№ 437
гр. Русе, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520202288 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. ИВ. АНГ. против Наказателно постановление №
20-1085-003376/21.10.2020 г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП.
В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, като се оспорва възприетата в АУАН-а и НП фактическа
обстановка. В тази насока се моли последното да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като вместо
него се явява адв. С.К. от Адвокатска колегия – Русе, който поддържа изложеното в
жалбата и го доразвива в хода на пледоарията си. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
1
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
получено от жалбоподателя на 20.04.2022 г., а жалбата е подадена на 27.04.2022 г.,
касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 15.09.2020 г., около 18:16 часа, свидетелят С.П. управлявал лек автомобил
марка „Алфа Ромео“, с рег. № Р 8410 ВХ, като се движил по бул. „Цар Освободител“,
крайна лява лента, посока центъра – кръговото кръстовище при площад „Оборище“. В
същата лента, зад него се придвижвал и управлявания от М.А. лек автомобил марка
„Рено Меган“, с рег. № Р 12 66 КН, в който на предната пасажерса седалка се намирала
и свидетелката Р.Т..
Преди да навлезе в кръговото кръстовище, от страната на сградата на ОД на
МВР-Русе, свидетелят С.П. спрял управляния от него автомобил, за да изчака
автомобила си, за да да изчака навлезлите в кръстовището и с предимство автомобили.
Несъобразявайки посоченото и при липса на спазена необходима дистанция от
движещия се пред него лек автомобил, настъпил сблъсък между задната част на
управлявания от свидетеля С.П. лек автомобил - в областта на задна броня, задна
престилка, и предната част на управлявания от жалбоподателя М.А. лек автомобил – в
областта на предна броня и предна регистрационна тебела.
След настъпване на ПТП-то между двата автомобила, свидетелят П. и
жалбоподателят А. слезли, за да установят чия е вината за случилото се и настъпилите
щети по двете МПС. Свидетелят П. и жалбоподателят А. не постигнали съгласие, но за
да не пречат на движението на другите МПС-та в кръстовището се разбрали да спрат
автомобилите си след кръговото в посока на Кооперативния пазар.
Първи потеглил с автомобила си свидетелят П., който бил и първа кола в
настъпилото ПТП, а малко след него и жалбоподателят А.. Свидетелят П. напуснал
кръстовището по бул. „Цар Освободител“, като спрял на спирката на пл. „Оборище“,
където трябвало да попълнят двустранен протокол за ПТП, каквато бил и
първоначалната уговорка с жалбоподателя А.. Вместо това жалбоподателят А.
2
продължил по кръстовището и след това по бул. „Липник“. Това и наличието на
материални щети от ПТП-то по управляваното от свидетеля П. МПС го мотивирало да
подаде сигнал на телефон 112.
Във връзка с подадения сигнал, около 19:10 часа на 15.09.2020 г. свидетелят П.
посетил лично сградата на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, където
обяснил за случилото се на дежурните полицейски служители, бил изпробван за
алкохол, като пробата му била отрицателна, и подал писмена жалба, в която описал
случилото се.
Така подадения сигнал и жалба били разпределени за извършване на проверка на
свидетеля С.С. – началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе.
Свидетелят С. изискал записите от камерата с разположение от кръговото кръстовище
при площад „Оборище“ в посока Кооперативния пазар. При запознаване с изпратения
му запис, свидетелят С. установил ПТП – сблъсък между два леки автомобили,
регистрационните номера на последните, както и че след сблъска двамата водачи
провеждат разговор, оглеждат двете МПС-та и напускат мястото на произшествието.
Впоследствие свидетелят С. направил справка в АИС-Регистрация, откъдето
установил, че собственик на лек автомобил с рег. № Р 12 66 КН е В.С. При проведен
разговор с нея, С. заявила, че на процесната дата МПС-то е било управлявано от
жалбоподателя А.. При проведен разговор с А., последният потвърдил, че е управлявал
МПС-то, но се намира извън гр. Русе и ще се върне на 24.09.2020 г. Съобразявайки така
изложеното, свидетелят С. призовал жалбоподателя А. и свидетеля П. на 24.09.2020 г.
да се явят с автомобилите си на служебния паркинг на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР-Русе.
На 24.09.2020 г. свидетелят С. извършил оглед на двата автомобила, в хода на
който установил минимални щети по задната част на лек автомобил марка „Алфа
Ромео“, с рег. № Р 8410 ВХ, и изготвил три броя снимки /л. 10-11/. След извършения
оглед, свидетелят С. изготвил Протокол за ПТП № 1769679, в който като причина за
настъпване на ПТП било посочено: участник 1 – М.А., блъска отзад участник 2“, както
и че вследствие от ПТП-то участник 2 – С.П., е претърпял щети по задната част на
управляваното от него МПС. Така изготвения протокол бил подписан от
жалбоподателя, свидетеля П. и свидетеля С..
