъжен да прилага
към заявлението си писмени доказателства, които установяват вземането на кредитора или
други писмени доказателства, относими към вземането на кредитора.
Прави извод, че изискванията към заявителя, когато се иска издаване на заповед в полза на
правоприемник по договор за цесия, обхващат представяне на доказателства за сключването
и съобщаването на цесията, единствено в хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК, когато се
постановява незабавно изпълнение на парично задължение, но не и в тази по чл. 410 от ГПК
и цитира практика на ОС-Сливен..
Моли съда да отмени обжалваното Определение № 260146/16.12.2020г. постановено по
ч.гр.д. № 797/2020г. по описа на съда като незаконосъобразно по съображения изложени в
настоящата жалба.
Настоящата инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.
№797/2020г.по описа на РС-Тетевен намира за установено следното:
Разпореждането е съобщено на заявителя на 7.01.2021 г., а жалбата е подадена на 12.01.2021
г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва съдебния акт лице,
поради което съдът приема,че е допустима и следва да се разгледа по същество.
От приложеното ч.гр.д.№797/20 г. на Тетевенски РС се установява, че е подадено
заявление от Евро Финанс Колект" ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. *********, представлявано от Е. Р. Д. чрез: адв. И. М. Л., вписан в АК -
София, с личен № **********, с адрес за съобщения и кореспонденция: гр.************ по
реда на чл.410 от ГПК, с вх.№261720/30.11.2020 г., с искане за издаване на заповед за
изпълнение за парично вземане срещу длъжника П. К. П. гр.Тетевен, обл..Ловеч, за сумата
общо 254,29 лв. главница и 72,43 лв. мораторна лихва за върху главницата като е посочено,
че паричното вземане произтича от незаплатени телекомуникационни услуги,
конкретизирани по фактури и период, както и 325 лв деловодни разноски. Твърди се в.12 от
заявлението, че заявителя е придобил вземането на основание договор за цесия на
28.10.2020 г. от ”Теленор България“ЕАД и длъжникът е бил уведомен за това на с
обикновена пратка чрез „Български пощи“ЕАД на адреса на длъжника в гр.*********
п.к.5500, но не е изплатил вземането.
Към заявлението са приложени договори за мобилни услуги от1.09.17 г. и 6.10.17 г.,
декларация –съгласие и три броя фактури.
ТРС е постановил разпореждане №260777/30.11.2020 , с което е оставил без движение
заявлението до отстраняване на следните нередовности:да се посочи в т.12 от заявлението
3
следните обстоятелства-кой от кредиторите е изпратил съобщението по чл.99 ал.3 от ЗЗД,
цедентът или цесионерът, ако е изпратено от цесионера да се уточни упълномощен ли е от
цедента да изпраща уведомления по чл.99 ал.3 от ЗЗД и с какъв акт, както и получено ли е
съобщението по чл.99 ал.3 от ЗЗД от длъжника и на коя дата.
Подадена е молба на 15.12.2020 г. от заявителя, с която той твърди, че длъжникът е
уведомен а цесията от „Теленор България“ ЕАД, като съобщението е изпратено на 3.11.20 г.
Твърди, че то е получено от длъжника, защото той на 9.11.20 г. се е обадил в кантората на
дружеството по телефона, за да се поинтересува какво вземане точно е прехвърлено с този
договор и за размера на задължението и в какъв срок и по какъв начин следва да се извърши
плащането.
С разпореждане №260176/16.12.2020 г. постановено по ч.гр.д.№797/20 г. Тетевенски
районен съд е оставил без уважение и е прекратил в цялост производството по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д.
№797/20 г. на РС-Тетевен, подадено от подадено от „Евро Финанс Колект“ЕООД с адрес за
кореспонденция гр.******** представлявано от Е.Р.Д. чрез пълномощник адв.И. М. Л.
срещу П. К. П. ЕГН ********** с настоящ адрес гр.*********.
В мотивите си РС-Тетевен излага съображения, че в заявителят не е отстранил
нередовностите на заявлението си в срок.
Като съобрази тези данни, настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна.
След като ТРС е констатирал нередовност на заявлението и е дал указания на заявителя да
ги отстрани в тридневен срок, последният подал молба, в която обаче отново не е посочил
на коя дата длъжникът е уведомен за цесията, а само, че на 9.11.20 г.е проведен телефонен
разговор с длъжника. Ловешки окръжен съд приема, че са налице условията на чл.411 ал.2
т.1 от ГПК и правилно ТРС е отхвърлил заявлението, след като в срок не са отстранени
всички нередовности. За да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
на заявител, който твърди, че е придобил вземането въз основа на сключен договор за цесия,
то е нужно същият да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД, както и съгласно чл.410 ал.3 от ГПК следва да се приложи и договора за
цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи легитимацията
на заявителя като титуляр на вземането, придобито по силата на сочения договор за цесия. В
казуса това не е сторено от заявителя и правилно ТРС е отказал да издаде исканата заповед
за изпълнение. Цитираната практика на ОС-Кюстендил и ОС-Сливен не е задължителна за
настоящата инстанция и не се споделя от настоящия състав на съда, по гореизложените
съображения. Съгласно т.4г от т.р.№4/14 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК когато частното
правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето следва да е съобщено на
длъжника и в този смисъл правилно ТРС е оставил без движение заявлението.
За пълнота следва да се изтъкне и, че към договорите за телекомуникационни услуги
4
заявителят не е приложил цитираните в договора ОУ, които са неразделни части от същия и
които съгласно чл.410 ал.3 от ГПК следва да бъдат приложени към заявлението, което също
води до нередовност, но предвид факта, че заявителят не е отстранил нередовностите,
указани му от ТРС и на това основание заявлението е отхвърлено, то е безпредметно
настоящата инстанция да го оставя повторно без движение с указания за отстраняване и на
констатираните по-горе такива.
С оглед на тези мотиви и при съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези,
на Тетевенски районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като
правилен, въпреки непрецизно формулирания диспозитив, тъй като ТРС се произнесъл по
същество, а не е прекратил производството фактически.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №260176/16.12.2020 г. постановено по ч.гр.д.№797/20 г.
на Тетевенски районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5