Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Елин Пелин, 14.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и
двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА Т.
при секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1023 по описа за 2019 година
на РС Елин Пелин, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Б.Г.П., ЕГН ********** *** съдебен адрес:***, пл.“Св.Н. Ч.“ № . ет.. чрез
пълномощника си адв.В. – САК е предявил срещу ответниците
С.Н.Т., ЕГН ********** *** и И.Г.П., ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл.17, ал.1 от ЗЗД. Моли се съдът да постанови решение, с което да обяви за
действителен сключения между Н. Г. П., ЕГН ********** в качеството на дарител и
ищеца Б.Г.П., ЕГН ********** в качеството на дарен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № …., том I, рег. № …., дело № 107 от
15.02.2007 г. на нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин, вписан в
регистъра на Нотариалната камара под № 521, вписан в Службата по вписванията с
вх. № 408 от 15.02.2007 г., акт …., том II, дело № 263/2007 г. на следния
недвижим имот: ½ идеална част от УПИ с площ от …. кв.м. находящ се в с.Н. х., Община Е. П., Софийска област,
съставляващ УПИ II-…. в квартал 46 по плана на селото, утвърден със заповед №
03873/03.12.1964 г. при граници и съседи: улица, УПИ III-352, УПИ ХIV-353, УПИ
ХV-350, УПИ ХVI-340 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда.
Излагат се твърдения, че с Договор за покупко-продажба на недвижим имот,
сключен между ищеца и дядо му Н. Г. П. обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело
№ 107 от 15.02.2007 г. на нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин
му била прехвърлена собствеността на
следния недвижим имот – ½ идеална част от УПИ с площ от ….. кв.м. находящ се в с.Н. х., Община Елин Пелин, Софийска област,
съставляващ УПИ II-…..в квартал 46 по плана на селото, утвърден със заповед №
03873/03.12.1964 г. при граници и съседи: улица, УПИ III-352, УПИ ХIV-353, УПИ
ХV-350, УПИ ХVI-340 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от построената в него
двуетажна масивна жилищна сграда. С влязло в сила съдебно решение №
159/04.11.2016 г. постановено по гр.д. № 150/2016 г. по описа на РС Елин
Пелин на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД горепосоченият договор е прогласен за
нищожен, като привиден – относително симулативен,
прикриващ дарение. Нормата на чл.26, ал.1, предл.5 от
ЗЗД следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл.17 от ЗЗД и при
разкриване на действително прикрито съглашение съдът следва да приложи
правилата на прикритото. Нотариалният акт е именуван като нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, но всъщност сделката между ищеца и дядо му
била безвъзмездна. Прехвърлителят му отстъпил и той
получил имота безвъзмездно. Нито ищецът
му е плащал за имота, нито той е получавал някаква облага от това, освен
благодарност от ищеца. Между ищеца и дядо му имало съгласие за безвъзмездно
прехвърляне на собствеността. Имота не е прехвърлян и срещу дадени в миналото
издръжка или гледане, ищецът не е поемал
и задължение срещу прехвърлянето на имота да гледа дядо си докато е жив. Тази продажба
прикривала дарение и това било сторено, тъй като дядо му и ищецът желаели в
неопределено бъдеще винаги да се счита, че ищецът е купил имота. Във вътрешните
им отношения обаче било пределно ясно,
че сделката не е продажба, а дарение. Дядо му винаги е бил с намерението и с
желанието да извърши акт на щедрост спрямо ищеца и да му дари, а не да му продава процесния имот. Страните по договора не са симулирали
прехвърлянето на собствеността, макар сделката да е оформена като
покупко-продажба, в същия нотариален акт е обективиран
друг, действителен договор за дарение, който с дядо му са сключили. В случая е
налице дарение на недвижим имот, прикрито като продажба. Прикритата сделка не е
сключена в нарушение на закона или с цел заобикалянето му – случаи, в които
недопустимият резултат се постига чрез дублиране на правните способи.
Резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от
закона. Не е налице заобикаляне на закона, тъй като с него не се постига
забранен от закона резултат, дори да се цели постигане на по-голяма правна
сигурност. Спазена е нотариалната форма, дисимулирана
сделка и резултатът от нея не противоречи на закона и морала, т.е. налице са
условията за действителност на прикритата сделка, поради което и съдът следва
да постанови приложение на правилата относно дисимулираната
сделка.
Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на ответниците С.Н.Т. и И.Г.П., които в срока по чл.131
от ГПК депозират писмени отговори.
Ответникът И.Г.П. изразява становище, че предявеният иск е допустим и
основателен. Твърди, че ищецът е негов брат и на него му било известно, че
продажбата на процесиня имот прикрива дарение, защото
дядо му и брат му желаели в бъдеще да се
счита, че брат му е купил имота. На всичките
им близки хора също било известно, че сделката не е продажба, а дарение.
Дядо им винаги бил с намерението и с желанието да дари имота на ищеца, а не да
му го продава. Нито брат му е плащал за имота, нито дядо му е получавал някаква
облага от това, освен благодарност от брат му. Макар, че сделката е оформена
като покупко-продажба, в същия нотариален акт е обективиран
друг действителен договор за дарение, който дядо му и брат му са сключили. В
случая е налице дарение на недвижим имот, прикрито като продажба. Прикритата
сделка не е сключена в нарушение на закона или с цел заобикалянето му.
Резултатът от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от
закона. Не е налице заобикаляне на закона, тъй като с него не се постига
забранен от закона резултат. Спазена е нотариалната форма, дисимулираната
сделка и резултатът от нея не противоречи на закона и морала, т.е. налице са
условията за действителност на прикритата сделка, поради което се моли съдът да обяви за действителен сключения между Н. Г.
П. в качеството на дарител и Б.Г.П. в качеството на дарен договор обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело
№ 107 от 15.02.2007 г. на нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин
Пелин.
С
отговора на исковата молба, ответницата С.Н.Т. оспорва предявения иск, като
твърди, че същия е недопустим, тъй като съгласно чл.17 от Закона за
задълженията и договорите, договорите за прехвърляне
на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти
трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Ищецът иска от съда договорът за
дарение да бъде обективиран във вече несъществуващ в
правния мир нотариален акт. Искът на ищеца е закъснял. Той е пропуснал
възможността да заведе насрещен иск в производството по гр.д. № 150/2016 г. и
на основание чл.133 вр. чл.211, ал.1 от ГПК не може
да направи това по-късно. С влязло в сила решение № 159 от 04.11.2016 г. по
гр.д. № 150/2016 г. по описа на РС Елин Пелин, договорът за покупко-продажба на
процесния недвижим имот сключен с нотариален акт №
148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007 г. на нотариус Л. Х. с
район на действие РС Елин Пелин е обявен за нищожен. Нищожен е не само
договорът, нищожен е и нотариалния акт. Съдържанието – договорът за
покупко-продажба и формата – нотариалния акт са едно неразривно цяло. Формата
не съществува самостоятелно в правния мир. Нотариалният акт следователно не
съществува самостоятелно в правния мир. Договорът за покупко-продажба на процесния недвижим имот, обективиран
в нотариалния акт е обявен за нищожен от РС Елин Пелин със сила на пресъдено нещо на 02.12.2019 г. и от тази дата между
страните Б.П., И.П. и С.Т. действа договорът за дарение, обективиран
в нотариалент акт № 40, том първи, рег. № 288 дело №
17 от 2007 г. на нотариус Л. Х. между дарител Б.П. и дядо му Н.П.. Ответницата С.Т. оспорва
активната лагитимация на ищеца, тъй като е
съсобственик по наследство на процесния недвижим имот
с ¼ ид.ч. от него на основание наследство от
починалия му баща, който е съсобственик заедно със С.Т. на процесния
недвижим имот на основание нотариален акт №
40, том първи, рег. № 288 дело № 17 от 2007 г. на нотариус Л. Х. за
дарение на недвижим имот между дарител Б.П. и дядо му Н. П.. Недопустимо е едно
и също лице да бъде конституирано и като ищец и като ответник – необходим
задължителен другар в едно и също гражданско производство. Възразява против
активната легитимация на ищеца. По така заведения иск той се явява и като ищец
и като ответник. Иначе трябваше да заведе иск само за ¾ ид.ч. от недвижимия имот. По силата на действащия в момента
нотариален акт № 40 при който дарен е
дядото Н. П. /починал/ ищецът замества
починалия си баща Г. П. и получава по наследство въз основа на договора за
дарение ¼ ид.ч. от процесния
имот. С настоящия иск ищецът иска да елиминира от наследството на имота леля си
С.Т. и брат си И.П. като цели да реанимира нот. акт №
148 който да бъде превърнат също в договор за дарение.