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят С., приел, че с поведението си
жалбоподателят А. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП и
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № 20-1085-
003376/27.09.2020 г., който бил подписан от жалбоподателя. В законоустановения срок
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят оспорил посочената в АУАН фактическа
обстановка.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
3
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
осъщественото нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП на основание на чл. 179, ал. 2, пр. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 200 лева за нарушение, а за осъщественото нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 20-1085-003376/27.09.2020 г., Наказателно постановление №
20-1085-003376/21.10.2020 г., Протокол за ПТП № 176679, справка за собственост на
МПС, жалба от С.П., справка № 1085р-8477/25.09.2020 г., справка за нарушител/водач,
гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите Р.Т. /частично/, С.С. и
С.П., както и веществени доказателства – 2 броя снимки, приобщени по реда на чл. 285
от НПК чрез извършен оглед в присъствието на свидетеля С. и страните.
Съдът изцяло кредитира така приобщените писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С.С. и С.П., доколкото
изложеното от тях почива на преките им впечатления, вътрешно непротиворечиво е и
намира потвърждение в останалата събрана по делото доказателствена съвкупност.
От показанията на свидетеля П. – очевидец на случилото се, се установява
мястото на настъпване на ПТП-то, а именно – крайната лява лента на бул. „Цар
Освободител“, посока центъра – кръговото кръстовище при площад „Оборище“, в
близост до сградата на ОД на МВР-Русе, причината за настъпване на ПТП-то –
неспазена дистация, наличието на материални щети по управляваното от него МПС, и
обстоятелството, че с жалбоподателя А. се уговорили да съставят двустранен протокол
за установяването им, който трябвало да съставят впоследствие след напускане на
кръговото в посока Кооперативния пазар. От показанията на свидетеля С. се
установява и че същият тръгнал като първи от местопроизшествието, тъй като бил
първа кола, и спрял на спирката на площад Оборище, находяща се на бул. „Цар
Освободител“, в посока кръговото кръстовище – Кооперативния пазар, а
жалбоподателят А. го подминал и продължил по бул. „Липник“. Така изложеното от
свидетеля П. намира потвърждение както в писмените доказателства – жалба и
протокол за ПТП, така и в показанията на свидетеля С. – актосъставител.
При кредитиране на показанията на свидетеля С., съдът съобрази, че
впечатленията му за случилото се на 15.09.2020 г. не почиват на преките му
впечатления, а на изгледан видеозапис от разположените камери на кръговото
кръстовище, който към днешна дата не се пази нито в Община Русе, нито в Сектор
4
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. Съдът не споделя изложеното от защитата, че в
тази част показанията на свидетеля С. се явяват недопустимо доказателствено
средство, доколкото правната теория и костантната съдебна практика възприема не
отрича възможността за постановяване на осъдителна присъда, почиваща само на
косвени доказателства. В тази насока следва да се отбележи, че съдът не констатира
съществени противоречия между изложеното от свидетеля П. и свидетеля С. касателно
съставомерните обстоятелства. При разпита си свидетелят С. категорично заяви, че е
възприел сблъсък между управляваните от жалбоподателя А. и свидетеля П. МПС-та,
както и че след това двамата водачи провели разговор, след който напуснали
местопроизшествието. От показанията на свидетеля С. се установява и че при
извършения от него оглед е констатирал минимални щети по задната броня по
управляваното от П. МПС вследствие от настъпилото ПТП. При разпита си свидетелят
С. посочи, че една от тези щети е именно невъзможността за затваряне на задния капак.
Така изложеното от свидетеля С. намира потвърждение и в приобщените два броя
снимки /л. 10/, направени по време на огледа.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Р.Т. частично само по отношение
на обстоятелството, че е възприела набиване на спирачки, като след това
жалбоподателят и свидетелят П. слезли от колите си и ги огледали. Същевременно
съдът не кредитира показанията касателно мястото на настъпване на ПТП-то,
липсата на сблъсък и наличието на уговорка двамата водачи да спрат на паркинга на
магазин „Мюсю Бриколаж“, находящ се на бул. „Липник“. При кредитиране на
показанията съдът отчете, че свидетелката Т. е в приятелски отношения с
жалбоподателя А. и изложеното от нея е вътрешно противоречиво, в явна колизия с
останалата доказателствена съвкупност и в противоречие на житейската логика. При
разпита си свидетелката заяви, че не е възприела съприкосновение между двете МПС-
та и едновременно посочи, че двамата водачи, след като огледали двете МПС-та за
щети, се разбрали да се видят на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“, като не стана
ясно какво е следвало да уточняват при липса на сблъсък и съответно материални
щети. В допълнение следва да се посочи, че така изложеното от нея не почива на
преките впечатления, доколкото същата заяви, че, макар да е била в колата на А., не е
възприела нито разговора между А. и П., нито уговорката им. Последната била
съобщена от А. без да уточни каква е причината за спирането. Съдът акцентира и на
съществените противоречия между изложеното от свидетелката Т. и свидетеля С.,
който заяви, че няма спомен същата да е присъствала на извършения оглед и отрече
възможността да е отказал да снеме обясненията . Налице е и съществено
противоречие между изложеното от свидетелката Т. и приобщените веществените
доказателства – три броя снимки, доколкото същата посочи, че при извършения оглед
багажникът на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, с рег. № Р 8410 ВХ, въобще не е
бил отварян, а видно от снимка, находяща се на л. 10, и показанията на свидетеля С.,
5
последният не само, че е бил отварян, а и е било констатирано, че не може да се
затвори плътно.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – началник
група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе,
упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.
На следващо място съдът приема следното:
По т. 1 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава
6
на нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна
страна.
Разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение за водача на пътно
превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато същото внезапно
намали скоростта или спре.
В процесния случай по категоричен начин се установи, че управляваното от
жалбоподателят МПС се е движело зад управляваното от свидетеля П. МПС, както и
че, след като последният спрял, за да изчака намиращите се в кръстовището и с
предимство автомобили, жалбоподателят А. не можал да избегне настъпването на
ПТП, блъскайки се в спрелия П. и причинявайки ПТП с материални щети. Видно от
така изложеното, жалбоподателят А. е осъществил от обективна страна състава на
нарушението на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е поддържал дистанция между
двата движещи се един зад друг автомобила, позволяваща му да спре и да избегне
настъпването на ПТП.
От субективна страна нарушението е осъществено умишлено, при евентуален
умисъл, доколкото в съзнанието на жалбоподателя са намерили отражение
съставомерните признаци на деянието, а именно, че същият не се е движел на
подходяща дистанция спрямо движещото се пред него друго превозно средство, която
да му позволи да избегне удряне в него, когато същото намали скоростта или спре,
съзнавал е общественоопасния характер на това, като е допускал настъпването на
вредосносния резултат – настъпване на ПТП.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна
разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. второ от ЗДвП, предвиждаща за лице, което поради
движение с неспазване на дистанция причини пътнотраспортно произшествие,
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Видно от посоченото, съдът
намира, че размерът на санкцията е индивидуализиран правилно, доколкото същата е
определена в абсолютен размер.
Не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случай на нарушения от този вид.
По т. 2 от обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административни наказания „Глоба“
7
в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият
възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотраспортно произшествие, е длъжен,
когато при произшествието са причинени имуществени вреди, да окаже съдействие за
установяване на вредите от произшествието.
Както се посочи и по-горе, по делото по категоричен начин се установи, че
жалбоподателят е причинил пътнотранспортно произшествие
По делото по категоричен начин се установи, че следствие от осъщественото
нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП жалбоподателят А. е причинил
ПТП, покриващо легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, както
и че съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП жалбодателят има
качеството на участник в ПТП, доколкото именно със своето поведение при
управление на МПС е станал причина за неговото настъпване. Следва да се отбележи,
че разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП не изисква конкретен размер на
щети, поради което за настоящото производство е ирелевантно дали става дума за
минимални или значителни щети, доколкото оценката им би била от значение при
обезщетяването им, което е извън предмета на настоящото производство. От събраните
по делото доказателства се установи, че след настъпване на ПТП-то двамата водачи са
излезли от МПС-тата си и са ги огледали, като са се разбрали да сключат двустаранен
протокол. Видно от така изложеното, с факта на осъществяването на
пътнотранспортното произшествие за жалбоподателя, в качеството му на участник в
него, са се породили и задълженията му по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Последващите
действия на жалбоподателя А., изразили се в напускане на местопроизшествие,
осъществяват от обективна страна състава на нарушението, във връзка с който е
ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Съдът не споделя изложеното от защита, че жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието и е спрял да изчака другия водач на паркинга на магазин „Мюсю
Бриколаж“, доколкото посоченото не намери потвърждение в събраната по делото
доказателствена съвкупност и в тази насока следва да се разглежда единствено като
защитна теза. Дори да се сподели твърдението на защитата, че двамата водачи са се
съгласили да уредят отношенията си на паркинга на „Мюся Бриколаж“, която съдът не
споделя, жалбоподателят е имал възможност да възприеме спирането на свидетеля П. и
8
да спре при него. В тази насока съдът акцентира на обстоятелството, че така
въведеното задължение за водач-участник в ПТП може да осъществи и по много други
начин, освен съставяне на двустранен протокол, - чрез откриване на собственика на
увреденото МПС, чрез оставяне на данни за контакт, чрез уведомяване на МВР и др,
като всички те изискват активно поведение. В процесния случай касателно
поведението на жалбоподателя, съдът констатира единствено бездействие, което
обосновава и правилното ангажиране на административнонаказателната му
отговорност.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк
умисъл. Въпреки че в съзнанието на водача са били намерили отражение представи, че
е участник в ПТП, в резултат на което са причинени материални щети, същият не е
оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, напускайки същото.