Изразяват
се доводи и по основателността на иска, като се твърди, че същият е
неоснователен ако съдът го счете за допустим. Твърди, че съгласно чл.17, ал.1
от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съгласие с едно привидно
съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице
изискванията за неговата действителност. По настоящия иск не са налице исикванията за действителността на прикрития договор.
Нотариален акт № 148 не е действителен съгласно съдебно решение, влязло в сила
на 02.12.2019 г. т.е. преди завеждането на настоящото дело. Съгласно съдебната
практика, искът по чл.17 от ЗЗД се
доказва от ищецът, който трябва да докаже с така нареченото обратно писмо,
подписано от двете страни по прикрития договор. Ищецът не е представил обратно писмо
като доказателство за дарението. Той няма даже „начало на писмено доказателство“,
тъй като договорът за покупко-продажба на процесния
имот е нищожен със сила на пресъдено нещо въз основа
на съдебното решение по гр.д. № 150/2016 г. по описа на РС Елин Пелин от
02.12.2019 г. Ищецът иска да докаже претенцията си със свидетелски показания,
но те са недопустими на основание чл.164,
ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Съдът
като взе предвид становищата на страните намери за установено следното от
фактическа страна:
От
представеното Решение № 159/04.11.2016 г. постановено по гр.д. № 150/2016 г. по
описа на РС Елин Пелин се установява, че съдът на основание чл.26, ал.2, пр.5
от ЗЗД е обявил за нищожен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007 г. на нотариус Л. Х. с
район на действие РС Елин Пелин, вписан в Службата по вписванията с вх. № 408
от 15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело № 263/2007 г., с който Н. Г. П. е продал
на Б.Г.П. следния недвижим имот: ½ идеална част от УПИ с площ от 860
кв.м. находящ се в с.Н. х., Община Елин Пелин,
Софийска област, съставляващ УПИ II-… за имот планоснимачен
номер в квартал 46 по плана на селото, утвърден със заповед № 03873/03.12.1964
г. при граници и съседи: улица, УПИ III-352, УПИ ХIV-353, УПИ ХV-350, УПИ
ХVI-340 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна
масивна жилищна сграда.
От
представените по делото Решение № 19 от 07.01.2016 г. постановено по гр.д. №
588/2015 г. по описа на СОС и Решение № 283/02.12.2019 г . постановено по гр.д.
№ 347/2018 г. по описа на ВКС се установява, че решението по гр.д. № 150/2016
г. по описа на РС Елин Пелин е потвърдено.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 124 том I, рег. № 1120, дело № 603/1999 г. по описа
на нотариус С.А.с район на действие РС Елин Пелин е, че Н. Г. П. и Б.С. П.даряват
на внука си Б.Г.П. следния свой недвижим имот придобит по време на брака им:
първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, находяща
се в с.Н. х., ведно с ½ идеална част от дворното място, в което е
построена, съставляващо парцел II-351, в кв.46
по плана на с.Н. х., цялото с площ от 860 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от общите части на къщата.
С
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 40, том I, рег. № 288, дело № 17/2007 г. по описа на нотариус Х.с
район на действие РС Елин Пелин, Б.Г.П.
е дарил на дядо си Н. Г. П. следния свой
собствен недвижим имот: ½ ид.ч. от урегулиран
поземлен имот, с площ от 860 кв.м., находящ се в с.Н.
х., община Елин Пелин, Софийска област съставляващ имот пл. № 351, за който е
отреден парцел II в кв.46 по плана на селото,
утвърден със заповед № 03873/1964 г., заедно с първия етаж от построената в
него двуетажна масивна жилищна сграда.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 148, том I, рег. № 804, дело № 107/2007 г. по описа на нотариус Л.