Съдът счита, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна
разпоредба – чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща за водач, който управлява
моторно превозно средство, нарушавайки задълженията си като участник в пътно
транспортно произшествие, административни наказания „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец до шест месеца и с „Глоба“ от 50 до 200 лева,
като АНО определил наказанията в максимален размер – „Глоба“ в размер на 200 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца. Доколкото, обаче, в
оспореното наказателно постановление административнонаказващия орган не е
изложил мотиви, обусловили решението му да наложи наказание в посочения размер,
то съдът счита, че наказателното постановление следва да се измени в неговата
санкционна част, като размерът бъде намален до предвидения в закона минимум, а
именно от един месец за наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ и от 50
лева за наказанието „Глоба“. Липсата на мотиви относно определянето на размер на
административното наказание препятства съдебния контрол във връзка със спазване
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН от страна на административнонаказващия орган.
В допълнение съдът счита, че така наложеното наказание се явява и справедливо,
доколкото жалбопдателят полага труд като международен шофьор и отнематнето на
свидетелството му за управление на МПС би го лишило от доходи, както и от
справката му за нарушение е видно, че същият последно е бил санкциониран за
нарушение на ЗДвП през 2016 г.
Не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай съгласно легалната
дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН.
По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
9
с обикновените случай на нарушения от този вид.
С оглед на гореизложеното, жалбата се явява частично основателна, като на
основание чл. 27, ал. 5 от ЗАНН следва да бъде намален размерът на наложените
наказания по отношение на осъщественото нарушение, фигуриращо под т. 2 в
наказателното постановление, като в останалата му част наказателното постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По разноските:
В хода на производството пред настоящата инстанция М.А. е бил представляван
от адв. С.К., като в тази връзка е направено и искане за присъждане на направените
разноски за процесуално представителство. Видно от приложения по делото договор за
правна помощ /л. 4 от анд № 894/2021 г. по описа на РС-Русе и л. 19 от канд №
303/2021 г. по описа на Административен съд - Русе/ жалбоподателят е заплатил
сумата в размер на 500 лева за процесуално представителство в брой за въззивното
производство и 350 лева за касационното такова. С оглед на направеното от АНО
възражение за прекомерност /л. 2 от анд № 894/2021 г. по описа на РС-Русе/, на
основание чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, искането се явява основателно и претендираното
възнаграждение следа да се намали до размер на сумата от 600 лева.
На следващо място, доколкото разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН препраща
към АПК по въпросите за направените разноски в хода съдебното производство, в
процесния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл. 143 от АПК.
Видно от нормата на чл. 143 от АПК липсва уредба относно присъждането на разноски
в случаите на изменение на обжалвания административен акт, то с оглед на чл. 144 от
АПК следва да намери приложение чл. 78 от ГПК, съответно правото на разноски да се
съблюдава в условията на съразмерност. Така съразмерно с уважената част от жалбата
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Министерство на вътрешните работи следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 360 лева.
По делото АНО не е направил искане за присъждане на разноски и не е
представил доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1085-003376/21.10.2020 г.,
издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта в
която на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на М. ИВ. АНГ., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
10
чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-003376/21.10.2020 г., издадено
от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в частта в която за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на основание на чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП на М. ИВ. АНГ., с ЕГН **********, са наложени административни наказания
Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца, като НАМАЛЯВА размера им до минимално предвидения такъв, а именно по
отношение на административното наказание „ГЛОБА“ ДО 50 ЛЕВА , а по отношение
на административното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА
МПС“ за срок до ЕДИН МЕСЕЦ.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи да заплати на М. ИВ. АНГ., с
ЕГН **********, сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната и
касационната инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11