Х. с район на действие РС Елин Пелин, Н. Г. П. е продал на Б.Г.П. следния свой
недвижим имот: ½ ид.ч. от урегулиран поземлен
имот, с площ от 860 кв.м., находящ се в с.Н. х., община
Елин Пелин, Софийска област съставляващ имот пл. № 351, за който е отреден
парцел II в кв.46 по плана на селото, утвърден със заповед №
03873/1964 г., заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда.
От
удостоверение за наследници № 5/05.09.2018 г. издадено от кметство с.Н. х.се
установява, че Н. Г. П. е починал на 08.09.2012 г. и е оставил като свои
наследници – преживялата го съпруга Б. СтП– починала
на 13.03.2015 г.; С.Н.Т. – дъщеря; Г. Н. П. – син, починал на 02.08.2018 г.,
който е оставил за свои наследници Б.Г.П. и И.Г.П. – синове.
Видно
от удостоверение за наследници на Б. С.П. № ГСР-04-00120/12.02.2016 г. издадено
от Община Елин Пелин е, че Б. С. П.е починала на 13.03.2015 г. и е оставила
като свои наследници Георги Николов П. и С.Н.Т. – син и дъщеря.
Представено е и удостоверение изх. № 2/08.08.2018
г. издадено от кметство с.Н. х., от което е видно, че Г. Н.П. е починал на
02.08.2018 г. и е оставил като свои наследници Б.Г.П. и И.Г.П. – синове.
От
скица № 992/25.07.2017 г. издадена от Община Елин Пелин се установява, че УПИ II-531 в
кв.46 по плана на с.Нови хан е с площ 860 кв.м. и е записан на И.Г.П. за
½ ид.ч.
По
делото са присъединени гр.д. № 525/2014 г. по описа на РС Елин Пелин и гр.д. №
150/2016 г. по описа на РС Елин Пелин.
По искане на ищеца по делото бяха
разпитани свидетелите Т. С. П. и Б. С. К..
От показанията на свидетелката Т. П. се установява, че й е извество,
че дядо Н. прехвърлил на внука си Б. с
дарение без тежести, без условия и без плащане на никакви пари своя имот – половината двор и първия етаж от
къща находяща се в с.Н. х., ул. М. К. № …. След това дарение, около 7-8 години по-късно
дядо Н. бил разтревожен заради правната сигурност на тази сделка, тъй като се
опасявал, че след смъртта му може да се спори за дарението му от останалите му
наследници. След като се допитал до адвокат, Б. върнал имота на дядо . а дядо му
отново му го прехвърлил, но с договор за
покупко-продажба, която да е симулативна, без да се дават някакви пари и без парични
задължения на страните, без да има спор за каквито и да е пари и за други
условия по тази сделка. Така дядо Н. предал безвъзмездно имота на Б., като
формата на документа била продажба, но всъщност това било дарение. Никога
страните по сделката не са говорили за пари. Това била волята на дядо Н., с
оглед близките му отношения с Б., като Б. ползвал имота още докато дядо Н.бил жив,
като двамата живеели съвместно в имота, а след смъртта на дядо си, Б. продължил
да живее в този имот и така дядо Н.си затворил очите спокоен, защото е свършил
това, което е искал да направи с този имот. Това била неговата воля, да дари имота
на Б. без да му иска нищо в замяна.
Ищецът бил изключително благодарен на дядо си за това дарение. Свидетелката
заявява, че независимо как се казва документа за собственост, с който е
прехвърлен имот, между ищеца и дядо му е сключен договор за дарение и това е
ясно на всички.
В
показанията си свидетелката Б.К. твърди, че е съседка на ищеца и дядо му Н. и
ги познава и двамата. Между Б. и дядо му Н. отношенията били много добри. Още
преди 10-15 години дядо Н. започнал да
се хвали на цялата махала, че е направил дарение на любимия си внук Б., като му
дарил къщата в която живеел със съпругата си и част то двора. Дядо Н. бил много
удовлетворен от това, а Б. му бил изключително благодарен и бил с много добри
чувства към дядо си. Свидетелката заявява, че не е чула някой да говори за пари
при това прехвърляне на имота, тъй като всички знаели, че имота е дарен.
При
така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание
чл.17, ал.1 от ЗЗД, който съдът намира за допустим.
Възраженията на ответната страна С.Н.Т.,
че искът е недопустим, тъй като не е предявен под формата на насрещен иск по
гр.д. № 150/2016 г. по описа на РС Елин Пелин, поради което правото за воденето
на този иск е преклудирано, съдът намира за неоснователни по следните
съображения: предявяването на насрещен иск
не е задължително за страните в дадено производство, а цели само
процесуална икономия. Право на всяка една страна в дадено производство е да
прецени дали да реализира правото си чрез депозиране на насрещен иск в конкретно
производство или да го предяви самостоятелно в отделно производство, поради
което непредявяването на насрещен иск не преклудира правото на съдебна защита и
не прегражда пътя за предприемане на действия на някоя от страните да реализира
правото си с иск в отделно производство. В подкрепа на този довод е и
необжалваемостта на определението, с което съдът оставя без уважение искането
на страна по делото да приеме за съвместно разглеждане предявен насрещен иск,
тъй като това право не е правопреграждащо, доколкото страната може да предяви
иска си в отделен процес. В този смисъл предявеният иск е допустим, а разгледан
по същество, настоящият състав го намира за основателен по следните
съображения.
Искът по чл.17, ал.1 от ЗЗД има за предмет установяване на
действителните отношения между страните, основани на прикритото съглашение и
следва да бъде уважен, ако това съглашение е действително.
Разпоредбата на чл.17 от ЗЗД
постановява, че при разкриване на симулация на един договор, следва да се
приложат правилата относно прикрития договор, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
В случая от представеното по делото
съдебно решение, постановено по гр.д. № 150/2016 г. по описа на РС Елин Пелин
се установява, че съдът е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.5
от ЗЗД Договора за покупко-продажба на недвижим имот обективиран
в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107/15.02.2007 г. по описа на
нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин, като е приел, че същия е привиден-относително симулативен, прикриващ дарение, поради което при разкриване на действително прикрито съгласшение, съдът следва да приложи правилата на
прикритото.
От представените по делото писмени
доказателства, както и от свидетелските показания се установява, че страните са
имали намерение собствеността да бъде прехвърлена, което изключва абсолютната
недействителност на сделката, но действителната воля за насрещните престации не е тази, посочена в договора за покупко-продажба, тъй като е целяла даряване
на имота. Тези обстоятелства се потвърждават, както от съдебното решение
постановено по гр.д. № 150/2016 г. по описа на РС Елин Пелин, с което нотариален акт №
148, том I, рег. № …. дело № ….15.02.2007
г. по описа на нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин е обявен за
нищожен на основание чл.26, ал.2 предл.5 от ЗЗД като
привиден – относително симулативен, прикриващ
дарение, така и от разпитаните по делото
свидетели Т. С. П.и Б. С.К., които са категорични, че волята на Н.
Г. П. е била не да продаде имота на своя внук Б., а да го дари, но сделката е извършена под
формата на продажба, за да се придаде сигурност на сделката и да не може в
бъдеще да бъде развалена.
Съдът кредитира показанията на свидетелките
Т. С. П.а и Бо. Ста.
К.а и ги намира за допустими с оглед разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК, тъй
като както се установява от представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, в същия
липсва посочване на продажната цена на имота, което води до извод за липса на уговорка между
страните за заплащане на такава цена и в този смисъл за липсата на воля за прехвърляне на имота срещу определена престация. Ето защо свидетелските показания, с които се цели доказване на привидността на една сделка са
допустими съгласно чл.165, ал.2 от ГПК, която норма допуска установяване на привидността при наличие на начало на писмено доказателство, каквото в настоящия случай е нотариалния
акт, в който е обективирана
процесната сделка, предвид липсата на посочена
продажна цена в него.
С оглед горното съдът приема, че
искът за установяване симулативността на извършената
покупко-продажба, прикриваща договор за дарение е доказан в основанието си.
Установява се, че страните са уговорили прехвърлянето на имота безвъзмездно,
без да се дължи каквато и да била престация, което
прави договора между страните за покупко-продажба недействителен, поради
противоречие между действителната воля на страните и изразената такава материализирана в нотариалния акт. Същият
договор обаче е действителен като договор за дарение, тъй като както бе
посочено и по-горе се установи от свидетелските показания, че такава е била
волята на страните. Свидетелката Т. С. П. заявява в показанията си, че тъй като
дядо Н. се опасявал, че след смъртта му може да се спори за дарението, се
допитал до адвокат, вследствие на което Б. върнал имота на дядо си Н., а той от
своя страна му го прехвърлил отново, но с Договор за покупко-продажба, която
била симулативна, без да се дават никакви пари и без
каквито и да било парични задължения за страните. Освен от свидетелските
показания, тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – нотариалните актове удостоверяващи неколкократното прехвърляне на имота. В този смисъл съдът
прецени и липсата на продажна цена на имота в нотариалния акт, което също сочи, че страните не са уговаряли заплащане
на каквато и да било цена за прехвърления имот, което води до извод за липса на
воля за неговото възмездно прехвърляне.
Изложеното сочи, че е налице дарение
на недвижим имот, прикрито като продажба, което обрвързва
страните по него, доколкото са спазени всички изисквания за неговата действителност.
Това е така, тъй като в случая нотариалният акт е подписан и от двете страни по
него, спазени са всички изисквания за
форма на договора – сключен е под формата на нотариален акт, налице са
съвпадащи по съдържание волеизявления за даряване и приемане на дареното
имущество, настъпили са правните последици от прехвърлянето на собствеността и
то веднага със сключването на договора – ищецът е влязъл във владение на имота.
Изложеното сочи, че сключената прикрита сделка
не противоречи на закона и морала и постигнатият с нея резултат е
прехвърляне на собственост чрез дарение, което не е забранено от закона.
Сделката е валидна и поражда своите
правни последици, поради което са налице условията за действителност на
прикритата сделка, като съдът следва да постанови приложение на правилата
относно дисимулираната сделка. /Решение №
244/09.05.2011 г. по гр.д. № 1207/2010 г. г.к. II ГО на ВКС/
И двете сделки - явната за
покупко-продажба и прикритата за
дарение, са сключени в изискуемата нотариална форма, което прави прикритата
сделка действителна, с оглед което предявения иск с правно основание чл.17,
ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, ищцовата страна има право да
получи направените по делото разноски. По
делото е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, с който се претендира
заплащане на сумата от 1024.00 лева, от които 900.00 лева заплатен адвокатски
хонорар, държавна такса в размер на 112,00 лева и 12.00 лева такса за вписване
на исковата молба. С оглед изложеното съдът следва да осъди ответниците
С.Н.Т. и И.Г.П. да заплатят на Б.Г.П.
по 512.00 лева за всеки един от тях,
съставляващи сторени от ищеца по делото разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОБЯВЯВА ЗА ДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между Н. Г. П., ЕГН ********** в качеството на
дарител и Б.Г.П., ЕГН ********** в качеството на дарен договор за дарение
обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № ….. дело № 107/15.02.2007 г. по описа на
нотариус Л. Х. с район на действие РС Елин Пелин, вписан в регистъра на
Нотариалната камара под № 521, вписан в службата по вписванията с вх. № 408 от
15.02.2007 г., акт № .., том II, дело № …/2007
г. на следния недвижим имот/ ½ ид.ч. от УПИ с
площ ….. кв.м., находящ се в с.Н. х., Община Елин
Пелин, Софийска област, съставляващ УПИ II-351 /втори, за имот планоснимачен
номер триста петдесет и първи/ в квартал 46 /четиридесет и шест/ по плана на
селото, утвърден със Заповед № 03873/03.12.1964 г., при граници и съседи:
улица, УПИ III-352, УПИ ХIV-353, УПИ ХV-350,
УПИ ХVI-340 и УПИ I-348,
заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.
ОСЪЖДА С.Н.Т.,
ЕГН ********** *** да заплати на Б.Г.П., ЕГН ********** *** съдебен адрес:***, пл.“Св.Н.й
Ч..“ № .. ет…. сумата от 512.00 лева /петстотин и дванадесет лева/ направени по делото
разноски.
ОСЪЖДА
И.Г.П., ЕГН ********** *** да заплати
на Б.Г.П., ЕГН ********** ***
съдебен адрес:***, пл.“Св.Н.й Ч.“ № 2, ет.3 сумата от 512.00 лева /петстотин и дванадесет лева/ направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: